840. Да се не смущава сърдцето ви - Неделна беседа, 18 януари 1942 г. София – Изгрев.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1942 г.

Благословен (1941-1942)

 

17. Да се не смущава сърцето ви

17. беседа, държана на 18 януари 1942 год. неделя, 10 ч. с. Изгрев, София.

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Понеже, живеем във времена, които са размътени, церът какъв е за туй? – Ще прочета тази глава, която лекува размътените времена, смътните умове. /Прочете 14 глава от Евангелието на Йоана/.

Духът Божи.

Цитат

 

Ще взема една тема, която е малко отрицателна. Да се не смущава сърцето ви. Най-първо невъзможно е човешкото сърце да се не смущава. Христос се обръща и казва: “Да се не смущава сърцето ви”. Не само не трябва да се смущава сърцето, но човек трябва да вярва в Бога. Трябва да има нещо в себе си. Тил трябва да има. Една армия, която няма тил, е слаба. Един аероплан, който няма витло отподире си, една машина, която няма пара и огън, тя не може да се движи. Съвременното човечество като първоначалните животни е изпаднало в тягостно състояние от изобилие. Всичките хора страдат от крайно преизобилие. Създал Господ животните в света, климатът бил отличен, за ядене и пиене изобилно, че всички млекопитаещи са станали аристократи. Човек не е бил на земята тогава. Цял ден никаква работа не вършат, ядат и пият, седят не слушат Господа. Какво да направи Господ? – Той намислил да създаде хапливите мухи, че да ги хапят и те да си мърдат опашката, да вършат нещо. То е за животните, които не искат да работят. Комарите казват: Вие толкоз големи сте, трябва да работите. Седят животните, спят. Какво трябва да правят? – Трябва да работят?

Да се не смущава сърдцето ви

 

Добрезорлем човека е работил и е дошъл до едно ново положение . Старите науки , старите религии вече не могат да му помогнат . Той е оставен сам да се повдигне и влезе в следващата епоха , където ще отработва свободата си .А както казват мъдреците свобода има само в Духа , в умствения свят . Значи човешкия дух може да даде свобода на душата и тялото .

Цитат

Първото нещо човек трябва да бъде полезен на себе си. Не от гледището на егоизма, полезен да бъде на своя ум, на своето сърце и тяло. Ако човек е полезен на себе си, може да бъде полезен и на другите. Не смесвайте тази идея да възлюбиш ближния си. Твоят ближен е твоето сърце. Защото кой е човекът? – Сърцето е неговият ближен. Да възлюбиш ближния, да възлюбиш сърцето, да го не ограничаваш, да не измъчваш сърцето си. Човек в своя ум е измъчил ближния, научил своето сърце на много лоши работи. Та ние сега не трябва да измъчваме ближния си. То е за онези, които разбират. Казват: Ближният е отвън. Ближният е сърцето. Не покваряй сърцето си (с) излишни желания. Когато сърцето е в нормално състояние, то извършва отлично работата си. Ближният е който извършва една отлична функция в тебе и ти без него не можеш да живееш...............Външният ближен има отношение с нашето сърце. Един човек, който не е в добро отношение с ближните си, сърцето не функционира правилно. То е като закон. Външните ближни са условия да се прояви пулсът на сърцето. И затова Бог живее в нашето сърце. Той остава ума на свобода. Бог живее в сърцето, за да обичаме ближния си. Като обичаме ближния си, ще обичаме Бога. Понеже, Бог е ближният на едно място живеят, затова имаме две заповеди: Да възлюбиш Господа Бога Твоего и да обичаш ближния си като себе си. Себе си, това е умът на човека или някои наричат личността на човека, или човешкото аз. Но то е човекът, който усеща в дадения случай, че е отделен от другите неща. 

Да се не смущава сърдцето ви

Цитат

Казвам: Когато ние ставаме носители на Божественото в света, Бог ни благославя. Единственото достойнство на човека е да прави добро, да пее неговото сърце и неговият ум да възприема. Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. Две неща има, които са необходими за нас. Каквото сърцето нашепва, умът трябва да направи. Трябва да има човек желание. Всичките блага ни се дават, трябва да знаем, как да задържим тия блага. Какво има в света по-хубаво от Любовта, която е образувала небето и земята? – Какво струва земята, ако нямаше любов? – Любовта се проявява в растенията, любовта се проявява в плодовете, любовта се проявява в теченията на водата, любовта се проявява във въздуха, в светлината, в движението, навсякъде във вселената. Това е действие на Божията Любов, която се проявява. Сега ние не можем да схващаме общението. Ние схващаме любовта само в много тесен размер, даже не оценяваме любовта на един приятел, на едно същество, което ни обича. На мене едно куче ми направи веднъж една голяма услуга. То беше в 14-та година във войната. Поканиха ме на угощение в едно семейство, имаше един генерал. До среднощ седяха питаха ме затова за онова. Човекът искаше да ми направи услуга да ме изпрати. Казва: Военно положение е да ви придружа, да не ви направят нещо. Пък аз от учтивост не исках по-среднощ да ме изпраща, за себе си, да ме придружи, казвам: Нямам нужда. Казва: Да дойда с тебе. Казвам: Няма нужда. Тръгвам. Като повървях малко едно голямо куче дойде с мене. Аз се приближа до някой стражар, то иде преди мене, обиколи го, стражарят се обърне, поздрави ме, мисли, че аз съм от тия, дето ходят да проверяват постовете, седи мирно. Мина покрай него, поздрави ме, дигне ръка. Дойда до друг стражар, пак кучето около него обикаля и той ме поздрави. Докато ида до къщи, кучето обиколи 4-5 души, като стигнах, извадих малко хляб, дадох му. Направи ми една услуга. Ако го нямаше, можеше да ме закарат в участъка, да ми искат легитимацията. Кучето казва: Няма да бутате този човек. Той повярва.

прекрасна беседа ! Само ще добавя две простички думи  . Лесно става кога човек се научи да различава собствената си личност. Казват ,,да застанеш от страни и гледаш какви ги вършиш " .