Слънчева Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Да, малко изкуствено се правят разделения на душа, его, дух и последното нещо което ни идва наум е че ние сме и трите. Говорим за егото, като за нещо странично от нас, но това е просто прехвърляне на отговорност. Трябва по-често да си задаваме въпроса: откъде произтича мотивацията за действията ни? Учителя има един пример, /за съжаление не помня в коя беседа/ точно за децата. Как се пооскубват взаимно, разбират че е болезнено и след това започват да си играят заедно... Мисля, че важното в случая е наученият урок и незадържането на вредни чувства и мисли като озлобление, отмъщение,... а се преминава директно на прошка и продължение на играта... Точно прекаленото разсъждение пречи на играта понякога. Когато се зацикли на мисленето защо го направи, как да му го върна, какви са мотивите... е проява на его-то... Изучаването на живота е всъщност играта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 .... Изучаването на живота е всъщност играта... Да, а след изучаването, респ. опознаването на живота, следва това, което е написал Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Егото е майавичен принцип у човека, резултат от нашето незнание, отделящо нашето"Аз" от Вселенското Единно Аз.В санскрит идеята за Аз се нарича аханкара. Егото може да се разгледа от гледна точка на гуните и от там понятието да се подраздели на три типа. Сатвическа аханкара представлява егоизъм, изразяващ се в чувство на добродетел и правилност.Може би една от най-подмолните прояви на егото. Раджасическа аханкара на свой ред представлява динамичен егоизъм, проявяващ характеристиките на тази гуна. Последаната гуна Тамас придава на егото или аханкара характеристиките на невежество и инертност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Декември 3, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2007 Вендор, а колко ли по- добре би звучало всичко това на български....Не мислите ли?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Не знам, в мен няма нищо друго освен ЕГО. почти... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Темата е за егото, но аз искам да поговорим малко за индивидуалността. Според мене двете често се бъркат. Много се говори за отказ от себе си, за изместване на фокуса на съзнанието от себе си, но това като че ли води до друга крайност - принизяване на човека, ролята и функциите му. Ще използвам един цитат от Агни Йога: 444. ... Принципът на индивидуалността трябва да бъде осъзнат, особено в днешно време. Хората се стремят да поставят всичко под общ знаменател, но във всяко явление природата дава път на индивидуалността. Разбирайки щедростта на този принцип, човек лесно може да мисли за напредък, осъществяван по естествен начин. Индивидуалността е изключително ценна във всяко отношение и това трябва да се признае от хората. Всички, които въстават срещу условните човешки деления, са длъжни да признаят и закона за индивидуалността. На земята няма явление, което да не притежава ярка индивидуалност. Надземното Тук не става въпрос за разделение и самоограничаване, а за различаване. Законите във вселената са единни и неизменни, но самото творение е безкрайно в разнообразието и възможностите си. Принципите са еднакви навсякъде, но те пораждат уникални единици съзнание. Нещата са подобни, но не са еднакви. Това не отрича и единството на всичко съществуващо, а му дава пълнота. С еднакви тонове музика не може да се получи. Единството е хармония. Хората са равни, но това не означава, че трябва да бъдат приравнявани. Имено уникалните характеристики, които всяка индивидуалност притежава и дават възможност да постигне хармонично единство с цялото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Да съгласна! И точно на време и на място, че малко залитнахме ... А хората направо да си го кажем не са равни и то във всяко едно отношение (освен по онази искрица Божия, скрита във всеки), макар че това звучи лошо, несправедливо и ... представям си сега какви реакции ще има. Обаче си е така; йерархиите съществуват и при нас (нямам предвид тези, създадени от самите хора). Редактирано Декември 4, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Учените хора по някой път правят погрешки. Един англичанин намира една стара златна монета написана, но била малко окаляна, дава я на слугата да я очисти, да я прочете по-добре. Той бил учен археолог, искал да види какво е написано. Слугата тъй изчистил, лъснал я хубаво и казва: Господарю, гледай как хубаво лъщи. Казва: Лъщи, но ти заличи всичко написано. И философите излъскват нещата, лъщят като златни, но написаното го няма. Важно е написаното. Сега тази погрешка всички правите, несъзнателно, неумишлено. Някой път вие искате да бъдем морални, да светим, да се покажем пред хората много добри. Като се стремим, забравяме най-хубавото, което Бог е написал. Светим, но тази светлина е само едно отражение като в едно огледало. Какво ще видиш в огледалото? В огледалото, като се поогледаш, ще видиш себе си. Вземеш една книга, започнеш да четеш, (в)се ще намериш нещо.Кристализиране на човешката душа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Тук не става въпрос за разделение и самоограничаване, а за различаване. Законите във вселената са единни и неизменни, но самото творение е безкрайно в разнообразието и възможностите си. Принципите са еднакви навсякъде, но те пораждат уникални единици съзнание. Нещата са подобни, но не са еднакви. Това не отрича и единството на всичко съществуващо, а му дава пълнота. С еднакви тонове музика не може да се получи. Единството е хармония. Хората са равни, но това не означава, че трябва да бъдат приравнявани. Имено уникалните характеристики, които всяка индивидуалност притежава и дават възможност да постигне хармонично единство с цялото. А хората направо да си го кажем не са равни и то във всяко едно отношение (освен по онази искрица Божия, скрита във всеки), макар че това звучи лошо, несправедливо и ... представям си сега какви реакции ще има. Обаче си е така; йерархиите съществуват и при нас (нямам предвид тези, създадени от самите хора). Ами какви реакции да има, който държи повече на искрицата Божия, ще приеме нормално всички различия в по-несъществените обвивки; който пък си държи повече на тях... на сърдит Петко му остава празна торбицата! Редактирано Декември 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) За мен егото е "суровият материал", който е важен като изходен пункт, който ни обозначава. База върху която се гради. като сянка неизменна. В момента в който констатираш, че можеш да влияеш - вече си "зарибен",... и купона почва. Желая, весели успехи ... и съвкупност от условности .... и каквото-то, и когато-тогава, и колкото-толкова, и където-там, защото: "all we are, just dust in the wind" ... накарай егото си да го изпее... и ще се сприятелите! ------------------------------------------------- ... а после намерете Нея /Него/,,, и пак - каквото-то, и когато-тогава, и колкото-толкова, и където-там, защото "everybody needs, somebody to love" Редактирано Декември 4, 2007 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) За съжаление да "държиш" на Искрицата Божия не е като да си и изцяло отдаден. Пък самият захват си е атрибут на... Редактирано Декември 4, 2007 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Нека да допуснем сега един въглен да представлява една форма, която изгоряла, образувал се един въглен, който представя човешкия порядък. Ако вие можете да го стопите, ще образувате диамант. Този, стопеният въглен, който кристализирал и станал диамант, представя Божествения порядък. Въгленът не може да пречупи светлината, да даде тия краски, диамантът, обаче, може. В Божествения свят има красота на цветовете, пречупване има, в човешкия порядък е един въглен, който всичко поглъща в себе си, как ще мине. Трябват най-малко 10 хиляди градуса топлина, за да се разтопи един въглен и да се образува диамантът. Колкото топлината е по-грамадна, толкоз кристализацията ще бъде по-голяма. Колкото налягането е по-голямо, толкоз кристализирането на въглена ще бъде по-правилно. Следователно, законът в природата, който действува, е почти същият. Един човек от човешкия порядък не може да мине тъй лесно в Божествения порядък, през грамадната топлина в топлината на Любовта и в налягането на мъдростта, мъдростта в тебе ще тури такова налягане, ти ще се чудиш какво правиш. Туй атмосферно налягане ще бъде, докато се кристализираш. Щом ти се кристализираш, веднага ти ще се освободиш от това налягане. Тогава ще бъдеш на главата на някой цар, на някой княз, като скъпоценен камък се ще бъдеш поставен някъде. Една душа, щом се кристализира, един ангел обръща внимание, обикаля я, обича я, но когато е въглен, не се интересува от нея. Ангелите не се спират върху души, които са въглени. Христос дойде да спаси хората, но да превърне въглените-души в диаманти чрез големите страдания, чрез огъня, чрез голямото външно налягане, докато се изчисти, тъй да може Божествената светлина да се почувствува и да образува една аура около тях с цветове. Йоан видял, че около главата на онзи, който говори, имало дъга. Той е един от съвършените. ... какво има да се обезсърчавате в един порядък, в който Бог ръководи всичките тия работи, какво има да го обезсърчавате, когато най-възвишените същества, всички наши приятели, които са завършили своето развитие, съвършените взимат живо участие, всички праведници, които са завършили, вземат участие. Ние на земята се обезсърчаваме, че няма никой да мисли заради нас. Право е, докато сте въглени, само Бог мисли заради вас. Той мисли каква температура да тури отгоре, не малка температура, голяма да ви тури под някой калпак, като пусне онзи ток, изведнъж ти ще поскърцаш малко, понеже, бързо ще бъде, бързо ще стане. Няма да бъде продължително. При сегашните условия вземете тази мисъл. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. http://triangle.bg/books/1935-09-22-10.199...5-10-06-10.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Чета и се чудя....чудя се и чета..... А май само се чудя Егото, е разглеждано от всички психолози.като че ли, Вендор, с неговото обяснение, се доближава най вече до теорията на Юнг за психиката.Въпреки, че Вендор се е обърнал към древно индийските учения, Карл Густав Юнг е формулирал по подобен начин йерархията на психиката у човека: Юнг разделя психиката на три части. Първата е т.нар. его, което Юнг идентифицира със съзнанието. Тясно свързано с него е личностното несъзнавано, което включва всичкото неосъзнавано в момента, но което може да стане осъзнато. Но то не включва инстинктите на Фройд. Юнг включва в теорията си колективното несъзнавано. То може да се нарече “наследството на психиката”. То влияе на нашето поведение и по-точно на емоциите ни. Резултат от него е любовта от пръв поглед, чувството на дежа ву, мигновеното разпознаване на определени символи и значението на дадени митове. Фройд преди него е развил теорията си за То, Аз и Свръх-Аз-предполагам, че всеки от вас занае за тях поради което няма да се спирам над това. Интересни са обаче схващанията на Алфред Адлер, който приема един-единствен “импулс”, или мотивационна сила в основата на поведението и на опита ни. Нарича тази сила стремеж към съвършенство. Това е желанието на всеки от нас да реализира потенциала си, да се доближи в най-голяма степен до идеала си (подобно на идеята за самоактуализация) , и на Маслоу, който със своята "Пирамида на потребностите" е вече класика в психологията и най-вече в приложната психология.... Та егото, в своята същност, не може да бъде разглеждано от позицията добро ли е или зло. За радост или за жалост-всеки един от нас го има.Това сме си самите ние. Редактирано Декември 4, 2007 от Trichocephalus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Адлер, който приема един-единствен “импулс”, или мотивационна сила в основата на поведението и на опита ни. Нарича тази сила стремеж към съвършенство ...да реализира потенциала си, да се доближи в най-голяма степен до идеала си ... и на Маслоу Та егото, в своята същност, не може да бъде разглеждано от позицията добро ли е или зло. За радост или за жалост-всеки един от нас го има.Това сме си самите ние . За да се възпитава човек, трябва да го оставим да влезе в естествения път на природата. Като казваме „естество“, ние разбираме слабите страни. Казваме: „Това е в естеството на човека.“ Обаче разбираме и добрата страна, защото в естеството на човека има две страни, които са вложени в него – добра и лоша. „Ще настанат усилни времена.“ Усилните времена показват, че човешкото взима надмощие. Усилните времена се проявиха в органическия свят, когато човек се яви. Преди човека е имало пак усилни времена между по-нисшите животни, но при човека се забелязва една епоха на личния егоизъм. Ние сме вече във втората фаза на личния, индивидуалния живот на човека и минаваме в третата фаза на живота, а именно, колективния егоизъм, който сега преживяват народите. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая. Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което, след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното. Вие не трябва да поставяте злото в света, няма защо и да го поддържаме в себе си. На огъня може да се греем, но няма защо да го туряме в къщата, да запали къщата. Иначе не е лошо да се поддържа огънят. Когато говорите за злото, [се]подразбира, че вие сте турили огъня в неестествено положение, вследствие на което е изгорил къщата. Не, в къщата огън не може да остане. Това значи да туриш злото не на място. Този огън, т.е. личният егоизъм, днес изгаря всички, станала е цяла каша. Ние се стремим към друго нещо. Сега европейските народи минават в друга фаза, в колективния егоизъм. Днес всички народи се стремят да се обосноват като една фамилия, да живеят добре помежду си. Рядко се срещат хора, които истински разсъждават. Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека. Той сам го създава. Запример богатият, който измъчва сиромаха, и сиромахът, когото измъчва, и двамата са егоисти. Ако вие размените местата им, турите сиромаха на мястото на богатия и богатия на мястото на сиромаха, ще видите, че те по нищо не се различават. Ако турите сиромаха на мястото на богатия без никакъв договор, той няма да се замисли даже и ще каже, че всичко, каквото богатият има, е негово. Та, сега ние търсим причината на злото в света. Откъде е дошло то? Много просто – от личния егоизъм на човека. Ако се освободим от него, ще влезем в колективния егоизъм. Може да се съберат 100, 200, 300 и повече хиляди хора на едно място, но при този колективен егоизъм, който съществува между тях, никакъв закон не можете да приложите. Ето, има Общество на народите създадено, но всички партии, всички общества, които съществуват в държавите, имат за принцип личния егоизъм. Той е основата. И ще видите, около него има неща привидни, уж за човечеството, за морала и за свободата, но всички имат за задачи подобрението на личността на човека. Всеки един човек, вземете в най-малък размер, е отговорен за своята съдба. Той не е отговорен за онова, което става в света, за него той не може да бъде причина, но за малкото отклонение, за малкото зло, което е направил, той е отговорен. Има и някои странични външни влияния, но за създаването на най-малкото зло той си е причина. Следователно той е в състояние да изправи това положение. Ако не беше така, тогава нещата в света никога не биха могли да се изправят. Защото, ако един човек не може да изправи себе си, как ще могат тогава 10 души, събрани на едно място, да оправят целия свят? Тъй щото въпросът е до единицата. Значи, ако един може да оправи целия свят, тогава и вторият, и третият, и четвъртият, тези умни хора, като се съберат на едно място, ще се изправят и ще бъдат в сила да изправят и цялото човечество. Каквито са разбиранията в индивидуалните отношения, такива ще бъдат разбиранията и в колективните отношения. Животът, който народите сега минават, е резултат на тяхното минало. Злото, което сега съществува в човечеството, е резултат на злото в миналото. Това е един трън в него. Такова е естеството на тръна. Ако имаш една бомба, пълна с взривни вещества, тя не е направена в този момент, тя отдавна е направена, но сега може да експлодира. Също така и всяка отрова носи в себе си разрушителна сила. Вземете например, в една киселина всички елементи не са еднакво разрушителни. В азотната киселина, например, азотът е причината на разрушителното ѝ действие. Като извадите азота отделно, останалите два елемента са безвредни. Ако имате сярна киселина и извадите от нея сярата, останалите два елемента са безвредни. Също така и в човека има един вреден елемент – той е неговият личен егоизъм. Той е мощното, разрушителното. Не е въпросът да се унищожи, но този личен егоизъм трябва да се извади, той не трябва да направи цялото, целия живот на човека киселина. Усилни времена Егото не е същност на човека Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно Редактирано Декември 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Егото не е същност на човека Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно За да си наблюдател-трябва да стоиш извън процеса или явлението, което наблюдаваш.Ерго-ние сме човеци, и като такива не можем да бъдем безпристрастни наблюдатели, тъй като всеки един от нас има его.Следователно, съждението "Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно" e Contradictio in adiecto, с изключение на случая, когато твърдящият го, не е сам божество Редактирано Декември 4, 2007 от Trichocephalus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Егото не е същност на човека Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно За да си наблюдател-трябва да стоиш извън процеса или явлението, което наблюдаваш.Ерго-ние сме човеци, и като такива не можем да бъдем безпристрастни наблюдатели, тъй като всеки един от нас има его.Следователно, съждението "Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно" e Contradictio in adiecto, с изключение на случая, когато твърдящият го, не е сам божество Да, Интерфейсът на Бога в нас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 А Бога в нас как ще се самоопредели като такъв, когато е само наблюдател. Направи ли го на момента гази лука този "бог". Някои го наричат его... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Бога в нас как ще се самоопредели като такъв, когато е само наблюдател. с единение в Наблюдателя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Бога в нас как ще се самоопредели като такъв, когато е само наблюдател. с единение в Наблюдателя Така просто няма как се получи-защото ти се опитваш да приравниш обекта със наблюдаващия го.Което е пак оксиморон p.s.Все едно инфузорията, в единение с микробилога да се наблюдава през микроскопа Редактирано Декември 4, 2007 от Trichocephalus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Бога в нас как ще се самоопредели... когато е само наблюдател. с единение в Наблюдателя Така просто няма как се получи-защото ти се опитваш да приравниш обекта със наблюдаващия го.Което е пак оксиморон p.s.Все едно инфузорията, в единение с микробилога да се наблюдава през микроскопа чувал ли си нещо за Светата Троица реже стомана и желязо като оксижен В езика за програмиране С++ имаме интерфейс и реализация. Абстрактен клас, или чисто виртуален - Отец Реализация - наследникът - клас-дете - Син Имат един и същ интерфейс Времето убива октопода То е същото като идеята и реализацията и. Реализацията е целта на духовния път. "Излезе сеячът да сее" Да допуснем че идеята си е все още там. Които "тръни и бурени ги заглушават, остават безплодни". Все още имат шанс ако извадят плевелите Редактирано Декември 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 (edited) чувал ли си нещо за Светата Троица реже стомана и желязо като оксижен В езика за програмиране С++ имаме интерфейс и реализация. Абстрактен клас, или чисто виртуален - Отец Реализация - наследникът - клас-дете - Син Имат един и същ интерфейс Времето убива октопода То е същото като идеята и реализацията и. Реализацията е целта на духовния път. "Излезе сеячът да сее" Да допуснем че идеята си е все още там. Които "тръни и бурени ги заглушават, остават безплодни". Все още имат шанс ако извадят плевелите Разбирам, че се говори за самадхи - сливането на обекта със субекта, но не разбирам как се обяснява това без участие на настоящето съзнание. Защото, ако подобни трансмутации на едно съзнание - сливане на Джива с Атман в неописуем екстаз, са нечия налична същност, той просто няма да пише в този форум. А това, аз като един страничен наблюдател , виждам, че се прави и то достатъчно съзнателно. Редактирано Декември 5, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 (edited) Явно съм много буренясал, заради това ще отида да си намеря градинар, който да убие октопода ми...... а колкото до пътя-виж този пост http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ost&p=52586 Редактирано Декември 5, 2007 от Trichocephalus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 Времето убива октопода а аз имам нужда от усмирителна жилетка щото цвиленето ми разтяга мисловната дейност и езика на програмиране в С++ ще ми остане неразоран, а после ще си остана без шанс при плевелите хахахах Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 В Бурна клада бурени, пламнете! и човешките сърца стоплете сливане на Джива с Атман в неописуем екстаз, са нечия налична същност, той просто няма да пишеш в този форум. защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 В Бурна клада бурени, пламнете! и човешките сърца стоплете сливане на Джива с Атман в неописуем екстаз, са нечия налична същност, той просто няма да пишеш в този форум. защо? Защото... щеше да знае защо. п.п. обичам кладите, спогаждаме се с огъня - изгаря всичко излишно, като например прекомерно хипертрофирал егоизъм (а его е различно понятие, моля не ги обърквайте) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.