Jump to content
Порталът към съзнателен живот

814. Посрещане на Любовта - Неделна беседа, 8 юни 1941 г.


Recommended Posts

Неделни беседи - 1941 г.,1941

Възпитанието (1940–1941) Том II

Посрещане на Любовта

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само дванайсетия стих от дванайсета глава от евангелието на Йоана: „Иде Исус в Йерусалим.“

„Духът Божи“

Цитат

 

Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим. Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов. Но то е едно и също нещо...................

Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича? Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение. Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език..........................

 

Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот. Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден. Ни най-малко не е уреден.

Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме. Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави.

 

Посрещане на Любовта 

 

Цитат

 

Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта. Тогава ще имате тази голямата амнистия. Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха. Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.

Посрещнете вътре в себе си, със своята душа посрещнете любовта. Тогава всичките посрещания имат смисъл. Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.

Тайна молитва

Тридесет и четвърта неделна беседа 8 юни 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...