Надежда

[nancym_]

Здравейте! 

През 2015 година осъществих контакт с хора от този форум и като цяло живеех тук. Имах дереализация, която смущаваше дните ми в продължение на месеци. Неусетно обаче си и премина. Сгодих се, започнах работа като учител, взех си мечтаното куче и бях... щастлива. Започнах да катеря планини, да пътувам в България и чужбина, когато имам възможност.
Много рядко и за кратък период от време съм имала странни усещания, но не са се "задържали". Преди три седмици обаче нещата се завъртяха с хастара навън. И ако кажа, че се чувствам ужасно, ще е меко-казано. Събудих се една нощ и просто усетих дереализацията. Не знам дали се изплаших в този момент, но изпуших една цигара и си легнах да спя. На следващата сутрин всичко беше зле. Усещането за нереалност ме връхлетя много силно. В следващите няколко дни се стремих  да се разсейвам, да излизам, да се срещам с приятели и съответно да работя, защото точно три дни след появата на това усещане, се върнахме след лятна ваканция. Сега нещата обаче са малко по-различни от преди, или поне така си мисля. Усещам, че не съм аз. Спомените ми от вчера са сякаш мои, но и не са. Някак много далечни, едва ли не като стар сън. Не знам дали това е деперсонализация и не искам да си слагам някакви етикети, но действително не се усещам като себе си. Имам изплашено изражение и като цяло избягвам да се гледам в огледалото. 
Като се замисля за вчерашния ден, самият спомен е мъглив и странен. Чувствам се много зле. Постоянно си мисля как ще изгубя човека до себе си, защото съм луда. Че ще загубя работата си, в която в продължение на 7 години се доказвам и работя много отдадено. Страх ме е, че няма да имам дете. 
Проведох онлайн консултация с клиничен психолог от Велико Търново и ми каза, че всичко това е тревожност, но някак все си мисля, че не съм обяснила нещата достатъчно добре и че не е възможно да забравям живота си, както и предния ден и да не се чувствам на себе си - и съответно това да не е нещо сериозно. Каза обаче и че е редно да пия антидепресанти, за да си върна старото "аз". Как е възможно да не помня вчерашния ден? А на фона на това в главата ми изскачат някакви странни стари спомени, за които даже не съм се сещала и да изглеждат толкова чужди и странни... Пак ще го кажа - спомените ми сякаш не са мои. 

Постоянно питам майка ми като се видим дали ми личи, дали забелязва нещо в мен и когато каже - не, започвам да се притеснявам и натъжавам, че никой не ме разбира и че реално нямам на кого да споделя. 

Възможно ли е да развивам някакво психично заболяване? Трябва ли да посетя психиатър? 

[АлександърТ.А.]

Привет! 

Цитат

Възможно ли е да развивам някакво психично заболяване? Трябва ли да посетя психиатър?

По скоро психотерапевт . Да поработите за преодоляване на тревожноста . Излишно се страхуваш ,за дреболии . Нищо друго ти няма освен страх .

 

Цитат

Постоянно питам майка ми като се видим дали ми личи, дали забелязва нещо в мен и когато каже - не, започвам да се притеснявам и натъжавам,

Притесняваш се че външно не се забелязва тревожноста ? Ще го опиша  в друг аспект на живота   ,,Когато ми кажат че съм висок и рус е притеснително . Та аз съм по скоро дребен " ???

Добре е да разговаряш със специалист на живо .Например следните две твърдения  са доста общи 

,,Как е възможно да не помня вчерашния ден? "---едва ли за цялия ден стата въпрос 

,,Спомените ми от вчера са сякаш мои, но и не са"---май точно това е следствие  деперсонализация . НО Е съвсем обикновенно нещо , което само дрогираните нямат . За това препоръчват хапчета , антидепресанти . може и алкохол .  По лесно е да се дрогира някой вместо да му се помогне да не се бой от дреболии .

Ще използвам един пример за обяснение  .Като за по лесно , да си припомним за изпълнения на добри спортисти или музиканти . Как всеки техен пръст или крак , ръка ,  се движат самостоятелно със скорост и точност която не можем да обясним по друг начин освен със собствената им  интелигантност . Има и рутина-механичност , но тя световен шампион не може да те направи .

Значи заблуда е ,, аз съм един и не мога да съм много " : Аз държа чашката с лявата ръка . Аз разбърквам кафето с дясната ръка . Аз наблюдавам и пожелавам нещата с кафето . Аз , моето съзнание може да се съсредоточи/да бъде , в едната или другата ръка или всичко заедно . Алпинистите могат да се съсредоточат в няколко пръста само за да им придадат достатъчно сила . Но всичко е  едно  аз , обхващащо много неща . Нашето тяло е изградило една интелигентност можеща да работи и без да я контролираме . Но когато реши че е нужна по всеобхватна степен на съзнание изпраща сигнал за болка. Силен сигна за болка за да бъде забелязан от ежедневното съзнание . Това по всеобхватно съзнание може да задоволи нуждите на тялото , по един много по удовлетворяващ начин от това което може , само инстинкта .

Факта , че толкова много хора имат подобни ,,дереализации" , говори само едно . Масово хората са дошли до границата на сегашното състояние на съзнанието . И у нас , започва да се проявява , все още плахо " едно по висше , по всеобхватно съзнание . Какво може да е то ? Може да се четат беседите или друга езотерична литература . Но конкредните неща са различно значими  за различните хора , в зависимост от тях самите . Най общо казано , получаваме достъп , един намек за възможностите на висшия ,,Аз" .

 На практика ни е страх от непознатото !

пп   едно обяснение  : През деня се движа , общувам , работя . Като не всичко което ми минава през главата го споделям с другите хора  . Имам две линии на преживявания . После в спомена всичко за деня е заедно и случилото се с физическите обекти и мисловните образи и случки . Но след повече време някои неща са по ясни от други , независимо дали са се случили или са били само помислени .

Редактирано Септември 27 от АлександърТ.А.

[nancym_]

Проблемът идва оттам, че ми е много трудно да си спомня какво съм правила вчера. Да не говорим, че дори за днешния ден спомените от сутринта са ми много далечни вече. Забравям с кого съм говорила в междучасията. Днес обяснявам на едната колежка нещо и тя ме прекъсна "Нали вчера говорихме по телефона за това?" - веднага се изплаших много. Досетих се, че се чухме, но не помня цялостния разговор.

Докато преподавам всичко е наред. Имам предвид, че уроците си ги знам и преподавам на децата. Но в главата ми постоянно излизат разни спомени от детството ми или от преди години и сякаш и те са с дереализация и не са съвсем мои. 

Като се замисля за вчера - знам като факт, че бях на заведение с човека до мен, но самия спомен ми е мъглив и странен. Знам като факт, че си взех от аптеката билкови хапчета за успокоение Лотосоник и като си представя спомена от тогава ми е чужд и пак някак "замъглен". Приятелят ми днес сутринта ми поиска ключовете за колата  и аз стоях и недоумявах защо ги иска от мен. После ми припомни, че ми ги е дал преди да се приберем и пак... споменът е сякаш съм била друг човек. Не помня много от нещата, които съм правила вчера и това нещо ме влудява. Сякаш съм тук и ме няма. Не се чувствам на себе си. Липсва ми това да бъда аз. Да пея, да танцувам, да мечтая. А сега съм някак застинала във времето.

Дори когато чета стари мои писания тук, чувствам сякаш не съм била аз. 

Усещането е сякаш имам някакво раздвоение на личността. Ту съм аз, ту не съм. Ще ми бъде много полезно, ако някой ми обясни дереализацията/деперсонализацията. При тези състояния освен чувството за нереалност и дразнене от светлина, може ли да има такива усещания за откъснатост и отчужденост от себе си? Сякаш мислите и спомените не са мои. Явно съм качила нивото от преди, защото преди 9 години нямах чак такива проблеми. 

Ще съм благодарна, ако ми обясните.

Хубав ден! 

Редактирано Септември 27 от nancym_

[АлександърТ.А.]

За така написаното нямам отговор .