Егото

[Диана Илиева]

Децата грешат несъзнателно. Това не е егоизъм. Знаете ли след коя година човек е кармично отговорен за действията си? Доколкото аз знам - седмата. Преди това за никакъв егоизъм не може да става дума.

Какво влагаш в "грешат несъзнателно" и защо сравняваш грешенето с егоизма? И каква е връзката после с кармичната отговорност - нищо не разбирам

Детето от самото си раждане е изпълнено с егоистични желания, иначе няма да отцелее физически в буквалния смисъл на думата. Съгласна съм в голяма степен с Еси:

децата не само, че са егоисти те са и съвършените егоцентрици. Примери бол, ама не ми се пише.

Детето е очарователно когато го гледаш отстрани, но когато е твое дете, много често е малко очарователно вампирче. Имам познат които казва, че децата са "душмани" )) в известен смисъл е прав.

Детето е най-голямият съдник, който аз познавам, безкомпромистно стигащо до жестокост!!!

"Бъдете като децата" аз разбирам да бъдем невинни (очевидно е много трудно), искренни и обичливи.

С едно уточнение за обичливи, защото на любов (както и на всичко останало) се научават по-късно или никога, пак от тези "лоши" възрастни .

А това, което Ники отбелязва е по-скоро отражение на нашата реакция спрямо децата:

Детето не съди, детето приема всичко на игра. Детето играе възхищавайки се на живота.

Детето е вечното очаровано същество.

Не, че детето не съди, а по-скоро ние не съдим детето, защото го харесваме, обичаме, приемаме, че е малко и му е позволено да греши, че не може да бъде отговорно за постъпките си и т.н. По същия начин ние се възхищаваме на детето, ние сме очаровани от детето (например заради емоционалната му освободеност, заради невинността му и т.н.). А самото дете по принцип е абсолютно убедено, че всичко и всички на този свят са създадени единствено и само заради него, за негово собствено удоволствие ... Детето е най-големия консуматор на любов, който съм виждала, но това е съвсем нормално, защото тя му е жизнено необходима! А без нея буквално залинява (най-яркия пример - Дом майка и дете).

[Станимир]

Какво влагаш в "грешат несъзнателно" и защо сравняваш грешенето с егоизма? И каква е връзката после с кармичната отговорност - нищо не разбирам

Употребявам го в смисъл, че често несъзнателно причиняват трудности и проблеми най-вече на родителите си. Когато няма осъзнатост на действията, няма и карма. Кармата на личността и егоизма са пряко свързани.

[Guest Еси]

Може и да бъркам, но мисля, че заявката "Аз искам" когато не е съобразена с възможностите на човека е една от изявите на егото му.

Осъзнато/неосъзнато, кармично или не, всички сме присъствали на подобни детски сценки.

[Диана Илиева]

Кармата на личността и егоизма са пряко свързани.

Така ли? Как?

[Станимир]

В основата и на двете е ума (и по-точно нисшия ум примесен с желанията.

[Диана Илиева]

В основата на кармата е нисшия ум?

[Станимир]

В основата на кармата на личността.

[Ники_]

Излиза, че не познавате децата.

Детето не съди, защото няма необходимия критерий за това. На този критерий го учат възрастните и живота.

Не е нужно да имаш деца за да ги наблюдаваш, както и не е задължително родителя да познава детето си.

Всъщност какъвто родителя - такова и детето. Детето е подражател.

Ако вие сте егоисти е много вероятно и децата ви да са такива.

Първоначално детето само наблюдава и не познава нищо, освен изучаването на живота - такъв, какъвто е.

Но тук се намесват "порастналите" и започват постоянно да го подлагат на "образователни уроци" - кое е било добро и кое лошо и подобни.

Детето няма его, защото има необременен ум.

Мозъкът се грижи за функциите, а не ума. Има разлика, въпреки че са свързани.

Умът - там е егото, там става определението и отъждествяването.

Бях някъде на около 6 годинки, когато за първи път чух песента на Джон Ленан - "Вчера". Тогава се сблъсках с мисълта за смъртта, т.е. вече се бях отъждествил като индивид, като индивидуалност и ума ми вече работеше егоизтично.

Егоизмът се появява едва когато човек се определи като нещо отделно от цялото, като индивидуалност. Краят на същото сомоопределение е край и на егоизма. Тогава става завръщането при Отца.

Възрастните и живота учат децата на "аз искам". Учат ги да поискат ходене до тоалетната когато им се приходи,... , а глада кара децата да робуват на телата си. Иначе детето първоначално нищо не иска.

Инстинктът кара кърмачето да засуче от майчината гръд.

Умът при детето не познава желанието. На желание го учат възрастните и заложените му инстинкти, които са пряко свързани със съществуването в неблагоприятната среда - живота в твърдата материя.

Бъркате инстинкт с егоизъм! Инстиктът не е част от ума, не е част от менталното тяло.

Детето е Библейския Адам!

Желанието вади от Рая и липсата на всякакво желание връща обратно там. Кой има желания? - Аз. Аз съм.

Този, който се е отделил от Цялото и е придобил индивидоалност, той желае.

Бъдете като децата - не се самоопределяйте като индивидуалности.

И Бъдете!

Редактирано Ноември 1, 2007 от Ники_

[Слънчева]

Първоначално детето само наблюдава и не познава нищо, освен изучаването на живота - такъв, какъвто е.

Но тук се намесват "порастналите" и започват постоянно да го подлагат на "образователни уроци" - кое е било добро и кое лошо и подобни.

Детето няма его, защото има необременен ум.

Мозъкът се грижи за функциите, а не ума. Има разлика, въпреки че са свързани.

Умът - там е егото, там става определението и отъждествяването.

Инстинктът кара кърмачето да засуче от майчината гръд.

Умът при детето не познава желанието. На желание го учат възрастните и заложените му инстинкти, които са пряко свързани със съществуването в неблагоприятната среда - живота в твърдата материя.

Желанието вади от Рая и липсата на всякакво желание връща обратно там. Кой има желания? - Аз. Аз съм.

Едно малко уточненение. Аз съм!-вече е смиреният човек, свързал се с Христа. Той също няма его. Но има всичко и всички имат него...

[Guest Еси]

Ники, не разбрах че под деца визираш кърмачетата и проходилите дечица.

И аз смятам че до 3 г. детето няма его, но нещата се променят след 5 г.

[infinity1305]

Имат его... децата. Просто действията им са неосъзнати и затова невинни. Малки умове - малка вреда

[Диана Илиева]

Излиза, че не познавате децата.

Детето не съди, защото няма необходимия критерий за това. На този критерий го учат възрастните и живота.

Не е нужно да имаш деца за да ги наблюдаваш, както и не е задължително родителя да познава детето си.

Всъщност какъвто родителя - такова и детето. Детето е подражател.

Ако вие сте егоисти е много вероятно и децата ви да са такива.

Първоначално детето само наблюдава и не познава нищо, освен изучаването на живота - такъв, какъвто е.

Но тук се намесват "порастналите" и започват постоянно да го подлагат на "образователни уроци" - кое е било добро и кое лошо и подобни.

Детето няма его, защото има необременен ум.

Мозъкът се грижи за функциите, а не ума. Има разлика, въпреки че са свързани.

Умът - там е егото, там става определението и отъждествяването.

Бях някъде на около 6 годинки, когато за първи път чух песента на Джон Ленан - "Вчера". Тогава се сблъсках с мисълта за смъртта, т.е. вече се бях отъждествил като индивид, като индивидуалност и ума ми вече работеше егоизтично.

Егоизмът се появява едва когато човек се определи като нещо отделно от цялото, като индивидуалност. Краят на същото сомоопределение е край и на егоизма. Тогава става завръщането при Отца.

Възрастните и живота учат децата на "аз искам". Учат ги да поискат ходене до тоалетната когато им се приходи,... , а глада кара децата да робуват на телата си. Иначе детето първоначално нищо не иска.

Инстинктът кара кърмачето да засуче от майчината гръд.

Умът при детето не познава желанието. На желание го учат възрастните и заложените му инстинкти, които са пряко свързани със съществуването в неблагоприятната среда - живота в твърдата материя.

Бъркате инстинкт с егоизъм! Инстиктът не е част от ума, не е част от менталното тяло.

Детето е Библейския Адам!

Желанието вади от Рая и липсата на всякакво желание връща обратно там. Кой има желания? - Аз. Аз съм.

Този, който се е отделил от Цялото и е придобил индивидоалност, той желае.

Бъдете като децата - не се самоопределяйте като индивидуалности.

И Бъдете!

Ами, може и да не ги познавам, обаче поне съм имала възможност да наблюдавам два броя деца в продължение на 10-12 години вече, всеки ден, 24 часа в денонощието . Моите изводи са, че детето в момента, в който се роди, ще не ще става индивидуалност и се отделя от Цялото. А после, връщането към Цялото, вече е съзнателен процес, който всеки от нас е длъжен да извърви и то не в един и два живота.

Детето може да съди и съди още от самото начало (с изключение на първите няколко часа до максимум 1-2 дни, когато е в шок от случилото се раждане и който период всяко дете преодолява и изживява специфично според неговия кармично и генетично заложен темперамент) - критерият му в началото е само един и е много прост - това е добре за мен/доставя ми удоволствие и това не е добре за мен/доставя ми страдание, като, както вече казах, обикновено реагира енергично, но пак според гореспоменатия темперамент.

Постепенно с израстването на детето "лошите" възрастни започват да обясняват на детето, че това което е добро за него, може да не е добро за другите и е нужно то да се съобразява не само със себе си, но и с тези други. Е, има родители, които "спестяват" тези обяснения на децата си и резултатът е изпечени егоисти. Така че, в това отношение си прав - децата не винаги, но много често приличат на своите родители.

Ники, не си ли виждал дете на 7-8 месеца, което скубе косата на свое връстниче. Това му доставя удоволствие и то се смее като ангелче, а другото в същия този момент страда и плаче, обаче на първото дете това не му прави впечатление, за него е достатъчно, че на него му е приятно. Ще кажеш, ама то не осъзнава какво точно прави. Да, вярно, но за съжаление тази сценка може да продължи да се повтаря и на 1,5годинки, и на 3 годинки, и на много повече "годинки", когато отдавна вече детето или направо възрстния би трябвало да осъзнава какво причинява на околните ... просто никой не го е научил на това. И тогава рано или късно идва много по-строгия Учител в лицето на съдбата.

[Ники_]

Излиза, че не познавате децата.

Детето не съди, защото няма необходимия критерий за това. На този критерий го учат възрастните и живота.

Не е нужно да имаш деца за да ги наблюдаваш, както и не е задължително родителя да познава детето си.

Всъщност какъвто родителя - такова и детето. Детето е подражател.

Ако вие сте егоисти е много вероятно и децата ви да са такива.

Първоначално детето само наблюдава и не познава нищо, освен изучаването на живота - такъв, какъвто е.

Но тук се намесват "порастналите" и започват постоянно да го подлагат на "образователни уроци" - кое е било добро и кое лошо и подобни.

Детето няма его, защото има необременен ум.

Мозъкът се грижи за функциите, а не ума. Има разлика, въпреки че са свързани.

Умът - там е егото, там става определението и отъждествяването.

Бях някъде на около 6 годинки, когато за първи път чух песента на Джон Ленан - "Вчера". Тогава се сблъсках с мисълта за смъртта, т.е. вече се бях отъждествил като индивид, като индивидуалност и ума ми вече работеше егоизтично.

Егоизмът се появява едва когато човек се определи като нещо отделно от цялото, като индивидуалност. Краят на същото сомоопределение е край и на егоизма. Тогава става завръщането при Отца.

Възрастните и живота учат децата на "аз искам". Учат ги да поискат ходене до тоалетната когато им се приходи,... , а глада кара децата да робуват на телата си. Иначе детето първоначално нищо не иска.

Инстинктът кара кърмачето да засуче от майчината гръд.

Умът при детето не познава желанието. На желание го учат възрастните и заложените му инстинкти, които са пряко свързани със съществуването в неблагоприятната среда - живота в твърдата материя.

Бъркате инстинкт с егоизъм! Инстиктът не е част от ума, не е част от менталното тяло.

Детето е Библейския Адам!

Желанието вади от Рая и липсата на всякакво желание връща обратно там. Кой има желания? - Аз. Аз съм.

Този, който се е отделил от Цялото и е придобил индивидоалност, той желае.

Бъдете като децата - не се самоопределяйте като индивидуалности.

И Бъдете!

Ами, може и да не ги познавам, обаче поне съм имала възможност да наблюдавам два броя деца в продължение на 10-12 години вече, всеки ден, 24 часа в денонощието . Моите изводи са, че детето в момента, в който се роди, ще не ще става индивидуалност и се отделя от Цялото. А после, връщането към Цялото, вече е съзнателен процес, който всеки от нас е длъжен да извърви и то не в един и два живота.

Детето може да съди и съди още от самото начало (с изключение на първите няколко часа до максимум 1-2 дни, когато е в шок от случилото се раждане и който период всяко дете преодолява и изживява специфично според неговия кармично и генетично заложен темперамент) - критерият му в началото е само един и е много прост - това е добре за мен/доставя ми удоволствие и това не е добре за мен/доставя ми страдание, като, както вече казах, обикновено реагира енергично, но пак според гореспоменатия темперамент.

Постепенно с израстването на детето "лошите" възрастни започват да обясняват на детето, че това което е добро за него, може да не е добро за другите и е нужно то да се съобразява не само със себе си, но и с тези други. Е, има родители, които "спестяват" тези обяснения на децата си и резултатът е изпечени егоисти. Така че, в това отношение си прав - децата не винаги, но много често приличат на своите родители.

Ники, не си ли виждал дете на 7-8 месеца, което скубе косата на свое връстниче. Това му доставя удоволствие и то се смее като ангелче, а другото в същия този момент страда и плаче, обаче на първото дете това не му прави впечатление, за него е достатъчно, че на него му е приятно. Ще кажеш, ама то не осъзнава какво точно прави. Да, вярно, но за съжаление тази сценка може да продължи да се повтаря и на 1,5годинки, и на 3 годинки, и на много повече "годинки", когато отдавна вече детето или направо възрстния би трябвало да осъзнава какво причинява на околните ... просто никой не го е научил на това. И тогава рано или късно идва много по-строгия Учител в лицето на съдбата.

Съзерцавай, наблюдавай малко и ще разбереш, че децата не притежават его и не съдят.

Скубането е опознавателен процес, то не е съзнателно, то не е от егото, т.е не го прави за да нарани. Такова действие не е целенасочено.

Бил съм изключение на това което пишеш. Наблюдавал съм доста деца, които се различават от твоите заключения.

Всъщност все едно за мен. Имаш право да си права за себе си.

Поздрави!

Редактирано Ноември 1, 2007 от Ники_

[Валентин Петров]

"Животните са като деца"

Петко Кърпачев

Каква е разликата между детето и възрастния? Под „дете“ и „възрастен“, в широк смисъл на думата, разбираме светския и духовния живот. Детето живее още светски, физически, материален живот, а възрастният живее духовно, т.е. той се движи в духовния свят.

Първичната храна

Виждам проблема и дилемата ти, Ники. Проблемът е в същата свободна воля,

която не дава мира на повечето християни. Той е - "ако някой има "своя" воля,

тя е непременно от егото."

Ми просто не е вярно това. С извинение, голяма грешка. Свободната воля идва от Божия Син, Атман, когато се е освободил.

Примера от Господ Иисус Христос, да станем като децата се отнася че трабва да слушаме

Бога за всичко, не че трябва да спрем да мислим. Всеки робот би бил по-разумен от нас иначе.

Всеки автомат би бил най-разумен стига да работи без грешка.

Бог обича само посветените. Трябва да бъдеш чист и свет, за да те обича Бог. Към коя категория идеи спада тази? Защо Бог обича чистия и свет човек? Защо майката обича детето си, което още нищо не знае, което няма никаква философия в себе си? То е слабо, глупаво по отношение философията на живота. Има един език, чрез който майката разбира детето си. Това е неговият плач. Майката и бащата обичат детето си, защото знае да плаче. Като заплаче, детето събужда нещо в родителите си. Плачът е един от красивите езици на небето.

Значи трябва да се молим, трябва да викаме Бога, трябва да търсим Неговата компания. А не да спрем да мислим и да убием егото.

Трябва да слушаме Бога. Трябва да слушаме учителя си.

Трябва да се учим от Словото на Учителя. Трябва да мислим, чувстваме и действаме добре.

Трябва да преценяваме мислите, чувствата и действията си след извършването им и да

намираме скритите и явните си мотиви. Трябва да хармонизираме мотивите си във фаза с

волята на Бога в жизнените ситуации.

Казваш: „Аз искам да служа на Бога“. – Какво се разбира под служене? Трябва да имате една конкретна идея, служенето да не ви унижава.

...

Ако искаш да разбереш смисъла на живота, непременно трябва да се смириш. В случая червеят е символ на смирение. Христос казва: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие“. Значи богатият трябва да се освободи от всички материалистични стремежи, да се превърне на червей. Не да изгубиш смисъла на живота, но да се разтовариш, да останеш свободен; да остане съзнанието ти съвършено свободно, да си починеш от едно състояние. След това и да заемеш високо място, няма да бъдеш в първоначалното си положение.

...

Преди няколко дни ме питаха за цвета на търпението. Цветът е черен и светъл: черният е отвън, а светлият – отвътре. Това показва, че сте в нормално състояние, разбирате нещата. Черният цвят означава почивка, събиране навътре. Като влезе в черния цвят, човек се прибира в себе си и се приготвя за работа. А като излезе навън, човек започва да работи, да твори. Като казвам, че трябва да бъдем търпеливи, това значи да разбираме свойствата на цветовете или силите, които работят чрез тях. Ако не можеш да примириш черния цвят със светлината, ти не разбираш вътрешния смисъл на живота. Под „черен цвят“ разбирам, че отвън няма условия за работа, но отвътре. Щом отвън няма условия, отвътре ще има. Ето защо, когато злото е отвън, а доброто – отвътре, ние изучаваме закона на търпението. Това е естественото положение.

Първичната храна

[Ники_]

Здравей, Вальо!

Не мисля, че си ме разбрал.

За свободната воля съм на мнение, че не съществува, освен в Бог Отец. Другото според мен е предначертано. Свободната воля не е его. Свободната воля не съществува, а егото е част от предначертаността.

Да, децата са като животните, но и не съвсем. Инстинктите са в трета чакра.

Егото е част от шеста.

Мисля, че вече писах всичко, което знам по темата и няма нужда да се повтарям в написаното.

Вглеждайте се в децата. Всеки миг има какво да се научи от тях.

А Иисус е говорел за младенците, което е много различно от децата като новородени.

Младенец е този, който се е родил от баланса на мъжа и жената в себе си.

Мъжа е ум (Йосиф), а жената е сърце (Мария) (в случай на библейската история е така).

Детето няма много ум, затова и притежава значителен баланс по отношение със сърцето си.

Умът нараства с годините и баланса се разрушава.

В ума е егото, а не в инстикта.

Скубането е част от инстинкта. Това е инстинкт към захвата.

Редактирано Ноември 1, 2007 от Ники_

[Валентин Петров]

Ники: За свободната воля съм на мнение, че не съществува, освен в Бог Отец. Другото според мен е предначертано. Свободната воля не е его. Свободната воля не съществува, а егото е част от предначертаността.

“Може да се каже, че Божественият Баща, който се намира в безвибрационната пустота отвъд всички явления, е капиталът, от който живее творението. Синът, разумното Христово Съзнание, което пронизва целия космос, е дирекцията на предприятието, а Светия Дух – невидимата божествена вибрационна сила, която произвежда всички явления в космоса – е работническата класа.”

Казано от Йогананда

Да, децата са като животните, но и не съвсем. Инстинктите са в трета чакра.

Егото е част от шеста.

Мисля, че вече писах всичко, което знам по темата и няма нужда да се повтарям в написаното.

Вглеждайте се в децата. Всеки миг има какво да се научи от тях.

Да

Детето няма много ум, затова и притежава значителен баланс по отношение със сърцето си.

Умът нараства с годините и баланса се разрушава.

В ума е егото, а не в инстикта.

Инстинктивното мислене и действие е еволюционно по-ниско от разума.

В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тези упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с възвишени чувства, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, силни и активни, с калена нервна система!

Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки.

Учителят за Паневритмията

Редактирано Ноември 1, 2007 от Валентин Петров

[Диана Илиева]

Съзерцавай, наблюдавай малко и ще разбереш, че децата не притежават его и не съдят.

Скубането е опознавателен процес, то не е съзнателно, то не е от егото, т.е не го прави за да нарани. Такова действие не е целенасочено.

Бил съм изключение на това което пишеш. Наблюдавал съм доста деца, които се различават от твоите заключения.

Всъщност все едно за мен. Имаш право да си права за себе си.

Поздрави!

А, едва сега разбрах, защо не можем да се разберем - визирам подчертания текст.

Ти казваш, че щом нещо не се прави с цел да нарани някой, а е само опознавателен процес, то това не е от егото. Ами от какво е тогава?

Аз подчертах, детето скубе косите на другото, не защото съзнава и иска да го нарани, а защото му е приятно да прави това, т.е. това си е чист импулс от егото. Ако не му беше приятно, нямаше да го прави. Дали този импулс ще доведе до нараняване на някой или не, това е съвсем отделен въпрос. Ти някак по презумпция залагаш, че това което идва от егото, непременно е нещо лошо или води до нещо лошо, но това не е правилно. И дори предполагаш, че и обратното е вярно, щом едно нещо няма за цел нещо лошо (в примера да нарани другото дете), следователно това не е от егото. Странна логика.

Наблюдавал си доста деца и си стигнал до едни романтични заключения, но разбира се имаш право да се придържаш към тях.

[Дина]

Аз подчертах, детето скубе косите на другото, не защото съзнава и иска да го нарани, а защото му е приятно да прави това, т.е. това си е чист импулс от егото. Ако не му беше приятно, нямаше да го прави.

Наблюдавал си доста деца и си стигнал до едни романтични заключения,

дали ?

[Trichocephalus]

А, едва сега разбрах, защо не можем да се разберем - визирам подчертания текст.

Ти казваш, че щом нещо не се прави с цел да нарани някой, а е само опознавателен процес, то това не е от егото. Ами от какво е тогава?

Аз подчертах, детето скубе косите на другото, не защото съзнава и иска да го нарани, а защото му е приятно да прави това, т.е. това си е чист импулс от егото. Ако не му беше приятно, нямаше да го прави. Дали този импулс ще доведе до нараняване на някой или не, това е съвсем отделен въпрос. Ти някак по презумпция залагаш, че това което идва от егото, непременно е нещо лошо или води до нещо лошо, но това не е правилно. И дори предполагаш, че и обратното е вярно, щом едно нещо няма за цел нещо лошо (в примера да нарани другото дете), следователно това не е от егото. Странна логика.

Наблюдавал си доста деца и си стигнал до едни романтични заключения, но разбира се имаш право да се придържаш към тях.

Въпреки, че действията на детето, когато скубе косите на друго, са продиктувани от инстинкта за самосъхранение и страха, си прав-това са елементи от егото.

Актът не би доставил удоволствие толкова ранен етап от самоосъзнаването.

[bee_bg]

Колкото по-ранни запечатани спомени има човек от детсвото си толкова по-рано е започнало егото да ''действа'' осъзнато .

Или осъзнатото ''разсъждаване'' в ранна възраст определя появата на егото, така мисля .

Преди това пак си е вид его ,но по-различно...

Редактирано Ноември 1, 2007 от bee_bg

[Ники_]

Здравейте!

Погледнато през Wikipedia, думичката "его" произлиза от латински език и означава - "аз, такъв, какъвто съм сам по себе си".

Според ме обаче "его" произлиза от гръцки език и означава "аз". На гръцки "аз съм" звучи като "ego ime".

И в двата случая става дума за самоопределение, самоопределящо съзнание - самосъзнание.

Погледнато през Библята откриваме Адам и кост от костите му Ева /егото/.

С времето и след похапване от Дървото на Познанието върху доброто и злото, Адам и Ева добиват самосъзнанието и откриват голотата си.

Преди детето да съзнава голотата си, то няма его, или по-скоро има наченки на его, съществуват, те са заложени, но не са проявени, поради липсата на самосъзнание.

Тук е и приликата между животните и децата. И в двата случая липсва самоопределението, липсва самосъзнанието, липсва "аз съм жив, аз съществувам", липсва ясната представа върху "аза".

За какво его пишем?

Като малък честичко ме водиха гол по плажовете на родното черноморие, а като по-голям вече твърдо отказвах голотата и се срамувах. Егото беше проработило.

Примерите, които срещам в някои постове засягат природата и инстинктите за оцеляване, които също са част от природата на всеки вид.

Умът нараства, научавайки се от инстинктите и от заобикалящата го среда на влияние, в това число и от околните хора.

Като цяло мнението на Кристиян за подхранване и инвестиране в егото е точно, с уточнението, че за егото понякога е необходима и "твърда рака", в зависимост от широчината и височината му.

Всичко в света търси умереността.

Ако сме роби на Лукавия /на ума, в частност на егото си/ не е на добре.

Писано е обаче /предопределено е/ Лукавия да е слуга, да служи и да се подчинява на сърцето /на Любовта/.

Кристиян пише за спомагане в израстването на егото. Това никак не е невярно, но е и опасно.

Спокойно можем да причислим този подход към Тантра.

След достигането на върховната точка в егоизма става разбирането за живота - "Всичко е суета!".

Това е Соломон-овото прозрение в Eклисиаст.

Тантра в същността си е засилено движение в живота, забързване в кармичния цикъл.

Човек живее живота си, като последователно набира нужното насищане от така наречените житейски сладости, желани именно от егоизма. Самото желание е егоизъм.

Едва след пълното насищане може да се прозре нищожността на горното /сладостите в илюзионния живот/.

Кармичните цикли са умереността в добиването на въпросното насищане.

Често може да се чуе от тантристи: "Живота е Тантра.".

Кратките методи са винаги по-стръмни и по-опасни.

Егото трябва и да се подхранва, но и да се подтиска, в зависимост от мометната му големина.

Живота прави именно това - съществуват възходи, но съществуват и падения.

На забързалите се ще кажа само да внимават в стръмността на Пътя, да не би да повлекат някой надолу, ако случайно започнат да падат.

Поздрави!

Редактирано Ноември 1, 2007 от Ники_

[Диана Илиева]

Колкото по-ранни запечатани спомени има човек от детсвото си толкова по-рано е започнало егото да ''действа'' осъзнато .

Или осъзнатото ''разсъждаване'' в ранна възраст определя появата на егото, така мисля .

Преди това пак си е вид его ,но по-различно...

Да, това вече е съвсем друг въпрос и наистина е така. В началото егото "действа неосъзнато", но това не означава, че го няма. А от кога започва да действа осъзнато? - от около 7-та година, както беше казал някъде по-горе Станимир.

[Trichocephalus]

Според Юнг,Егото е Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от трансценденталното Себе (или цялостната личност по К. Г. Юнг).

Егото по принцип може да се разглежда на много пластове.Поразрових темата назад и виждам, че според повечето потребители, егото не е положителна черта на човека....

Интересно, защото с това си мнение сами утвърждавате собственото си его

[bee_bg]

че според повечето потребители, егото не е положителна черта на човека...

Ами все нещо трябва да е виновно(егото) за неидеалноста на човек

а най-лесно е така .

[Станимир]

Да, малко изкуствено се правят разделения на душа, его, дух и последното нещо което ни идва наум е че ние сме и трите. Говорим за егото, като за нещо странично от нас, но това е просто прехвърляне на отговорност. Трябва по-често да си задаваме въпроса: откъде произтича мотивацията за действията ни?

Когато се говори за егото като за нещо отрицателно, трябва да се разбира по отношение на душата. От тази гледна точка и душата е отрицателна по отношение на духа. Къде се намира съзнанието на човека? При мислещия човек е в менталното тяло. За да се изкачи на по-високо равнище, съзнанието трябва да бъде отрицателно поляризирано спрямо душата (да приеме нейното влияние, защото активния принцип е този, който трябва да издигне пасивния към себе си), а егото да е отрицателно поляризирано по отношение на съзнанието (т.е. да е в подчинено, пасивно състояние). Ако егото е положително (активно) по отношение на съзнанието, то ще задържа последното на сегашното му равнище. Егото трябва да е активно по отношение на астралното и физическото тяло. Да разгледаме и примера с животните: тяхното съзнание се намира под равнището на менталното тяло. От тази гледна точка егото (или по-скоро наченките на его при висшите бозайници) е правилната посока за развитие, а инстинктите играят същата функция, каквато при човека има егото. Те са резултат от растителната еволюция. При човека инстинктите са под нивото на съзнанието, както един ден ще стане с егото. Човешката еволюция се заключава в това, съзнанието да се изкачи от нивото на егото до нивото на душата.

Редактирано Ноември 2, 2007 от Станимир