Венцислав_ Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Единствената възможна реалност е Човекът- извън човека няма нищо... Да, единомислие, но нужно ли е да му слагаме измислени (независимо от кого) рамки. Ето човекът: http://beinsadouno.com/lectures.php?id=64 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Reality - много относителна , много субективна по своята същност . За мен реалността е съвкупност от всичко , което съзнавам , от всичко , което мога да вкарам в някакъв предел , в пространство за осъзнаване. Защото безкрайни реалности няма . Реалността е някакъв вид ограничена във времето действителност , според нас хората. Но все- още сме твърде подвластни на измерението време, за да избягаме от тази така установена в пространство ,рамкирана действителност. Да отворя рамката , да разчупя рамката на своята действителност - една езотерична задача за съзнанието. Езотериката , която казва : Човешката реалност е сън , илюзорна деиствителност , психически пейзаж на съзнанието , което е ограничено в пределите на сетивността , в забавения каданс на измерението време. Затова да виждаш отвъд реалността , отвъд времето е трудно . Да виждаш извън илюзорността на материята , на времето . Реалността мога да я приема като един психически отрязък с някакви материални стойности от факти във времето . Пречупването през съзнателната призма на всеки хомо сапиенс е творческия момент на съзнанието . Но реалностите съществуват в пълния си блясък на разновидности и конфигурации. Моето съзнание има около 20 различни реалности , на битие , които възпроизвежда всеки ден , 20 пейзажа , които се редуват като презентация от картини , понякога размествам реда , търся различни гледни точки , но много рядко излизам от постоянната реалност , постоянния фон на съзнанието ми. Обикновено това се случва , когато търся съзнателно , нова различна конфигурация на съзанието ми , настъпва някакво преструктуриране на информацията , синтезиране на отделни мои същности , които захвърлям , когато не са ми потребни , формирам нови , които ме отвеждат в ново битие и действителност на съзнанието ми . Съзнанието , това е моята събудена част от душата ми , която има приоритет , дърпа останалата част в някаква живтейска реалност , развива задачите , които трябва да свърша в този живот , оформя житейския ми път . Напоследък търся все - повече нови реалности на битие , в което да пусна да плува съзнанието ми , формирам нови реалности . Мисля ,че съзнанието и реалността са свързани така както океана с всичките си обитатели. Аз обитавам реалността . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Единствената възможна реалност е Човекът- извън човека няма нищо... Да, единомислие, но нужно ли е да му слагаме измислени (независимо от кого) рамки. Ето човекът: http://beinsadouno.com/lectures.php?id=64 Ние самите сме си рамки.Рамка е животът ни измерен от времето. В пространствената изложба на Реалността виждаме най- близкото - собствените си картинки.До колко и как ги възприемаме е въпрос и на интерпретация. Извън близката галерия има още.Много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Привет Венцислав, Под Човек разбирам битието, така както е създадено от Твореца- вън от Човека(битието) няма нищо- това, че повечето хора преживяват една от най-големите илюзии, че са затворени във физическото си тяло, и границите на физическото определят представата му за "човек" е съвсем друго нещо. Външната тъмнина, за която Христос товори, сазвайки, че в нея има само "плач и скърцане със зъби" е всичко онова, което е извън човека, и съществува на принципа на отражението... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Напоследък си мисля, че реалността не се определя само от сетивата или дори обработката на информацията.... Накрая Любовта в обработената информация решава коя е реалността може би... Пример Детето тича и пада - кое е реалността ? - това, че възрастният, който се грижи за него не е бил достатъчно внимателен и го е оставил да падне... - това, че все още не може да координира движенията и вниманието си достатъчно добре? или - това, че падането го учи как да координира движенията си и да се съобразява със средата, в която се движи...? Или и трите? Или има и друга реалност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Детето пада, защото желанието му да тича е по-голямо от възможностите му, и това създава неговата реалност, която е резултат от желание, намерение и воля- колкото по-добре си "кореспондират" тези трите, толкова по-малко ще пада, така че реалността за физическото му тяло се гради на познанията му за гравитацията, ускорението, и вестибуларната координация. Няма нито една мисъл, ни то едно чувство, които да не са резултат от информацията постъпваща чрез петте ни сетива- извъ н петте сетива засега се разполага смъртта, так аче,, за петте Любовта е любов, а при създаване на шесто сетиво- Любовта е непрекъснат съзнателен контакт с Бог, защото Той е Любов, и чрез шестото сетиво се осъществява осъзнат диалог с Бог- проявата на това общуване е Любов. Но, докато това шесто сетиво не е създадено и функциониращо, реалността с всичките и компоненти е това, което петте сетива "уловят" и поднесат като информация, от която се раждат и мислите, и чувствата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 од Човек разбирам битието, така както е създадено от ТворецаНали именно поради това имаме единомислие. при създаване на шесто сетиво- Любовта е непрекъснат съзнателен контакт с Бог А сигурен ли си, че именно това ти дава хипофизата? Тогава да ти кажа, че има и други богове. И то много. Точно колкото са личностите и техните аурични същества (Висш аз-природен бог), които някъде другаде наричат Луцифер. Дори в този оклултизъм сществува невъзможност за развитие на шестото сетиво, щом реалността се ограничава от петте - та то не е тяхна функция. Е, разбира се има един друг момент: "Никой не познава Отца, освен чрез мен" - тогава също има рафинираност на хипофизата, но продиктувана от алхимията на Христовия атом и от намаляване активността на личността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Със сигурност има много повече богове, отколкото бих могъл да понеса, това е пантеон, в който са "повелителите" на съответното "стъпало" на реалността- пет сетива с които ги осезаваме....Шестото сетиво функционира в реалността на Светлината, която се самопоражда, стига да бъде развито в тази степен Засега в хипофизата ми се случва това, което заповяда зодиакалния ми бос Юпитер... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Кристиане, това са доста странни в категоричността си разсъждения... Без да ги коментирам, ще си направя труда да препиша буквално думите на Учителя до един от учениците му - твърде напреднал, според мен. Цитатът е от книгата на Елеазар Хараш, "Книга за дълбокото", стр.244, изд. Логос - Варна, 2002. Това не са думи на Учителя от преди 1944 г., а от преди няколко години, изречени пред публикувалия тази книга ученик. "Засега човек не може да види Истината. Но има едно условие, при което може да я види. Това условие е, когато чавек стане на прах, но запази в себе си Цялостта си и единението си с Истината - това е изпитанието на Избраните Синове на Старците.Това е човек с идея. Дълбокото в този човек е устояло на големите изпитания и с това този човек е съхранил своята цялост. Тази цялост идва от Духа на човека. Този Дух е способен да види отражението на Истината. Но това е Свещеното отражение на Истината, не илюзорното. Това означава, че този човек се е докоснал да Реалността. Който е видял свещеното отражение на Истината, той забравя за всички други светове и за всички други неща. Този човек започва да следва пътя към собствената си Незнайност и няма друг път за него... Кой може да види самата Истина? Само 24-те старци са я видели. Знаете ли най-младият от тия 24-ма на колко години е? Най-младият старец е на един милиард години. А знаете ли най-древният Старец на колко години е? Това е единица с 36 нули. Как ще разберете такова число? Зората на Истината е дошла с най-древния Старец... А знаете ли Оново Същество, за което трябва да напишем единица и толкова нули след нея, че Безпределността не може да ги обхване? За НЕГО милиардите години са части от секундата. Истината и Вселените са само един малък отблясък от Това Велико ПРАСЪЩЕСТВО. Истината е посоката, която ни помага да Го търсим безкрайно. Всеки, който се е отказал да Го търси, той е изгубил Свещения Проблясък на Истината. А всеки, който Го търси, постоянно ще се обожествява, докато някога стане Образ и Подобие на Истината. Истината е Свещен Отломък от Неговата Незнайна Същност." Модераторска бележка: Публикуването на материали от медиумичен тип не е разрешено в този форум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 "Кристиане, това са доста странни в категоричността си разсъждения..."- няма нищо странно, и всичко може да се провери от опит, както между впрочем и това, как човек може да стане на прах и да види Истината- открит е такъв прах, представлява кристали, при това- произхождащи от хипофизата...това е т.н. "камера на царя" в Голямата Пирамида в Гиза. Но, това не е единственото място, където човек може да изчезне и от него да остане само прах, и после пак да се появи...За ентусиастите- камерата на Мелхиседек в "средната земя" е винаги на разположение за онези, чиито сърца са чисти и са готови да се предадат в служба на Цялото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Кристиане, смисълът на този цитат беше да го прочетеш, а не да реагираш като картечница. Ако го беше прочел внимателно, щеше да намериш храна за размисъл поне до края на живота си. Да си жив и здрав, ама то трябва и да се мисли от време на време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 А що се отнася до Беинса Дуно, то пак с категоричност мога да кажа, че само 1+2+2 (през поколение) са учениците му, които изпълняват учението така, както е заложено в него- т.е. над 99% от учениците и по негово време, и в наше време, и в идните 100-на години, си остават в голяма степен окултно-активно, но Божествено-инертни- учението учи как човек да се извиси духовно, да срещне смъртта и да възкръсне- а масова шамбализация в момента няма...няма и да има поне още 100-на години Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 А що се отнася до Беинса Дуно, то пак с категоричност мога да кажа, че само 1+2+2 (през поколение) са учениците му, които изпълняват учението така, както е заложено в него- т.е. над 99% от учениците и по негово време, и в наше време, и в идните 100-на години, си остават в голяма степен окултно-активно, но Божествено-инертни- учението учи как човек да се извиси духовно, да срещне смъртта и да възкръсне- а масова шамбализация в момента няма...няма и да има поне още 100-на години Няма лошо човек да е уверен, напротив...Проблем има, обаче, когато с необоснована арогантност се декларират неща, за които може да се произнася само и единствено Онзи, който преценява кой действително е ученик. В най-лекия случай е просто нелепо да се сведе значимостта на Учението до няколко поколения българи... Така че, take it a little bit easier... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 (edited) А що се отнася до Беинса Дуно, то пак с категоричност мога да кажа, че само 1+2+2 (през поколение) са учениците му, които изпълняват учението така, както е заложено в него- т.е. над 99% от учениците и по негово време, и в наше време, и в идните 100-на години, си остават в голяма степен окултно-активно, но Божествено-инертни- учението учи как човек да се извиси духовно, да срещне смъртта и да възкръсне- а масова шамбализация в момента няма...няма и да има поне още 100-на години От една страна си прав и много ми харесва думата "шамбализация", но дали във всички плоскости гледаш и трябва ли човек да се афишира като ученик на Дънов за да следва учението му. Това учение е универсално, то свидетелства за истината и не е единственото такова, а още по-тчоно ще е ако кажем, че то не е негово. Разбира се и при останалите не е голям процента на прекралите прага, но както сега няма масова шамбализация, така е моментът на най-масовата в близките няколкостотин години напред и назад. Редактирано Юли 1, 2007 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Кристиане, това са доста странни в категоричността си разсъждения... Без да ги коментирам, ще си направя труда да препиша буквално думите на Учителя до един от учениците му - твърде напреднал, според мен. Цитатът е от книгата на Елеазар Хараш, "Книга за дълбокото", стр.244, изд. Логос - Варна, 2002. Това не са думи на Учителя от преди 1944 г., а от преди няколко години, изречени пред публикувалия тази книга ученик. "Засега човек не може да види Истината. Но има едно условие, при което може да я види. Това условие е, когато чавек стане на прах, но запази в себе си Цялостта си и единението си с Истината - това е изпитанието на Избраните Синове на Старците.Това е човек с идея. Дълбокото в този човек е устояло на големите изпитания и с това този човек е съхранил своята цялост. Тази цялост идва от Духа на човека. Този Дух е способен да види отражението на Истината. Но това е Свещеното отражение на Истината, не илюзорното. Това означава, че този човек се е докоснал да Реалността. Който е видял свещеното отражение на Истината, той забравя за всички други светове и за всички други неща. Този човек започва да следва пътя към собствената си Незнайност и няма друг път за него... Кой може да види самата Истина? Само 24-те старци са я видели. Знаете ли най-младият от тия 24-ма на колко години е? Най-младият старец е на един милиард години. А знаете ли най-древният Старец на колко години е? Това е единица с 36 нули. Как ще разберете такова число? Зората на Истината е дошла с най-древния Старец... А знаете ли Оново Същество, за което трябва да напишем единица и толкова нули след нея, че Безпределността не може да ги обхване? За НЕГО милиардите години са части от секундата. Истината и Вселените са само един малък отблясък от Това Велико ПРАСЪЩЕСТВО. Истината е посоката, която ни помага да Го търсим безкрайно. Всеки, който се е отказал да Го търси, той е изгубил Свещения Проблясък на Истината. А всеки, който Го търси, постоянно ще се обожествява, докато някога стане Образ и Подобие на Истината. Истината е Свещен Отломък от Неговата Незнайна Същност." Прав си има над какво да се помисли.Защото всяка дума тук е закодирано послание.Като цяло това е прекрасно описание на относителността на човешкото съществуване. Може да се обърне по- голямо внимание на думитите :цялост и единение;синове и старци;отражение и истина;човек;и цифрите. А реалността и илюзията на този етап е добре да ги разглеждаме като относителни понятия , стого индивидуални за всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Учението е единно, Учителите в своите "Ашрами" обучават ученици, подбрани по съответни критерии, отговарящи на изискванията на йерархията, или Всемирното Братство. Иначе, съвсем не е нужно някой да се афишира за нечий ученик- напротив дори, афиширането е признак за това, че предучилищната паралелка тепърва предстои на човека... Усвояването на езотеричната азбука от ученика изисква от него умението да мълчи... Не ученика, а Учителият когато трябва да представи ученика си някъде, е този, който говори...но само там, където Гласът Му е познат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Учението е единно, Учителите в своите "Ашрами" обучават ученици, подбрани по съответни критерии, отговарящи на изискванията на йерархията, или Всемирното Братство. Иначе, съвсем не е нужно някой да се афишира за нечий ученик- напротив дори, афиширането е признак за това, че предучилищната паралелка тепърва предстои на човека... Усвояването на езотеричната азбука от ученика изисква от него умението да мълчи... Не ученика, а Учителият когато трябва да представи ученика си някъде, е този, който говори...но само там, където Гласът Му е познат... Кристиане, Кристиане..., ако не беше тъй скорострелен и ако можеше да четеш и чуваш казаното между редовете, бихме водили диалог, а не монолог...Съжалявам, ама като толкова те влече...кой може нещо да ти каже? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 (edited) Реалността предполага цялостност. Духът и материята в същността си са единни. По отделно нито едно от двете не може да бъде реалност. Обособеността поражда илюзиите. Няма нищо нереално - има само илюзии. Илюзията е изкривена оценка на действителността - в по-голяма или по-малка степен. Това е нашата субективна реалност. Тя е валидна само в границите в които се самоидентифицираме. Разширяването на тези граници е и разширяване на съзнанието ни до границите на новата, по-голяма обособеност. При това индивидуалността не се губи, а само добавя своя уникален тон, към мелодията на по-голямото цяло, и добива представа за всичко с което това цяло се идентифицира. Редактирано Юли 1, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Толкова много мисли за реалността.... Аз съм убедена как всеки се мъчи да налучка действителността и колко опитите са болезнени... Или без многоточие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Това учение е универсално, то свидетелства за истината и не е единственото такова, а още по-тчоно ще е ако кажем, че то не е негово. Разбира се и при останалите не е голям процента на прекралите прага, но както сега няма масова шамбализация, така е моментът на най-масовата в близките няколкостотин години напред и назад. Оххх... добре, че не го казах аз. Че тук има хора с реално рамкирани мисли, виждащи под всяка трънка заек, а пък не виждат хипопотама. Изказах само разсъждение, че гравитацията е съществувала и без Исак Нютон. И тя е Реалност за този стадий на еволюция. Но за Духоете освободили се от рамката "Време-Пространство" гравитацията не съществува. И това също е Реалност. И ако ние търсим разчупването на рамката "Време-Пространство" ще вземем ориентир такъв който го е направил в най-чист вид... разбирай Христос. А онези който само са се мъчили да го направят и след тях само купчина от думи -- ооо... те са в друга вълна на еволюцията. Тези лично мене не ме интерисуват. А зримият ориентир е освещаване на тленното тяло до нетление с видима опция - дематериализация на собственото тяло. Но и тук степени - всичко е въпрос на различителна способност на осезанията и нива на отвореност на Съзнанието. Но все пак уточнението е много важно. Учението е построено върху универсални Божествени принципи, а те не са на Дънов. Той е само техен изразител и то частично като проявление в този си стадий на Еволюцията. Което ще рече, че в следващата по-висока честота на еволюционната вибрация ще има други Реалности. До Мона - действителната / Обективна/ Реалност те връхлита без предупреждние, тя не се налучква изобщо. Тогава човешките думи са излишни. Важно е само Словото. Но думите могат да предпазят идващите зад нас от болезнени опитности или да ги вкарат в болезнени опитности. За да се съкрати или увеличи престоя в преходната реалност "Време-Пространство" със всичките й закони и подзакони, подготвяща ни към непреходната Реалност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Къде изчезнахте когато изключих компютъра? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 (edited) Между другото ,аз нося форума в сърцето си , в енергийната си настройка и реалност на съзнанието и съм забелязала , че дори и когато изключа компютъра си , аз се чувствам много ,много здраво свързана с този форум. Вендор ме наведе на тези мисли. Редактирано Юли 2, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 По-голямата реалност предполага реално надмогване на собствените ограничения. Но въображемото им надмогване е много по-лесно и затова - далеч по-често срещано... КИРИЛ ХРИСТОВ *** БИЛ МАЛЪК ТВОЯТ КРЪГ ИЛИ ГОЛЯМ, излез веднъж от него ти, човече, макар за център да те смятат там! Върви и две неща помни най-вече: не знай света по-харно онзи, кой по-много чужди градове пресече. И сетне: чака го, не чака свой, човек започва буден да сънува, че връща се, че върнал се е там. Но трябва най-напред да отпътува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Юли 3, 2007 Доклад Share Добавено Юли 3, 2007 (edited) Бог има план Той се нарича ЕВОЛЮЦИЯ ако изполваме възможностите си за удовлетворяванр на егото си а не за тврчесво и развиванане на себе си, следва прераждане без тия способност Редактирано Юли 3, 2007 от mihailo Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Бог и аз сами в простора... И никой друг наоколо... - Къде са хората, о, Господи, - попитах аз, - земята отдолу и небето отгоре, и мъртвите, които някога познавах? - Това бе сън - засмя се Бог и каза - Сънят приличаше на истина: но няма хора живи или мъртви: и няма ги земята и небето над главата, а има само мен във теб. - Защо не чувствам страх - попитах, - при срещата си с теб така? Защото съгрешила съм, знам добре, къде е раят или адът, Денят на моя Страшен съд ли е това? - Това били са само сънища, възкликна Всемогъщият - но вече няма ги. И няма страхове и грях: и теб те няма...никога не си била. Навсякъде съм само аз. Елън Уийлър Уилкокс - "Conversation" /"Разговор"/, цитиран по "Физика на Душата" от Амат Госвами, ДИЛОГ 2005 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.