Вярата в себе си

[_edno_momi4e_]

За да повярва в себе си, човек трябва да се обича. Ако човек започне да обича всяка клетчица от тялото си, ако се радва и обича носа, очите, челото си, ако обича сърцето си, значи този човек вярва в себе си. Едва ли съществува човек, който да се обича и да не вярва в себе си.  Ако вярваш в Бог, ще можеш да обичаш себе си. А ако се обичаш, ще повярваш в себе си.

Напротив човек, трябва да намрази себе си да се жертва дори и с цената на живота си за другите , за да бяде угоден за Бога,а

когато си добър пред Всевищният, ти си вярващ;

Не съм съгласна,че човек трябва да намрази себе си,защото ако човек се намрази никога няма да повярва в себе си.Понякога ние трябва да се жертваме за другите,даже да мислим повече за тях от колкото за нас самите,но за да повярваш в себе си трябва да обичаш силно и да знаеш на какво си способен.Да знаеш ,че ако поискаш можеш да постигнеш всичко.

[miroslava.gligorova]

mnogo sam stastliva ce vlizah v vasiat portal za sebeposnanie,As rabota vrhu sebe si razbira se kolkoto mi e dadena od Gospoda po mojot rozdenik i mojata sdba,se ide od Gore sigurna sam ce e taka.As nesm mnogo vicna po Blgarskiat esik ama kolko tolko sluza se po malko ,ce nadevam se sas vasata sorabotka ce nauca povece po ovaa Tema koja ja TRSIM S GODINI i me interesuva.Mnogo knigi sam polucila od pocituvania ni duhoven ucitel i blagodarna sam na Gospoda ce e postojal za da mozem da sledim site negov ucenija i pokazanija koto mislam sekoj ziv dojden na ovaj svet treba da spoznae. Mnogo Vi blagodara za vsicko i pozdravuvav ve ! Vasia novi posetites na SAITA MIROSLAVA , SKOPIE,MACEDONIA.

[miroslava.gligorova]

За да повярва в себе си, човек трябва да се обича. Ако човек започне да обича всяка клетчица от тялото си, ако се радва и обича носа, очите, челото си, ако обича сърцето си, значи този човек вярва в себе си. Едва ли съществува човек, който да се обича и да не вярва в себе си. Ако вярваш в Бог, ще можеш да обичаш себе си. А ако се обичаш, ще повярваш в себе си.

p

Напротив човек, трябва да намрази себе си да се жертва дори и с цената на живота си за другите , за да бяде угоден за Бога,а

когато си добър пред Всевищният, ти си вярващ;

Zdravejte dragi mi ucesnici na SAJTA SAMOPOZNAJ SE, pozelah da vzemam i jas ucastie po tazi tema i iskah da iskaza: CE NJAMA MILOST VO ZLOTO, NJAMA RADOST VO TAGATA, NJAMA SVETLINA VO TEMNOTO. Ce znaeme deka Bog e svetlina nie trebva mnogu mnogu da rabotim vrhu sebe si, da vidime malkata iskra na Boga vo nas . Bozanskata ljubov stvara postoenjeto i kreira postoenjeto. Ljubovta e motiv za odrzuvanje na zivota ni. Se e vibracija, reminiscencija od IZVORA. Ne pocne li dobroto od dena ne e dobro utroto.Uste pri naseto radjanje nie si imame odredena KARMA od nasite pretci, pa od nasite roditeli a potoa od samia nas zivot. Mislam deka sekoj den sme vo iskusenija od Boga i prema nasite postapki dobri ili zli si ja pravime nasata sopstvena KARMA. Smetam ce sekoja vecer pred sna treba da se pitame DALI DENES NAPRAVIH NEKOE DOBRO NEKUMU,Dali islusah cuzdite maki i spodeliv sas nih, a i obratno JA ZGOLEMIH LI RADOSTA na nekoj si blizok prijate ili bilo koj.

Isprastam vi na vsicki goljami POZDRAVI od men vasia novi clen na SAJTA Miroslava Skopie Macedonija.

Редактирано Август 12, 2010 от Станимир

[Явора]

всички пишат ,че когато достигнеш онова ниво на осъзнатост и започнеш да изпитваш безусловна любов към себе си и към хората всичко ще е наред и ще сме доволни,но как да достигнем до това ниво ?какво трябва да направя за да изпитам тази безусловна любов.опитвам се но при първата пречка се отказвам.

Такава безусловна любов към всичко и към всеки.............ами няма как да стане според мен. Това е някакъв СВРЪХидеализъм, СВРЪХперфекционизъм. Според мен се движиш в пистата на НАИВНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ.

Някакъв по сериозен резултат можеш да постигнеш, да се почувстваш по пълноценна и по "доволна" ако се прехвърлиш в пистата на РЕАЛИСТИЧНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ!

О, грешка извинявам се......мислех че това е последното мнение от темата което го видях в общия план че е от преди няколко дни..., а то цели две страници след това не съм видяла.

Редактирано Август 17, 2010 от Явора

[Креми (късметче)]

не е случайна грешката.

Такава безусловна любов към всичко и към всеки.............ами няма как да стане според мен. Това е някакъв СВРЪХидеализъм, СВРЪХперфекционизъм. Според мен се движиш в пистата на НАИВНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ.

Някакъв по сериозен резултат можеш да постигнеш, да се почувстваш по пълноценна и по "доволна" ако се прехвърлиш в пистата на РЕАЛИСТИЧНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ!

Именно това е отговорът, че Има как да стане.

Пистата на реалистичния позитивизъм е дълга и ако вървим достатъчно дълго, стъпка по стъпка отвежда точно при безусловната любов.

[Явора]

не е случайна грешката.

Такава безусловна любов към всичко и към всеки.............ами няма как да стане според мен. Това е някакъв СВРЪХидеализъм, СВРЪХперфекционизъм. Според мен се движиш в пистата на НАИВНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ.

Някакъв по сериозен резултат можеш да постигнеш, да се почувстваш по пълноценна и по "доволна" ако се прехвърлиш в пистата на РЕАЛИСТИЧНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ!

Именно това е отговорът, че Има как да стане.

Пистата на реалистичния позитивизъм е дълга и ако вървим достатъчно дълго, стъпка по стъпка отвежда точно при безусловната любов.

Позитивното мислене(реалистичното) включва, както положителното така и отрицателното, или и двете страни на монетата. А не включва само любов още повече пък безусловна.

Безусловна любов към някой човек или нещо конкретно ДА, ама като цяло към всичко и всеки това си е наивност......а не РЕАЛИСТИЧЕН ПОЗИТИВИЗЪМ.

[Креми (късметче)]

Позитивното мислене(реалистичното) включва, както положителното така и отрицателното, или и двете страни на монетата. А не включва само любов още повече пък безусловна.

Безусловна любов към някой човек или нещо конкретно ДА, ама като цяло към всичко и всеки това си е наивност......а не РЕАЛИСТИЧЕН ПОЗИТИВИЗЪМ.

Безусловната любов не е сляпа.

Въпросът е да виждаш отрицателното, но да подходиш към него не с отрицателна емоция, а с положителна + да търсиш начин за положително прилагане на качеството.

Ако е нужна критика, тя да е градивна, а не с цел изливане на натрупани отрицателни емоции, изливане на емоции към други хора и събития, спиране на развитието на критикувания, подхранване на собственото его , изтъкване на собствени качества, извличане на някаква облага от ситуацията ( интриги) ...

такива работи

И колкото по-добър става човек в подхода си към отрицателното ( а то само условно е отрицателно), толкова повече се приближава към безусловната любов.

Тази тема не е нещо отвлечено и фантазьорско.

Кога спортистчетата станаха мутри? Когато държавната машина им отказа възможността за положителна изява на спортен терен. Те щяха да бъдат шампиони и медалисти, ако подходът към тях беше положителен.

Друг пример - много деца са критикувани, че не са отличници. Защо? Защото е клише да се похвалиш с отличния бележник на детето си в края на годината. А не се вижда, че са родени спортисти или музиканти, или танцьори, акробати, готвачи ...

Родителят / човекът въобще вкарва някого в рамка и иска от него да се развива в нея.

Защото обича себе си и собствените си рамки ( представи за света) повече от другия човек.

За да видиш другия в истинската му светлина, трябва да гледаш И Да Търсиш доброто в него с Любов и с Вяра.

Редактирано Август 18, 2010 от късметче

[Явора]

Позитивното мислене(реалистичното) включва, както положителното така и отрицателното, или и двете страни на монетата. А не включва само любов още повече пък безусловна.

Безусловна любов към някой човек или нещо конкретно ДА, ама като цяло към всичко и всеки това си е наивност......а не РЕАЛИСТИЧЕН ПОЗИТИВИЗЪМ.

Безусловната любов не е сляпа.

Въпросът е да виждаш отрицателното, но да подходиш към него не с отрицателна емоция, а с положителна + да търсиш начин за положително прилагане на качеството.

Ако е нужна критика, тя да е градивна, а не с цел изливане на натрупани отрицателни емоции, изливане на емоции към други хора и събития, спиране на развитието на критикувания, подхранване на собственото его , изтъкване на собствени качества, извличане на някаква облага от ситуацията ( интриги) ...

И колкото по-добър става човек в подхода си към отрицателното ( а то само условно е отрицателно), толкова повече се приближава към безусловната любов.

...............

За да видиш другия в истинската му светлина, трябва да гледаш И Да Търсиш доброто в него с Любов и с Вяра.

Непосилна задача е човек да превъзпита целия свят, или за теб е посилна?

Измежду многото ситуации които се решават с любов и вяра......има и ситуации които се решават без любов и вяра. Напротив необходима е една здравословна доза мнителност и социална предпазливост.

Поне десет такива ситуации мога да изредя.

1. Все едно да взема аз сега да критикувам градивно Ахмет Доган, хич не ми пука за развитието му.

2. Преди месец в нашата фирма дойдоха едни хора които бяха измамени от друга фирма извършваща същата дейност.....разказа на тези хора ме потресе. Какво им пука на тях за развитието на другата фирма, че да ги критикуват градивно. Напротив продължението беше съд.

3. Преди време имах здравословни проблеми свързани с болка, като не можеше да се намери диагнозата. Какви ли не доктори обиколих. Ами няма ви нищо, въобразявате си, то на нервна почва.....отидете при психиатър. И какво трябваше да отида при психиатър ли, нищо лошо към тях? Поразрових се по сериозно из поне 4-5 области от медицината и.......ами то било много лесно открих си проблема който беше чисто физически и реален органичен. Ако бях подходила с вяра и любов някой психиатър щеше да ме натъпче с наркотиците си!

А реалния проблем буквално да ме ликвидира, поради късно откриване.

4. Много убити млади хора напоследък. И какво родителите им да се откажат от негативните си емоции от съд и присъда ли, за да не спрат развитието на убиеца?! Да отидат да го критикуват градивно с любов и вяра?!?!

Реалистичен позитивизъм - и любов и вяра и градивна критика и здравословна мнителност и съд и наказание.....включва абсолютно всичко!

Редактирано Август 18, 2010 от Явора

[Диана Илиева]

Явора, случвало ли ти се е много да се бориш за нещо, а то все да не става? А ако все пак стане, да си толкова изморена (или направила толкова компромиси с други неща, или толкова дълго чакала), че да не можеш да се зарадваш?

А при други хора същото нещо да става много лесно и без особен хъс?

Ако да, как си обясняваш тези неща?

[Явора]

Явора, случвало ли ти се е много да се бориш за нещо, а то все да не става? А ако все пак стане, да си толкова изморена (или направила толкова компромиси с други неща, или толкова дълго чакала), че да не можеш да се зарадваш?

А при други хора същото нещо да става много лесно и без особен хъс?

Ако да, как си обясняваш тези неща?

Случвало ми се е. И е ставало в момента в който съм се отказвала да го преследвам толкова настоятелно. Чак толкова да не мога да му се зарадвам като стане НЕ, но е имало силно чувство на носталгия по загубеното време. Единствено това то не е малко де, ми е попречвало на удовлетворението от постигнатото.

А за обяснения аз мисля че може да се говори ако става въпрос за конкретна случка.

[Креми (късметче)]

Любовта не е глезене или овчедушие.

Аз не съм сме против справедливия човешки съд. Но може би щеше да е по-полезно да алармираме обществото за нередностите , докато още стават или се подготвят, а не да чакаме някой друг да ги натика в затвор ... защото това няма да върне загубите.

А колкото да някоя политическа фигура - нейното равитие си тече и без мене. Въпросът е как реагираме на ситуациите, с които лично ни сблъсква съдбата. Така че не променяме силово хората, променяме само себе си,а това влияе върху другите. Колко и как - тяхна отговорност.

[Деяна]

На какво в нас да вярваме?

Uploaded with ImageShack.us

[Диана Илиева]

Явора, случвало ли ти се е много да се бориш за нещо, а то все да не става? А ако все пак стане, да си толкова изморена (или направила толкова компромиси с други неща, или толкова дълго чакала), че да не можеш да се зарадваш?

А при други хора същото нещо да става много лесно и без особен хъс?

Ако да, как си обясняваш тези неща?

Случвало ми се е. И е ставало в момента в който съм се отказвала да го преследвам толкова настоятелно. Чак толкова да не мога да му се зарадвам като стане НЕ, но е имало силно чувство на носталгия по загубеното време. Единствено това то не е малко де, ми е попречвало на удовлетворението от постигнатото.

А за обяснения аз мисля че може да се говори ако става въпрос за конкретна случка.

Според мен няма нужда от конкретна случка.

Мислех да пиша дълги обяснения, но преди малко се зачетох в темата: Страданието облагородява или принизява? и там се натъкнах на един цитат от Ники - думи на стария монах:

Враговете ти възникват от ума ти. Нещата опират просто до това да се научиш да контролираш ума си.

Това обяснява всичко - кратко и ясно.

[Явора]

Няма как едно изречение да обясни всичко. Разнообразието в живота е ОГРОМНО.......

Големи идеалисти сте в тази тема......реалността е любов, любов, всичко е прекрасно и безпроблемно. Ако някой вижда този така само прекрасен живот и в черни или сиви тонове, значи всичко е само в ума му ?!?!?!

Реалността не е само прекрасна, някои от проблемите и враговете съществуват РЕАЛНО и не са МИТ И ИСКРИВЕНО ВИЖДАНЕ НА РЕАЛНОСТТА.

НЯКОИ проблеми и врагове съществуват реално и единствения начин човек да се справи с тях е да ги ПРИЕМЕ И ДА СЕ БОРИ С ТЯХ, ако не може да ги победи то да се научи да живее възможно най безболезнено с тях .....ако трябва до края на живота си.

1. Мои познати се сдобиха с дете още първите месеци от като решиха че искат. А на мен ми трябваха повече от десет години.

Трябваха ми години за да опитвам да разреша съществуващ проблем, с който те не са се сблъсквали. Който проблем не е е само илюзорен и в ума ми, а реален. С какво техния ум превъзхожда моя???.

2. Някои Мои познати много по рано се сдобиха със сериозна работа която е свързана с комуникация с хора, а аз доста по късно. Пак поради реален проблем-заекване, а не такъм който е в ума ми само. И не защото те са знаели как да контролират ума си, а аз НЕ........а поради чисто боилогично-генетично-органичен РЕАЛЕН проблем/враг . .

3. Някои хора се сдобиват със собствен дом още на 18-20 години примерно подарен им от родители или наследство, други се сдобиват стакъв на 30 на 40 след дългогодишен труд и спестяване. С какво ума на 18-20 годишния превъзхожда този на другия?

4. Суровата и проблемна действителност в България за много хора/безпаричие и бедност/ изобщо не е враг който е само в ума им.

..

Че има врагове които са само в ума ни-ИМА, но много от случаите се свеждат и до ПРИЕМАНЕ на проблема и врага като част от живота............ и борба с него, приемане на живота в цялото му разнообразие - и любов и тъга, и радост и разочарование, и успех и провал...............!!!

Ама както и да е наистина стана случайно........ако бях отворила направо на последната страница на темата нямаше да се заформи това противоречие!! Е то няма лошо в различните мнения де .......но спирам!!!

Редактирано Август 20, 2010 от Явора

[Велина Василева]

Няма как едно изречение да обясни всичко. Разнообразието в живота е ОГРОМНО.......

Така е... Огромно е разнообразието в живота, но тук, в този форум - освен човешкото становище по даден въпрос, което е добро и ценно - се опитваме да налучкаме и Божественото мнение по същите въпроси, което е по-добро и по-ценно от човешкото, защото Божественото е вечно, а човешкото становище е само временно... Така - ако не през живота, то - заедно със смъртта на човека - и това, човешкото становище, се разпада ...

Затова - мисля си сега, че ако я няма вярата в Бога , то вярата в себе си - не може много да ни даде... Поне - не на всички... Обикновено искрено вярват в себе си хора, които не са страдали дълбоко и продължително в живота си... Защото - когато дойдат интензивни страдания върху нас - и най-големите атеисти забравят за вярата в себе си (която наистина им е помагала много добре до този момент), и от устата им неволно се изтръгва стон - "Боже, Божичко"... Неволно, естествено и автоматично става - от гледището на човека, обаче - от Божествено гледище - нищо не е неволно, случайно и без смисъл... Бог се е намесил, чрез страданието - в живота ни, за да го изправи този наш болен живот и да влее Сила в него...

Това - не може да се разбере, преди да се преживее... Само майката, с тежко болното си детенце на ръце; само човекът - комуто са съобщили вестта за неизлечимото заболяване на най-скъпото му същество, или - за невъзвратима загуба - само такъв , омекнал вече човек - ще се съгласи, че има ситуации, в които вярата в себе си - мълчи и нищо не казва... Чак тогава - блясва надеждата и лека полека се заражда вярата в Бога - Единственото Същество, Което може да предложи изход от ситуацията и да даде мотив за по-нататъшен живот...

Много хора - атеисти - така, по този път са се обърнали от атеизъм - към вяра в Бога, след като дълги години са вярвали успешно в себе си, без да имат подходящ случай да се убедят, че вярата в себе си е добра, но - е до време, след което - идва нещо по-добро, което е - вярата в Бога... А след вярата в Бога - идва и Любовта към Бога - което пък е най-доброто...

Така - рано, или късно, човек трябва да стане от пиедестала, където е поставил себе си и да възкачи на този пиеделтал Бога, за да вярва в Него... Т.е. - да замени временното убеждение, което е вече изчерпало възможностите си - с постоянно отношение към Първата Причина, което отношение постепенно, с времето - ще се превърне във връзка с Бога...

Важно е да отбележа още веднъж , че това ново вътрешно убеждение на човека; тази промяна у него - му се налага от самия живот - тук не се прави нищо особено от страна на човека - той просто е станал като мека глина в Ръцете на Създателя си и никак не се противи...

Беседите на Учителя Беинса Дуно, както и много други Чисти Източници - ни дават указания за параметрите на тази постепенно изграждаща се връзка между Бога и човека...Това е - най-общо казано...

В тази връзка Бог е Факторът, Той е Инициаторът и Той е Водещата страна... Не е човекът, който се дърпа и страни от нея дотогава, докогато може... Но Бог - в края на краищата - привлича човека - чрез Любовта...

”Сам си Отец ви люби.” – Като не съзнавате това, вашият живот е пълен с безпокойства, със съмнения, с противоречия, с ред отрицателни прояви. Безпокойството, неверието, омразата не разрешават въпросите в живота. Противоречията също не разрешават въпросите. Колкото да се оплаквате от трудностите в живота, с това животът не се подобрява.

Има един метод, чрез който човек може да подобри своя живот. Този метод седи в това, да изправи човек отношенията си към Първата Причина, да започне да мисли, да чувства и да действа като Бога.

Дойде ли до това положение, всички противоречия в неговия живот ще изчезнат. И тогава, каквото Бог му каже, той ще бъде готов да го направи без никакво колебание. Той първо ще действа, а после ще мисли.

Де е погрешката на хората? – Погрешката им седи в това, че преди още да са разбрали, преди да са свършили училище, те искат да бъдат щастливи.

– Не, докато учи, човек не може да бъде щастлив. Щастието е резултат на нещо. Следователно, докато учите, никакво щастие не очаквайте. Щом свършите училището, щастието само ще дойде. Когато се ражда човек не може да бъде щастлив; като умре, тогава може да бъде щастлив. Това е противоречие, но в същност е така. Защо? – Защото след смъртта, човек се освобождава от задълженията си. Щом се освободи от задълженията си, щастието дохожда при него. – Защо трябва да умре човек? – За да бъде щастлив. Като умре, той се освобождава от всички полици, от всички задължения, от всички противоречия, които съществували в ума му. Някой човек има хиляда полици, но един ден успява да ги изплати. Не е ли мъртъв този човек вече? – Мъртъв е, но за какво? – За полиците, за своите кредитори. Те повече не го търсят; този човек е умрял за тях. Така разбираме ние смъртта, а не в този смисъл, както хората я разбират..

Казвам: Какъв умрял е този, който не е скъсал връзките със своите вземания и давания? Той не е умрял, той е жив още в своето нещастие. Много хора са умрели за близките си, а живи за дълговете си. Други пък са умрели за дълговете си, а живи за близките си. Те са щастливите, свободните хора на земята.

Казано е в Писанието: ”Ние няма да умрем, но ще се изменим.”

Следователно, всички хора се стремят да се освободят от своите задължения. – Това е естествено, вътрешно разбиране за живота. Човек трябва да бъде свободен от своите дългове, но като се стреми към това освобождаване, да не се натъква на противоречия. Че някой бие някого, или че някой обира някого, какво ви интересува това? Трябва ли да плачете за него? Ако вашите сълзи могат да му помогнат, разбирам. Ако вашето знание може да стопи веригите на затворника и да го освободи, това знание има смисъл. Ако вашето знание може да стопи пушката на стражаря, то има смисъл. Може ли човек с такова знание да бъде затворен? – Не може. Той ще стопи всичко около себе си. Когато някой отиде на онзи свят, близките му се запитват: Де ли е нашият баща сега, или де ли е нашата майка? – Там е нещастието на покойниците, на заминалитe за онзи свят, че те дълго време още обикалят около вас.

Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас. Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест. Като се върнали от погребението, дъщерите му казали: Слава Богу, че се освободихме от този сатрап, от този фараон, от този деспот. Сега вече свободно ще ядем и ще пием. Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият. Гостите насядали около трапезата, но останали учудени, когато видели, че вилиците, лъжиците, ножовете, чиниите, които били сложени на масата, започнали да се хвърлят на една и на друга страна. Всички скочили от столовете си уплашени и започнали да се озъртат наляво-надясно, да търсят причината на това явление. Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си. След няколко дена пак ги поканили на угощение, но и този път се повторила същата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала, коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него. – Какво трябва да направим, за да го задоволим? – Ще сложите един прибор на масата за него и ще кажете: Заповядай, татко! Ще видите, че той ще престане да се изразява по такъв начин. И наистина, като поканили трети път гостите на обяд, дъщерите сложили един прибор и за баща си и, като седнали всички да ядат, казали: Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш. От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението.

Сам Отец

С две думи казано - голяма разлика има между човешката гледна точка и Божествената гледна точка - по един и същи казус... Това са диаметрално противоположни становища...

Връзката между човека и Бога (т.нар. Първа Причина) - се изразява в това, че постепенно (не изведнъж, но постепенно) - човекът се отказва да мисли по човешки и да вярва в своя ум, т.е. - в себе си , но - търси вече съзнателно и намира правилното, Божественото мнение за начина, по който трябва да мисли, да чувства и да постъпва, за да не страда, тъй като от опит е разбрал - какво нещо е страданието ( което страдание е дошло, като следствие - поради причина на несъобразяване с Волята на Създателя на Живота)...

[Креми (късметче)]

Няма как едно изречение да обясни всичко. Разнообразието в живота е ОГРОМНО.......

Големи идеалисти сте в тази тема......реалността е любов, любов, всичко е прекрасно и безпроблемно. Ако някой вижда този така само прекрасен живот и в черни или сиви тонове, значи всичко е само в ума му ?!?!?!

Явора ,

има доза идеализъм в мен и хората, които застъпват сходно мнение, но има и достатъчна доза здравословен реализъм. Доказва се И от факта, че намираме време да пишем тук, да се занимаваме с любими неща и да сме нормално - успешни хора в живота. Защото ние не съществуваме само в темата, ние СМЕ - край тебе, хора на всякакви възрасти, със стабилни професии, със семейства, деца, възрастни родители и с функции в обществото. Може би аз съм жената в градския транспорт, която ти е отстъпила вчера мястото си, макар да си по-млада и го е направила така небрежно, че не си забелязала. Защото ти си изглеждала уморена и тъжна.

Може би някой от тези хора е учителят, който ще отдели време да поговори с детето ти насаме и да го успокои след скарване с друго дете?

Или човекът, който те е обслужил с усмивка на гишето.

Ти можеш ли да станеш враг на такива хора?

Ние сме обикновени в добрия смисъл и сме реална част от обществото.

Реалността не е само прекрасна, някои от проблемите и враговете съществуват РЕАЛНО и не са МИТ И ИСКРИВЕНО ВИЖДАНЕ НА РЕАЛНОСТТА.

НЯКОИ проблеми и врагове съществуват реално и единствения начин човек да се справи с тях е да ги ПРИЕМЕ И ДА СЕ БОРИ С ТЯХ, ако не може да ги победи то да се научи да живее възможно най безболезнено с тях .....ако трябва до края на живота си.

Думата "враг" ...

Тя крие в себе си агресия, защото предлага борба.

Да вземем пример от тази прослойка, към която явно не принадлежим, щом имаме компютър.

Клошарят - този ( предполага се) не особено интелигентен, необразован, не... абе не от нашата черга чоевек, избутан от обществото в най-тъмния ъгъл. Той се конкурира с кучетата за своя хляб. В този смисъл те са негови врагове.

Да, но обикновено след всеки клошар има 2 - 3 кучета, които го съпровождат. Този човек, когото по навик подминаваме като крайпътен стълб, е успял да направи компромиси да отчупи половината от несигурния си къшей, за да се сприятели със своя "враг" и конкурент и га му помага в прехраната. Всъщност си помагат взаимно. Той е видял в животното не страшните зъби, а предаността. Той е превъзмогнал несигурността на житейската си ситуция и е подал ръка и хляб за приятелство.

Колко от "социално по-високостоящите" умеят това?

Как го е постиганал - с Ум и Сърце. Ако не беше го направил, щеше да е изпоръфан от кучешки зъби и най-вероятно с гнойни рани по крака и ръце. Което намалява и неговия шанс за оцеляване. Този пример, че с Любовта се оцелява по-сигурно, срещаш всеки ден на всеки ъгъл ( за съжаление).

1. Мои познати се сдобиха с дете още първите месеци от като решиха че искат. А на мен ми трябваха повече от десет години.

Трябваха ми години за да опитвам да разреша съществуващ проблем, с който те не са се сблъсквали. Който проблем не е е само илюзорен и в ума ми, а реален. С какво техния ум превъзхожда моя???.

Много млади двойки смятат, че зачеването е единственият проблем в живота. Защото точно те го имат. Напротив - много повече проблеми Идват, и то със сигурност, ако имаш дете, отколкото ако нямаш. Ако ги виждаш като проблеми, а не като част от поверената ти отговорност.

В България има толкова деца без родители - защо да не обичаме тях?

2. Някои Мои познати много по рано се сдобиха със сериозна работа която е свързана с комуникация с хора, а аз доста по късно. Пак поради реален проблем-заекване, а не такъм който е в ума ми само. И не защото те са знаели как да контролират ума си, а аз НЕ........а поради чисто боилогично-генетично-органичен РЕАЛЕН проблем/враг . .

Заекването - има толкова професии, където то не е проблем. Може би е било знак да се насочиш натам.

Все едно някой да се сърди, че няма външност за актьор / актриса. Ами погледнете Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Зуека, Тодор Колев - не външността , искрицата прави твореца.

3. Някои хора се сдобиват със собствен дом още на 18-20 години примерно подарен им от родители или наследство, други се сдобиват стакъв на 30 на 40 след дългогодишен труд и спестяване. С какво ума на 18-20 годишния превъзхожда този на другия?

А ти подозираш ли , че заедно с дома "наготово" им се струпват и куп проблеми, защото са жертвали част от своята независимост? И че ше плащат с нерви, компромиси и болести?

4. Суровата и проблемна действителност в България за много хора/безпаричие и бедност/ изобщо не е враг който е само в ума им.

Бедността не е само в България. Това е обширна тема, затова сега приключвам.

Като цяло :

Колкото по-стеснен е периодът от време, в който наблюдаваш едно събитие, толкова по-несправедливо ти се струва.

Представи си, че си извънземен изследовател.

Имаш само 10 минути на Земята и влизаш в ресторант. В тези 10 минути забелязваш, че едни хора седят на празни маси, други ядат,но не плащат, трети плащат, но не ядат ... Несправедливо, нали?

Редактирано Август 20, 2010 от късметче

[Мария-София]

Разнообразието в живота е ОГРОМНО

Планина ,ВРЪХ ,

всеки върви по собствена пътека към ВЪРХА.

Колкото хора катерят върха,толкова и пътеки...

Когато започнеш да опознаваш себе си,започваш да разбираш и своята пътека.Там дето имаш леснини-отработил си нещата в миналите инкарнации,там дето са трудностите-там имаш да работиш в настоящето.

Когато анализираш живота откъм божествената страна,започваш да разбираш кое защо ти се случва.

Примери:

Заекване-високомерие и гордост.Не можеш да се изявиш в областта на комуникациите.Не можеш да бъдеш артист,където да ти ръкопляскат и славословят,т.е. да ти подхранват гордостта,защото ще затънеш още повече.Налага ти се да работиш мълчаливо,без овации,да се смиряваш...

Бедността-не си отработил въпроса с парите-Ако ги имаш кой знае какви глупости ще натвориш...Биха били фатални за развитието ти като душа.

Въобще трудностите ти показват,че Бог се грижи да напредваш в правилната посока-да отработваш кармата... и да отваряш любовта в сърцето си.

Не претендирам за изчерпателност,просто си разсъждавам...

Когато прозреш божият промисъл зад нещата и започнеш да отработваш съзнателно кармата си,спираш да негодуваш и въпросът с вярата в себе си отпада естествено,защото вярата в Бога те води и знаеш,че си в правилния път.Или просто си осъзнал Бога в себе си и той осветява пътя ти със Светлина.

Нека бъде волята ти Господи!АМИН.

Прото разбираш,че всичко е перфектно-В точното време,на точното място...

Докато го разбера,голям зор видях...

Редактирано Август 20, 2010 от Мария-София

[Мария-София]

Надеждна е дала прекрасни цитати в темата за Свободното даване

Цитат

Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради Любовта Му към вас

не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което

ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва. Ако хората биха

работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на Земята. Хората,

непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството

Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да понесат последствията на

тяхната небрежност, да опитат горчивините на живота. Те ще разберат, че

няма изходен път от положението, в което се намират, освен чрез

изпълнение Волята Божия.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10037&pid=123016&st=0&#entry123016

[Донка]

Креми! Мария-София! Благодаря за отговорите ... Само ще допълня още малко както ги виждам нещата от моя личен опит:

1. Мои познати се сдобиха с дете още първите месеци от като решиха че искат. А на мен ми трябваха повече от десет години.

Трябваха ми години за да опитвам да разреша съществуващ проблем, с който те не са се сблъсквали. Който проблем не е е само илюзорен и в ума ми, а реален. С какво техния ум превъзхожда моя???.

Здравей и добре дошла Явора!

Родителите не избират детето си и кога да се роди - това е само повърхностно впечатление. Всъщност детето избира тях... Когато порасне твоето дете (както моите) ще разбереш за какво говоря... През тези десет години ти си дала на детето си неща, които нямаше да можеш да дадеш по-рано. Те са създали от теб майката, която твоето дете и трябвало да има. Десет години по-рано ти просто си нямала нищо общо с това, което си била в момента на раждането на детето.

2. Някои Мои познати много по рано се сдобиха със сериозна работа която е свързана с комуникация с хора, а аз доста по късно. Пак поради реален проблем-заекване, а не такъм който е в ума ми само. И не защото те са знаели как да контролират ума си, а аз НЕ........а поради чисто боилогично-генетично-органичен РЕАЛЕН проблем/враг . .

Проблемите не са врагове докато ние не ги наречем така. Проблемите са ни уроци, които ни помагат да растем. По-добре ли щеше да бъде да получиш тази работа в още незряло свое ниво, да ти тежи или да се провалиш и откажеш завинаги? Работата с хора не е за пари, а за помощ и служене, т.е. изисква мъдрост и разум, а те идват с опита и най-вече с преодолените с любов страдания. Съдя по себе си. А защо те са я получили по-рано и какво им е било, само те си знаят - това е техният път, твоят не е същият.

3. Някои хора се сдобиват със собствен дом още на 18-20 години примерно подарен им от родители или наследство, други се сдобиват стакъв на 30 на 40 след дългогодишен труд и спестяване. С какво ума на 18-20 годишния превъзхожда този на другия?

Накратко - първите остават в по-малко или повече видима и осезаема зависимост от наследството и подаръка и не знаят реалната му цена, вторите - обратно. Така стана с моите деца. Има и друго измерение, обаче - моето лично. Аз цял живот се трудих, но едното жилище беше наследство на съпруга ми и честно сега си казвам, че о играеше съществена роля в моя вътрешен семеен живот и решенията, които вземах за него. Е, попиля се всичко накрая. Сега съм собственик по наследство на двуетажна къща с двор и гараж - и живея в нея с родителите ми - от които исках да избягам като млада и да водя самостоятелен живот. Това беше важен мотив да встъпя в първия си брак.

Уроци, уроци...

4. Суровата и проблемна действителност в България за много хора/безпаричие и бедност/ изобщо не е враг който е само в ума им.

Ами не е точно така - познавам много хора покрай професията си. На много хора им е трудно, но това са пак уроци и на мен специално това ми е като камбана и пътепоказател и учебник...

..

Че има врагове които са само в ума ни-ИМА, но много от случаите се свеждат и до ПРИЕМАНЕ на проблема и врага като част от живота............ и борба с него, приемане на живота в цялото му разнообразие - и любов и тъга, и радост и разочарование, и успех и провал...............!!!

Ами да - но дали ще наречеш един проблем враг или приятел - това е пак от ума. Дали ще се бориш с него или ще се учиш от него - отново избор на ума е. Той е този, който се занимава с външното. А не сърцето да казва - това е хубаво, това лошо. Сърцето да се занимава с вътрешното - всеки да си знае мястото.

Ама както и да е наистина стана случайно........ако бях отворила направо на последната страница на темата нямаше да се заформи това противоречие!! Е то няма лошо в различните мнения де .......но спирам!!!

Нищо случайно няма! Не е противоречие - благодаря ти аз лично за всяка дума написана по-горе. Не спирай, моля...

Редактирано Август 20, 2010 от Донка

[Диана Илиева]

Няма как едно изречение да обясни всичко. Разнообразието в живота е ОГРОМНО.......

Големи идеалисти сте в тази тема......реалността е любов, любов, всичко е прекрасно и безпроблемно. Ако някой вижда този така само прекрасен живот и в черни или сиви тонове, значи всичко е само в ума му ?!?!?!

Реалността не е само прекрасна, някои от проблемите и враговете съществуват РЕАЛНО и не са МИТ И ИСКРИВЕНО ВИЖДАНЕ НА РЕАЛНОСТТА.

НЯКОИ проблеми и врагове съществуват реално и единствения начин човек да се справи с тях е да ги ПРИЕМЕ И ДА СЕ БОРИ С ТЯХ, ако не може да ги победи то да се научи да живее възможно най безболезнено с тях .....ако трябва до края на живота си.

1. Мои познати се сдобиха с дете още първите месеци от като решиха че искат. А на мен ми трябваха повече от десет години.

Трябваха ми години за да опитвам да разреша съществуващ проблем, с който те не са се сблъсквали. Който проблем не е е само илюзорен и в ума ми, а реален. С какво техния ум превъзхожда моя???.

2. Някои Мои познати много по рано се сдобиха със сериозна работа която е свързана с комуникация с хора, а аз доста по късно. Пак поради реален проблем-заекване, а не такъм който е в ума ми само. И не защото те са знаели как да контролират ума си, а аз НЕ........а поради чисто боилогично-генетично-органичен РЕАЛЕН проблем/враг . .

3. Някои хора се сдобиват със собствен дом още на 18-20 години примерно подарен им от родители или наследство, други се сдобиват стакъв на 30 на 40 след дългогодишен труд и спестяване. С какво ума на 18-20 годишния превъзхожда този на другия?

4. Суровата и проблемна действителност в България за много хора/безпаричие и бедност/ изобщо не е враг който е само в ума им.

..

Че има врагове които са само в ума ни-ИМА, но много от случаите се свеждат и до ПРИЕМАНЕ на проблема и врага като част от живота............ и борба с него, приемане на живота в цялото му разнообразие - и любов и тъга, и радост и разочарование, и успех и провал...............!!!

Ама както и да е наистина стана случайно........ако бях отворила направо на последната страница на темата нямаше да се заформи това противоречие!! Е то няма лошо в различните мнения де .......но спирам!!!

Извини ме, Явора, явно съм била неясна.

И не се притеснявай, че се получавало противоречие - нормално е, всеки мисли по различен начин и (надявам се) никой не се обижда от изложените мисли.

Ще обясня по-подробно какво имах предвид.

"Враговете изникват от ума ти." - виждам, че всички преди мен са интерпретирали едната страна на това послание, а именно дали приемаме/наричаме нещо/някой свой враг или не.

Другата страна на това изречение е, че нашия ум или по-точно нашите мисли и убеждения са в състояние да предизвикват определени процесии и явления в живота, които, както казваш и ти, са съвсем реални, истински, случват ни се, уж без ние да ги търсим, без да ги искаме. Но само уж. На практика цялото ни самосъзнание и светусещане е такова, че да привличаме като магнит именно такива (уж нежелани) неща. Примерно искаме да просперираме в професията или въобще в живота, а дълбоко в себе си сме убедени, че не заслужаваме. Е, как да стане?! Реално ние много се стараем, напъваме се дето се казва и ... нищо, все не се получава, все възникват някакви спънки, все нещо се случва, ахааа да стане и хоп - развалят се нещата. При това уж съвсем обективно - я фирмата, в която сме зазлее, я някой по необясними причини ни подлял вода и всякакви такива. Но ако се огледаш, ще забележиш, че на някои хора такива работи кой знае защо не се случват; напротив - все са на правилното място, в точното време, въпреки че са примерно по-разсеяни, по-наивни, не са толкова упорити, нито старателни, обаче на тях им се получава.

Това се отнася и за децата, и за работата, и за богатството, включително и за някои по-абстрактни неща - взаимоотношенията и др.п.

По тази тема има ред книги на психолози, психотерапевти, холистични лечители и т.н., които са много популярни - примерно Тайната (The Secret), книгите на Уейн Дайър, на Луиз Хей и т.н.

Забелязала ли си как на много хора им се случват все едни и същи неща - имам познат, добър човек, работлив, инициативен, обаче при него все се случват разни конфликти и разправии с околните, кражби, измами (от страна на другите), след което често следва физическа саморазправа дори помежду им; на него уж не му е приятно, оплаква се, обаче на, все такива неща привлича в живота си. Явно вътрешно е недоверчив, подозрителен от една страна и склонен към агресия/насилие от друга.

Друг пример - аз имам една близка, която 3 пъти се омъжва и все за мъж-пияница.

Скоро в една друга тема бях дала пример за момиче, което на косъм се отървава от изнасилване или дори убийство поради силната си, но странна за повечето от нас, вяра, че нищо лошо не може да й се случи и че животът/Бог я закрилят винаги и навсякъде. Много наивно изглежда, нали? И никак не се бори. А се оказва наистина закриляна.

П.П. Мисля, че си струва да прочетеш поне последните 3-4 страници от тази тема, тя е за Доверието и допълва успешно тази.

Редактирано Август 20, 2010 от Диана Илиева

[Явора]

Ааааа, отказвам се да спирам наистина, както бях написала по горе.

Нямам изречение в което да съм казала че всички около мене са ми врагове- хората от градския транспорт или жената на гишето или някой друг!!! Мението което защитавам е, че живота е и любов и мъка… и …приятели и врагове и успехи и провали……..и т. н противоположности, …включително и врагове, А НЕ САМО врагове! А думата „враг” дойде от цитат на някой от вас по горе, знам ли можеше и изобщо да не я използвам!

Целия форум може и да е свързан с божествени работи и божествената гледна точка, но Все пак подфорума е за Психология и Психотерапия, ……и невярна представа за психотерапията да се афишира както виждам от някои по горе не мисля че е нужно. Психологията/Психотерапията не е вяра в господ, не е религия, не е мистика, не е магия. Въпреки че пред психотерапевта ако попадне религиозен клиент/пациент, той не е нужно да го отказва от вярата му в господ……....а да я използва по възможно най-адекватния начин. Религията си е чиста проба психология и дублира някои от психотерапевтичните техники и методи ……добре де според мен.

Сигурно е станало ясно че не съм от вярващите в господ. Психологията като наука е формулирана сравнително от скоро, но начина по който хората са си обяснявали същите тези неща с векове и хилядолетия назад е бил Господ поради липса на друго обяснение. Въпреки че вече има научно доказано обяснение наречено „ПСИХОЛОГИЯ, Религията-господ никога няма да изчезнат. Да, приемам църквата и религията единствено като архитектурен, исторически и културен паметник, ………..като критерий за национално идентифициране и народна традиция. По никакъв друг повод не ги приемам, ….живота си го решавам АЗ съобразено с природните ми и биографични дадености+теорията на вероятностите=късмет , а не господ решава!!!

Божествената гледна точка, лично мен изобщо не ме вълнува и от това само съм спечелила!

1. Ако ме интересуваше божествената гледна точка сега щях да съм завряна в някой завод, кухня, склад, шивашки цех или нещо си друго където говоренето не е от инструментите за работа. Ако ги харесвах няма проблем, професии които все някой трябва да ги работи. Заекването не е знак за отказване от желания, не е знак за незрялост....както беше писано по горе, просто е малко по заобиколен път към това което ти е на сърце!

Разбира се доста е подобрено/често дори и незабележимо и няма нищо общо с това като съм била на 20г.

2. И ли пък господ не ми е позволил да съм родител по рано защото не съм била узряла за родител, не мисля?!?! Пред очите ми на улицата в момента е собственичката на хранителния магазин на партера, която е на 39 и няма деца. Нима някаква висша сила и дава още време за да узрее достатъчно добре за родител?!?! Нищо подобно!!! И да узрее и да не узрее за родител .....тя деца по нормален път не може да има със запушени тръби.

И не господ или съдбата дава знак, а някое паразитче е направило поразиите - я хламидия я нещо друго .

Деца е възможно да има ако вземе нещата в собствените си ръце - Асистирани репродуктивни технологии или осиновяване. Другото решение е да няма деца, което също е решение, ..........ако е намерила смисъл в живота в нещо друго което е напълно възможно....!

НЕ НАПРАЗНО Я ИМА ПОГОВОРКАТА ......ГОСПОД ДАВА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА!!!

Редактирано Август 20, 2010 от Явора

[Донка]

Ами именно! И аз се опитвам това да кажа. Ако човек е узрял да бъде родител, ако има дете, чиято съдба е да бъдат заедно, тя отдавна щеше да е осиновила дете. Щом тя не иска да направи това, значи не е готова за него. Когато говорим за предопределеност, това съвсем не означава бездействие - оо, съвсем не. Точно обратното - имаш усещането, че някой те наблюдава на всеки кръстопът, а той е всеки ден, какво ще мислиш, какво ще чувстваш, какво ще решиш и най-много - какво ще направиш. И от това кой път избираш в ситуациит днес, е предопределено какво ще стане в бъдеще. Но отново има кръстопът... и отново те чака решение...

И понеже темата е вярата в себе си - за мен да вярвам в себе с означава 1 към едно да вярвам че всеки момент, всяка ситуация, аз избирам тов, което е най-доброто за мен в този момент. Ако днес се намирам на същия кръстопът, което е невъзможно - още древните знаят, че никой не може да стъпи два пъти в една и съща река - моят избор щеше да е друг, да. Но причината е времето и опитът, които съм натрупала именно благодарение на старото решение.

И животът ми го е потвърдил, ох и още как ... и всеки ден ми го потвърждава.

[Диляна Колева]

И двата последни поста много ми харесват.

Точни и много верни.

Така е Явора психологията не е религия, но и религията не е психология.

Психологията не вярва, тя уточнява, обяснява предимно с научна терминология и се опитва да обвърже всичко с материята.

Религията е вяра.

Вярата в себе си, можем да я отнесем и към психологията и към религията, но можем да ги съчетаем двете и тогава ще получим нещо като двойна вяра, препотвърждаване на вярата.

Т.е. от една страна да можем да си я обясним и изработим с материята, а от друга страна да получим живеца отвъд, като чиста вяра неподплатена с материя.

Всеки сам избира начините, но съчетанието от двете е прекрасен вариант.

И, да, трудно може да се определи кой за какво е готов и за какво е призван и каква точно е работата му тук, защото самият човек до последно не се знае по кой от предопределените му пътища ще тръгне. Как вижда живота край себе си и какво е моментното му разположение.

Може и без религия, да, но тогава се отказваме от една подадена ръка, която ни казва: " Поискай и ще ти се даде."

Тогава човек тръгва по пътеката на: " Това което не става с труд, става с много труд" перефразирано от " Това което не става с пари, става с много пари".

Защо да се отказваме от нещо което имаме и да си създаваме нови "богове", нови вери!?

И нещо за финал.

Психологията не е религия, но хората са я отделили от философията преди стотина години, а религията е философия.

Това че хората са премахнали вярата и религията от психологията не я прави по- силна.

Това че хората днес все повече се нуждаят от психологията означава, че са изгубили вярата.

Но възстановяването и, уви, трудно става само чрез психология.

Редактирано Август 20, 2010 от didi_ts

[miroslava.gligorova]

Dragi moi prijateli ! Prodolzavam temata SPOZNAJ SEBE SI i VERATA t.e.vo kakvo vervame ,kak mislime,kakvi ni se zelbite TAKIVA SME I NIE SAMITE.Nastavam ponatatak t.e.cit iram Vaseto pisane Poiskaj se ti se dade- Tova koeto ne stava sas pari ,STAVA S mnogo pari - Ama trebva da znaeme ce ako potrsime seki den da dobieme vsicko od neizmernoto bogatstvo na STVORITELA,mozeme se sto ni treba da crpime od NEGOVIA NEPRESUSEN IZVOR. As sam malkia TRAGAC PO NEPOZNATOTO i mola se na Boga da mi podari onolku i onova koeto mi treba KOLKOTO ZASLUZAVAMi kolkoto sam zasluzila da imam vo mojot zivot. Ce znajte VSICKO IDE OD GORE i verata vo Boga i nasite MOLITVI upateni od SRCE km nego DAVAT ni sila da se spravime sas vsicki nasi problimi i poteskotii vo nasite zivoti. As sam zena na 65 godini BLAGODARA NA BOGA ,MAJKA i BABA I BOGATA sas mnogo prijateliidrustvo koe to mnogu go obicam kato da e moe.Znam cs vsicko e LJUBOV BOG E LJUBOV i pozeluvam na vsicki BDETE LJUBOVLJUBIMI KON SE STO E SOZDAL NASIA BOG ISUS HRISTOS,zavrsvam moeto iskazanie za denes se napisam i ponatatak moite misli i zelbi upateni kam vsickite prijateli na SAJTA.

Драги мой приятели ! Продолзавам темата СПОЗНАЙ СЕБЕ СИ и ВЕРАТА т.е.во какво верваме ,как мислиме,какви ни се зелбите ТАКИВА СМЕ И НИЕ САМИТЕ.Наставам понататък т.е.цит ирам Възето писане Поискай се ти се даде- Това което не става със пари ,СТАВА С много пари - Ама требва да знаеме че ако потрсиме секи ден да добиеме всичко од неизмерното богатство на СТВОРИТЕЛА,можеме се сто ни треба да црпиме од НЕГОВИЯ НЕПРЕСУСЕН ИЗВОР. Ас сам малкия ТРАГАЦ ПО НЕПОЗНАТОТО и мола се на Бога да ми подари онолку и онова което ми треба КОЛКОТО ЗАСЛУЖАВАМи колкото сам заслужила да имам во можот живот. Че знайте ВСИЧКО ИДЕ ОД ГОРЕ и верата во Бога и насите МОЛИТВИ упатени од СРЦЕ км него ДАВАТ ни сила да се справиме със всички наси проблими и потескотии во насите животи. Ас сам жена на 65 години БЛАГОДАРА НА БОГА ,МЪЖКА и БАБА И БОГАТА със много приятелиидруство кое то многу го обичам като да е мое.Знам цс всичко е ЛЮБОВ БОГ Е ЛЮБОВ и позелувам на всички БДЕТЕ ЛЮБОВЛЮБИМИ КОН СЕ СТО Е СОЗДАЛ НАСЯ БОГ ИСУС ХРИСТОС,заврсвам моето исказание за денес се написам и понататък моите мисли и зелби упатени към всичките приятели на САЙТА.

Модераторска бележка: Благодаря ти и добре дошла при нас Мирослава!

Редактирано Август 22, 2010 от Донка

[KIQRA]

Чудесна тема не издържах да не се включа.Здравейте!

Да от собствени наблюдения,анализирайки всичко случващо ми се до сега не мога да не се съглася с Донка,че когато човек е узрял занещо каквото и да е в живота си то му се дава,случва.Много силно съм искала нещо,минава време,минава още време и то не ми се случва,но в единмомент обикновенно винаги когато съм решила че трявба да продължа без съжаление емоции и тн нещото ми се случва.Ха така,но то не това което съм искала възкликвам аз.А после мили момичета е станало така че това е бил по добрият вариант-значи някой ме закриля и ме подкрепя.Как мога да не благодаря в такъв момент на осъзнаване.

Никой неможе да стъпи 2 пъти в една и съща река-пише Донка.На мен ми се е случвало.Извода е че не съм си научила урока,ще изживея ситуацията отново и дано взема правилното решение ако не ще се връщам там докато се осъзная.Какво мислите за това?Трябва да сме благодарни,че ни се дават трудности Зза да си заработим кармата за която сме тук на земята.

Колкото и налудничаво да звучи благодаря на Господ,че не ме е щадил.Благодаря му че ми е дал едно заболяване което трябва и мисля че съм приела вече,значи аз нещо не съм мислила,действала и тн.правилно-това е щадящият вариант,ако не се осъзная...

Осиновяването-когато детето е предопределено да бъде с тези родители,а то е което си ги избира кажете му добре дошло.Какво е да родиш дете,да се грижиш или по зле да не се грижиш за него-колко такива деца има в България?Раждането не те прави майка.

УСМИХНЕТЕ СЕ НА ЖИВОТА И ТОЙ ЩЕ ВИ ОТВЪРНЕ

Редактирано Октомври 17, 2011 от KIQRA