Багира Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Да... Не е лесно за двумерното същество да си представи битие в 3, или 4 измерения. И за затвореното в мъничкото си аз- съзнание същество да си представи дори възможност за извън- азово битие. Тогава хич не е ясно наистина за какво говорят толкова в тия древни учения против егото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Да... Не е лесно за двумерното същество да си представи битие в 3, или 4 измерения. И за затвореното в мъничкото си аз- съзнание същество да си представи дори възможност за извън- азово битие. Тогава хич не е ясно наистина за какво говорят толкова в тия древни учения против егото... Може и да е лесно. Но е особено интересно как някои хора използват именно възможностите на аз-съзнанието, за да го отричат. Всъщност, дори е смешно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Така е, на Егото му е страшничко да изтърве управлението, страх го е от Черния мъж със секирата...и си измисля и докарва вода / доводи от девет дерета...е, успех с доводите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Егото е произведение на онзи висш Селф, Аз, Бог, свръхсъзнателност. Като такова то е негова проекция и това, което се иска от него, е да се хармонизира със създателя си - да завибрира в честотата му, да се разшири до пределит ему и да стане Той. Егото е като агент - разузнавач, труженик в този груб свят, който събира опитност за шефа си. Но - това не е точно казано. Този шеф и то, егото, са едно. Егото е инструмент за проява на Селфа, на Бога и създава условия така че Той да може да се прояви в това кондициониране на живота. Когато инструментът биде подобрен дотам, че да не затруднява изявата на пшървоизточника си в този свят, Селфът свободно борави в него. Това е нормалното състояние на космическа съзнателност, към която сме тръгнали ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Според евреите, желанието за его"фикация" е предугодено то Твореца, след като дава на Адам "диетични" перпоръки относно това, от кои дървета да похапва, и точно въз основа на предугоденото желание да има "аз", Творецът забрарнява на Адам да вкусва от плодовете на дървото за познаване на "2 и 200", след което оставя Адам в райската "пробна", за да опита да си намери его- по мярка, но се оказвна, че его не може да се достави отвън, наложило се е Адам да се подложи на "Пълна промяна"..и още след като излязъл от анестезичния сън, който Творецът му бил "нанесъл", не се събудил сам в райската си постеля...Типично..Първата безпаметна ергенска нощ, и на сутринта вече ставаш господин "прародител", освен това ясно осъзнаваш егото си, за него се казва "то е плът от плътта ми, кост от костите ми"...Ето това е раждането на егото, или както е по-точно да се произнася и пише- игото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Кристиян! Не вярвям някога да разберем- закономерна и необходима ли е била появата на егото, или една от безбройните възможности в безкрайността на вариантите, при това- както показва нашият опит- далеч не най- приятната откъм последствия; или пък дали не би могло да бъде избегната. Но след като изборът вече е направен, да видим как да се измъкваме. Които искат, де. Които не искат, си продължават все така! Дори е вредно да бъдат разубеждавани! А ето какво е написал като констатация Вендор в друга тема: Вендор @ Sep 3 2007, 15:49) Човек превръща в идол самия себе си.Това е великия истукан, пред който се кланя всеки, дори маскиран и често пъти скрит в светая светих някъде в нас. Факт е че прометеевата филантропия се е изродила в себелюбие и величание на собственото аз, просто приемайки себе си за важни и значими, а всъщност сме никои. Съгласна съм с тази неприятна констатация. Но пък не бива да забравяме, че не сме съвсем никои, а си имаме задача. Никои сме, докато не я осъзнаем. Не че после ставаме някои, но пък битието ни като никои все пак добива смисъл. Ще ми се да добавя, че израждането на прометеевата филантропия според мен е закономерна последица от бунта към Божествената основа. Всъщност, струва си отделно да се поумува за мита за Прометей. Като всеки мит, той говори много и на много нива... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Това, че сме част от Творението и Божествения План показва, че не сме никои, а и като че ли изключва възможността егото да е плод на случайност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 А ето какво е писал Учителя в книгата си "Науката и възпитанието" за егото: "Тукъ сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала потикъ въ человека къмъ това странно явление, наречено:растройство, несъобразность, непоследователность в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата:под внушенията на първия законь на „самосъхранението”, който е ималъ предъ видъ единичниятъ животъ и щастие на индивидиума;человекътъ криво изтълкувалъ постановленията ан общия духъ на природата. Той се хванал за онова частно впечатление и усещание, което по дало потикъ да усвои тази странна мисълъ, че неговиятъ животъ и щастие съ най-важните и съществените неща в цялата природа. И че всички други същества и твари, каквито и те да съ, трябва да служат за този животъ, за това щастие, което е било миражъ, голо провидение, гонено въ пустинята. Человекът разбралъ това щастие в буквална смисълъ; въ вещественния му вид и образъ: да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около вратътъ, да има слободия, да върши всичко, що му хрумне въ мозъка. Може ли да има нещо по-добро от това? Ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитностъ показва, че подобна слободия коствува твърде много живота на нашите събратия ближни. Ако би исвирясъл ума на человечеството един день, да приеме този принцип за начало, то целийтъ свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на земята всички цивилизувани общества като прахъ и пепелъ в небесното пространство, отгдето не бихъ се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимостъ на своята природа и стремление, е родило себелюбието/егоизмът/, Майкато на всички днешни пороци. Себелюбието отъ своя страна споредъ вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място, като истински свидетели, за онова , което се е вършело в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по-главните:Себелюбието е покварило душата, Поробило е разума, Потъпкало е правдата, Потушило е съвестта, Създало е робството във всичките му видове, Произвело войните, Изгнало истината и Заточило добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на „Егоизма” и днес съществуват и владеят, само разбира се , в по-цивилизованъ образъ. Източник: „Науката и възпитанието”,Петър Дънов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Мястото на Егото е напълно уместно, но функциите му такива, каквито са, са неуместни- вместо да бъде служител на основната матрица, чрез която се оформя егото и се развива като съзнателрен човек, а именно на Душата, то е узурпатор, иззел функциите на Душата. Случайността между впрочем е най-голямата утопия, която сме допуснали да заема прекалено много място от никаквото, което всъщност й се полага...Случайността сама по себе си не може да се докаже, освен да се правят косвени заключения въз основа налипса на знания и възможности да се докажат други процеси, свързани с липсата на случайност, или с други думи- случайността е вид оправдание именно на егото, което вместо да се заеме да служи и да събере нужните знаия, издава царски укази, в които случайността придобива "контституционни" права....В живота от доста време не приемам случачйността като явление, и си струва високата цена да живееш неслучайно...но не това е темата де...Егото може да го "обясни" такова, каквото е при нас хората някой, който е поне едно ниво над нашето, в смисъл като ниво на съзнание, и практически е обяснено, от наша страна остава само разбирането и прилагането...но след като сме дали пълномощия на случайността, съ сигурност това ни отдалечава с много псевдовероятности от реалната възможност да разбираме и прилагаме...в крайна смветка светът като понятие, обозначаващо нещата вън от човека, е бил и е само това, което сме създали с мислите си, които пък са манипулирани безогледно и субективно благодарение на сетивните ни посредници с този свят...така че, във външния свят случайността сме я преекспонирали в подозрително токсични дози, но вътре в нас няма и помен от случайност...до най-малката информационна структура от органимно или неорганично естество, човека като същност се отличава с дефицит от случайност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Представете си едно малко пламъче - една съвсем слаба искра. Ако поставите това пламъче на открито, светлината му ще се разсее с разстоянието и ще се изгуби. Ако поставим това пламъче в една стая, то ще я изпълни със светлина, ако стаята е малка и ще я освети. Но ако увеличим размера на стаята, тъмнината отново ще вземе превес, т.е. тя ще стане повече от светлината. Стаята е като егото. Колкото по-голямо става, толкова светлината се оказва по-притисната от мрака. И още, колкото по-отдалечени са стените, толкова по-големи изглеждат и сенките върху тях. Значи, ние трябва да усилим светлината, за да можем да виждаме по-ясно; да се освободим от излишните предмети (мисли, желания и стремежи, които егото е натрупало в себе си), за да не хвърлят плашещи сенки върху стените; и да ограничим обема на стаята според действителните ни нужди. Ние сме източника зад светлината в центъра. Съзнанието ни е светилника, който я проявява. Когато се научим да светим ярко и нуждите ни от собствено пространство изчезнат, стените ще станат излишни и ние ще разчупим черупката на яйцето, в което до момента сме се развивали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Тъй като се основава на илюзии, вашата културна история поражда по-скоро митове, отколкото разбиране на действителността. Културната история на човечеството гласи, че: 1.Бог има свой дневен ред.(Нуждата съществува). 2.Резултатът от живота е под съмнение.(Неуспехът съществува). 3.Вие сте разделени от Бога.(Разединението съществува). 4.Няма достатъчно.(Недостигът съществува). 5.Има нещо, което трябва да направите.(Изискването съществува). 6.Ако не го направите , ще бъдете наказани.(Присъдата съществува). 7.Наказанието е вечно проклятие.(Осъждането съществува). 8.Затова любовта поставя условия.(Ограничеността от условия съществува). 9.Познаването и отговарянето на условията води до превъзходство.(Превъзходството съществува). 10.Не знаете, че това са илюзии.(Невежеството съществува). Нийл Доналд Уолш-"Общуване с Бога" За мен егото започва с вярването в третата и в четвъртата илюзия. Освобождаването започва, когато разбереш, че това са лъжи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Тъй като се основава на илюзии, вашата културна история поражда по-скоро митове, отколкото разбиране на действителността. Културната история на човечеството гласи, че: 1.Бог има свой дневен ред.(Нуждата съществува). 2.Резултатът от живота е под съмнение.(Неуспехът съществува). 3.Вие сте разделени от Бога.(Разединението съществува). 4.Няма достатъчно.(Недостигът съществува). 5.Има нещо, което трябва да направите.(Изискването съществува). 6.Ако не го направите , ще бъдете наказани.(Присъдата съществува). 7.Наказанието е вечно проклятие.(Осъждането съществува). 8.Затова любовта поставя условия.(Ограничеността от условия съществува). 9.Познаването и отговарянето на условията води до превъзходство.(Превъзходството съществува). 10.Не знаете, че това са илюзии.(Невежеството съществува). Нийл Доналд Уолш-"Общуване с Бога" За мен егото започва с вярването в третата и в четвъртата илюзия. Освобождаването започва, когато разбереш, че това са лъжи. ''И какъв смисъл би имало това, ако животът ви върви добре? Никакъв. То не би имало никакъв сми- съл. Ако сте удовлетворени от живота си и от света — такъв, какъвто е, не би имало смисъл да търсите промяна в своята действителност и да спрете цялото това „да накараш да повярва", цялата тази „принуда да повярваш". Това послание е насочено към онези, които не са удовлетворени от своя свят — такъв, какъвто е.'' ОБЩУВАНЕ С БОГА Нийл Доналд Уолш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 (edited) Да, егото от девет кладенеца вода ще донесе, поради една причина, която е застъпена във втора точка от цитата, даден от Роси - СТРАХЪТ ОТ НЕУСПЕХ. Този страх произтича от егоизма, оправдаващ се с какво ли не, включително и с това, че сме разделени от бога. А Христос е на малко по-различно мнение в евангелието от Тома по въпроса - Негови са думите: "АЗ не съм вещ в делбата." Та който е с Христа и в Христа дали се чувства разделен от бога? И всъщност, тази тема вълнува най-много най-големите егоисти/страхливци. Редактирано Септември 6, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Желая да бъда пълен, завършен, 100% егоист, да няма възможност повече това какво да се прибави, ясно да различавам разликите между мен и всички останали, да раазличавам моите чувства, моите мисли...от всички други чувства и мисли...Това е състоянието, в което човек е събрал себе си и много добре знае какво и колко е "имотен". Тогава, знейки тези неща, човек иска да бъде и щастлив, а щастието е в това, да раздадеш онова, което представлява богатството ти. Ако човек не се е индивидуализирал на 100%, не е достигнал крарйния предел на егоизма си, за него винаги ще има един въпрос "имам ли това, за да го дам?"...и така отричането на правото на егото да се развие да своя предел е поредната проява настраховете вътре в човека. Няма механизъм, по който да се развива алтруизма, освен ако не е предшестван от егоизма. Двете явления са като анализа и синтеза...Който е в процес на обучение, който учи, той придобива, той развива егоизма си, независимо дали е наясно с това или не. Когато се изучи, и започне да прилага знанията си, или пък да обучава другите на това, което е усвоил, тогава може да направи първите крачки по отношение на алтруизма... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Желая да бъда пълен, завършен, 100% егоист, да няма възможност повече това какво да се прибави, ясно да различавам разликите между мен и всички останали, да раазличавам моите чувства, моите мисли...от всички други чувства и мисли...Това е състоянието, в което човек е събрал себе си и много добре знае какво и колко е "имотен". Тогава, знейки тези неща, човек иска да бъде и щастлив, а щастието е в това, да раздадеш онова, което представлява богатството ти. Ако човек не се е индивидуализирал на 100%, не е достигнал крарйния предел на егоизма си, за него винаги ще има един въпрос "имам ли това, за да го дам?"...и така отричането на правото на егото да се развие да своя предел е поредната проява настраховете вътре в човека. Няма механизъм, по който да се развива алтруизма, освен ако не е предшестван от егоизма. Двете явления са като анализа и синтеза...Който е в процес на обучение, който учи, той придобива, той развива егоизма си, независимо дали е наясно с това или не. Когато се изучи, и започне да прилага знанията си, или пък да обучава другите на това, което е усвоил, тогава може да направи първите крачки по отношение на алтруизма... Защото, който не е събрал нищо, като рече да раздава - гледаш - кутийката му празна и си остава само с желанието да дава. Няма как да се спуснеш от планината, ако не си се повдигнал до върха й. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Изглежда наистина някак трябва да се стигне до един предел на вихъра на егото. Преди това не мирясва. Но по принцип егото не казва, поне доброволно, "стига"... Не знам дали има краен предел. Може и да няма. Или пък пределите на различните хора са различни? Както и да е, съкровищата, които то трупа, са като дяволското злато в една приказка. Гледаш- пълни гърнета със злато. А после се оказало- сухи листа. И наистина, ако човек има от нещата, които не са сухи листа, няма да му хрумне да пита "Имам ли..." . Този въпрос възниква само по повод сухите листа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Интересно мнение на човек, определящ се като гностик - ученето и трупането на знания е трупане на дяволско злато. В този казус бих се съгласила по повод сухите листа на познанието и любовта на верижка - едно красиво червено балонче. Като бях малка четох едно книжле, забравих му автора вече, "Кукла на вериги" му е заглавието - разказва се за холандските наркопласьори там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Душата дава. Егото не може да даде нищо. Егото иска всичко за себе си. Истинските ценности се натрупват в душата. За 100 % -вите егоисти има само едно бъдеще - авичи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 (edited) Егото не може да даде нищо. Егото иска всичко за себе си. Да! И за 100% -ия егоист съм съгласна! Само дето не знам дали има друг, освен 100%- ов. Спомням си за невероятната книга на братя Стругацки- "Понеделник започва в събота" и за страховития модел на всестранно задоволения човек, който обра всевъзможни боклуци, опита се да свие времето и пространството и да се затвори в себе си. Добре, че на пътя на всестранно задоволения в нужния момент се изпречва Матът... Редактирано Септември 6, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Егото не може да даде нищо. Егото иска всичко за себе си. Да! И за 100% -ия егоист съм съгласна! Само дето не знам дали има друг, освен 100%- ов. Спомням си за невероятната книга на братя Стругацки- "Понеделник започва в събота" и за страховития модел на всестранно задоволения човек, който обра всевъзможни боклуци, опита се да свие времето и пространството и да се затвори в себе си. Добре, че на пътя на всестранно задоволения в нужния момент се изпречва Матът... Може би искаше да напишеш МАГЪТ, и хвърли бутилка с мноооого гладен и отегчен джин.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Да, разбира се, благодаря за поправката! Но пък конкретната спасителна технология не е от значение МАГЪТ винаги намира подходящото решение! (а аз или не трябва да пиша късно вечерта, или да си сложа най- после очила! ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Човек започва съвсем естествено с любовта към себе си. Следва любовта към родителите, към братята и сестрите. После идва любовта към приятелите, към съпругата (съпруга), към децата, към всички хора, към животните и растенията, към всичко съществуващо. И най - високата точка, кресчендото на тази любов е любовта към Бога. Това е възходящият път на любовта, при който любовта към Бога и сливането с Него се явяват връх. От този момент нататък започва низходящият път на любовта. От Божествената любов произтичат останалите видове любов - в низходящ ред до любовта къв себе си. И едва сега, изминал възходящия и низходящия път на любовта, ти разбираш, че да обичаш себе си и да обичаш Бога е едно и също нещо, защото ти си в Бога и Бог е в теб. Ти и Бог сте едно. Така разбираш, че боголюбие и себелюбие не са различни неща. От това ниво на съзнание може да се постави знак за равенство между тях. Дуализмът е разрушен, защото ти оживяваш във всичко и всичко оживява в теб. Вълната няма самостойно битие извън това на океана! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Може и това да е път. Не зная. А може и да се разпилеем във всичките видове любови, като изобщо да не успеем да стигнем до Единствената. На мен ми се струва, че тръгваме да търсим Единствената, след като видим, че не успяваме да стигнем до нито едната... А и Христос недвусмислено е казал: "Търсете изпървом царството Божие, всичко останало ще ви се придаде ". Тогава не бихме могли по друг начин, бихме били длъжни да излеем тази Любов към всичко ... и няма да пропуснем никого от списъка за обичане, няма и да му мислим - как. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 А и Христос недвусмислено е казал: "Търсете изпървом царството Божие, всичко останало ще ви се придаде ". Но са дадени и указания къде да го търсим: "Царството Божие вътре във вас е.", а не някъде неизвестно в небитието... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Човек започва съвсем естествено с любовта към себе си. Следва любовта към родителите, към братята и сестрите. После идва любовта към приятелите, към съпругата (съпруга), към децата, към всички хора, към животните и растенията, към всичко съществуващо. И най - високата точка, кресчендото на тази любов е любовта към Бога. Това е възходящият път на любовта, при който любовта към Бога и сливането с Него се явяват връх. От този момент нататък започва низходящият път на любовта. От Божествената любов произтичат останалите видове любов - в низходящ ред до любовта къв себе си. И едва сега, изминал възходящия и низходящия път на любовта, ти разбираш, че да обичаш себе си и да обичаш Бога е едно и също нещо, защото ти си в Бога и Бог е в теб. Ти и Бог сте едно. Така разбираш, че боголюбие и себелюбие не са различни неща. От това ниво на съзнание може да се постави знак за равенство между тях. Дуализмът е разрушен, защото ти оживяваш във всичко и всичко оживява в теб. Вълната няма самостойно битие извън това на океана! Харесва ми описанието на пътя на любовта така, както го е направил borislavil. Обаче егото е този, който поставя преградите по този път. Пречи на вълната да се слее с океана. И така, вълната от любов понякога спира след първото или второто изречение. Т. е. само до себе си или само до роднините. Ако си стигнал до: "всички хора", "животните и растенията", "към всичко съществуващо"- то си успял да събориш преградите. Успял си да се пребориш с егото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.