819. Стар и нов порядък - Неделна беседа, 13 юли 1941 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1941 г.,1941

Възпитанието (1940–1941) Том II

Стар и нов порядък

„Отче наш“

„Благост“

Цитат

 

Човек трябва да знае откъде да започне в живота. Всички ние страдаме, понеже започваме оттам, отдето не трябва. Вие, като разгледате някое дърво, гледате как завързва, как зрее. Виждате – постепенно всичките плодове, изведнъж не узряват, постепенно узряват. Тези, които са на южната страна, узряват по-скоро и са по-сочни. Тези, които са към север, не зреят и краските не са така хубави. Онзи, който не разбира закона, той ще мисли, че безразлично е дали ти си на север, или на юг. Не е така. Онези клетки, които живеят в мозъка, тяхното състояние е друго. Онези клетки, които живеят в краката на хората, са други. Онези клетки в краката са разумни. Но те носят цялата тежест. Техният свят не е така организиран, както светът горе в мозъка. Някои искат светът другояче да бъде създаден. Кого ще турим на туй място? На мястото, дето не обичаме, кого ще турим? Пък има един закон на съответствие. Всичките клетки на тялото с милиони години, ако човек би живял милиони години, тия клетки от краката се качват в мозъка, а клетките от мозъка слизат в краката. Става едно кръвообращение. В туй кръвообращение става инволюция и еволюция. И сам човек слиза и се качва, за да придобие опитност. Ти си в едно лошо положение, от половин час те вали дъжд – то е магнетическа баня. Ти си болен. Като те накваси в юни този дъжд, ще оздравееш. След половин час излезе слънцето, чувстваш се добре. Питаш защо е този дъжд. За твоята болест дойде. По някой път ме питат защо е този вятър. Знайте, ако не духаше вятър, какво щеше да бъде положението на земята? Земята щеше да бъде една пустиня. Благодарение че духат ветровете, пренасят всичките блага, плодородие, изобилие. Защо пече слънцето? Какво ще стане, ако не пече слънцето? То пече, но и дава нещо. Изгрее слънцето, и в изгряването е хубавото. Като грее, е по-малко опасно, отколкото, като не грее. Месечината никога не грее. Ако останеше тя да ни храни, какво щеше да станем? Всички щяхме светии да станем.

Та казвам, новото разбиране какво е. Човек е дошъл на земята като един екскурзиант, като един екскурзиант и всеки ден да играе. Като стане от леглото, да си поиграе вкъщи. Да си поиграе, както знае вкъщи, когато никой не го вижда. Той стане, навел глава. Жена му, децата му да не го виждат. Стани, дигни си главата, поиграй, нищо повече. Срам го е какво ще кажат хората, като го видят, че вкъщи играе. Като играе на хорото пред хората, като пие винце, всичко това е намясто. Сега на трезвения човек умът му е намясто. А като играе, той се чуди какво ще кажат хората. Ето какво ще кажат: „Ето един свестен човек. Човек, който знае да играе, когато не е пиян.“ Човек мяза на едно радио, винтовете на което са отворени повече, че бучи. Този, който бучи, този, който направил радиото да бучи, не е намясто учен. Да направи радиото – да не смущава. След време ще бъде учен. Човек трябва да бъде весел. Казвате: „Какво ще стане със света?“ Какво ще стане? Ще стане туй, което всякога е ставало. Ще духа вятър, облаци ще дойдат, слънце ще грее, хляб ще се опече. Казва: „Много дъжд има отвън.“ Ще се измият прозорците, работа ще има на хората, трева ще има, мляко ще има.

Казвам, трябва една трезва мисъл. Хората всякога изискват да им се разправя нещо, което не е. Преди години иде един и казва: „Кажи ми каквото не е.“ Казвам: „Аз ще ти кажа това, което не е. Аз предвиждам, че ти ще бъдеш много голям човек. Ще станеш богат, къща ще имаш, хубаво положение ще имаш.“ Той се зарадва, изправи се. Рекох: „Зад туй виждам нещо толкоз страшно, че не бих желал да бъдеш такъв.“ „Че какво виждаш?“ „Какво виждам? Виждам една свиня, която гоят в кочината, по пет пъти я хранят на ден, но виждам как я колят и как ще ѝ извадят месото и ще го опекат.“ Той ме гледа и казва: „Туй виждаш ли го?“ „Виждам го. Така и тебе ще те опекат като прасето.“ Че какво да му кажа хубаво. После той ми казва: „Излъга ме.“ „Сега ти говоря истината. Хубавото го виждам, бих желал да стане обратното – по-преди да те пекат, а после да дойдат хубавите неща. Сега не зная кои са причините.“ Той е малко духовит: „Тогава хората ще станат вегетарианци, няма да ме опекат. Ще се освободя, няма да ме изядат. Ако са тези сегашните, ще ме изядат. Аз го зная. Но те ще станат вегетарианци.“ Радвам се, че съдбата му е такава, няма да го опекат. Рекох: „Харесвам те сега.“

Та първото нещо, трябва да носим весел дух. Ние се плашим. Ние се плашим, каквото мислим. Мислим много работи, пущаме всичко да минава през нашия ум. Не е право. Човек трябва да бъде много внимателен. Да не пуща ония течения да минават през неговия мозък. Ще го опетнят, и тогава животът ще стане нещастен. После в сърцето си човек не трябва да пуща кални желания и постъпки, които внасят дисхармоничното и лошото в света. Първото нещо се изисква, като станем сутрин, една светла мисъл да внесем в ума си. Ако си неразположен, имаш една круша. Хвани крушата и кажи: „От тебе искам – изяж я, хубаво сдъвчи я и кажи – дай ми хубавата мисъл.“ Изяж тази круша и след 20 минути чакай каква мисъл ще ти донесе. Хубаво, ако крушата ти помогне. Като седиш, не бързай. Не бързай да излезеш. Защо не си разположен? Вземи, че си направи чай. Една чаша хубава чай, изпий я по лъжичка и виж какво ще внесе. Още работата не става. Вземи една книга, отвори, прочети един стих хубаво, и пак почакай. Ти ще кажеш: „Ако и тогава не дойде?“ Целия ден работи вкъщи, не излизай навън. „Чиновник съм.“ Ти не си роден за чиновник. Когато някого хванат на бойното поле, роден ли е там? Това е човешки порядък. Отишъл там по стечения на обстоятелствата и станал роб.

Стар и нов порядък 1941

 

• Цитат

   

  • Ние живеем в един свят, в който всички можем да бъдем щастливи. Ние сме единствената причина, че някои много ядат, а други никак не ядат, а други не си доядат. Гледаш – някой човек бърза в яденето. Някой пък философства, че не било наготвено. Той се смущава за яденето, че достатъчно пипер нямало, достатъчно масло нямало или зехтин. В тия времена колко масло трябва да има? Една лъжица масло е достатъчно. Три лъжици трябвало. Ами ако няма три лъжици? „Сто грама е малко хляб.“ Ако ядеш 100 грама хляб, има достатъчно енергия да добиеш, ако дъвчеш. Ако имаш цял самун, изяж го за пет минути; ако имаш половин самун, изяж го за десет минути; ако имаш една четвърт, изяж го за четирийсет минути. Тъй щото онези, които имат малко хляб, времето да удължават, ще има толкова енергия, колкото целият самун. Сега този самун можете да го приложите. Казвате: „Няма философия.“ Философия има в нещата. Човек трябва да знае как. По някой път се представят нещата така, че се виждат нещата като басня.
  • Стар и нов порядък 1941

   

  За живеенето определящо е нашето отношение . Количеството е дребен детайл .

  Цитат

   

  • Ако ти една мисъл може да изхвърлиш по закона на любовта, тази мисъл да е в движение, дето иде, тези хора ще направят един отговор, и тя ще дойде до тебе. Вие се чудите. Природата има един закон. В планината отиват светски хора на екскурзия – 10–20 души. Дойде студът, замръзват хората. Трябвало да им режат краката. Отива един светия на екскурзия, той се помолва, изменя се времето, иде топло течение на планината, уясни се времето и човек излиза. Значи светията, като се помоли, изпраща енергия, изменят се всичките течения. Чудни хора сме. Ако живеем по закона на любовта, природата се тонира според нашата любов. Ние носим тия дисхармонични мисли, които, като отидат в природата, тя се гневи, дават най-лошото време: студ, град, както онзи ден. 
  • Стар и нов порядък 1941