Guest Blue Добавено Октомври 1, 2004 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2004 Свидетелство, в смисъл на свидетел. Който е и посрадник. От него няма нужда. А ти под свитетелстване явно разбираш това, че после познанието за тази Реалност трябва да се доведе по някакъв начин до хората. И няма друго свидетелстване, освен Словото (или дхарма). Или Мълчанието, но него малцина то разбират. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Guest_Ваня Добавено Октомври 1, 2004 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2004 В беседата си "Качествата на реалността" (от 28.06.1935г.) Дънов говори за релността и къде да я търсим. Тя е щастието и Бог, който е в нас: "Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: "Като видя лицето ти, ще се зарадвам". Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е могическата сила, която превръща всички противоречия. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си. Но знайте, че вашето щастие е вътре във вас. Ние търсим Бога отвън, и всички, които са търсили Бога отвън, не са го намерили. Бога отвън не можем да го намерим. Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш свето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Липида Добавено Януари 23, 2005 Доклад Share Добавено Януари 23, 2005 искам да питам вси4ки вас,филма MARTIX реален ли е?как 4овек трябва да го възприема?имали нещо такова или е плод на болна фантазия? смятали някои 4е 4овек се ражда за да промени нещо,или се ражда зада изпълни някаква мисия,възложена от НЕГО,РАЗУМА които вси4ки тук искат да достигнат или поне да доближът!и това което правим вси4ки тук неели това което правеше НЕО,да търсим одговори на въпрос,за които одговор едвали някои от нас е готов да понесе?може да несъм прав,може да съм луд,може да съм тъп може да съм вси4ко което ме наре4ете или си помислите за мен,но аз търся пътя към този разум!но знам 4е има и съдба вярвам 4е немога да променя нищо,а само да търся и дасе надявам 4е един ден ще успея да се приближа до този разум,до одговора на много въпроси които ме вълнуват без да знам защо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 25, 2005 Доклад Share Добавено Януари 25, 2005 Абе, човек, Можеш ли да ми обясниш защо е ограничаваш сам? Определено има истини във филма, както във всеки друг, но да кажем, че тук може да са повече... Не е това основното обаче... Ти като превъзнасяш толкова съдбата, имаш ли въобще някакви стремежи. Според теб би било безсмислено това, тъй като живота ти е предопределен вече. Това дали ще получиш нещо или не, не зависи от това дали го искаш примерно. На мен ( и не само ) това ми звучи абсурдно! Замисли се моля те! Нали знаеш, който търси - намира! Искам много да ти говоря, ама няма, щото... Мир и Любов!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлето Добавено Януари 25, 2005 Доклад Share Добавено Януари 25, 2005 ... знам 4е има съдба и вярвам 4е не мога да променя нищо... "Предсказанията могат да се отложат. Ако грешният изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако праведният се отпусне и започне да греши, благословението му ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си." Петър Дънов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 28, 2005 Доклад Share Добавено Януари 28, 2005 Така като се замисля, всъщност ми се струва, че реалността може да се поддаде на някакъв вид класификация. Обаче не съм аз човекът който трябва да я направи, мога да спомена, че осезаемото най-често е параван пред реалността. Съществува осезаем за нас свят и неговият огледален, който често се нарича отвъдно. И двата са части от диалектиката с техните груби и по-фини форми. Често по-фините проявления от тези светове създават опасните заблуди, че представляват духовна реалност, но те си остават диалектически същности. Съществува обаче и Божествената реалност, която пропива диалектиката, но е изключително неосезаема поради грехопадението. Нашата цел е именно обратният на грехопадението процес и възстановяването на нашия живот в тази област, често непосилна задача, често дори - неразбрана... Мир и Любов!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Trailblazer Добавено Февруари 2, 2005 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2005 Матрицата-- Това е реалност!!! : Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Гост Добавено Февруари 3, 2005 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2005 Прочетох някой мнения, нека и аз да кажа своето, само че от къде да започна Ще гледам да не се впускам много в подробности. За да си отговорим на въпроса кое е реално и кое не, първо трябва да погледнем малко в биологията, после в Светите писания и най на края да потърсим отговора. Човешкия мозък е свързан с така наречените невронни клетки ... абе с една дума свързан е с целия организъм. Когато видиш примерно едно стъкло, мозакът ти казва това е стъкло и неговата характеристика, обаче ... много важно обаче, той не ти казва какво му е състоянието на допир т.е. как то изглежда на допир, може да си го пипал 100,000,000 пъти, но чувството за допир ти обягва, а да се досетиш, но не може да ти го възпроизведе. Още един пример: Затворете си очите и си представете една картина, планини, гори, поля, реки, цветя ... Видяхте ли я в съзнанието си? Верният отговор е: НЕ! т.е. имаш само усещането за тях и за всеки един, тази "картина" която ще усети е различна. Мозакът не може да възпроизведе дори и един кадър на това което е видял, само го усеща и започва да подава информация до останалите части на тялото. Изводите всеки сам да си ги направи, толкова за будното състояние. Това е нещо като "моя" теория над която бях размишлявал преди много време и .. който търси .. намира. Оказа се че древните китайски духовници преди 1500-2000 години са го изразили по-подобен начин, спестявам някой части, защото всеки трябва сам да се замисля и да стигне до отговора си. При сънят, ефекта е полу-обратен. Един пример, всеки е имал "мокри" сънища. Предполагам че вече повечето се досещат какво ще кажа на базата на будното състояние. Мозакът започва да връща обратно импулси към органите. Усещаш човека отсреща, на допир, в състояние на ... аз съм мъж и за да не бъда криво разбран ще го кажа така: усещаш момата в момент на полов акт. Събуждаш се и единсвените белези са лек спомен от съня и "мократа" част в слиповете си. Това реално ли е? Това случило ли се е в действителност ? Тука ми се струват най-подходящи думите от матрицата филма: Какво е реално ? - Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? - А ако не се събудиш от него? - Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? - Не може да бъде. - Да бъде какво? "Реалност" ли? --- - И това не е реално? - Какво е "реално"? - Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава "реалното" е серия електро-импулси, познати на мозъка ти. Мозакът получава много повече информация (визуална и не) от тази която ти дава да разбереш, доказано е че човек използва едва 3%-5% от мозъка си т.е. тези 3% са онова малко филтърче през което първо минава целия поток на информацията преди мозакът ти да ти я даде. И ми се иска да завърша с думи от Библията: "Човек е мерилото - на съществуващите неща че съществуват и на несъществуващите неща че несъществуват". Интересни теми за размисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Февруари 27, 2005 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2005 Реално - това което е. ~"Ехие ашер ехие" - "Аз съм Този, който Съм" Слънчевия сплит(и симпатическата нервна система) възприема реалността пряко, тя трябва да се хармонизтра с мозъчната. (дишане през едната и другата ноздра, пеене, др.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 14, 2005 Доклад Share Добавено Март 14, 2005 Здравейте, приятели! Темата е много важна, а и вие сте направо чудесни! Защо и мен ме вълнува, защото Учителя казва следното: "Домогне ли се човек до РЕАЛНОСТТА на нещата , той става мощен, щастлив човек, каквото започне, всичко се нарежда добре." НБ"Праведният"изд.1930г ....така че дръж се/ открий ни се .....Реалност, форумците действат....Любов+Светлина+Мир+Радост Продължавайки разсъжденията си мисля, че за човека е Реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент. Едно от качествата на Реалността е повторението на нещата, на състоянията ( глад,жажда, сън/почивка, работа...), но това повторение всъщност винаги е различно, разнообрзно. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 31, 2005 Доклад Share Добавено Август 31, 2005 Здравейте! Ето едни мои мисли свързани с това що е реалност. Съзнанието е съществуване. Съществуването е осъзнаване на аза. Аза е минало и бъдеще основата, на които са мислите. Мислите са продукт на преживяванията от миналото, а преживяванията са съзнание. В настоящето не се мисли, а възприема. Възприемането е преживяване. Мислите са продукт на съзнанието, но след появяването им те стават самостоятелна енергия неподлежаща на контрол от своя първоизточник. Мислите не могат да се контролират след раждането им, а само наблюдават. Миналото чрез мислите подтискат настоящето, те са егото стремящо се да замени действителността с миналото или бъдещето. Мислите и аза са едно следователно и аза е неконтролируем, той е неизбежен и не подлежи на контрол от съзнанието. Бъдещето е проекция на миналото. В тях няма нищо ново, няма развитие. Развитието е в настоящето. Настоящето е действителност и тя съществува чрез осъзнаването. Осъзнаването го няма без настоящата действителност. Осъзнаването е постоянен процес, реализация на действителността, а тя е вечна. Вечността не съществува тя е единичен факт на съзнанието. Процесът е промяна, промяната еволюция. Аз съм осъзнаване, което еволюира. Еволюцията е възходяща промяна, следователно аз никога не съм един и същ, постоянно се променям. Промяната се осъзнава и е жива променлива. Всичко не е това което изглежда за мисълта, защото никога не е едно и също. Щом съм осъзнаване, а то е всичко аз съм всичко. Осъзнаването е реализиращ се процес на битието. Битието се твори от небитието. Непроявеното се проявява. Аз съм осъзнаването чийто обект е проявеното. Непроявеното е тайна за осъзнаването, как може то да опознае непроявеното? Отговорът е като опознае проявеното. Опознаването на непроявеното не е пълно, защото е невъзможно съзнанието да предвиди какво ще сътвори непроявеното, което винаги е един миг преди осъзнаването. Човешките възприята са материални. Те възприемат материята. Няма по-обвързано същество с материята от човешкото. Чрез възприятията могат да се усетят материалните обекти. Творецът е невидим. Съзнанието е невидимо. Материята е във физическия свят, душата в духовния свят. От тях нищо не принадлежи на човека, защото осъзнаването съществува независимо от нашите желания. Човекът не създава. Той преработва създаденото, променя форми и състояния. Съществата са духове пребиваващи в материални форми. Същността е в духовният свят, формата във физическият свят. Физическият свят заблуждава, че е единствен, защото възприятията отразяват само материалните обекти. Интуицията е сетиво на духът и със своята духовна същност прониква в непроявеното и предсказва настоящето. Човешките сетива съвършенни ли са? Човешките сетива обективни ли са? Записващият, осъзнаващият е фантом, невидим, неуловим той е в духовното измерение. Измерението е сфера на съществуванието. Сферите са ефирни представи на Създателят. Представите са идеи на настоящето, което се твори от Създателя. Идеите са констукцията на действителността. Действителността е миг във вечността, а вечността е единичен факт на осъзнаването. Не съществуват доказателства продукти на материалните сетива потвърждаващи съществуването на Бог. Доказателствата са материални, а той е едновременно материален и нематериален. Нематериалното е недоказуемо. До него се докосва интуицията. “Плътта ни трябва да умре, духът ни да възкръсне” из писмо на Беинса Дуно до един от първите му ученици Пеню Киров от Бургас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
555 Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 реалността етова което е сега,без друго,сега момента и ни6то друго,без бъде6тето и миналото това е... Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 26, 2006 Доклад Share Добавено Януари 26, 2006 Да, тук и сега! Но засега това тук и сега е само елементарното самоусещане-самоосъзнаване - ако сме честни пред себе си! От там нататък има цели нови светове, които са последователно по-реални от този в който сме проектирани! Но за да се придвижим до тях - методът е тук и сега - така е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 27, 2006 Доклад Share Добавено Януари 27, 2006 Тук и сега не е метод, метода е прилагането. А ако говорим за реалност в нашето Жизнено поле, а ние други и не познаваме, тя се определя само от пречупването на външните въздействия през нашата вътрешна призма, но поради уникалността на пречупването излиза, че на нашето моментно Жизнено поле малко му липсва обективна Реалност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brain wash Добавено Ноември 14, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2006 "Dai na edno neshto ime i to 6te stane realnost".Realno e vsi4ko,koeto vliza v opisanieto ni za nas,za sveta okolo nas....i vse pak e edna iluziq,tui kato samoto ni opisanie e edna minimalna 4ast ot istinata-samoto to e iluziq модераторска бележка: Моля пишете на кирилица! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Срещнала една нереалност друга нереалност и я попитала: "Как мислиш, какво ли е реалност?" Какъв реален въпрос! Дали може да се получи реален отговор? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 За момента "не аз и не ти" е достатъчно реален отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 (edited) Срещнала една нереалност друга нереалност и я попитала: "Как мислиш, какво ли е реалност?" Какъв реален въпрос! Дали може да се получи реален отговор? Противоположностите се привличт....казват някои! За другото.....какво мислите? Ще се срещнат ли два плюса(минуса)? Т. е., нереалното може ли да е реално? Редактирано Ноември 22, 2006 от izgrev Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 На мен ми се струва, че твърде буквално приемаш някои неща Виктор. Това е основния проблем на хората които се опитват са разберат вече назовани истини. Поради бедността на езика, имащ невъзможност да обяснява непознатото, за неговото обяснение се използват метафори, сравнения, алегории и много други изразни способи - това от своя страна разбира се затруднява възприемането. Възникват много грешни и непълни тълкувания... Какво означава, че всичко е едно? Означава, че всичко е неразделна част от цялото, но също така, че цялото все пак е съставено от части, които са постоянни като постановка и все пак нееднакви. Дори при положение, че съществува една първородна субстанция, изграждаща всичко последващо, трябва да се има предвид, че еднаквостта е по-скоро абсурд, отколкото абстракция... Така поне мисля аз и не ангажирам никой с това. "Различие без единство не е истинско различие, единство без различие не е истинско единство" (дзен афоризъм) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Здравейте, Как бихте дефинирали релността? Дали реалността е само това, което можем да пипнем, видим, чуем, помиришем, вкусим? Ако е така, любовта дали е реалност тогава? А сънищата дали са реалност? Иво Определено реалността не е само материята. Всичко, което можем да видим, пипнем, чуем, вкусим е преходно, не е постоянно. Онова, което няма форма как то би могло да се промени? То е по-реално от материалното. Това, което се променя и е непостоянно е по-малко реално(днес го има-утре го няма) от онова, което няма форма-то е вечно и следователно много по-реално. Любовта е най-висшата реалност Сънищата според мен са смесица от някаква истина, минало преживаване, спомен плюс известна манипулация от страна на собствения ум. Всичко това образува една каша. Затова не тълкувам сънища, и не вярвам особено в тях. За мен те не са реални. Но има и изключения-има 2-3 случая, когато сънищата ми са били знак за нещо значимо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 (edited) Съзнанието е съществуване. Съществуването е осъзнаване на аза. Аза е минало и бъдеще основата, на които са мислите. Мислите са продукт на преживяванията от миналото, а преживяванията са съзнание. В настоящето не се мисли, а възприема. от Виктор Съзнанието е [форма на] съществуване. [истинското]Съществуване е [достигнато при само-]осъзнаване на Аза. съ-знание - субектът на знанието Аза е [в] минало и бъдеще [субектът осъзнаващ] мислите съ ще ствува - това което пребъдва ... в настоящето. ... действителност ... чрез осъзнаването. ... ... вечна. Вечността ... е .... факт на съзнанието. Процесът ... еволюция. Аз съм осъзнаване Виктор "Времето дава идея за вечността." Диоген ЛаерцийБих искал да споделя и едно друго виждане за човешката душа, а то е на Георгий Гурджиев в книгата с негови лекции "Картини от реалния свят" Според него човек се ражда без душа и от него зависи през дните които съществува на Земята дали ще я създаде, изгради или не. Т.е. бихме могли да станем безсмъртни като работиме върху своето духовно израстване, или ако пропилеем живота си в безцелно съществуване няма да остане и следа от нас. От това, което прочетох още той твърди, че раждайки се човека е само възможност, но дали ще се реализира да стане човек това зависи от него. "възможността" е човешката душа, семето, безсмъртно. Преражда се принуден от кармата "който върши грях, роб е на греха" докато "не пробие дупка" и излезе към горния свят. Тогава в досег със своето причинно тяло и може да бъде наречен Човек. Редактирано Ноември 22, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 че еднаквостта е по-скоро абсурд, отколкото абстракция... Безкрайно съм учуден от себе си, но се съгласявам с това мнение! Еднаквостта е илюзия! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 [истинското]Съществуване е [достигнато при само-]осъзнаване на Аза докато "не пробие дупка" и излезе към горния свят. Тогава в досег със своето причинно тяло и може да бъде наречен Човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 (edited) Едно интересно определение за реалност, което прочетох наскоро: Какво представлява реалността? Съчетание между една възможност и една невъзможност. Щом се яви една възможност, трябва да се яви и една невъзможност. Това е противоречие, но без него не може. Ако се явят две възможности, нищо не се постига. Дънов, Петър Константинов, Фактори в природата, - МОК XI, Т.2, Издателство Бяло Братство, С. 1999 Лекция "Пътят на възможностите", 29 април 1932. Редактирано Юни 28, 2007 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.