Станимир Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 едно съм разбрала , колкото по-осъзнат е човек, толкова повече го боли от поведението, реакциите на другите ...а от това страда и Вярата му. Така е до един момент, но после човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него. Когато си достатъчно осъзнат за да можеш да проследиш събитията в бъдещето и видиш, че нещата отиват към по-добро, въпреки грешките в настоящето, Вярата не само че не страда, но и добива твърдостта и чистотата на елмаз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Всъщност, когато вярата в себе си е различна от вярата в Съществуванието, тя неизбежно е неустойчива. И обратното! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moonlight Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Така е до един момент, но после човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него. това съм го разбрала . също че не трябва да ме боли заради поведението на друг, защото то не зависи от мен. ако някой ме е наранил, това си е негов избор и не трябва автоматично да приемам неговия избор и за мой. и все пак известно време си боли . сигурно съм по-чувствителна. Когато си достатъчно осъзнат за да можеш да проследиш събитията в бъдещето и видиш, че нещата отиват към по-добро, въпреки грешките в настоящето, Вярата не само че не страда, но и добива твърдостта и чистотата на елмаз. не мисля че може човек да види събитията в бъдеще / поне аз не мога / , тъй като никой не е чел историята на живота си. вярно е, че повечето неща за бъдещето / предимно негативни / ги сънувам. сънищата си , които запомням в детайли са знаци . защо не сънувам позитивното предстоящо - не мога да си обясня. Вярата ми не е от слабите. Само в периоди на разочарование отслабва и я чувствам разколебана ... а обществото ни с тази масова меркантилизация и мръсотия, в която живее също ми влияе. Сещам се и за друго - добрите хора имат по-силна Вяра, но са по уязмиви към разочарования . Какво мислиш за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 колкото по-осъзнат е човек, толкова повече го боли от поведението, реакциите на другите ...а от това страда и Вярата му И аз така си мислех преди. Оказа се, обаче, обратното. Зависи какво се приема като осъзнат човек. Наскоро четох едно стихче, което завършваше така: "...Пазете се от човека, който знае как трябва". Смях се до сълзи - точно така изглеждаше моята предишна осъзнатост - все търсех, исках да направя и да знам "как трябва" и все ме болеше от всичко и все страдах за всичко, критикувах себе си явно, другите тайничко и от себе си. Сега ми се струва - не знам как е с другите - че когато човек даде на себе си и на другите безусловната си любов и свободата - (Станимир- "човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него." ), тогава спира да изпитва болка от поведението и реакциите на другите, Вярата му не страда, а напротив - тя му е пръв помощник и Учител. Това сега за мен означава "осъзнатост". Обществото.... в него има не само меркантилизация и мръсотия, нали? Има и прекрасни хора с добри сърца, които се радват на живота и света си, защото умеят да видят на какво да се зарадват... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 колкото по-осъзнат е човек, толкова повече го боли от поведението, реакциите на другите ...а от това страда и Вярата му И аз така си мислех преди. Оказа се, обаче, обратното. Зависи какво се приема като осъзнат човек. Наскоро четох едно стихче, което завършваше така: "...Пазете се от човека, който знае как трябва". Смях се до сълзи - точно така изглеждаше моята предишна осъзнатост - все търсех, исках да направя и да знам "как трябва" и все ме болеше от всичко и все страдах за всичко, критикувах себе си явно, другите тайничко и от себе си. Сега ми се струва - не знам как е с другите - че когато човек даде на себе си и на другите безусловната си любов и свободата - (Станимир- "човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него." ), тогава спира да изпитва болка от поведението и реакциите на другите, Вярата му не страда, а напротив - тя му е пръв помощник и Учител. Това сега за мен означава "осъзнатост". Обществото.... в него има не само меркантилизация и мръсотия, нали? Има и прекрасни хора с добри сърца, които се радват на живота и света си, защото умеят да видят на какво да се зарадват... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Когато си достатъчно осъзнат за да можеш да проследиш събитията в бъдещето и видиш, че нещата отиват към по-добро, въпреки грешките в настоящето, Вярата не само че не страда, но и добива твърдостта и чистотата на елмаз. Сега, като се обърна назад виждам, че именно вярата ми в доброто ми е помагала. Не съм достигнала нивото на осъзнатост за което говори Станимир. Но като се обърна назад виждам, че може би без нея нямаше да оживея. Трябва да се научим да заглушаваме малките дяволчета, които непрекъснато ни нашепват 'направи като другите'. А това е много трудно. Moonlight, наистина има един етап, в който си по-уязвим към разочарованията. Но и през това се преминава. Достатъчно е да се научиш да мислиш с любов за другите и да ги възприемаш такива, каквито са. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Отказвам се от думите си по- горе.Края на земните цели е началото на Истината.Спокойствието и смирението което те обзема е невероятно и нямаш нужда да търсиш вяра в себе си ,просто знаеш че я имаш .Огорчение от хорските действия няма , защото започваш да ги разбираш и съзнаваш че всеки е поел по пътя си и до къде ще стиге сега си е лично негова работа.Непостигането на дадена цел означава,че сме сбъркали пътя.Липсата на вяра в себе си ,означава че има още какво да преработваме.Мир и любов на всички.Който търси -намира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Отказвам се от думите си по- горе.Края на земните цели е началото на Истината.Спокойствието и смирението което те обзема е невероятно и нямаш нужда да търсиш вяра в себе си ,просто знаеш че я имаш .Огорчение от хорските действия няма , защото започваш да ги разбираш и съзнаваш че всеки е поел по пътя си и до къде ще стиге сега си е лично негова работа.Непостигането на дадена цел означава,че сме сбъркали пътя.Липсата на вяра в себе си ,означава че има още какво да преработваме.Мир и любов на всички.Който търси -намира. Чудесно , защото четейки по-горе, тъкмо ме бе обзело желание да напиша нещо подобно, именно за да бъде като противовес на думите ти по-горе. Moonlight, сънуването на негативни сънища става най-често, когато самият човек е с негативна настройка по принцип и поради това "привлича" не само негативни сънища, но и негативни случки и много по-рядко, когато "съдбата те потупва по рамото", за да те предупреди, подготви и евентуално предпази. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 17, 2007 Доклад Share Добавено Май 17, 2007 всички пишат ,че когато достигнеш онова ниво на осъзнатост и започнеш да изпитваш безусловна любов към себе си и към хората всичко ще е наред и ще сме доволни,но как да достигнем до това ниво ?какво трябва да направя за да изпитам тази безусловна любов.опитвам се но при първата пречка се отказвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 17, 2007 Доклад Share Добавено Май 17, 2007 (edited) Струва ми се, че няма универсална рецепта за това. Всеки си намира своя начин - по интуиция или с "опити и грешки" на техники, които е срещал в книги или в опита на други хора... При мен подейства една техника, която намерих в книгите на Лазарев. Започва се от визуализацията на събитие, което предизвиква у нас радост, спокойствие и благодарност. Запомняме усещането, което сме преживяли. После визуализираме събитие, което ни е оставило безразлични, и даваме задача на ума си да намери в него смисъл, който ще събуди в нас същото усещане. Когато го постигнем, продължаваме работата със събитие, което е оставило в нас лека и лесно преодолима негативна емоция... и така докато стигнем (постепенно! - бързането и прескачането на нива на негативност именно води до силна съпротива и отказване) до събития, за които дори се страхуваме да мислим и да си представяме, защото предизвикват в нас непоносима болка или гняв. Много важна роля в тази техника играе умът ни - той всеки път сменя гледната точка, която е изградил преди и често обръща преценките си наопаки. Това никак не е лесно, защото егото се съпротивлява - това му се струва отказване от себе си - нещо като самоубийство. Затова е хубаво да го тренираме в смирение (не примирение!). А умът работи най-ефективно, когато му представим задачата не като "старата ти преценка е грешна.." , а като "сглоби от старите парченца лего ново нещо"- т.е. не с критика, натиск, задължение, а като творческо предизвикателство! Много е важно да се остави достатъчно време на ума и личността ни да обработят и свикнат с новата игра. Свикнат ли веднъж, сами искат да я играят, защото усещат, че светът изведнъж става по-светъл, добър и спокоен. Важно е също непрекъснато да се дава достатъчно материал на ума - подходяща литература или общуване с хора, които имат позитивна оптимистична настройка и генерират нови положителни "решения" на ситуациите, за които умът ни преди е давал отрицателна оценка. Много беше важно за мен и да отрежа влиянието на "болковото тяло"(Е.Тол) - това стана с един замах. Просто един ден си казах,че болката, недоволството, които усещам, не са признак на благородство и свръхчувствителност, а обратното - на свръхагресия. Редактирано Май 17, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 17, 2007 Доклад Share Добавено Май 17, 2007 (edited) "всички пишат ,че когато достигнеш онова ниво на осъзнатост и започнеш да изпитваш безусловна любов към себе си и към хората всичко ще е наред и ще сме доволни,но как да достигнем до това ниво ?какво трябва да направя за да изпитам тази безусловна любов.опитвам се но при първата пречка се отказвам." да продължаваш да опитваш.Какво трябва...?Ти сама ще разбереш,когато трябва.Това е процес ,който протича в продължение на животи,не е задължително да е в този. "Най-доброто не идва само. То идва придружено от всичко останало" Редактирано Май 17, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 17, 2007 Доклад Share Добавено Май 17, 2007 (edited) didi_ts, Добре е казаното от тебе. Всички го говорят- така е. Но разликката от това да го кажеш, до това да го направиш е ... ехеее много голяма. Отказването при първата пречка идва от условията вън от тебе. Външнитеусловия са в контрапункт на вътрешните. Ей по това се познават правищите го, от само говорещите го. Правещите го преборват контрапункта, сиреч го преобразуват. Редактирано Май 17, 2007 от Ян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Спомних си за тази тема докато разглеждах другата - за страха от себе си. Може би написаното дотук в темата (прочетох го отново - благодаря на всички, споделили мнението си) е отговорът - как да преодолеем страха от себе си.... Всъщност трябва да спрем да го преодоляваме, защото ако се стремим да преодоляваме нещо, ние допускаме неговото съществуване и го усилваме дори, за да имаме достоен противник... И колкото повече се борим със страха от себе си, толкова повече неща съзираме в себе си, от които да се страхуваме... Вместо тази борба може би е по-разумно да отглеждаме вярата в себе си и в доброто,заложено в нас от Бог... Напоследък ми зачестиха ученици-възрастни с дефицит на вяра в себе си.. И представете си, те искрено вярват, че като осъзнават недостатъците си и слабостта си, като се страхуват от това, което е заложено в тях и не могат да контролират или изкоренят, те проявяват реализъм, благородна скромност и смирение...! Наблюдавам ги внимателно и стигам до извода, че причината е във високите критерии и изисквания, очаквания, които те поставят пред себе си и разбира се, усещат, че не са в състояние да постигнат. А тези високи критерии и изисквания са симптом на гордост, суета, претенциозност не само към себе си... Когато ги убедя да поискат от себе си нещо малко, реално постижимо без много усилия и талант, вярата в себе си им укрепва... а заедно с нея и вярата в доброто и силите у другите. Още една спънка за растежа на вярата в себе си може да стане обвързването на определни очаквани резултати от някаква конкретна дейност или сфера с вярата в себе си по принцип. Провал на дългогодишна връзка или в семейството, например, може да послужи като "доказателството" за "мен не ме бива". Характерно е за тийнейджърския период, но често си остава за цял живот... Лечението е просто - неуспехът се преосмисля като успех или като разчетен знак усилията да се пренасочат и целта да се смени... Ако се научим да благодарим за неуспеха и грешката си, а после да си обясним защо можем да им кажем благодаря, вярата в себе си се издига над конкретиката на ежедневието и става безусловна. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 - как да преодолеем страха от себе си.... Всъщност трябва да спрем да го преодоляваме, защото ако се стремим да преодоляваме нещо, ние допускаме неговото съществуване и го усилваме дори...по-разумно да отглеждаме вярата в себе си и в доброто,заложено в нас от Бог... ... те искрено вярват, че като осъзнават недостатъците си и слабостта си, като се страхуват от това, което е заложено в тях и не могат да контролират или изкоренят, те проявяват реализъм ... Когато ги убедя да поискат от себе си нещо малко, реално постижимо без много усилия и талант, вярата в себе си им укрепва... а заедно с нея и вярата в доброто и силите у другите. ... Ако се научим да благодарим ... можем да им кажем благодаря, вярата ... става безусловна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Аз пък, приятели, престанах ВЪОБЩЕ да си вярвам. Направо съм изгубил вяра в себе си. Но най-чудното е, че така започнах много по-добре да се понасям. Направо ми е кеф със себе си. Може би защото и нямам вече никакви очаквания от себе си, като си признах най-накрая че за нищо не ставам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Ехехехе, ами готин, значи все си вярваш в нещо де. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 Днес прочетох много интересно мнение в друга тема - за подсъзнанието на децата... Джон пише за това ,че не бива да казваме на детето "Ти не можеш",а само "Ти МОЖЕШ!!"Първия ми опит беше това:Едно от децата(3 г) не можеше да си облече дрешката и ме помоли за помощ,наместо да му помогна му казах "Опитай се сам!Знам че можеш!!"Детето ме погледа изумено и направи опит да се облече,след което проплака :"Не могаааа"Аз обаче настоятелна :"Можеш!!Хайде опитай се още веднъж"Ей облече се това дете.А аз :"Браво!Видя ли че можеш!"Като наблегнах по скоро на "МОЖЕШ".Така и аз бях щастлива че правилно съм използвала силата на мисълта върху детето,и то беше щастливо, че е успяло само да се облече. Детето е щастливо, че САМО се е справило с нещо, което преди не е правело само! С всяка такава опитност вярата в себе си все повече укрепва. Какъв е ключа? Думата "можеш", изречена с любов и вяра? Времето и шанса да направим няколкото неуспешни опита, които после ще забравим? Подходящият момент, в който да си кажем "можеш" - когато усетим,че ни спира само опасението "няма да мога"? Спомням си как започнах регистрацията на моята школа - ако тогава моята консултантка и приятелка ми беше казала всичко, през което трябва да мина, щях със сигурност да се откажа - "не могаааа".... Може би ако се научим да виждаме само "пътя осветен от фаровете", а не цялото разстояние пред себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Каква според вас е разликата между вярата и убеждението? Няма разлика.Това, в което вярваш, са твоите убеждения. Вярата в себе си е вътрешно присъща на същинския човек и забулващите я облаци са паразитни. При очистване, те са част от изхвърленото... "Облаците" за мен са всички лъжовни убеждения,с които отричаме себе си. Наистина стои въпроса на какво в себе си да вярва човек? Ако вярваш на Доброто в теб, на Любовта в теб, на Разумното в теб, на Божественото, на Вечното в теб - има смисъл такава вяра. Мистиците казват, че в съзнанието на човека има една опорна точка, която ако човек намери винаги, при всички обстоятелства, може да разчита на нея. Едно състояние, при което както казват "слънцето на живота никога не залязва". Ако можем да намерим тази опорна точка в себе си, която е вечна, неизменна, постоянна, вярата ще идва от само себе си. В процеса на търсенето на тази опорна точка в съзнанието на търсещия започва онзи процес, който наричат "пробуждане на съзнанието". "Опорната точка",според мен, е в изброеното в горното изречение. Края на земните цели е началото на Истината.Спокойствието и смирението което те обзема е невероятно и нямаш нужда да търсиш вяра в себе си ,просто знаеш че я имаш .Огорчение от хорските действия няма , защото започваш да ги разбираш и съзнаваш че всеки е поел по пътя си и до къде ще стиге сега си е лично негова работа.Непостигането на дадена цел означава,че сме сбъркали пътя.Липсата на вяра в себе си ,означава че има още какво да преработваме.Мир и любов на всички.Който търси -намира. Абсолютно съм съгласна с казаното,към което се присъединявам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 (edited) За някои, поставянето на дадена цел също означава, че сме объркали пътя. А самото постигане не е обвързано с цели, или себеутвърждаване, на което целите служат. Редактирано Юли 14, 2007 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 :thumbsup: Може би вярата в себе си означава вяра в програмата, заложена в нас без участието на личността ни - личността само дава инструментите за реализацията на програмата, но не и самата реализация... Но и с Диди съм съгласна - ако не постигнем цел, поставена от тази личност, това означава,ч е тази цел не е съответствала на програмата, заложена в нас... Само по себе си поставянето на цели е механизъм на работа на личността - ако го осъзнаваме, няма да отъждествяваме себе си с личнстта, която ни служи сега и още по-малко с целите си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 (edited) Че сме сбъркали пътя- сбъркали сме го. Сега въпросът е как да намерин Другия път. Струва ми се, че като за всеки път- трябва да се подготвим. Особеното на Онзи Път е, може би, че подготовката и вървенето често стават едновременно. Ако решим първо да се подготвим, а после да вървим, така може и да не тръгнем. Обаче аз виждам нещата леко обърнати. Вярата в себе си наистина в един момент няма да ни е нужна (щото в кое себе вярваме, в това, дето е избрало този точно сбъркан път...) . Но дотогава без нея пък хич няма да можем да вървим. Редактирано Юли 14, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
angell123 Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 Вярата в себе си е равнозначна с вярата към Бог! Ако един човек не вярва, че е способен да постигне велики неща, то той същевременно не вярва достатъчно силно, че бог е с него. Когато човек усеща силно присъствието на Бог в себе си, той знае, че нищо не може да го спре! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 Вярата в себе си е равнозначна с вярата към Бог! Ако един човек не вярва, че е способен да постигне велики неща, то той същевременно не вярва достатъчно силно, че бог е с него. Когато човек усеща силно присъствието на Бог в себе си, той знае, че нищо не може да го спре! Или, както казва Учителят: " Бог живее в мен и аз живея в Бога, и чрез Него всичко мога да направя!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Та казвам: Вярвайте в онова, Божественото, което е вложено във вас. Вярвайте в добрите пориви на светлината, която е във вашия ум. Вярвайте на онази топлина, която е във вашите чувства. Вярвайте в силата на вашата воля. Те са Божествени неща. Радвайте се на вашия ум, радвайте се на вашето сърце, радвайте се на всичко онова, което Бог ви е дал, радвайте се на вашето тяло. Те са елементарни работи, които трябва да турите за бъдеще да бъдат една мярка. Вие казвате: "Да обичаме Господа, да обичаме нашите ближни." Това е идея. Ако ти не обичаш своите мисли, ако ти не обичаш своите чувства и ако не обичаш своите постъпки, как ще обичаш Бога? Ами че всяка мисъл има възможност, твоята мисъл е нещо божествено. Ако нея не обичаш, как ще обичаш Бога? Той те опитва чрез твоите мисли, опитва те чрез твоите чувства колко Го обичаш. Ако обичаш мисълта си, ти обичаш Бога; ако обичаш чувствата си, ти обичаш Бога; ако обичаш постъпките си, ти обичаш Бога. Бог е в твоите хубави постъпки, Бог е в твоите хубави чувства, Бог е в твоите хубави мисли, Бог е в светлината вътре. Съгласуване - МОК 12.11.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.