Тетрабиблос Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Защо всички древни учения отричат и егнорират влиянието на егото?Дали то е чак толкова лошо явление?Как се синхронизира егото с духовността?Доколко би могло то да бъде полезно и как бихме могли да използваме всъщност неговата есенция? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 (edited) Не всички ученвия най-напред го идентифицират достатъчно ясно. Някои целят и да го засилят, но точно в определена посока; не бих казал, че непременно е грешка, може в онова време или сред ония хора да е имало нужда от засилване, по-точно от преоформяне на егото. Та нали нещо трябва да стане много ясно като факт на съзнанието, като едва след това да бъде надхвърлено? Ученията, които говорят за премахване на егото, също са до стадий и едновременно с това те говорят и за облагородяване на душата... а човек докато се осъзнава като его, това за него е равнозначно на облагородяване на егото. Адептите не вярвам да не си дават сметка за този елементарен факт, но може би се надяват, че пречистеното его ще може по-лесно да се трансцендентира. не знам обаче дали и това е винаги вярно... Но в основата си тази идея за надживяване на егото е добра според мен - поне доколкото подчертава необходимоста да се започне съвсем друг живот, а не само да се видоизмени настоящият! Редактирано Юни 10, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Юни 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Не всички ученвия най-напред го идентифицират достатъчно ясно. Някои целят и да го засилят, но точно в определена посока; А бихте ли казал кои са тези някои,които имат за цел да го засилят и в коя точно посока? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Според мен Добромир е прав. Ако говорим за времената от преди 6000 години явно егото не е било добре обособено у хората, така както е сега например. По-развито такова са имали само някои хора, които са се ангажирали с дейности в духовното и светското управление на народите. По тази причина повечето религии след това са се опитвали да го засилват, само че всяка е сочела различен път за постигането на тази цел. Обособяването на всеки човек като ярка, индивидуална личност - това е бил важен етап от развитието на човечеството. А след формирането на егото следва да се върви към неговото преодоляване - това също го има във всички религии и пак всяка от тях предлага различни пътища. От там идва и това деление и дебати между привържениците на различни учения. А по причина, че понятия като его, та дори и личност са сравнително нови, то в древните текстове (египетски, индийски ... ) не се говори буквално за тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Обособяването на всеки човек като ярка, индивидуална личност - това е бил важен етап от развитието на човечеството. А след формирането на егото следва да се върви към неговото преодоляване - това също го има във всички религии и пак всяка от тях предлага различни пътища. Прилича на верно, още повече, че самото развитие на всяка човешка личност като че върви по този път- първо се изгражда личностното самосъзнание, след това може да се поеме към разрушаване на старата личност и раждане на Новото (всъщност- първоначалното) човешко същество. Обаче е възможно тази закономерност да не е задължителна за всички човешки същества. Може да има такива, които не са "вкусили от дървото за познаване на доброто и злото". За тях да не е необходим пътят първо надолу, после- нагоре. Те може и нагоре все да си вървят. В едно пространство на безброй варианти не може да има само една линия- линия на падение (пък макар и след това да има възможност за възход)... Макар че за нас това вече да е без особено значение, защото е ясно какво сме избрали. По- важно е да разберем как да се измъкнем от този капан. Защото егото е много особен капан... Току така и съвсем сами не можем да сее измъкнем от него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 А бихте ли казал кои са тези някои,които имат за цел да го засилят и в коя точно посока? Не знам дали Добромир има предвид същото, аз ще кажа какво казва Шри Шри Рави Шанкар за егото. Той казва, че в някои насоки е полезно. Когато трябва да се учи и служи не трябва да има его, то пречи. Когато трябва да работим, да се доказваме, на работа или нещо подобно, тогава егото може да ни е полезно. Накратко да го държим в джоба, там където му е мястото, не повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Егото за мен е необходимото зло на този етап. Не може да съществува човек без его. В света, в който пребиваваме, човек без его е равносилно на самоубийство. То би могло да се смалява и изтънява постепенно, тъй както една круста на рана е предпазваща от кръвоизливи и инфекции и в процеса на епителизация раната заздравява, а коричката постепенно изтънява и изчезва. Но всичко това да става естествено и с времето си. А не преждевременно да отмахваме крустата и така само да възпрепятстваме и забавяме още повече процеса на оздравяване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Кой е казал, че егото било зло или било добро? Аз се радвам, че имам его и то си е моето его ,а не егото на .... Мариана например. Който прави аналогия между Его и Егоизъм, има още много да опознава душата си и нуждите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Кой е казал, че егото било зло или било добро? Аз се радвам, че имам его и то си е моето его ,а не егото на .... Мариана например. Който прави аналогия между Его и Егоизъм, има още много да опознава душата си и нуждите си. Егото е водачът ни в този свят. Тук той е иманентна част от нашата система. Можем да го идентифицираме до голяма степен и с Аза, и със Себето, и със смъртната душа, квинтесенция на смъртните части от системата ни. Целта и функциите му се свеждат до задържането на нашата жизнена система /микрокосмосът/ в това жизнено поле, колкото се може по-дълго, в рамките настоящата инкарнация. За тази цел притежава и развива многобройни умения и похвати / култивира се /. Добре, но дотук. Ако дойде моментът за Опит за Летене, Егото излиза насреща ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Август 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2007 Егото за мен представлява абсолютно необходимо и закономерно явление,което обуславя,регламентира и придава насоченост на личностното развитие.Колкото по-голям размер в съзнанието заема егото,толкова по-голям потенциал има заложен в съответния човек,т.е аз разглеждам егото като размер "инвестиция".Човек с голямо его има много неща да развие и обособи в себе си,за да му придаде съответното покритие.След като настъпи смирението в даден етап(което неминуемо се случва),тогава остава разработения ценен материал с красиво съдържание. Например,забелязал съм,че почти у всички творци този процес е валиден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 Егото, така както е заложено в контекста на тази тема, се явява психически продукт, на базата на който се формират социалните роли. По-имплицитно, егото включва характеровите и темпераментови особености, когнитивните схеми, модели, вътрешните филтри и разбиранията. Това его Фройд нарича преживелищно его, като отбелязва, че зад него се крие един наблюдател - непреживелищното Его. Това последното в българската литература се превежда като "Аз", но според мен би трябвало да си остане непреведено: "Self" - цялостната личност, вътрешният интегративен център! В психоанализата дори са се оформили 4 основни направления: Нагонна психология, его психология, Селф психология и психология на обектните отношения. Всяка една разглежда психичния апарат и взаимодействията му с вътрешната и външна среда от своя си ъгъл, но и 4-те са едно цяло, разбира се. Без его не може - единствено трябва да бъде това което е - роля, инструмент в ръцете на Селфа, на цялостната личност, на героя в нас, на реалния Аз. Егото трябва да е силно и голямо - когатоп е в хармония с този вътрешния наблюдател, силата му е само предимство! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Август 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 30, 2007 Егото, така както е заложено в контекста на тази тема, се явява психически продукт, на базата на който се формират социалните роли. По-имплицитно, егото включва характеровите и темпераментови особености, когнитивните схеми, модели, вътрешните филтри и разбиранията. Това его Фройд нарича преживелищно его, като отбелязва, че зад него се крие един наблюдател - непреживелищното Его. Това последното в българската литература се превежда като "Аз", но според мен би трябвало да си остане непреведено: "Self" - цялостната личност, вътрешният интегративен център! В психоанализата дори са се оформили 4 основни направления: Нагонна психология, его психология, Селф психология и психология на обектните отношения. Всяка една разглежда психичния апарат и взаимодействията му с вътрешната и външна среда от своя си ъгъл, но и 4-те са едно цяло, разбира се. Без его не може - единствено трябва да бъде това което е - роля, инструмент в ръцете на Селфа, на цялостната личност, на героя в нас, на реалния Аз. Егото трябва да е силно и голямо - когатоп е в хармония с този вътрешния наблюдател, силата му е само предимство! Благодаря Ви,Орлин, за изчерпателния отговор,но всъщност контекста не темата,струва ми се,е малко по-различен-съчетанието между егото и духовността,тяхното взаимодействие и взаимна корелация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 (edited) Според мен Егото е необходимо до степен да реализира човек потенциала си. Т. е. всичко, което имам като заложби, знания да мога да развия. На всякъде и във всичко да дам най-доброто. В началото его-то го прави заради оценката от другите, но в последствие като се ползва от външните реакции (понякога негативни-има страдание), започва вътрешният процес на трансформация... Само като его-изъм е пречка, защото той ми пречи да видя другите около мен. Разглеждане на егото като отделна част от социума не води до нищо, ние сме социални животни в развитие, до един етап. След това ставаме селф-АЗ, както казва Орлин. Т.е. човекът е :"Един малък Бог в развитие..." Именно духовността, вътрешният процес на израстване, обичта към всички, толерантността... помагат егото да се превърне в Аз! Тук вече не само моята особа е важна, тя е реална част от цялото, но осъзната част, готова да принесе полза, както на себе си, така и на цялото. Редактирано Август 30, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 (edited) Да. Макар че според моята терминология не егото се превръща в Аз, а фокусът на съзнанието се премества от егото към Аза - тогава всичко е ОК, но също и обратно към егото - тогава могат и да възникнат проблеми, егото да си помисли, че то е причината и за проблясъка от страна на Аза. Редактирано Август 30, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Предлагам нещо интересно за гледане по темата. http://s9a6p9a6.vbox.bg/videos/Doll_Face/index.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 (edited) Да, интересно и наистина може да се отнесе към темата - поне на мен не ми е трудно да си представя, как егото ни кара да се държим като курдисани... А кога е възникнало егото според вас? Редактирано Август 31, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 (edited) Да, интересно и наистина може да се отнесе към темата - поне на мен не ми е трудно да си представя, как егото ни кара да се държим като курдисани... А кога е възникнало егото?[/quote Кога и как наистина? Редактирано Август 31, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Мона, страхотно видео! Ето така се раждаме, оглеждаме се в света, опитваме да го "стигнем", да препускаме след илюзиите му. Селфът ни през огледалото на ума осъществява връзка със света наоколо. Умът обаче престава да бъде само посредник, но се превръща в обсебващ механизъм. Всъщност егото е винаги продукт на ума, на спомените, едно социално и светско струпване от спомени. Този ум обаче забравя, че цялата му сила и всички негови качества са само проекция на Селфа (Азът, висшата реалност и същност в нас). Така забравяйки, егото впуска все по-безумно в житейските отражения и илюзии, докато прекъсне напълно връзката със Селфа! Тогава егото от полезен посредник се превръща в празна черупка, която защото е прекъснала връзката с източника си, се превръща в егоцентрично чудовище, в безскрупулен вампир. Според теософските автори, немалко са "хората" около нас, които са се превърнали единствено в его, прекъснали са връзката със Себе си. За такива хора няма морал, няма висши идеали, няма красота, няма истина, обич и мъдрост. Любовта при такива биологични роботи се заменя единствено от сетивната страст, мъдростта със знанията, а истината с грубото себеналагане! Тоа са живи мъртъвци, празни черупки без души - сигурен съм, че всеки от нас познава такива! Кога се е сформирало егото? Според окултните учени - някъде в средата на лемурийската, трета раса! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Предлагам нещо интересно за гледане по темата. http://s9a6p9a6.vbox.bg/videos/Doll_Face/index.html Ново съвпадение или нещо като синхроничност!Чудесно попадение,Мона!Великолепен урок,онагледяване!Благодаря ти.Преди няколко дни казах,че се имам като механична играчка!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Кога се е сформирало егото? Според окултните учени - някъде в средата на лемурийската, трета раса! Добре, да предположим, че тогава. Но защо и как наистина? Каква роля е било нужно да изиграе егото? Аз съм сигурна, че егото не го е имало в началото, а се е появило на един по-късен етап, най-вероятно след опитването от Дървото на познанието и изгонването на Адам от Едем. Чудя се, дали именно егото ни държи впримчени в този двойствен свят, изпълнен с противоположности? Защото именно егото има амбицията и стремежа да изучава и преценява, като раздава етикети: това е добро, а това - лошо, това е малко, а това - голямо и т.н. Единната реалност, която ни заобикаля, включва всичко, без да дели нещата, без да ги поляризира, респективно конфронтира. Оттук и отговорът на въпроса на Tetrabiblos: Защо всички древни учения отричат и егнорират влиянието на егото?Дали то е чак толкова лошо явление?Как се синхронизира егото с духовността?Доколко би могло то да бъде полезно и как бихме могли да използваме всъщност неговата есенция?Егото пречи да се измъкнем от представата, че живеем в един двойствен свят на противоположности, която имаме и да се доближим до Единната реалност. На колкото по-високо ниво на развитие е един човек, толкова по-трудно му е да дели нещата на добри или лоши, красиви или грозни и т.н. За това и духовните учения призовават да се откажем или поне да смаляваме егото си. Аз мисля, че е невъзможно то да се синхронизира с духовността, освен ако под синхрон не се разбира духовността да расте, а егото да се смалява. По същия начин мога да отговоря и на тези твърдения: Егото за мен представлява абсолютно необходимо и закономерно явление,което обуславя,регламентира и придава насоченост на личностното развитие.Колкото по-голям размер в съзнанието заема егото,толкова по-голям потенциал има заложен в съответния човек,т.е аз разглеждам егото като размер "инвестиция".Човек с голямо его има много неща да развие и обособи в себе си,за да му придаде съответното покритие.След като настъпи смирението в даден етап(което неминуемо се случва),тогава остава разработения ценен материал с красиво съдържание. Например,забелязал съм,че почти у всички творци този процес е валиден. Просто само егото има импулс към постижения, импулс да се докаже ... Ако започнем да му играем по свирката, може и цял живот да не можем да се пуснем от хорото. Или поне докато Животът/Съдбата/Бог не ни изправи пред очевидна дилема: или постиженията, или .....нещо, което цените повече от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Диана, напълно, напълно съм съгласна! Изглежда егото е това, което казва (реално, дори да не го изрича) "Моята воля!" И тогава... Но не може току - така да бъде заклеймено и отстранено... Азът (лат.- его) наистина е единственият инструмент на микрокосмоса, с който все пак той може да се измъкне от света на полярностите. Но не самият аз, ако поиска. А само при условие, че започне да се отдръпва. Но без да се презира. Без да се самобичува. Без да се заклеймява. Само- познавайки постепенно истината за себе си и давайки възможност на синапеното зрънце в сърцето си да порастне. Само то знае Пътя, само то знае как... Ако азът продължава да опитва, все ще си продължава. Та затова така го отричат в древните учения. И това е единствения начин да се синхронизира егото с духовността, ако изобщо може да се нарече синхронизиране. Я да пробвам как ще звучи - синхронизирано намаляване на аза и порастване на Другия... (е, не съм го измислила аз, Йоан Кръстител го е казал в същия смисъл) Но пътят не се знае и не може да се знае от Аза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 А кога е възникнало егото според вас? http://prozrachno.hit.bg/sin.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 По тази логика - кога е възникнала речта? Осъзнаването на света и его-съзнанието, т.е. рефлексията - обектност-субектност също е в пряка зависимост със същото това възникване на саморефлексията, която някои наричат Его. Кога е възникнало егото? Според окултизма, както каза и Орлин - при лемурийците, може би в края... А според мен, въпросът е чисто антропологически и има достатъчно научни сведения за него. Аз бих предпочела да се обърна към Пол Рикьор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Да... Интересна статия. Показва връзката между грехопадението и появата на аз- съзнанието. Но има авторови твърдения, с които хич не съм съгласна. Например : " Христос, Мохамед и всички основатели на световни религии са започвали своето дело с една цел: Развитието на умовете ни." Но това не е по тази тема. По темата: може и егото да е условие за възникване на съзнанието, но също така е условие то да не може да продължи нататък. Но по- вероятно ми изглежда да е само една примкоподобна възможност. То ест създаденото по божий образ и подобие същество няма само тази възможност пред себе си. Е, някои от нас са избрали именно нея. Сега ще трябва да се връщат. Като загубен в мъгла турист . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 (edited) Разбира се, че самоосъзнаването е умствен процес и ми е чудно как може да се оспорва. В статията удачно се тълкува т.н. грехопадение като "болезнено и трудно дело на отделяне на съзнателността от несъзнателното единство". Съгласна съм, че за някои самоосъзнаването е мъчителен процес , поради което и нежелателен. Сенчестите пещери на спящото съзнание са удобни пристанища и извинителни мотиви за липсата на стремеж към развитие. Споменава се още за смисъла на човешкото битие - развитие и разширяване на азовото съзнание чрез постепенно интегриране на несъзнаваното. И се прави аналог между съзнателността и светлината. Интерпретира се "идването на рая на земята" с издигането на все по-високо ниво на човешкото съзнание, с което, разбира се, някои не биха се съгласили, поради известни неудобства . Пита се в задачата - изразяването на някакво отношение, каквото и да било, към каквото и да било, дело на съзнанието ли е или е несъзнателен процес? Редактирано Септември 1, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.