Guest бяса Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Съгласен съм със съжденията Ви. Дори охотно ги попивам, но говорейки за "цялото", то организирате ли собствените си - съставни части - /условно разделени, разбира се/? Но човек трябва да различи истинската си същност (душата) от тази която си е наложил (сам и с помощта на обкръжението), съставена от навици, зависимости и наклонности и да се разграничи съзнателно от нея.Простете, но не схващам, как се "изолира" душата - приживе? /пресилвам го нарочно/. И душата Ви къде се "помещава"? То е все едно - цветчето да "гледа от високо" на собственото си стъбълце - високомерно. Колкото по - малко сме навлезли в себе си, колкото по - малко познаваме себе си, толкова повече живеем в периферията на нашето същество, където е силно усещането ни за отделеност от другите и съответно са засилени егоистичните ни пориви и подбуди. И обратно - навлизайки в дълбините на собственото Аз, нашето усещане за реалност става по - обемно и ние във все по - голяма степен започваме да изпитваме Единството на всичко съществуващо. И стигаме до степен, когато можем да поставим знак за тъждественост между любов към себе си, любов към съществуващото и любов към Бога. Но това се случва само когато сме дали израз на Божественото Аз, което ни нашепва: "Един съм Аз навсякъде, Един съм Аз във всичко!" Звучи ми, като декларация /няма лошо/, но връзката ни с Него е по правило - интимна, поради естеството си. И като попитам се - защо се прави - - прилича ми на - ето как разсъждавам аз, далеч не като всеки - което пък прилича, на зле прикрито его . ...Да не ме разберете криво, стискам Ви ръцете, симпатия изпитвам истинска и блгодаря Ви за емоцията, която ми подарявате . Практически не виждам, как твърденията Ви се случват. Може би желаете дълбоко в себе си, любовта Ви да се състои, но не забравяйте: Любовта не се натрапва, не придиря - тя може да ви разруши, ако е незряла. п.п. Заблуди няма - има неща, не на време или не на място, или пък и двете. Но щом веднъж сте ги усетили, дори за миг - то значи съществуват и оставили са отпечатък в Теб. покланям Ви се - аз + мойто его . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 (edited) Но човек трябва да различи истинската си същност (душата) от тази която си е наложил (сам и с помощта на обкръжението), съставена от навици, зависимости и наклонности и да се разграничи съзнателно от нея.Простете, но не схващам, как се "изолира" душата - приживе? /пресилвам го нарочно/. И душата Ви къде се "помещава"? То е все едно - цветчето да "гледа от високо" на собственото си стъбълце - високомерно. Да кажем вземат един атом от края на нокътя ти. Или спираш цигарите. Душата ти намалява ли? Редактирано Декември 6, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Да кажем вземат един атом от края на нокътя ти. Или спираш цигарите. Душата ти намалява ли? Демагогия е - и ръката да ти вземат - душата ти не стада - справка Крумови закони. .. зависи как понасяш "загубата". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Е? Кое е това което не страда? И кое - страда? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 (edited) Е? Кое е това което не страда? И кое - страда? Цялото - в конкретния момент. А света, /в частност и ние/ , е единен и неделим. Разделяме го с познавателна цел. И ако го забравим, ще опорочим резутата и себе си и света - за пример - природата. Вземаме от Нея атоми /незначителни/ и се чудим после.... . Същото сме ние - всичко има значение и място в "системата", и Смисъл /за Него, прости/, защото е от него! И трябва да сме деликатни, мъдри и смисълотърсещи /в "голямото" и "малкото". Редактирано Декември 6, 2007 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 (edited) Цялото - в конкретния момент. слабовато виж пак за атома по-горе .. зависи как понасяш "загубата" кое прави разликата? аха, ти си отговорил. Отг: "Смисъл ... защото е от Него!" Ето че стигнахаме до един хубав резултат: "Душата има връзка с Божествения смисъл на живота" както в в нашия живот се раждат известни недоволства. От какво произтичат те? – От пресищане. Ще ви приведа един малък разказ. Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените. Един американец, на когото баща му оставил 20,000,000 долара и почнал да яде и пие, ял и пил, докато най-сетне загубил смисъла на живота, станал ипохондрик, заражда се мисъл да се самоубие. Отива при един лекар, при втори, трети, четвърти, най-сетне отива при един виден лекар в Ню Йорк и му казва: „Ти си последният, ако и ти не ме излекуваш, ще се самоубия“. – „Добре, но ще направим един договор, че каквито методи употребя за твоето лекуване, ти няма да имаш нищо против“. Той се подписва и плаща 250,000 лева за първото лекуване. Лекарят му туря хлороформ и заповядал на един от своите асистенти да му отреже десния крак под коляното. Той като става, гледа кракът му го няма и казва: „Това ли е вашето лекуване? 250,000 лева да ви дам, а сега ме лишихте от едно благо. Ах, да е здрав моят крак, всинца ви бих изритал“. След две седмици, казал му лекарят: „Когато поутихнеш, аз ще дойда пак да те видя“. След две седмици болният почнал да плаче и казал: „Г-н докторе, или ми кажи един път за спасение, или като си започнал да ме убиваш...“ – „Ще платиш още 250,000 лева.“ Направил му един изкуствен крак, сложил го и след туй болният не помислил да се самоубива – разбрал смисъла на живота. Какво трябва да искаме Редактирано Декември 6, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 слабовато виж пак за атома по-горе .. зависи как понасяш "загубата" кое прави разликата? Начина по който се себеусещаш. Атома не бих го усетил, т.е. разлика няма. Валентин, тъй не разбрах кое подразни Те/Ви по горе... ,..нейсе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 (edited) Валентин, тъй не разбрах кое подразни Те/Ви по горе... ,..нейсе http://www.youtube.com/watch?v=dVboAdTF0Dw "Бесат ме, бесат ме Мунчо ..." Какво мислиш за "Бесове"? // Федор Михайлович Достоевский света, /в частност и ние/ , е единен и неделим. Разделяме го с познавателна цел. И ако го забравим, ще опорочим резутата и себе си и света - за пример - природата. Вземаме от Нея атоми /незначителни/ и се чудим после.... .Радостта и приемането не е в противоречие с мисленето, работата и на различаването всичко има значение и ... Смисъл /за Него, прости/, защото е от него! И трябва да сме деликатни, мъдри и смисълотърсещи /в "голямото" и "малкото". това е ок Редактирано Декември 6, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 В "Бесове" Кирилов казва за Ставрогин: Ако Ставрогин вярва, той не вярва, че вярва; ако ли пък не вярва, той не вярва, че не вярва. А в "Братя Карамазови" Достоевски казва, че човекът на чудото е същинският реалист, защото щом се изправи срещу факта на чудото, приема го. ---- В тоя смисъл егото е загърбване на факта на чудото, Ставрогиновата не-вяра. Егото е признание за личния край на чудесата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Валентин, тъй не разбрах кое подразни Те/Ви по горе... ,..нейсе "Бесат ме, бесат ме Мунчо ..." Какво мислиш за "Бесове"? // Федор Михайлович Достоевский Какъв е смисъла на съществуването на беса? "Обяснявах" го всякак. Имах поводи. ЗА мен е любопитно: кой не ме презря за миг, като прочете ник-а? Но това не е въпрос. Благодаря Ти за откровенността. По скоро, бих обсъждал, с който и в момента ме "презира". Аналогия:едно дете се ражда "глупаво" /само с инстинкти/ . И проблем е, ако расте по-бързо, отколкото поумнява /научава/. Е, има ли смисъл да се ражда нещо глупаво?... имам две деца - м/у другото, /а Ти/ - обични! Е, виждам смисъл в това, да нарека "бяс" - нещо което не особено харесвам, но от Бога ми е дадено... и мило ми е, ... свидно. И време ми е дадено, да го култивирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 (edited) В "Бесове" Кирилов казва за Ставрогин: Цитат Ако Ставрогин вярва, той не вярва, че вярва ; ако ли пък не вярва, той не вярва, че не вярва. Много добре казано. Проблемът на Кирилов е евентуално във фиксацията на асоциацията Ти го обясни много добре в темата за Кастанеда при освобождаването на намерението. Има и други начини освен споменатия. А в "Братя Карамазови" Достоевски казва, че човекът на чудото е същинският реалист, защото щом се изправи срещу факта на чудото, приема го. -- Егото е признание за личния край на чудесата. Отлично! ЗА мен е любопитно: кой не ме презря за миг, като прочете ник-а? Но това не е въпрос. Благодаря Ти за откровенността. По скоро, бих обсъждал, с който и в момента ме "презира".Виж сега, тук е духовен сайт. Именуването на себе си по този начин е или шутовщина, или желание за различност? Постът на Станимир беше точен и истински. Още повече той го прави практически. Освен това поства с истинското си име. Кой е високомерен? Аналогия:едно дете се ражда "глупаво" /само с инстинкти/ . И проблем е, ако расте по-бързо, отколкото поумнява /научава/. Е, има ли смисъл да се ражда нещо глупаво?... имам две деца - м/у другото, /а Ти/ - обични! също 2 Е, виждам смисъл в това, да нарека "бяс" - нещо което не особено харесвам, но от Бога ми е дадено... и мило ми е, ... свидно. И време ми е дадено, да го култивирам. Дали е от Бога - не съм сигурен. Харесвам оригиналния ти, често поетичен, хубав, свеж начин на мислене. Редактирано Декември 6, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Ами и Христос е казал (според евангелистите) нещо такова "Моето его е леко"- да не би да е имал предвид, че скоро ще стане на труп и ще се вмирише? Бяса,за пост #196- явно нещо гнило има тука, но като че ли е добре....да си остане в Дания, или минимум на 2 метра под земята, за да не го надушват дивите зверове (според изискванията от ХЕИ)... (29) Исус рече: "Ако плътта се яви заради духа, това чудо е. Но ако духът се яви заради тяло, това чудо на чудесата е.Истина, чудя се как такова богатство голямо е поместено в бедност такава" (Евангелие от Тома) Е, така е спорпед евангелието на този, когото сред апостолите е известен като "неверний"- защо ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 И е казал още Христос: Аз съм Пътят и Истината и Живота. Толкова известна фраза, а толкова неразбрана още. Това Аз съм е многократно повтаряно, особено в Иоановото евангелие, натъртвано е. Ще споделя само няколко такива места, които за мен са възлови и силно в темата: Аз съм истинската лоза, а Отец ми е земеделеца. (15:1) Аз съм лозата, вие сте пръчките... (15:5) Аз Те прославих на земята като свърших делото, което Ти ми даде да върша. (17:4) Аз им предадох Твоето слово...(17:14) и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени от истината. (17:19) да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил (17:21) И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както и Ние сме едно (17:22) Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство... (17:23) ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Именуването на себе си по този начин е или шутовщина, или желание за различност? ...или смирение,... че "нищ съм духом". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 едно дете се ражда "глупаво" /само с инстинкти/ Ще се наложи да уточня тук,ч е това е много стара отдавна опровергана теза дори в психологията, да не говорим тук за езотериката... Не познавам по-"умно" същество измежду земните от човешкото дете. Умно никак не означава натъпкано с информация, предразсъдъци, модели на мислене - умно означава усвояващо, разширяващо се, гъвкаво, растящо, хармонично, леко, свободно - а това са описанията на детския ум. Само ако взема за пример естествения механизъм, който осгурява на детето адаптацията към езиковата среда.... да сте чули, че ако се изолира от езикова среда през първите си 5-6 години, после никога не може да усвои понятия и език в същата степен? Но като става дума за егото и детето - всеки родител на поне 2 деца отлично знае, че те се раждат съвсем различни, дори и ако си приличат много физически. Разликата се усеща дори минути след раждането им, дори преди раждането - майките го усещаме и знаем добре. Това дали не значи, че егото си идва с детето като семенце, което после расте и се развива и проявява в почвата на семейната и обществената култура? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Хареса ми казаното от Станимир... Бих допълнил съвсем малко по темата: Действително говорим от и за различните позиции на Аза и може би трябва да уточним точно това! Колкото по - малко сме навлезли в себе си, колкото по - малко познаваме себе си, толкова повече живеем в периферията на нашето същество, където е силно усещането ни за отделеност от другите и съответно са засилени егоистичните ни пориви и подбуди. И обратно - навлизайки в дълбините на собственото Аз, нашето усещане за реалност става по - обемно и ние във все по - голяма степен започваме да изпитваме Единството на всичко съществуващо. И стигаме до степен, когато можем да поставим знак за тъждественост между любов към себе си, любов към съществуващото и любов към Бога. Но това се случва само когато сме дали израз на Божественото Аз, което ни нашепва: "Един съм Аз навсякъде, Един съм Аз във всичко!" Точно!!! В "Бесове" Кирилов казва за Ставрогин: Ако Ставрогин вярва, той не вярва, че вярва; ако ли пък не вярва, той не вярва, че не вярва. А в "Братя Карамазови" Достоевски казва, че човекът на чудото е същинският реалист, защото щом се изправи срещу факта на чудото, приема го. ---- В тоя смисъл егото е загърбване на факта на чудото, Ставрогиновата не-вяра. Егото е признание за личния край на чудесата. перфектно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Несъмнено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 едно дете се ражда "глупаво" /само с инстинкти/ Ще се наложи да уточня тук,ч е това е много стара отдавна опровергана теза дори в психологията, да не говорим тук за езотериката... Не познавам по-"умно" същество измежду земните от човешкото дете. Умно никак не означава натъпкано с информация, предразсъдъци, модели на мислене - умно означава усвояващо, разширяващо се, гъвкаво, растящо, хармонично, леко, свободно - а това са описанията на детския ум. Само ако взема за пример естествения механизъм, който осгурява на детето адаптацията към езиковата среда.... да сте чули, че ако се изолира от езикова среда през първите си 5-6 години, после никога не може да усвои понятия и език в същата степен? Но като става дума за егото и детето - всеки родител на поне 2 деца отлично знае, че те се раждат съвсем различни, дори и ако си приличат много физически. Разликата се усеща дори минути след раждането им, дори преди раждането - майките го усещаме и знаем добре. Това дали не значи, че егото си идва с детето като семенце, което после расте и се развива и проявява в почвата на семейната и обществената култура? Разбира се - опитах се да бъда "образен". Децата си наричам - pure pleаsurе, но и ние тръгнали сме от деца, разтейки, трупаме "съображения" /от които, според мен, се "остарява"/... но това е друго. Смея да мисля, че примера е "по същество", все пак, защото детето научавайки, че има си ръчички, научава че са "моите ръчички", след време още - "май мога да манипулирам с тях". А тези дето се усмихват - мама, тати - ами да им се усмихна и аз. Чудесно ! Но мама и тати, обичайки детето си и детето в себе си, се налага, в по-късен момент, / със цялото извинение, на което са способни/, да подскажат деликатно, че света наоколо, би могъл да бъде, не винаги усмихнат, но е и възможно, красотата в себе си, да пазиш и че струва си да я опазиш, докато намериш... "да я споделиш". Но с кого и как... и виждам как живее вече собствния си живот. Дай Боже! Винаги съм твърдял, Че "Майчинството е свято", то не пави обаче , автоматично, майката "светица" /освен за детето и, в предпочитания случай/. А бащинството, като акт, е "ала-бала" и си остава, ако не е подплътено със Любов - узряла /отговорна - или просто - истинска/. ... Но във връзка с темата: бебето умее, както да одраска татко си, с не добре изрязаните нокти /знаеш, че технически не е лесно да се изрязват/, тъй и да погали мама, дето му целува бачето / и обратното, разбира се/. Та тези прости действия, проектирани във времето /и обогатени и видоизменени/, прадставляат Избор, който всеки прави. Т. е. опция, която да отхвъля /драскането/ или не? Респективно - да ги "погаля" или не? И така е с всички и с всичко. .Его вече се прокрадва... и вече е на Пътя - в Истината - да я търси и открива /дай Боже всекиму/. Да отрека Его-то, е като да отрека "свободната воля". Не, че не искам, а чувсвувам в съществото си, че не ми "е позволено". Но позволено ми е друго - съзнание да придобивам - да "търся Смисъл" - Висш, та егото си да "подритвам", та да бъде "леко". С отричане, го преекспонирам. Та в кратце: ... ако кажа /напиша тук/ - аз нямам его... - то егото пирува! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Егото е доказуемо, и си има параметри, докато свободната воля и до ден днешен никой не е успял да я докаже в наличност по хората... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Ако някой те нарече с обидна дума, кой може да ти забрани да се обидиш, да изпиташ възмущение, да се усмихнеш, да му простиш, да го разбереш, да си помислиш, че другия е глупак, или че е прав, да отминеш, да отвърнеш на обидата, да го удариш и още хиляди други неща? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 (edited) Редактирано Декември 7, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Наистина опитах, да си представя, човек без его, с нулево такова, сега или в историята, но открих, че няма как да зная..., заспивах вече. И в миг, внезапно се уплаших - камикадзе! - към това ли тласка този, който презира чуждо его ... и от душата му ли идва този "порив". Ами, според мене, ничия душа, не би желала да убие чуждо его /преголямо или пък нищожно/. Примерите, за които бях се сетил, до един ме гледаха с добри очи, дълбоки като небето, сурови и взискателни, но и търпеливо снизходителни. Почти долавях глас:... че от мен зависи всичко, в мен, па макар научено и чрез тях. И простете, но органически го вярвам. Но и това, разбира се, е просто в моята представа. Но срахът остана и заспах тревожен. Чувстувах се "средновековно". ... че от кладата делят ме някакви си векове / и добре че е така/' че иначе, да съм на въглен вече ... и произведен, в чин - душа. Истината в случая, е в очите на децата ми, жена ми, близките... и Всевишния..., че там се самоубива всяко его. - Според мен, това е ненужен есхибиционизъм, но нали съм искрен... това е единствената ми претенция - във всеки пост - било е аксиома - да съм искрен, иначе не си заслужава. ...но без драми... ... да ми се връща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 (edited) Аз съм лозата, вие сте пръчките... (15:5) Евангелие от Йоан що е его? Редактирано Декември 7, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Аз съм лозата, вие сте пръчките... (15:5) Евангелие от Йоан бесаме_мууу-чо, що е его? Бесарте! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 (edited) Наистина опитах, да си представя, човек без его, с нулево такова... Нека още веднъж да напомня, че това което се нарича Висше Его или само Его (с главна буква) или Висш Аз, всъщност е човешката душа. От нея никой не иска да се отърве, а тъкмо обратното. Но представата за "аз" на душата предполагам доста се различава от нашето сегашно разбиране. Човек трябва да излезе от влиянието на нисшето си аз или т.нар. личност (която е и основата на егоизма). Личността се състои от физическото тяло (тук включвам и етерното), емоциите и мислите от нисш характер (най-общо в които отсъства любовта). Човек е самосъзнателен - това е негово еволюционно постижение и въпросът не е да спре да бъде самосъзнателен, а да открие истинската си същност всред океана от самозаблуди в които е затънал и да се осъзнае не като отделна, а като неразделна част от цялото. Не да се изгуби в това цяло, а да го почувства в себе си и себе си в него, т.е. да се намери. Редактирано Декември 7, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.