843. И пак пишеше - Неделна беседа, 8 февруари 1942 г. София – Изгрев.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1942 г.

Благословен (1941-1942)

 

20. И пак пишеше

20. беседа, държана на 8 февруари 1942 год., неделя, 10 ч.с. Изгрев. София.

Отче наш. „В начало бе Словото“.

Ще прочета част от 8-та глава от Евангелието на Йоана от начало до 9 стих.

„Духът Божи“.

Цитат

Последният стих казва: “Наведе се долу и пак пишеше”. Изобщо, всичките хора, когато пишат се навеждат. Няма някой, който да не се навежда. Има неща в света възможни, има неща невъзможни. Невъзможно е да приемеш слънцето на гости, никак не е невъзможно. Желанието ти ще остане нереализирано. Не само ти, но и земята ще пожелае да дойде на гости, няма къде да го приеме. Невъзможно е да приемеш един слънчев лъч на гости у себе си. Невъзможно е целият океан да го събереш, но възможно е една капка да я приемеш на гости. Мислят хората, какво отношение имат слънчевия лъч. Това е новото, което всеки ден иде. Хората мислят, че няма какво да учат. Те едва са започнали да учат. Когато Бог създаде света, най-първо създаде най-малките животни до слона, до човека. Хиляди години учеха и слонът беше учен професор, с всичките дипломи. Обаче, този слон като влезе в човешкото царство, стана малко дете, едва го приемат в първо отделение. Мнозина от вас мислят, като идат в оня свят, как ще ги приемат. Хората имат много смешни идеи за оня свят. Не смешни, защото смях произтича от мях. Набрани неща като сирене в една кожа, то е смях. Такива работи ние сме насъбрали и мисли, че знае какво е оня сят. Невъзможно е човек да знае, какво има в оня свят, без човек да е ходил. Има някои ясновидци, които виждат, но туй, което ясновидците виждат, то е друго. Те виждат само картини от оня свят, както вие виждате работите на кино. Но кината не представят нещо реално. Реалността се отличава с няколко качества. Тя носи живот. Реалността носи мир; реалността носи спокойствие; реалността носи сила; реалността носи богатство; реалността носи знание; реалността носи доброта, всичко носи реалността в себе си.

Цитат

 

И наведе се надолу и пишеше. Само Любовта може да пише. Един ден, когато дойде Любовта в сърцето ти, когато гледаш най-мрачно в своя живот, наведи се и пиши.

Ако тия садукеи и фарисеи дигат шум, кажи им: Който е безгрешен, той да хвърли камък върху мене. – Като се издигна попита я. Осъди ли те някой? – Никой. – Нито аз те осъждам. Иди и живей разумно, както Бог създал света, и ти ще имаш Божиите благословения.

Схващайте хубавото. Като прави нещо човек, има нещо, което спъва хубавите мисли, желания и постъпки. Туй, което спъва го из-хвърлете, не се поддавайте на тия внушения. Доброто, малките подтици приемете, защото нашите мисли, нашите желания, чувства и по-стъпки са като дъждовните капчици, които пречупват светлината, образуват Божествената дъга. Всичко иде от нашата мисъл, която е чиста от нашето желание, което е чисто от постъпките. Постъпките носят Божественото благо. Та тях трябва да разчитаме.

Добрата молитва.

 

И пак пишеше