Психодрама, Астродрама

[shelter]

firelady,

ще ти поясня. Когато дадох примера с музикантите исках да създам парадокс. Един "слухар"би възпроизвел и създавал музика без да ползва ноти.Това е несравнима дарба.Четящият ноти би могъл, обаче да се справи, с което първият не, а то е да възпроизвежда информацията -знак/нота. Долу- горе прилича на: "Повече ли е четенето от говоренето?"

Моят "глас" е за, знаещите да четат, но боя се, че в тази област на човешкото /много ще разширя/ общуване/вярвам ще се съгласиш, че психотерапията е общуване/ има хора, които са някак неточни, някак неуместни. Ако липсва усет/съжалявам за бедността на езика ми/ или живец, или онова чувство на съпричастност/емпатия?! /наред със знанията, ефект/резултат - като еволюционен акт, трудно ще се постигне.Може би и затова се дръпвам, когато се заговори за професия психолог, психотерапевт.

Ето, при мен е необяснимо за самата мен, това "заяждане" със знаещите. Вероятно е компенсаторно. Известно е онова животинско поведение, с което по-дребното животно се прави на "страшно", създава илюзията за големина

Днес например прочетох в "Алхимията психология и символи"на Мари-Луиз фон Франц, за едно вторично проявяване на неврозата, когато анализираният започва сам да се свърханализира Прилича малко, подчертавам малко, на онова което знам като "синдром на третокурсника". Мед.сестра съм и помня /то и не е съвсем изкоренено :)/ това търсене на симптоми и страх да не би и аз да съм болен?Колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко е малко, което знам.

В края ще попитам, /може би само на мен ми се струва, признавам фиксирането си върху психологията/ дали не го има-самолечението. Навсякъде може да се чете психология. Като че ли, самото търсене на знанието е съпротива на терапията. И пак сравнение, но изглежда го има това:"Аз знам какво е апендицит и как се прави апендектомия. Значи, мога да се оперирам сам."

Ще се върна на надеждата да се обучават и дарените със слух в четенето на ноти. И дано, не се случват много подобия на "Янко музикантът".

Редактирано Септември 22, 2007 от shelter

[Орлин Баев]

Привет!

Хип, ще ти отговоря в темата за психотерапията - тази е за психодрамата!

[firelady]

Да не разводнявам много, но за да може една аудитория да бъде обучена за 2-5 дни на нещо, трябва да има бекграунд. Второ, на Запад никой не ходи при терапевт без лиценз. Жестоки съдебни дела грозят практикуващите без професионално разрешително. Аз лично не бих отишла при педагожка, за да ми изпише лекарство (дай Боже да не ми се налага да пия изобщо хапове) /цитирам истинска случка от преди 3 месеца на педагожка, която си е отворила кабинет за психично здраве и предписва seroxat/, нито пък при икономистка, за да ми разрешава лични проблеми на терапия. И т.н. Ама това си е мое схващане.

А сега да се върна на темата на психодрамата. С удоволствие установих, че откакто е започнала връзката с партньора ми, моята спонтанност в реакциите (придобита от мен в психодрамата), се е прехвърлила и върху него. Без, разбира се, да го подлагам на терапия - самото общуване помежду ни доведе до това преливане на умения. От друга страна, чисто житейски я прилагам в общуването със сина ми и отглеждам едно не особено послушно дете, но поне знаещо какво иска и на какво държи. Та, мисля си, не е само метод, в който се работи с хора с проблем. Има си и чисто житейски измерения. И това на мен лично много ми допада.

Бих отговорила и за пренаталното общуване и НЛП, но първо ще потърся място за това в раздела за бременност.

[д-р Тодор Първанов]

Тowa e interesno -

/цитирам истинска случка от преди 3 месеца на педагожка, която си е отворила кабинет за психично здраве и предписва seroxat/, мисля че това е много голямо изключение от практиката и просто не ми се вярва да е истина .

Второ, на Запад никой не ходи при терапевт без лиценз. Жестоки съдебни дела грозят практикуващите без професионално разрешително

Но когато даваме примери с други страни нека не забравяме че 25 000 000 американци нямат здравни застраховки и това ги лишава от всякаква медициска помощ .Ако такъв човек реши че има нужда от психотерапия едва ли ще гледа дипломата .Той просто ще иска някой да го избави от страдалието и дипломата ще е последото нещо което ще го интересува .Но той ще отиде при човека помогнал на приятел , роднина или познат - повечето хора имат здрав разум повярвайте ми .

[firelady]

Но когато даваме примери с други страни нека не забравяме че 25 000 000 американци нямат здравни застраховки и това ги лишава от всякаква медициска помощ .Ако такъв човек реши че има нужда от психотерапия едва ли ще гледа дипломата .Той просто ще иска някой да го избави от страдалието и дипломата ще е последото нещо което ще го интересува .Но той ще отиде при човека помогнал на приятел , роднина или познат - повечето хора имат здрав разум повярвайте ми .

Абе, добре, прав си. Но все пак, когато тези без здравни застраховки храчат кръв по улиците, никой не ги прибира да ги лекува и никой не им помага, защото с какво са по-тарикати от онези, които си плащат? - разчитат на милосърдни мисионерски общности и, както казваш, вероятно на терапевти без лицензи. Въпросът е дали ще могат да си ги позволят. Защото на Запад (нека да съм общувала с достатъчно чужденци, за да знам) хората с пари разсъждават, че здравните застраховки са изключително важни за тях. Защото една пломба не струва 40 лева, а трицифрени суми, ако тръгнеш без здравна осигуровка да си я правиш. Там бунтари с пари няма. Хората са се научили да си ценят парите.

А пък фрапиращите случаи на некомпетентност и надвишаване на правата в България, които цитирам, са едва капка в морето от тези, за които знам. И затова скачам така срещу неправоспособните да практикуват. Апелирам темата да се върне към обявеното си заглавие, иначе се получава мерене на ... това на кого му е по-дълга косата. Така и не разбрах в спора около лицензиите какво ви е действителното отношение към психодрамата, а за астродрамата също не открих нищо по-специално, което да ми разясни какво представлява тя.

[Диана Илиева]

Добромир и Багира имат доста опит с психодрамата - бихтре ли споделили? Какви са методите, конкретните техники и похвати, използвани в "сценариите"?

....

Затова е нужен опитен, отговорен и любящ водещ.

Същото важи за воденето и респективно развитието на всяка тема във форума.

[д-р Тодор Първанов]

Много положително отношение.

Виждал съм как работят Давид Еирохам и Димо Станчев. Страхотни са .

Но в това направлени работят и най - големите ....точната дума е мошеници , но някак си не върви за този форум .И тъй като думата е силна ще трябва да я подкрепя с факти .Ще до направя след 3 - 4 дни .В средата в която се движа за психодрамата се говори като за секта .Наистина ще ви разкажа .Просто в момента нямам време .

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте, сега ще ви разкажа това, което обещах. Беше края на 1998 година или началото на 1999, когато мой приятел психиатър дойде при мен и въодушевено сподели, че се е записал в курс по психодрама. “И най-важното е, че освен умения и знания как се прави психотерапия ще ми дадат международна диплома.”, каза той. Условията бяха много приемливи: осем уикенда годишно в разстояние на 2 години. Така за по-малко от 500лв. приятелят ми щеше да има знания и диплома. Условията бях толкова добри, че и други мои познати лекари психиатри, но и интернисти се включиха в курса.

Водещият курса нека му дадем измисленото име Пежопиро беше известен психодраматист учил и в чужбина и работещ като психолог в лечебно заведение. Курса започна и приятелят ми беше въодушевен. Тъй като аз, когато бях ходил на курс по краткосрочна терапия още на следващия ден прилагах наученото. Веднъж го попитах той прилага ли психодрамата в работат си. “То не е като при Вас, при нас трябва да се научим изцяло и тогава можеш да работиш.”, съгласих се с него и зачаках с интерес завършването му. Малко преди да свърши курса приятелят ми дойде при мен угрижен “Пежопиро каза, че условията в света се били променили и за да ни признаят дипломите ще трябва да имаме 1000 часа обучение”, това означаваше още 3 години обучение и 700лв. Тук не броя, че половината от курсистите, включително и приятелят ми пътуваха от други места и парите за път и спане бяха още толкова. Та приятелят ми за разлика от някои други, които се почувстваха излъгани и напуснаха обучението продължи. Помня дипломирането, то стана в присъствието на съпругата на Морено, която и аз видях и така в началото на хилядолетието приятелят ми получи диплома, в която на чист английски беше написано, че е асистент по психодрама. Помня, че тогава обсъждахме някакъв казус, сигурно е било нещо свързано със страх, а аз главно с това се занимавам и го попитах за мнение как с психодрама той ще го излекува. На което той уверено каза:

”Това нещо не може да се повлияе с психодрама.”

“Но това са много често срещани пациенти, нима Пежопиро не ги лекува в кабинета си”

“Лекува ги, но той на работа практикува друг вид терапия и с нея ги лекува”

Идваше ми да го попитам ,защо не е казал на Пежопиро да го научи на другият метод, но си замълчах. Все пак поговорих с дипломиран психотерапевт. Така аз започнах да чакам моя приятел, а и всички други да започнат работа и както се казва, помагайки на хората да си връщат вложените пари. Но вместо това бях изненадан, когато приятелят ми отново каза, че групата отново се събира. “Събираме се защото Пежопиро е забравил да ни обучи на наещо важно, без което не можем да работим и сега ще проведем още три занятия”. “Добре, но предполагам, че няма да плащате, защото все пак вината е негова, той е забравил да ви каже.” “Не, не отговори той- те занятията са по музикотерапия и друг ще ги води.” Плати си още три занятия, но вместо да започне да практикува един ден сподели “Аз продължавам да уча психодрама при Пежопиро”, виждаш ли сегашната диплома не ми дава възможност да работя без супервизия. А да поканя Пежопиро да дойде при мен означава да му платя пътя, спането и хонорара. Затова предположих, че е по-добре да завърша и следващото ниво, което ми дава право да работя без супервизия. Опитахме се със съпругата му да му обясним, че е по-логично първо да създаде и започне работа поне с една група, за да види дали изобщо нещата ще тръгнат. Но Пежопиро беше по-убедителен и приятелят ми и днес ходи и плаща за да получи новата си диплома.

Как мислите дали някога наистина ще започне работа? Аз не мисля. Както и никой от 15 те човека , с които започна обучението си не работи психодрама. Защо ли? Много просто, целта е не да се подготвят хора, които да работят. Целта е да се подготвят хора, които са готови цял живот да се учат на дадената терапия и плащат на учителите си за това . Как става така? Много просто, един психотерапевт е много опитен манипулатор и особено обученият в психодрамата е страхотен. Сами виждате какво стана с приятеля ми, като най-важното е, че той е доволен и едва ли не боготвори Пежопиро, за да видите какво е изкуството на манипулацията ще разкажа и следния случай.

“Една психоложка се записала на курс по психодрама да кажем в Пазарджик. Парите и обаче не достигат и решава да се откаже. Да, ама не. Почват непрекъснато да й звънят и обясняват, че всъщност причината тя да се откаже от обучението не е, че няма пари, а е проява на съпротива и тъй като съпротивата трябва да бъде преодоляна тя трябва да продължи и да дойде на поредното събиране. На отговора, че няма пари и отговорили, че ще и съберат пари, а тя ще им ги върне после “Не стига, че бях затънала в заеми, които не знаех как да върна, но те ме изнудваха да взема нов Реално се наложи да премина в нелегалност и крия за да се спася от курса”, разказваше тя. Тези и други подобни примери карат голяма част от психолозите и психиатрите да говорим за психодрамата като секта. Но факта, че 15 възрастни и зрели психиатри и психолози така баламски да се лъжат и обират означава, че методът е много добър и за психотерапия. Въпросът е да не попада в ръцете на хора, като Пежопиро, а факт е, че почти всички видове терапии България се контролират от такива хора.

Ще Ви дам още един пример за обучение като това. Позната започна курс при терапевтка, която ще я обучава на краткосрочна терапия и понеже винаги, когато ме е питала за проблемни деца аз съм я съветвал да използва техники от кратката терапия , един ден ми се обади и каза “Аз се съмнявам, че тази която води курса е компетентна, днес я попитах за приложението на кратката терапия при деца и тя ми каза, че не знае за това приложение, защото тя самата е фамилен терапевт

Звучеше невероятно. Спец по фамилна терапия води курс по краткосрочна терапия. Готино.

А сега за да разводня малко темата ще ви разкажа един случай за приложението на кратката терапия при деца. Случаят не е мой .

Една жена бе паднала от третия етаж. Беше си счупила крака и лежала в болница. Момченцето им, което бе на 5 години от стреса беше престанало да спи само в стаята си, да ходи в тоалетната на затворена врата и т.н. Няколко месеца родителите бяха опитвали да се справят сами, но без успех. Това което , терапевта направи е следното: за около половин час спечели доверието на детето и му предложи една игра, за да види наблюдателни ли са родителите му. Играта се състояла в следното: един ден, който детето си избере ще се преструва на смело и въпреки страха ще прави следното, а следното е няколко неща, които е правил, а днес го е страх. Ролята на родителите бе да разберат и да познаят кой е този ден наречен нен на смелостта . И за да му е по-лесно за да избере деня му дал една “вълшебна пара” – стотинка от Тошово време и му казал сутрин да си я хвърля и в зависимост според това какво се падне да бъде смел или обикновен Приятелят ми насрочил среща след седмица, на която родителите трябвало да кажат колко пъти са разпознали проявите на смелост и определят кой е денят на смелостта. На срещата било много интересно, защото детето се било постарало много и проявило много от старото си поведение, но родителите предупредени предварително се направили, че не са ги забелязали всичките , така че загубили. Той продължил играта още седмица, като обявил малкия за победител. Втората седмица детето почти върнало поведението си, а на третата терапията завърши.

Ами така разводних темата за психодрамата , но ми е много болно като пиша за такива неща .Това е и причината да съм против всякакви закони и регламенти – един самозванец трудно може да навреди на някого , но такива като Пижоперо са много опасни , те наистина са страхотни манипулатори .Той наистина има всички сертификати в тази област , но не е могъл да стане терапевт , а си е останал на ниво обикновен манипулант ./ Wyzmovno e malki неточности в историята , но когато тя започна не съм мислил, че ще има такова развитие и сега да я давам като такъв неприятен пример/

ЧАО