Anelia_a_s Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 Реалност за мен е това в което реша да повярвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 Да, затова вярващите са блажени Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 "Способността ни да виждаме реалността не е вродена. Човек е способен да наблюдава онази картина на действителността, която сам си е създал чрез предубедено, описателно и външно тълкувание. Това негово творение създава персонална лъжереалност, а персоннализираните лъжереалности са толкова, колкото са и жителите на планетата. Наричам това въображаемо творение "социална реалност" тъй като на практика индивидът не е нищо повече от културен резонатор и придатък на колективната душа на човечеството..." ДЖОН БЕЙНС, предговор към българското издание на "Звездният човек" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 (edited) Реалностите - или по - скоро лъжереалностите са милиони пъти повече от човешкото население на земята . Един единствен човек , благодарение на вмененото си его , преживява поне 20 /че и 20 са много малко/лъжереалности за един живот . Да не говорим за хората с въображение. Реалностите в живота са много , много по - малко . Измеренията на една реалност , нейните габарити , нейните различни гледни точки само са.....................343543654765765876898 ,или поне има 11 основни . Важни и опорни . Реалността е много сложно нещо за осъзнаване . Съзнанията ни бълват лъжереалности, способността да се движиш , тоест да изместваш измерението , гледната точка във всяка реалност , е вратата към новата ,реалност . Постоянният психически пейзаж - това въобще не е реалност , това е една лъжепредстава за реалността. Open your eyes ! Open your mind !Ние виждаме с мозъците си , това трябва да се разбере веднъж завинаги . Редактирано Юни 28, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 (edited) Представата за реалността еволюира успоредно с човешката, и по точно, с личната еволюция. Редактирано Юни 28, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Не значи ли всичко това, че НЯМАМЕ истинска представа за реалността, или пък че единна, обективно съществуваща реалност НЯМА? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Един удар по главата би дал много точна представа за реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Същото би сторила и една целувка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Да, затова вярващите са блажени И още ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Същото би сторила и една целувка. Често пъти точно целувката ни замъглява представата за реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Да, Вендор, но има и целувки, които ни отварят очите. И то до такава степен, че минало, настояще и бъдеще се сливат. Всеки цвят и звук, и мирис са точно такива, каквито се помнят от Първата Зора на света - истината за всичко, (наречена в темата "реалност") става осезаема, ярка, жива и ... разбрана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Най-красивата целувка е тази дадена от Юда на Христос.Целувка разпалила много души към светлината, но и много клади. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 (edited) Всяка една целувка е свещенодействие, дори и предателската. Драмата на Юда започва много преди да целуне Исус, а тази на целунатия - след целуването. Събитие, което се е случило за един миг или дори за части от мига, определя вече много дълго време "нашата" реалност, екзистенцията ни като принадлежащи към християнството и съпричастни към Апокалисписа като Откровение. Да определиш реалността, значи да дадеш форма на усещането си за битие; да ограничиш пространствата между Тук и Отвъд, между Сега, Тогава, Преди и След... Аз, поне, не мога да дам определение за реалност, мисля, че не ми е нужно това. Как да стане? И изобщо, това което пишем с теб за тази тема ли е, не е ли.... Редактирано Юни 30, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 (edited) Да, тази тема..................... Моята реалност пресича твоята в непонятна действителност.Моята реалност е моя остров, твоята реалност е моя океан, врежа ли се в теб, ражда се вълната на времето, вплитаме се в схватка раждаща красотата на общото, ако той го погледне, ще се докосне до .................. . До кое? Знам ли, нека пробва. Редактирано Юни 30, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 (edited) Реалност.... Щом Нютон е формулирал закона за гравитацията, означава ли това, че преди Нютон не е имало гравитация? Съотнесено към Блаватска и Лао Дзъ е същото. Реалност.... "кьоравият" и орлов поглед да има , пак ще си остане "кьорав" в духовния сайт. Реалност..... само предполагам.!? Ванга очи нямаше, пък удряше в земята много зрящи, диплома нямаше, професори й завиждаха. Редактирано Юли 1, 2007 от Ян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 (edited) Елена Блаватска, Лао Дзъ, Дънов, всички те поставят рамки на нашата реалност, наша е задачата да изпълним тези рамки със съдържание. А що се отнася до съдържанието, каква ли е релността на вакуума? Редактирано Юли 1, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Елена Блаватска, Лао Дзъ, Дънов, всички те поставят рамки на нашата реалност, наша е задачата да изпълним тези рамки със съдържание. А що се отнася до съдържанието, каква ли е релността на вакуума? Ще си позволя да не се съглася. Петровна поставяше наистина рамки на реалността, но подобно нещо никога не са правили добрите приятели Лао дзъ и Петър Дънов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 На мен рамките (или границите на реалността), според схвщанията на Петровна, известна повече като Блаватска, са ми достатъчни. Друг е въпросът, че темата не предполага противопоставяне на школи, учения, имена. Затова, по по-лека с имената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Ако съществува наоколо агресия, то тя е тази, която ти виждаш. Същото се отнася и до противопоставянето на школи, учения... И ето, реалност - твоята. Някъде на друго място е и моята. Явно не става дума за нищо истинно, а само за призми. Но в призмите се пречупва светлина, а тя е и много по-многомерна от нашите възприятия за нея. Ето - това е реалност. Нещо съществуващо само по себе си, непреходно. Колко такива неща познаваме? Всъщност и рамките биха могли да са относително непреходни, като присъствие, за който ги желае... Какво ли е Теорията на относителността за Абсолюта? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Нима е възможно да съществува реалност без моята оценка за нея, без моя мозък, моите очи, без сетивата ми, без душата ми. Ако ме няма, няма да я има и реалността. А за абсолюта пък съвсем. Ние не знаем кои сме, но за абсолюта ще говорим. Не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Какво ни дава сбора от действителностите на групата, дали получаваме обективна реалност или субективна действителност, или нито едно от двете. Може би се будим, като да скочиш в пропаст с широко отворени очи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Реалността е само това, което синтезирания информационен поток от сетивата ни предоставя на вниманието на съзнанието ни като "сигнал", т.е. реалността е индивидуално преживяване за всеки....като някои биха казали, че е относителна- зависи кой какво, кога и как си отнася...За други реалността е приносителна- зависи кой, какво, кога и как принася... Реалността е резултатът от изпита по "сетивен мениджмънт" на съзнанието ни, и нищо повече от това...Когато параметрите на реалността са сходни за група от съзнания, винаги те започват да си съставят критерии за "обективност", като тази "обективност" спрямо реалността е винаги функция, върху която най-голямо въздействие има коефициентът на компромис...което за някои е проблем, за други-късмет, а за трети- среда, вкоято се чудят как да свържат двата края... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Значи реалността е само дреха, лишена перманентно от всякакво съдържание, или същност. Сетивният мениджмънт е едно и се изявява само в една плоскост, така щото да игнорира реалността, за сметка на възприятийността. Реално е съществуващото. В това отношение бихме постигнали сравнително разбиране с кабалистичната наука, че можем условно да въведем степени на съществуващост и там, ние и нашите възприятия биха били на границата на безжизнеността. Ако не е ясно да спомена, че обвързвам степента на съществуване с концентрацията на чист живот, където най-чист по вашата терминология би бил в непроявеността на айн-соф-аур. Навярно за кабалистите "кетер" е пълна нереалност. За християните - духът. За будистите - нирвана. Това са постигнатости, които биха били напълно невъзможни в приемането на реалността за "сетивен мениджмънт". А ву-вей на Лао Дзъ, дали е антиреалност? А Пимандър, че и сам Херсмес - сигурно също... Подобна реалност отсича главата на езотеризма, чиито корени са в нейната недействителност. И понеже имаше подобна тема за връзката с психологията, така както горните изводи са чисто-психологически се стига до извода, че психологията също е наука на грубата форма, проява на материализъм и животинската сетивност. Аз за себе си подобен извод не приемам, но развитието на темата за реалността го повдига и само го излагам на показ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Единствената възможна реалност е Човекът- извън човека няма нищо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Нима е възможно да съществува реалност без моята оценка за нея, без моя мозък, моите очи, без сетивата ми, без душата ми. Ако ме няма, няма да я има и реалността. А за абсолюта пък съвсем. Ние не знаем кои сме, но за абсолюта ще говорим. Не. Браво Мона, според мен, въпросите ти са зададени в много градивна посока. Извинявам се за тривиалното напомняне, но Real = истински, действителен, НЕилюзорно съществуващ, а доста по-широк смисъл и нетленен, вечен и т.н. Т.е. темата по същество е ЩО Е ИСТИНА? - доста стара тема, едва ли ще излезе от дневен ред - Пилат доста се е озорил някога...Да, Истината съществува, ама нас има ли ни, това е големият въпрос. Как е възможно да се говори и търси истината извън себепознанието, т.е. извън способността ни да живеем в душата си и да възприемаме нещата такива, каквито са - макар и реторичен, въпросът категорично изключва фанатизма. До този момент не съм успял да си отговоря удовлетворително на въпроса КАК да постигна себепознание? Съмнявам се, че някога въпросът за истината/себепознанието ще бъде изчерпан. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.