Животът е творчески процес...

[Ваня]

"Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва."

Става дума не само за учене и знание, а и за непосредствено познание, което Учителят нарича "прилагане" на наученото.

"Животът е един вечен процес на творчество, който постепенно се разкрива...Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния. Когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме "добродетел", а в противен случай имаме състоянието, което наричаме "порок". Но зад всеки порок у човека седи една добродетел...

У човека има известни енергии, на които, ако човек не знае да даде правилна посока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова човек всякога трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва."

"Творческият процес на живота", 11.12.1932г.

Не съм срещала Учителят да е говорил за недостатък на енергия. А а в "Закон за енергиите" казва, че излишната енергия ни причинява неприятности.Така наречените сега "енергийни влияния" не ги разглежда като външни сили, а по-скоро като психични прояви и психическа енергия в самия човек. Той казва, че излишъкът на енергия е като товар и бреме, изостанало от миналото. Това е непреработена енергия, която трябва да се трансформира и изчисти:

"Защото като не изпълнявате още законите, както трябва, в мозъка ви се събира излишък от електричество, с което непременно трябва разумно да се справите. Този излишък от енергия представя изостанал багаж от миналото, какъвто остава от богатите хора, които много готвят, а малко ядат...

Вследствие натрупването на излишно електричество в мозъка, същият процес става и в целия човешки организъм. Тук-таме се извършват процеси на вкисване, на разлагане, а дето има вкисване, там всякога става разрушаване."

Движението на енергията дава отглас в цялото Битие:

"За да се осмисли и добре използва и даването, и взимането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взима, е Божествена и за нея се държи сметка. Тя не може и не трябва напразно да се изразходва."

"Знайте, че многото говорене често обременява човека. Това, което днес е тъмно за вас, утре, като изгрее слънцето, ще стане ясно, светло...

Защото едновременно с учениците от Бялото Братство ще ви посещават ученици от черната ложа. Каквото и да става с вас, който и да ви посещава, не се страхувайте, не се плашете от тъмнината. И тя има свои закони, които по обратен път ще изучавате, като вървите от светлината към тъмнината и от тъмнината към светлината."

"Закон за енергиите", 10.05.1922г.

[Ваня]

Но кое поставя пречки на творческия процес на природата?

Това са подпушените канали (от наслоявания и замърсявания), по които тече божествена енергия. А причината за това запушване и отклонение от истинския творчески живот е самосъзнанието, което се е появило още с Адам. Това е его-съзнанието, съзнанието за отделна личност, усещането за отделеност от околния свят. Това самосъзнание носи дуализма аз-другите, наблюдател и наблюдавано. Затова ума ни е винаги разделен и води вътрешен диалог. В него възникват противоположните категории добро и лошо, живот - смърт, болка и радост. Това е живот на контрастите.

Но благодарение именно на тези контрасти и на страданието, ние можем да излезем от това състояние и да влезем отново в естествения ход на творческия процес на вселената.

"В живота на самосъзнанието човек е склонен на промени, на болести. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или Космическото съзнание, където е нормалната почва на творческия процес на живота. Това състояние източните народи наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си, там той познава своето знание, мощ и сила и живее в непрестанна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление."

Б.Дуно - "Творческият процес на живота", 11.12.1932г.

(от беседи, отпечатани във в. "Братство")

[Надежда]

Това състояние източните народи наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си, там той познава своето знание, мощ и сила и живее в непрестанна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.

Здравейте!

Може да прозвучи малко нелогично, но...

Индивидуалност трябва да има! Не споделяне, потапяне и ратваряне в едно общо съзнание и губене на идентичност!

Всеки носи в душата си една върховна ценност, дадена му от Бог, един неоспорим талант, бляскава искрица божественост...Това е Дарба!

Мисля че трябва да я използваме!По най-добрия начин във всеки един момент да правим по нещо добро за нас и хората до нас.

...И ДА, Животът е творчески процес...

[Венцислав_]

Разбира се! Въпреки, че божествената искра във всеки човек е една и съща част от Твореца и който я усети, усеща и поривите да е в полза на другите, идентичност никога не може да се изгуби. Ние трябва първо да осъзнаем грехопадението, след което тласкани от носталгията да се завръщаме към първоначалните си Божествени позиции, където съществува идеалната хармония на живота. Въпреки това всяка душа се моделира от собствените си безбройни опитности, което прави невъзможно липсата на индивидуалност. Тя обаче трябва да се трансформира от егоцентризъм към... нещо друго

Мир и Любов!!!

[Донка]

раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда у нас. Тази нова идея ще преобрази света. Така, както нещата стават отвън, това не ни ползува. Онова, което е в нашата душа и в нашия ум, това е важно за нас. Значи за вас е важно това, което се ражда у вас.

„Да идем във Витлеем!“ Вашият Витлеем, това е мястото, дето се ражда новото. Това е вашият ум, вашето сърце, вашата душа и вашият дух. Идете във Витлеем да го проверите. Това е, което Бог е вложил във вас. Това е отдавна вложено, а не от сега, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете. Реализирайте това, което по друг начин не може да се постигне.

Да идем във Витлеем

Честито Рождество Христово

Прекрасна тема, може би сега е моментът да я въз-родим.

Творческият процес на живота започва от идеята, която е вложена отдавна в нас, но сега започва да се изявява...

Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си, там той познава своето знание, мощ и сила и живее в непрестанна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление."

Б.Дуно - "Творческият процес на живота", 11.12.1932г.

(от беседи, отпечатани във в. "Братство")

[Guest valentinus]

Разбира се! Въпреки, че божествената искра във всеки човек е една и съща част от Твореца и който я усети, усеща и поривите да е в полза на другите, идентичност никога не може да се изгуби. Ние трябва първо да осъзнаем грехопадението, след което тласкани от носталгията да се завръщаме към първоначалните си Божествени позиции, където съществува идеалната хармония на живота. Въпреки това всяка душа се моделира от собствените си безбройни опитности, което прави невъзможно липсата на индивидуалност. Тя обаче трябва да се трансформира от егоцентризъм към... нещо друго

Мир и Любов!!!

[Донка]

Казвам: Природата сега се е заела да ни преподава. Тя дойде при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Ти седиш и си недоволен от живота. ....Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава дойде природата, тури те на легло. Тогава, като полежиш 5–6 месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват да ти услужват. Ти се нуждаеш от тяхната помощ. Като ти услужват, ти започваш постепенно да ставаш доволен от тях, от живота, от всичко, което те обикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?

Да идем във Витлеем

Болестта като част от творческия процес на живота...? Как?

Може би недоволството, родено от гордостта на силния нарушава хармонията на системата Живот. Нарушението оказва влияние върху самия си източник - недоволният човек започва да страда и постепенно изпада в енергийна зависимост от същите тези хора или обстоятелства, от които се е смятал за по-голям и силен. Излиза, че болестта не е наказание или несъвършенството на живота. Напротив - тя е механизмът, по който той съдейства за хармонията и изявата на Божественото в нас като променя енергийните състояния и посоката на енергийните потоци.

Природата учи човека на това да вярва и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко. В даден случай човек се нуждае от малко. .... Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която може да внесе малко топлина в студа вътре, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало, и да направи окръжаващата среда приятна за тебе.

Та, недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно вие се нуждаете само от една кибритена клечка.

Какво означава човек да има малко топлина в себе си? Малко Любов и малко разбиране? Или малка връзка с Любовта в себе си? Или малко вяра в това, което е вложено в него и в другите около него?....

[Слънчева]

Христос се роди в обора, там го приеха.....

Време е и ние да поочистим вътрешните обори и да го поканим да се роди в нашите сърца.....

Цитат

раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда у нас. Тази нова идея ще преобрази света. Така, както нещата стават отвън, това не ни ползува. Онова, което е в нашата душа и в нашия ум, това е важно за нас. Значи за вас е важно това, което се ражда у вас.

„Да идем във Витлеем!“ Вашият Витлеем, това е мястото, дето се ражда новото. Това е вашият ум, вашето сърце, вашата душа и вашият дух. Идете във Витлеем да го проверите. Това е, което Бог е вложил във вас. Това е отдавна вложено, а не от сега, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете. Реализирайте това, което по друг начин не може да се постигне.

Ние сами творим живота си, това, което излъчваме, това се връща при нас.... Ако пуснем Любов и Светлина в сърцата и умовете си, това и ще се връща при нас...

Когато преценяваме дали сме обичали, както трябва, и дали сме живели пълноценно, можем да видим начините, по които нашите сърдечни връзки и страхове са ни ограничавали и можем да видим много възможности сърцата ни да се отворят. Дали сме си позволили да обичаме хората наоколо си, семейството си, земята, на която живеем? И дали сме се научили също да се разделяме? Дали сме се научили да преминаваме през превратностите на живота с благосклонност, мъдрост и съчувствие? Дали сме се научили да прощаваме и да живеем чрез сърцето, а не като произнасяме оценки и присъди? (Джек Корнфиилд)

Редактирано Декември 26, 2007 от xameleona

[Станимир]

Животът е един вечен процес на творчество, който постепенно се разкрива...Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния. Когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме "добродетел", а в противен случай имаме състоянието, което наричаме "порок". Но зад всеки порок у човека седи една добродетел...

"Творческият процес на живота", 11.12.1932г.

Различните етапи от еволюцията ни дават възможности да работим с различни енергии, според развитието ни. Овладявайки тези енергии и включвайки ги разумно в живота си, ние се усъвършенстване. Научавайки се да различаваме хармоничните от нехармоничните взаимодействия между енергиите, ние сме в състояние да използваме тези енергии за създаване на все по-красиви и смислени комбинации. Всяка следваща енергия ни дава не само повече свобода в живота (а свободата в живота е именно способността ни да реализираме творческите си възможности в него), но води и до по-голяма отговорност, защото тези енергии засягат във все по-голяма степен и останалите.

На прага на новата епоха, в резултат от смяната на един космически цикъл с друг, човечеството получи достъп до нови енергии, някои от които навлязаха широко в живота ни. Откриването на някои други енергии изкуствено се осуетява, въпреки че космическите условия за това са настъпили. Причината е разбира се, че човечеството е изостанало в своето духовно развитие и още не е готово за тези енергии.

Редактирано Януари 8, 2008 от Станимир

[Слънчева]

Ценна мисъл за деня:

Един път със сърце трябва да включва също уникалните ни дарби и творчески способности. Външният израз на сърцето ни може да е писането на книги, издигането на здания, създаването на начини, по които хората да служат един на друг. Той може да бъде учителството или градинарството, професията на сервитьора или музиканта. Каквото и да изберем, творенията на живота ни трябва да идват от сърцето ни. Обичта ни е източникът на всяка енергия за създаване и свързване. Ако действаме без връзка със сърцето, дори най-важните неща в живота ни могат да станат бездушни, безсмислени или стерилни. (Джек Корнфиилд)

Променяйки себе си, нашето вътрешно състояние, ние променяме целият свят. Когато има Мир и хармония в сърцата ни, ние зареждаме и околните с нашето чувство.

[Inatari]

Това е велико откритие ,че животът е творчески процес. Може би едно от най- великите прозрения ,които хората са направили . Поздравявам Ваня за темата .

Аз в момента преоткривам чисто женските цикли на творчество в битието си.

Просто забелязвам колко много психиката ми е била подрязвана ,подстригвана и затваряна в една социална маска-калъп , одежда на абсолютното нетворчество,психоенергетичен продукт на едно общество , отливка от психиката на социума , неразделно отроче на масата .

Творенето като процес е велик изблик на живота , красива струя от фини мисловни тела и чувства и форми ,създадени от най- висшите пориви ,тези на създаването. Раждането ,творчеството ами че това е то да си жив. Когато постоянно създаваш , твориш ,ти си във вечно движение , раждайки ,самия творец се преражда . Създавайки ,човек открива живота новороден,новосъздаден, по фин ,по съвършен , по-красив,някак еволюционно издигнат.

[Докосване]

...

Творенето като процес е велик изблик на живота , красива струя от фини мисловни тела и чувства и форми ,създадени от най- висшите пориви ,тези на създаването. Раждането ,творчеството ами че това е то да си жив. Когато постоянно създаваш , твориш ,ти си във вечно движение , раждайки ,самия творец се преражда . Създавайки ,човек открива живота новороден,новосъздаден, по фин ,по съвършен , по-красив,някак еволюционно издигнат.

Много време не бях чела този форум, а това прозрение така ми допадна, че не се сдържах да напиша своето удивление!

Аз в момента съм в творчески застой, поне като външна изява, та съм леко депресирана, но се чувствам достатъчно жива.

Не се чувствам веща да тълкувам и коментирам прозренията на Учителя.Само си позволявам да попивам мъдростта, която ми дава допълнителен тласък за живота.

[Inatari]

Ето част от есето , което написах днес . На английски е , но какво да се прави.

The Happiest thing that have ever happened to me

"Having dreams is the favourite task of my cousciousness.

I have discovered the biggest truth , that we are the main creators of our lives . Everyone is responsible of their own life to become a true masterpiece .

The art of living happy and fullfilled depends on us , what kind of choices do we make , how we manage and maintain our bodies , souls and spirits .

I think every human being is a small God or Godess , who has the power to create in small space .

Being happy is an eternal road of existance , not a goal , which has to be reached immediately.

the conditions of happiness and prosperity of our minds and souls must be fed with real actions .

Or let's say the happiness is a skill, art of existance .

I always learn best from my life experience , not from books, words ,advices of others .

My life is my big work of art.My life is my laboratory for love , happiness and I am the architect , the creator of it , noone

else is .

As I was talking for my experience I decided to tell you a short story .

Recently one of my biggest dreams came true, the happiest thing ever happened to me .

It was amazing how the Universe was giving me one chance after another and how for a short period of time there were so many happy events , which took me to the road of happiness and fullfilled dreams .

First of all I was thinking that this is a coincident , but now I know it's not.

It's a result of my mind's work.

I really wanted this to happen and at the end it did happen. "......................

Редактирано Февруари 1, 2008 от Ина Трифонова