Валентин Петров Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 (edited) Здравей, Вальо! cheers Стремя се да подхождам към всеки проблем съзнателно като към математически или инженерен. За да има човек времето за подобно отношение към даден проблем, е нужно временно да укроти страстите си, да "усмири коня", т.е. да се подтисне импулса. В случая е интересното, ако дадения му и нежелан от него импулс е твърде силен, за да може да буде овладян и да може да заработи стремежа към математическия и инжинерен подход. За да се стреми някой към нещо е нужно да съществува желание, искане. А то е точно това, което извади Адам и Ева от Рая. В желанието е причината. Ева е егото - желанието за себе си, а Адам е Супер Егото - желанието да угоди на другия, на ближния, желанието за Себе Си. Нека си представим трактор. Въпреки че металът и бензинът в резервоара са груба материя, един добър тракторист може да изоре с него голяма нива и да я засее само за ден. Същото е и с личната и обществана карма, с амбициите и желанията които я "гарнират". Трактористът знае добре възможностите на машината, и колко бензин има. Разумният тракторист се моли, мисли и работи. На първите етапи на развитието, не даването ход на нисшите импулси наистина помага да натрупаме сила на волята. Само при първите етапи ли е в сила това? Често се е случвало, поне така твърдят преките свидетели - за същите случаи и в последните етапи. Панякога, да не пиша твърде често, се случва Провидението да спуска такива проверки и на високо намиращи се в Духа Учители! Да, така е станало с Вишвамитра и той не издържа, горкият. За съжаление и аз съм виждал подобни случаи. Хубаво е отдалече да се премислят тези работи за да няма неприятни изненади накрая Подтиснем ли с един камък едно житно зърно, спира се потока на живота. Животът не обича насилието отвън. Трябва следователно да се захванем с конструктивна работа. Примера не е точен. Въпросът е за импулси, който вадят от истинския Живот! Захващането за работа е относително нещо и подлежи на Божията Милост. От теб самия нищо не зависи. Ако ти е дадена сила работиш, ако ли не... Да, примерът не е съвсем точен, но идеята ми е за проблемите с дълговременното потискане без да се подходи с разбиране и трансформация. Всяко животинско желание може да се превърне във висше и да донесе любов и истина и светлина в света. Нужно е знание човек да извърви обратния път до Образ и подобие на Бог. Това вече е факт, с условието да уточним Божието Име, То е Брахма, Вишну, Шива или Бог Отец, Син и Святий Дух. Ако говарим за Бог, то в образа му неизменно се включва и Тъмнината и всичките и прояви (не е нужно да ги изброявам). Великата майка - Светия Дух създаде Сина от Отца - неразрушимия Абсолют "Мъж и жена ги създаде" Тъмнината и светлината са идеи. има много неща които не са наши, и никога няма да бъдат. Има други направени с наш материал, като се претопят стават отново наши. Има и наши, това са оригиналните качества на Атман. Добре е да се разпознават навреме, тогава решенията и действията са в правилна посока. Истината освобождава бързо. Тук е валидно горното. За да може да се говори за "наше" зависи от това с кое точно се отъждествяваш. В Бог се включва Всичкото и нашето и вашето и Тъмното и Светлото, там Всичкото си е все наше. Иначе как бих могъл на го Възлюбя Истински, ако има неравнопоставеността на "наше" и "ваше"? Как да Възлюбя Тъмнината? Или тя не е дело на Твореца? Защо да има такова разделение? На този въпрос може донякъде да се отговори след прочитане на книгата "Роза мира" от Даниил Андреев. каква е връзката ни с човека? Оттук следва и отговора. Според мен не е до връзката с човека, а е до внесения импулс, до внесеното внушение и заряд от Бога. Пък заряда отново зависи от следващото Божие внушение - дали да го премислиш или не, дали да го подтискаш или не, дали да му се противопоставяш или не, дали да му се отдадеш или не, дали, дали, дали... Да когато и двамата се молят и изпълняват Божията воля се получава вечен двигател. Това е връзката учител и ученик на изток. Вечната връзка Учител-Ученик. Иначе важи принципа за свободната воля. с концентрация върху общи цели Оценявам фактора - Божия помощ. Ако ми е дадена справям се, ако не ми е дадена не се справям, провалям се. Това не означава, че не се опитвам, обаче отново ако са ми спуснали сили за това (за опитването ми). Тук има проблем във формулировката на метода. Фактът на нашите реакции е действие. Когато то е неосъзнато, проблемът е наистина най голям. След това идва фазата когато реакцията е повече или по-малко осъзната. Владеенето й обаче - още е проблем. Последният етап е осъзнаването на възможностите за реакция и избирането на вариант който е в съгласие с волята божия и води до освобождение на душите. Вальо, не си ме разбрал. Последният етап, е тогава когато липсва този който избира, когато липсва този който желае. При последния етап липсва всякакво желание, а от там следва, че избор не би могъл да съществува. Последният етап е просто Наблюдение. Наблюдаващият е само Свидетел на Всичкото - Брахман, Безпристрастния Свидетел. Бог. Ами нали и Той иска компания? Да си сам със себе си е скучно понякога Естеството на Атман е оригиналността, както истинският диамант е неповторим Цялата земя и всичко на нея е направено да ражда неповторими диаманти Птицата не е яйце, макар че е родена от такова и може да снася яйца. Има достатъчно много примери за хора които са заявили с основание "Аз Съм Той". Да, така е, има мнозина такива! Има значение обаче, тези като какъв са се познали? Като Светлината или като Всичкото и Нищото? Във втория случай птицата е и яйце. Така е според мен. thumbup2.gif Блестящ анализ, Станимире! Редактирано Октомври 29, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 (edited) Нека си представим трактор. Въпреки че металът и бензинът в резервоара са груба материя, един добър тракторист може да изоре с него голяма нива и да я засее само за ден. Същото е и с личната и обществана карма, с амбициите и желанията които я "гарнират". Трактористът знае добре възможностите на машината, и колко бензин има. Разумният тракторист се моли, мисли и работи. Така е! Нядавам се никога Бог да не ти показва че тракториста може да се чувства замаян, объркан или просто да няма сили за работа! Знанието само за миг може да напусне трактористта, възможностите също. Всичко, което тракториста е добил е внесено в него и ако случайно прекалено вирне носленцето си... Да, така е станало с Вишвамитра и той не издържа, горкият. За съжаление и аз съм виждал подобни случаи. Хубаво е отдалече да се премислят тези работи за да няма неприятни изненади накрая Така е! Моли се и ги мисли, когато имаж тази възможност и винаги помни, че един ден може да ти липсва възможността за това. Този ден е... "Най-малкия ще бъде най-голям." А "най-големия" редовно се препъва, пада. "Когато се унижи някой, тогава ще кажеш: има възвишение." Подтиснем ли с един камък едно житно зърно, спира се потока на живота. Животът не обича насилието отвън. Трябва следователно да се захванем с конструктивна работа. Примера не е точен. Въпросът е за импулси, който вадят от истинския Живот! Захващането за работа е относително нещо и подлежи на Божията Милост. От теб самия нищо не зависи. Ако ти е дадена сила работиш, ако ли не... Да, примерът не е съвсем точен, но идеята ми е за проблемите с дълговременното потискане без да се подходи с разбиране и трансформация. Разбирам. Имах впредвид подтискането в Йога, в християнството..., което е временно и печели времето за разсъждение, разумение, време за размисъм, които могат да трансформират дадения импул в друг вид енергия. Всяко животинско желание може да се превърне във висше и да донесе любов и истина и светлина в света. Нужно е знание човек да извърви обратния път до Образ и подобие на Бог. Това вече е факт, с условието да уточним Божието Име, То е Брахма, Вишну, Шива или Бог Отец, Син и Святий Дух. Ако говарим за Бог, то в образа му неизменно се включва и Тъмнината и всичките и прояви (не е нужно да ги изброявам). Великата майка - Светия Дух създаде Сина от Отца - неразрушимия Абсолют "Мъж и жена ги създаде" Тъмнината и светлината са идеи. Бог Отец - Идея Син - Любов Святии Дух - Възможност за проява, строителя на формите Порамаханса казва за Него, че е работническата класа в едно предприятие. Синът е управителното ниво, а Отец е собственик на предприятието. Всичко това е Светлина в различна плътност и цвят. има много неща които не са наши, и никога няма да бъдат. Има други направени с наш материал, като се претопят стават отново наши. Има и наши, това са оригиналните качества на Атман. Добре е да се разпознават навреме, тогава решенията и действията са в правилна посока. Истината освобождава бързо. Тук е валидно горното. За да може да се говори за "наше" зависи от това с кое точно се отъждествяваш. В Бог се включва Всичкото и нашето и вашето и Тъмното и Светлото, там Всичкото си е все наше. Иначе как бих могъл на го Възлюбя Истински, ако има неравнопоставеността на "наше" и "ваше"? Как да Възлюбя Тъмнината? Или тя не е дело на Твореца? Защо да има такова разделение? На този въпрос може донякъде да се отговори след прочитане на книгата "Роза мира" от Даниил Андреев. Ще "хвърля едно око" при първа възможност, но си мисля че пишем за разлини неща. каква е връзката ни с човека? Оттук следва и отговора. Според мен не е до връзката с човека, а е до внесения импулс, до внесеното внушение и заряд от Бога. Пък заряда отново зависи от следващото Божие внушение - дали да го премислиш или не, дали да го подтискаш или не, дали да му се противопоставяш или не, дали да му се отдадеш или не, дали, дали, дали... Да когато и двамата се молят и изпълняват Божията воля се получава вечен двигател. Това е връзката учител и ученик на изток. Вечната връзка Учител-Ученик. Иначе важи принципа за свободната воля. Според мен свободната воля не съществува в същества, които не са Едно с Отца, т.е. тя е възможност само за Отец и който е с Него може да я извършва. Станимир: Когато човек осъществи в някаква, макар и в малка степен връзка с душата си, неосъзнатите реакции и действия започват да се забелязват, поради простата причина, че те контрастират с импулсите и желанията произтичащи от душата. Човек насочвайки вниманието си към следване на по-висшите и неегоистични модели на поведение, не подтиска желанията на низшето его, а по-скоро ги лишава от внимание/храна, защото последното е обърнато по посока на душата. Старите модели на поведение постоянно търсят начини отново да се проявят и тука от значение е тези начини да бъдат различавани и опознати. Защото именно чрез тях фокуса на вниманието ни отново бива променян и низшата ни същност поема контрола над съзнанието ни. Така се получава, че се редуват моменти когато съзнанието ни е фокусирано в душата и моменти когато е фокусирано в низшето его. Според степента в която човек е в състояние да поддържа концентрацията на вниманието си към своята душа и според силата на своята воля, постепенно моментите на заслепение, когато връзката с душата е нарушена ще стават все по-лесно различими и бързо преодолявани, чрез простото съзнателно възстановяване/отпушване на посочената връзка (с други думи чрез насочване на вниманието ни към душата). Това е един бавен процес в който всяко нисше желание бива заменено от по-висше. В по-следващия етап същото става и с мисловните ни модели на поведение. Когато тези неща бъдат направени може да се каже, че човек е станал едно с душата си. А какво е според теб Душата? Много формулировки и определения за Душата съществуват. Според теб какво е тя? Душата според мен е Любовта и Насладата. Ако са отправени в ниско ниво? Всичко зависи от съзнанието, а то е внос от Бога! Ако ти е дадена сила да повдигнеш погледа си към Бога, направлинието на Любовта и Насладата сменя своята посока- от ниското към високато. Ето това печели и дава възможността за възвръщане при Отца. Иначе кармичния процес продължава и преинкарнация, след преинкарнация, докато не се получи гореспоменатото трансформиране на съзнанието. Редактирано Октомври 29, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 (edited) Дух............Душа...........Личност 1.Ади........3.Атма.........7.Ф. Тяло........................Воля 2.Монада...4.Будхи......6.Тяло на желанията.....Любов 3.Атма.......5.Манас.......5.Манас................Познание Ако трябва да съм по-точен, душата е фокусирана върху втория подплан на менталното тяло (Манас), т.е. заема аналогично на мястото на Монадата от общата схема. Редактирано Октомври 29, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Според степента в която човек е в състояние да поддържа концентрацията на вниманието си към своята душа и според силата на своята воля, постепенно моментите на заслепение, когато връзката с душата е нарушена ще стават все по-лесно различими и бързо преодолявани, чрез простото съзнателно възстановяване/отпушване на посочената връзка (с други думи чрез насочване на вниманието ни към душата Бъди своята собствена светлина.Бъди своето собствено спасение. Не търси подкрепа в нищо друго освен себе си. Здраво се дръж за Истината да ти бъде водач. Дръж се за истината да ти бъде защита. Лорд Буда, Махапаринибана сута Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Третият метод ми изглежда доста дзенско-висшодаоистко-махамудродзогченско приключение! Т.е. само на пръв поглед е лесно, всъщност интелектът само мисли, че го е разбрал тоя път. А за подтискането и отдаването, асоциирани обикновено с йога и тантра, вече съм споделял нещо, което не е обичайно подчертавано в текстовете, но аз съм се убедил, че е много важно: докато човек не е постигнал вътрешна цялост, всяко подтискане на екакъвто и да е импулс е отдаване на друг импулс, както и всяко отдаване става едновременно с подтискане на друга част от съществото. Ето къде е относителността на разликата между йога и тантра. Разбира се, в своите висши форми те не насърчават подтискането, а преобразуването на вътрешните импулси; все пак, преди да се стигнат тези нива, струва ми се, че човек не е пробуден за тази алтернатива и ще не ще, избирателно подтиска едни импулси и се отдава на други. От там е разработевн и целият етичен кодекс във връзка с духовността; всъщност, ако човек е цялостен, той не би имал нужда от указания какво да прави и да не прави. Но докато не е, желанието "да обичаш и тъмнината", според израза на Ники, няма да бъде разбрано правилно, а затова и ще даде инволюционни резултати при опит за прилагането му. Спомням си за обучението на суфите - отначало ги карат да се самоунижават, да работят най-смрадни работи и т.н. и чак като се поизчисти егото следват фана и бака - нивата на единение с Бог. така е, разбира се, и с всички автентични и прагматично издържани духовни системи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Всеки процес на "учене"- да седиш в училище и да ти преподават урок, да седиш в къщи и да си учиш уроците и да си пишеш домашните, е именно процес на нарастване на егото. Изпитването и оценката представлява утвърждаване на егото. Всяко възприемателно състояние- четене на книга, гледане на филм, зяпане и четене в интернет, вкл. и тук в тези форуми, е свързано с нарастване на егото, даването на мнение представлява утвърждаване на егото. Така че, нито е опасно, нито някой сърба попарата. Методът, свързан с развиване и нарастване на егото чрез възприемане, и утвърждаването му чрез изразяване на различни фрагменти от това, което е прието, днес наричаме творчество- творецът черпи вдъхновение, уголемява егото си, егото му нараства, и след това следва да се утвърди- творецът рисува картина, композира музика, пише книга и т.н., и предлагайки я на другите, утвържадава егото си, а другите пък имат възможност да "хранят" своето его. Егото е обречено да нараства, а съвсем друго е това, човек да работи над себе си като личност и персона, и да "свива" "параметрите" на личността и персоната...но спрямо егото е невъзможно "свиване", защото дори и впроцеса насвиване, егото би се разграничило от "другите" именно поради свиването, и ще се идентифицира, и ще се подхранва с това, да подчертава разликите между него и останалите, защото благодарение на егото човек осъзнава своята уникалност. Да свиеш личността си, персоната си- може. Да осъзнаваш че не си нищо повече от кое и да е друго човешко същество като тяло, като възможности за общуване и реализиране на персоната ни в обществото, но егото не може да бъде обезличено, защото егото и Душата, в контекстна на духовното извисяване като осъзнат процес, са едно и също нещо, разликата е само в едно единствено нещо- разликата между мен и някой духовно развиващ се е в това, че моето его без да носи "благородническа кръв" е превзело "властта" и управлява, а при онзи, които се раздвива духовно, егото е отстъпило "трона" и е заело мястото си на "иконом"- егото по право е най-добрия "Джийвс", но Джийвс колкото и развит мозък да има, едно нещо отчайващо му липсва- "рожденото право"...а това пък е друга тема, и няма да я дискутирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 (edited) Здравейте! Кристиян Няма да давам примери за "сърбане на попарката", защото после трябва някой да "сърба тази, дето ще я надробя" с подобно изказване. Да, метода описан в поста ти клони към Тантра. Другата противоположност засяга Добрoмир. И в двата случая изхода е един и същ. Надявам се, разбирате, че противоположностите си противоречат само в началото и че не ги отхвърляте като методи. Големите учители се ползват и от двете учения, в зависимост от типа на ученика. Спорен характера на ученика - такъв и метода. За поста на Станимир... Трудно разбираемо е това, дето се опитваш да кажеш! Моля те опитай с по-простички, български думи. Нека не забравяме, че съм неук, а може да има и други като мен, кой знае!? Благодаря ти! Към Валентин: "Боже, моля те никога не ми изпращай изпитанието да забравя Теб!" П. Йогананда /по памет/ Благодаря! Редактирано Октомври 29, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Методът е точно този, какъвто го познават кърмачетата- те практикуват трите "С"- спят, сучат и ..., а попарата я сърбат с желание при това, родителите. В това няма нищо тантрическо. Бебето расте, наддава, преминава постепенно от мляко към по-разнообразна храна, и от безпомощно и неподвижно 3-4 килограмово същесто, като навърши годинка, твърде вероятно е да може да ходи, да издава звуци- нараства му егото, нарастват му възможностите за комуникация, за самостоятелност, за опознаване и общуване с другите. По отношение на израстването не само на физическо ниво, нещата стоят по същия начин- казват, че човек в началото на духовното си израстване е като бебетата- спи през по-голямата част от денонощието, суче, и пълни памперса, но расте, прохожда, проговаря...Да бъдеш като децата е процес, който набляга почти изцяло на анаболните процеси на физическо ниво, а и на всяко едно друго ниво- децата приемат много повече, отколкото отдават, и тяхната енергийна система е много по-различна- имат много по-големи нужди от възрастните- кой им сърба попарата в такъв случай, и защо предимно с радост им сърбат попарата...В своя духовен растеж, попарата на човека е споменато кой я сърба- неговата Земна Майка, и неговия Небесен Баща, за него се грижат по-големите му братя и сестри, и също му сърбат попарата, но преди всичко, я сърбат с радост и любов, и това е основното, което човек има възможност да възприеме в духовния си растеж- с всичките си "нужди", които се удовлетворяват, човек непрекъснато получава вложена Любов- в храната, в люшкането и дундуркането, в повиването и къпането...Затова егото му като порасне, ще е изпълненос Любов, и ще се нарича Душа...но преди това, човек трябва да се роди отново, а това е свързано пак с бреме, и нарастване... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Здравей! Според мен примера с детето и тези, които го обгрижват - родители в различен мащаб и висота на съзнание, не е на мястото си. Въпросът е дали детето не наранява детето, което е да него или другите деца с този метод на спомагане в израстването на егоизма? Това външна намеса ли е и от какво е породено желанието за такава? Не мисля, че това е естествен процес, но в същото време има голяма доза относителност от към естествеността. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Кристиян, благодаря, прекрасен пост! Ако не не обичаха по-големите ни братя и сестри, отдавна да си ни изчистили заради глупостите, които творим... Когато човек се слее с Душата си на свой ред започва да се грижи и почиства акото на бебетата... с Любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 А, ето това пък никога не ми беше хрумвало като тълкувание на израза "Бъдете(станете) като децата", а именно да растем и да събираме енергия Намирам го за много, много вероятно, много по-вероятно от стандартните тълкувания на този израз И аз благодаря на Кристиян! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 ... човек непрекъснато получава вложена Любов- в храната, в люшкането и дундуркането, в повиването и къпането...Затова егото му като порасне, ще е изпълненос Любов, и ще се нарича Душа...но преди това, човек трябва да се роди отново, а това е свързано пак с бреме, и нарастване... ... и със затаен дъх очаквам продължението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 ... човек непрекъснато получава вложена Любов- в храната, в люшкането и дундуркането, в повиването и къпането...Затова егото му като порасне, ще е изпълненос Любов, и ще се нарича Душа...но преди това, човек трябва да се роди отново, а това е свързано пак с бреме, и нарастване... И аз като Еси... Много интересно мислене, допада ми. Винаги съм смятала, че егото не е само негативизъм, и ще го има, докато има човешко тяло, и душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) "...никога не ми изпращай изпитанието да забравя Теб!" Парамаханса Йогананда Опитностите и уроците, които животът дава на човека, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано. И през най-опасното място да мине човек, кракът му трябва да остане здрав. Това значи да минеш през опитности и да излезеш неповреден. Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. Единица мярка Редактирано Октомври 30, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Децата винаги могат да се наранят, и се нараняват, някои дори проявяват завидна жестокост както към други деца, така и към животинки, а някои дечица дори могат да удушат малки котета, птички и други дребни животинки- съвсем като проява на любов, след което да се съдерат от рев- нямат друг избор, тъй както човек няма избор в методите по отношение на егото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. ... като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. ... Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл. ... какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората. Дадено и установено Редактирано Октомври 30, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Децата имат липса на его. Другото е изискване на тялото. Умът на детето не е егоизтичен. Това е огромна разлика. Първоначално децата имат чист ум и се водят от сърцето. Възрастните "възпитатели" обаче отлично успяват да оцапат всяка чистота. Детето не съди, детето приема всичко на игра. Детето играе възхищавайки се на живота. Детето е вечното очаровано същество. Това е смисъла на "Не станете ли като децата не ще влезете в Царството Небесно.". На его учите децата вие - възрастните. Мнението на Крис ви харесва по простата причина, че така ви изнася на егото. Факт. Отново пиша всеки ученик се нуждае от различен подход спрямо различния си ум. В един случай егото трябва за бъде подхранено, докато в друг то трябва да бъде смачкано. Мотода зависи от опасностите, които егото създава. Примера с децата не е точен. Децата са олицетворение на хората. Всички невидими помощници са наши по-големи братя и сестри - Човеци. При разширяването на егоизма съществува реалната опасност ученик да нарани ученик. Това имах предвид. Примери изключително много, дори и в нашия форум. В Любовта единствено няма егоизъм и който притъпи егото си - гордостта и логическото си мислене, отваря път за изява на сърцето, над което егото няма власт. - "И лукавия му стана слуга." Егото е от мисленето, затова всички религии имат за цел отстраняване на логическия начин на мислене, отстраняване на анализиращия процес, защото именно в него се ражда гордостта. "Его име" - от гръцки означава - "аз съм". Когато те няма - няма кой да се отъждестви като индивидуалност. В индивидуалността е егоизма. Бог да ви благослови! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 (edited) В Любовта единствено няма егоизъм и който притъпи егото си - гордостта и логическото си мислене, отваря път за изява на сърцето, над което егото няма власт. - "И лукавия му стана слуга."Да за гордостта,трябва да се отстрани егоцентризма от мисленето - да. Егото е от мисленето, затова всички религии имат за цел отстраняване на логическия начин на мислене, отстраняване на анализиращия процес, защото именно в него се ражда гордостта. Учителя Беинса Дъно, Шри Юктешвар, Шивананда и Йогананда имат друго виждане по въпроса. Когато те няма - няма кой да се отъждестви като индивидуалност. В индивидуалността е егоизма. Предполагам не препоръчваш самоубийство? Или търсиш да стовариш накрая отговорността на Господ? Тя и без това е негова. Тейк ит ийзи. За да съществува и функционира тялото, умът работи и взема решения. Съществуваме. По-важно е да направим нещо хубаво от живота си. 0 -> 1 -> 0 -> 1 -> 0 -> 1 ... Не виждам особен смисъл в тази поредица. Следователно, за да бъдем свободни, ние трябва да се освободим от влиянието на нашите деди и прадеди. Ние трябва да се освободим от влиянието на всички техни постъпки, които не са естествени. Какво е свойството на виното? – Като пиеш вино, първо ще изгубиш съзнанието си и силата си. След това в тебе ще се яви желание да повърнеш назад всичко онова, което си приел. Че, ако ти, след като си пил в някоя кръчма или ял нещо неестествено, и след това се яви желание да повърнеш всичко това назад, може ли да се каже, че ти си ял и пил по законите на музиката? ... Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той е и майка, и брат, и сестра Моя.“ Само по този начин могат да се примирят известни противоречия в света. Той Ми е и брат, и сестра, и майка Човек да търси Бога и да го намери - има смисъл. Нисшето да се подчини на висшето - има смисъл. Хората да достигнат просветление и хармония - има смисъл. Хората да обичат Бога и ближния - има смисъл. Сега в какво седи истината? Ако аз съм хлебар, бих желал да бъда най-добрият хлебар в града. Ако съм хлебар в София, бих желал да изкарвам такъв хубав хляб, че всеки да каже: „Няма такъв хлебар в цяла София.“ Ако има други хлебари, всеки да мяза на мене. Ако някой е певец, да пее най-хубавите работи. Ако някой е лекар, да лекува най-добре. А ние разглеждаме нещата и казваме: „Това не е наша работа.“ пак там 10000000 Редактирано Октомври 31, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Ники, понеже си прекалено млад и нямаш дете, нека да ти кажа, че децата не само, че са егоисти те са и съвършените егоцентрици. Примери бол, ама не ми се пише. Детето е очарователно когато го гледаш отстрани, но когато е твое дете, много често е малко очарователно вампирче. Имам познат които казва, че децата са "душмани" )) в известен смисъл е прав. Детето е най-голямият съдник, който аз познавам, безкомпромистно стигащо до жестокост!!! "Бъдете като децата" аз разбирам да бъдем невинни (очевидно е много трудно), искренни и обичливи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 "Бъдете като децата" .......... =новородени, посветени, адепти... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Децата грешат несъзнателно. Това не е егоизъм. Знаете ли след коя година човек е кармично отговорен за действията си? Доколкото аз знам - седмата. Преди това за никакъв егоизъм не може да става дума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 "Някой иска да стане богат, учен, силен. Сами по себе си, тия качества са нули, с които не може да постигнете нищо. Добродетелта пък представя единицата в живота. Следователно, ако към единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, те вече се осмислят. Запример, искате да станете богат. Прибавете нулата към единицата и ще получите числото 10. Ако искате да станете и учен, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силен, към единицата ще прибавите още една нула – ще получите числото 1000. Обаче ако изтриете единицата, нулите отново се обезсмислят и обезценяват. И тъй, добродетелта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулите. Много обещания са дадени на човека, но едно му е нужно – единицата, т.е. добродетелта. Физическият свят крие в себе си условия и възможности за развиване на душата на човека. Математиката, геометрията също са условия за развиване на човешката душа. Обаче ако човек не разполага с единицата, с която започва всяка работа, нулите губят цената си. Както нулите, без единицата пред тях, нямат никаква стойност, така и човек, без положителното знание, е като лодка без кормило. ... Желанието на човека да изпълнява волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано с усилване на волята му, с оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби; за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи изпълнението на волята Божия укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а добротата – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли. Следователно всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на известни добродетели в миналото. Щом тези добродетели се атрофират, с тях заедно ще се атрофират и неговите дарби и способности... ако някой преди да е станал добродетелен иска да стане богат и силен, той е на крив път в живота си. Преди всичко човек трябва да стане добродетелен. Изгуби ли доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави доброто като единица мярка в живота си, и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив." Единица мярка 10000000 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Децата грешат несъзнателно. Това не е егоизъм. Знаете ли след коя година човек е кармично отговорен за действията си? Доколкото аз знам - седмата. Преди това за никакъв егоизъм не може да става дума. Те се раждат кармично обременени... но се осъзнават късно. В християнството е така - до 7 години имат несъзнателен, неосъзнат живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Изявени прояви на егото може да има след 5тата година. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 “Човек трябва да работи за Бог, а не за самия себе си. Означава ли това, че той не трябва да бъде честолюбив?” – попита един ученик. “Не. Ти дори си длъжен да имаш честолюбие, за да можеш повече да се стараеш за Бога – каза учителят. Когато твоята воля отслабне и честолюбието ти угасне, ти вече си заплатил със своя живот. Но внимавай честолюбието ти да не предизвика някои светски обвързвания. Да се работи само за себе си – това задържа успеха; да се работи за останалите хора – това разширява съзнанието; но най-добре е да се работи за Бога. Това непосредствено те води в Неговото Настояще.” източник: Казано от Йогананда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.