Донка Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Изучаването на детската природа е един от най-важните въпроси в педагогиката. Нашето познание за детската природа ще определи отношенията ни към детето и целта на самото образование. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти,навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа Живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Боян Боев - Учителят за образованието - Сила и Живот - Бургас 1994 Според вас не сме ли обърнали нещата с главата надолу ние - педагозите и психолозите? Вместо да се учим как да опознаваме природата - Божественото във всяко дете, ние ги класифицираме според нашата теория. Вместо да подчиним избора на педагогическите принципи и методи, които прилагаме, на резултатите, които сме получили при изучаването на детето, ние въвеждаме единни цели, принципи и методи за всички деца.... както и единни критерии за оценка на развитието на детето... Може би защото така е по-лесно и безопасно - децата да се приспособят към нашите методи и цели, защо ние трябва да се приспособяваме към тяхната индивидуална природа? (Всъщност според мен не е толкова трудно и невъзможно - само да се отърсим от преклонението си пред авторитета на спуснатите програми, учебници, методики... вместо да обучаваме учителите как да ги следват, да им даваме всичко необходимо, за да могат да реализират изучаването на поверените им деца и избора на програмите за тях) И отново ще попитам родителите колегите и бившите ученици тук - утопия ли е според вас или реалност училище, което изучава по специална програма заложбите на всеки ученик поотделно и прилага индивидуални програми за всяко дете? Имаме много съфорумци, които живеят в развити страни - какво е вашето впечатление от училищата там? А умеят ли родителите да изучават своето собствено дете или се задоволяват само да го сравняват с другите деца? Склонни ли са да избират подходящи за него подходи или просто репродуцират начините, по които са били възпитавани те самите? Или прилагат методи, научени от книги без да изучават заложеното в детето им? Полезен опит? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 26, 2007 Доклад Share Добавено Юни 26, 2007 "И отново ще попитам родителите колегите и бившите ученици тук - утопия ли е според вас или реалност училище, което изучава по специална програма заложбите на всеки ученик поотделно и прилага индивидуални програми за всяко дете?" Според мен това е постижима и можеби доста практична, но далечна реалност. Нали човек за да специализира в нещо, трябва да е сигурен, че ще му намери реализация. Смисъл ако една стока за теб е ценна но на пазара ако не се търси въобще, според мен тя се обезценява малко или много. Ако учиш изобразително изкуство и можеш да рисуваш перфектно, но ако се спре търсенето на такива произведения на изкуството то твойто умение си остава ненужно никому, то може само на теб да ти носи радост, а доколко това е полезно за другите... Според теб какво би трябвало да съдържат тези идивидуални програми ? Според мен първа и много важна стъпка е моралното развитие на децата, било то духовно или културно. Изграждане на ценностна система. Нещото което каточели трябва да попаднеш на учител или на родител за да ти помогнат в тази насока. Мале Донче, много бих искал да разбера ти точно как изучаваш божественото във всяко дете ? Смисъл всякакъв вид информация би ми помогнал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 26, 2007 Доклад Share Добавено Юни 26, 2007 (edited) Ганди предложил интересный подход к группировке большинства педагогических проблем вокруг трех узловых вопросов: человек (ребенок) как объект и субъект воспитания-образования, сущность образования (в широком, включающем воспитание смысле) и учитель-воспитатель (проблема педагога). При оценке человеческой природы Ганди исходил из следующих положений: 1. Все люди - разные. Это — реальность. Ганди даже применил определение «разнообразие в единстве», подчеркнув право каждого на уважение своей уникальности. 2. Все люди — несовершенны. Человеку свойственно ошибаться. Ганди оставлял за человеком право на ошибку (а когда речь шла о детях, видел в способности совершать ошибки и определенную пользу). Главное, подчеркивал он, в том, чтобы человек был способен признать свои ошибки и был готов их исправить. При оценке поступков он советовал исходить прежде всего из мотивов их совершения, обращая больше внимания на намерения, чем на результат. 3. Человеку свойственно стремление к совершенству. Человеческую природу можно преобразовать к лучшему, но только с помощью ненасилия, убеждением и примером, а не принуждением. Только ненасильственные средства обращены именно к истинно человеческому в человеке, насилие же способствует развитию звериных начал. Пытаясь «переделать» человека, нужно помнить, что борьба идет с пороком, а не с тем, кто ему подвержен. ... Ганди требовал обожествления правды и полного отказа от лжи, даже той, что считалась во благо. О такой «полезной» лжи он писал: «Но каждый знает, что ложь развращает и унижает душу... Ее результат может некоторое время казаться благотворным для общества, но можно доказать, что в конце концов она приносит больше вреда, чем пользы». Правда должна стать светом, который четко и со всей ответственностью покажет темные стороны жизни, устыдит людей, убережет их от совершения злых дел. Что же должно быть критерием правды? Как человеку знать, что истинно, а что нет? Единственный советник, утверждал Ганди, — ваша совесть, «внутренний голос», советы которого только и имеют силу. Он писал: «В этом мире я признаю только одного тирана — тихий голос внутри». И не беда, что у каждого свой внутренний голос. «Каждый, — писал Ганди, — должен действовать по подсказке своей совести. Вы — слушая вашу, я — слушая свою, они — их, и из этого в конце концов выйдет истина». Правда неразрывно связана с ненасилием. Для Ганди правда — цель, а ненасилие — единственное средство ее достижения. Единственно возможный путь для людей. В одном из его писем есть слова: «Ненасилие, воплощенная «любовь», — высший закон для человеческих существ. Он не знает исключений» ... Ганди призывал стремиться к полному отказу от эгоизма, который ой считал корнем всех зол и бед. Он писал: «Наши желания и мотивы могут быть разделены на два класса — эгоистичные и неэгоистичные. Все эгоистичные желания — аморальны, в то время как желание улучшить себя для того, чтобы делать добро другим, по-настоящему нравственно». «...Начните с главы об обязанностях Человека, и я обещаю, что права последуют за ними, как весна приходит после зимы. Я пишу, исходя из опыта. В молодости я начал жизнь, пытаясь утвердить свои права, и вскоре обнаружил, что их у меня нет даже по отношению к собственной жене. Тогда я стал выполнять свой долг по отношению к своей жене, своим детям, друзьям, товарищам и обществу. И сегодня я вижу, что у меня больше прав, чем, возможно, у любого из известных мне людей». Педагогическата философия на Ганди Редактирано Юни 26, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 27, 2007 Благодаря на Валентин - Почти отговори вместо мен... 1. Все люди - разные. Это — реальность. Ганди даже применил определение «разнообразие в единстве», подчеркнув право каждого на уважение своей уникальности.Когато давам право на всяко дете на своя уникалност, спирам да го "слагам в калъпа" на някакви модели на поведение, спирам да го оценям, да го сравнявам с другите деца. Просто го наблюдавам непрекъснато съвсем непредубедено. Но не безцелно... Като златотърсачите - държа сетивата си отворени за Божествената искрица. Тя прилича на зрънцето злато в пясъка - като малко слънчице в очите на детето е. Поставям детето в най-разнообразни ситуации и следя поведението, отношението, изражението на очите и лицето... Когато очите заблестят, на личицето се изпише щастие, значи съм близо... При най-малкия опит да се отклоня от ситуацията, детето настоява да продължим и изразява искрено недоволство. В следващ момент само предлага да се върнем към това занимание. Когато се занимава с това, значително се увеличава устойчивостта на вниманието и фокусираността на поведението... Това не означава, разбира се, детето да се оставя само в една и съща дейност - например само да рисува или само да учи езици... Божествената искрица не се изразява в конкретно занимание, а в наклонност и "подадине" за определен тип занимания. Много е важно наблюдателят (педагогът) да умее да живее заедно с детето, за да може то спокойно да проявява себе си - т.е. да играе, да пее, да фантазира, да се смее, да разсъждава заедно с децата на техния език... дори да греши от време на време... като тях. ... Наскоро едно 8 годишно момиченце (много стеснително и страхливо в началото) ме погледна внимателно в очите и ме попита: "Ти си много интересна, защо не ни се караш като объркваме буквите и като не четем бързо, ами ни помагаш?" Друг важен момент е детето да се постави в среда на деца с приблизително неговата скорост, темпо на работа, реакции - тогава се избягва сравнението и наблюдението е по-обективно. По-бавните деца се "свиват" в обкръжение на по-бързи и никога не получават шанса да покажат заложбите си в определената област... Поставени в удобно за тях темпо, те показват силните си страни и така позволяват на педагога да промени органзацията, акцентите, методите на работа в подходящи за тях. ... Надеждна, Sha Angreal и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 Донка !Чудеса, чудеса стават , когато наблюдателят -педагогът влезе в техния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Донка, ако родителите знаеха, че се отнасяш към децата като към собствени, щеше да има опашки пред вратата ти. Въпреки, че според мен рано или късно разбират. Когато се срещнах с едно момиченце, което беше претърпяло 6 операции на краката а беше на 8 годинки, направо се изумих от начина му на мислене и от положителния му поглед в/у нещата. Доста се привързах към него. Един ден отивах на работа и от доста време ме измъчваха спомени, които разбирасе не бяха от най - добрите ми постъпки, а също и някои псувни, които наскоро бях раздал на ум "и аз незнам защо". Яна ме посрещна с прегръдка и каза на една колежка: "Ето го най - добрият батко" помислих си "е чак пък добър". Но това не ме накара да спра да се опитвам да се раздавам. След време се видях с майка й и тя ми каза, че Яна постоянно говорила за мен... Направо се възхитих от децата, според мен аз й бях дал много малко и дори около обичайното, което бих дал на всеки човек,(но аз просто май толкова имах), а за нея това беше много и каточели беше променило светът й. Та мисля, че и ти Донке пълниш нечеи малки сърчица с отношение, което според мен не всяко дете би могло да получи в училище, дори и понякога от някой от собствените си родители. Поради лоши разбирания или амбиции на майката или бащата. И аз благодаря на Валентин. Може ли превод на български ? Донка, прощавай, обаче искам да те попитам ти как се научи да намираш тази уникалност във всяко дете? Можеби и аз го правя, без да разбирам как става, обаче съм се научил, че ако на думи нещата са привидно плитки и лесни, поне за мен, то като тръгна да ги прилагам на практика, доста често правя неща които не бих одобрил, ако някой ми е сподели, че ги е направил. И още нещо:"твойте" деца обиждат ли се ? Бият ли се ? Карат ли се ? Ако да, за което и да е, ще споделиш ли как реагираш ти ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Благодаря на Бог, че хората като теб и най-вече младите хора като теб стават все повече, Peacemaker! Когато се срещнах с едно момиченце, което беше претърпяло 6 операции на краката а беше на 8 годинки, направо се изумих от начина му на мислене и от положителния му поглед в/у нещата.Ето отговора на въпроса, който ми задаваш. Ти го носиш в себе си. Ти си отворил ума си, за да се отнесеш към 8-годишното дете не като към стандартна единица за обучение и възпитание. Ти си забелязал мисленето и положителния му поглед върху нещата! И как успя, да попитам на свой ред, да го разбереш при ограниченията на тази възраст? Няма друг начин освен да разговаряш с това дете като с равен, да приемаш и да се замисляш над мислите му и поведението му както над своите собствени, а не като на "хлапе". В същото време ти със сигурност си се отказал да го вкарваш в калъп и да го сравняваш с другите, нали? Другото сигурно го правиш без дори да осъзнаваш - то се нарича подстройка. Когато общувам и опознавам детето (а то е почти непрекъснато, защото те се променят много бързо), се опитвам да "влезна в кожата му" - изравнявам дишането си с неговото, наподобявам стойката, жестовете, погледа, интонацията, темпото, походката, как държи предметите и си служи с тях... и т.п. Разбира се това е много дискретно, почти невидимо и съвсем естествено за страничен наблюдател. Колкото повече се изравнявам с детето, толкова повече то се отпуска и се разкрива все повече и повече. Идва момент, в който моята лична визия на света става наполовина моя - наполовина неговата. Имам чувството, че започвам да гледам с неговите очи, да мисля и чувствам същото като него... Запомням това усещане и после, когато "излезна" внимателно и с любов го анализирам вече като психолог и педагог. Когато макар и за малко си бил "заедно" с някого, спираш да го виждаш и оценяш "отвън". Тогава усещаш каква му е силата, мечтите, любовта и нежносттав глъбините на детската природа Живее нещо възвишено, свещено, Божествено!Б.Боев, но и несигурността, тревогите, слабостта, които са Черната кора представят разните наследени или придобити черти,навици, подтици, склонности и пр Б. Боев ....Те винаги са уникална комбинация за всяко дете. Не определям добри и лоши качества, силни и слаби страни, не натиквам детето в калъп, не го сравнявам с никого... (От това се пазя най-много - сравнението веднага убива шанса да усетя и разбера уникалната божествена искра на всеки). Просто отлепвам черната кора като люспици - една по една и "отварям детето на Божествените му страници" - т.е. създавам ситуациите така, че те да се проявят. Не е трудно, защото когато съм "вътре", аз виждам и себе си през очите на детето.... Повярвайте ми, децата винаги усещат и виждат Божественото в нас - възрастните, колкото и дълбоко да го крием под черните си кори. Само дето не могат да ни го кажат, опитват се... но дали сме склонни да ги разбираме... Стана късно и дълъг е поста (простете - не успях по-кратко поради умората) - в следващ ще отговоря и на последния въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 (edited) Напоследък чета книгата "Велика дидактика" на Ян Амос Коменски. Възхищението ми се примессва с тъжно недоумение: та проблемите на обществото и възпитанието на децата във всички времена са съвсем, ама съвсем едни и същи! Което навежда на мисълта- че причината е една и съща. На Коменски също му хрумва тази идея. И дава предложение- как кардинално да се реши проблема. Но светът вече близо 400 години гледа на идеята му като утопия! А никой не предлага пък нещо по- добро! Ама че работа! Редактирано Юли 19, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Благодарни ще сме ти, Багира, да споделиш с нас предложението, което толкова силно те е впечатлило. Защо да не се опитаме всеки от нас с неговите си сили и възможности да направим нещо, за да стане идеята му от утопия - реалност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Ами... като начало може да се прочете книгата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по-малко, за няколко мига или за повече И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая-светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: "Познай себе си" значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Учителят за образованието - Боян Боев - Сила и Живот - Бургас 1994 На мен много силно впечатление ми направи този откъс от книгата. Кога и как да изучаваме детската природа? - Когато успеем да уловим детето в моментите, когато то е радостно, когато се усеща силно, когато проявява обич и помага на другите, когато е спокойно и в очите му виждаме вяра и любов. Ако наблюдаваме детето в моменти на колебание и слабост и страх, това не е неговата истинска природа - това е калта, която се е налепила по време на общуването му с възрастните. Как бихме могли тогава да му вменим неувереността като качество? А как да предизвикаме тези моменти, в които се проявява възвишената природа? Според мен просто да внимаваме да не ги "налепваме с кал". Ако все пак ги заварим налепени вече - да се опитаме да стопим ледените стени, които ни пречат да усетим възвишеното - стените на социалните роли, изисквания, модели на общуване, критерии, по които се делим и противопоставяме... Освободим ли себе си (възрастните, педагозите) от тези стени, натрупани в мисленето ни, ще освободим и децата и ще си отворим очите и ума за истинската им природа. Вие усещали ли сте някога топенето на тези стени между вас и децата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Книгата на Боян Боев има много ценни и напълно приложими идеи. Голяма част от идеите за възпитанието и обучението в нея, по разбираеми причини, са същите, както на Коменски, или близки, или най- малкото- следващи от тях. Но книгата на Боян Боев е лесно намираема и сравнително известна у нас. Ще поговоря малко за книгата на Коменски. Тя наистина не е много лесно намираема, но в България е излизала поне 4 пъти. Все някое издание по библиотеките може да се намери. Аз я преснимах от библиотечен екземпляр в софийската градска библиотека. При възможност ще я кача в интернет, вероятно в Спиралата. Но засега това е едно добро намерение. Ако някой се навие да помага при сканиране, или набирането на текста- с радост ще приема помощта му. Мисля, че хората трябва да имат възможност да я четат и мислят върху нея. Какво е интересното при Коменски? 1. Най впечатляващ е цялостния подход. Той създава система, която, според него, позволява да се учи всичко от всички. Наричат я "пансофия"- всемъдрост. И така, както днес сме жадни за холистичен подход към медицината и здравеопазването, че и към ред други неща, така има жажда и към холистичен подход към образованието. 2. Всяко свое предложение той обосновава с много позовавания на философи, учени от древността, но някак наистина се спира на неща, които са вечни. От проблеми до начини за решаване. 3. Всяко свое предложение Коменски обосновава с аргументи, почерпени от природата. Това понякога довежда до малко неочаквани резултати, или такива, които днес явно няма как, или няма нужда да се приложат, но това е за твърде малко и сравнително частни случаи. Като цяло Комески счита, че ако вървим против естеството, природата на човешкото същество, няма как да получим добри и трайни резултати от образованието му. Което напълно съвпада с подхода на Учителя и на Боян Боев. то ест, системата на Коменски с пълно право може да се разглежда като природосъобразна и холистична. Поради тази причина тя ще бъде актуална, докато човешкото същество е това, което е сега. И тъй като в момента като цяло никак не сме доволни от резултатите на нашата образователна система (и у нас, че и по света), можем спокойно да не се опитваме да откриваме отново топлата вода, а по- скоро- да видим как сме забравили за нея. 4. Коменски създава цялостна система за възпитание и образование, в която започва с търсене на отговори на въпросите (на практика- с изграждане на ценностна пирамида, което е съвсем съвременен и действен подход за решаване на проблеми) : 1. Какво е предназначението на човешкото същество? 2. Каква е природата на човешкото същество? 3. Как може да се изгради система, която да върви не против природата, а да и помогне да се развие, според замисъла, вложен в нея В отговор на този въпрос той достига до напълно практична и приложима система- на структуриране на познанието, на времево разпределение, на предпоставки за успеха на образованието (които предпоставки са разгледани изключително прецизно, детаилно, практически приложимо- като се почне от система от знания и грижи за тялото, здравето, материалната среда, системата на работа, отношението на родителите, учителите и ... властите) Просто нищо не е изпуснато. Бих казала- освен едно. Сякаш сме хванали системата на Коменски и ако не всичко- поне най- важното, сме направили наобратно. И резултатът е ясен. Но не бива да губим кураж. Това явление хич не е ново под слънцето. Още преди 400 години Коменски цитира мнението на ученият Айхард Лубин, доктор по богословие и професор в Ростошкия университет: " Когато се замисля за това (за тогавашната образователна система и резултатите от нея) , признавам, че не веднаж съм идвал до мисълта, дори до убеждението, че всичко това е въведено в училище от някой зъл и завистлив гений, враг на човешкия род." Нещата отиват и още по- далеч назад във времето. Коменски често цитира Сенека, Цицерон... А сега ссме ние наред... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 изграждане на ценностна пирамида... Какво е предназначението на човешкото същество? Каква е природата на човешкото същество? ...да се изгради система, която да върви не против природата, а да и помогне ... структуриране на познанието, ... времево разпределение, ... система от знания и грижи за тялото, здравето, материалната среда, системата на работа, отношението на родителите, учителите и ... властите http://joinbiz.ru/refs/65/25957.html http://synpress-classic.dveri.bg/drawer/oPavel5.htm Ще чакам книгата. С обич и вяра Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 4. Коменски създава цялостна система за възпитание и образование, в която започва с търсене на отговори на въпросите (на практика- с изграждане на ценностна пирамида, което е съвсем съвременен и действен подход за решаване на проблеми) : 1. Какво е предназначението на човешкото същество? 2. Каква е природата на човешкото същество? 3. Как може да се изгради система, която да върви не против природата, а да и помогне да се развие, според замисъла, вложен в нея В отговор на този въпрос той достига до напълно практична и приложима система- на структуриране на познанието, на времево разпределение, на предпоставки за успеха на образованието (които предпоставки са разгледани изключително прецизно, детаилно, практически приложимо- като се почне от система от знания и грижи за тялото, здравето, материалната среда, системата на работа, отношението на родителите, учителите и ... властите) Просто нищо не е изпуснато. Бих казала- освен едно. Сякаш сме хванали системата на Коменски и ако не всичко- поне най- важното, сме направили наобратно. И резултатът е ясен. Но не бива да губим кураж. :thumbsup: Благодаря ти Багира! Според опита, който имаш в образователната система, откъде е реално да се започнат промените - от върха - нормативните уредби; от долу - всеки учител в индивидуалната си работа или някъде от междинните звена - ниво училище-директор и училищен съвет? Кое би помогнало, кое би попречило на реализацията на системата, предложена от Коменски? Имат ли готовност и желание да променят системата самите учители и родители? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Уви! Оговорът няма да се хареса, но така е, когато се обръщаш към опита... Нормативните уредби са непоклатимо безнадеждни. Но всеки, който има възможност- е добре да се опитва да прави предложения. Сега има възможности за участия в проекти. Само там може да се промъкне нещо разумно. Но пък обикновено те са с кратък период на действие и ограничен спектър на влияние. Но все е нещо. А, и ще поизляза от темата. Но все пак- условно. Това, за което ще говоря, е и начинът за правилно изучаване на детската природа... Реално човек може да промени само себе си. Ако трябва да бъда точна- даже и самият той не може и не бива да променя сам себе си. Все пак поне трябва да разбира на какво дередже е и да иска да бъде друго, да е наясно какво може да извърши тази така желана промяна... Но това е дълга и широка тема и не е за тук. Ако промяната е достатъчно дълбока и от каквото трябва- има надежди. Покрай този човек ще се получи малка вълничка, ще се разширява... Иначе... Си връткаме едно колело- като катериците в клетки, цял ден, че и цял живот тичаме, а стоим на едно място. Досегашният ми опит показва, че системата сега така е направена , че да няма начин да се правят разумни промени и по разумен начин. Това, че в едно училище се играе паневритмия, примерно, никак не опровергава твърдението ми. Инициативен директор на училище би могъл да понаправи нещо заедно с колегите си. Но трябва да е много чаровен, волеви, да е наясно с целите ... Ще бъде за кратко, за сметка на здравето му и... Но всичко това ще бъде не цялостно. Ясно е, че за хубава промяна е нужен първо разговор, дискусия, между учители, родители, директори, че и деца, в известен смисъл, специалисти- психолози, педагози- да изясним какви промени искаме, но не бива да бъде на парче, тези парчета непрекъснато да се сменяти да няма връзка едно с друго. И да се залавяме да ги правим. А сега всички са недоволни от всички. Въпреки това не ми изглежда като готовност за промяна. Може би може да се направи нещо в едно току- що построено училище с току- що подбран учителски екип. Целенасочено подбран. Но пък това не решава проблемите от общ характер- сакатите учебни планове и потресаващите учебници. И с финансирането. Необходимостта от специална работа с родителите... Но това е единствената благоприятна възможност. Коменски си е давал ясно сметка за това. И не е тръгнал сам да прави промени в едно училище, или в един клас. Търсел е начин да убеди имащите власт и пари в полза на една цялостна система. Не е успял, но трудът му не е бил напразен. Много от хубавите неща в образователните системи днес са предложени от Коменски. И неуспехите им се дължат... на това, че останалото не е приложено... Комески е участвал в създаването на една могъща вълна на възход, но тя е била могъща, защото тези, които са участвали в нея са имали тази съкровена, вътрешна промяна първо вътре в себе си... Редактирано Юли 22, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 И аз благодаря на Валентин. Може ли превод на български ? Ето един превод за PeaceMaker и други, които не могат да се оправят с руския. Ганди е предложил интересен подход към групирането на повечето педагогически проблеми около три възлови въпроса: човекът (детето) като обект и субект на възпитанието- образованието, същността на образованието (в широкия, включващ възпитанието, смисъл) и учителят- възпитател (проблемът на педагога). При оценяването на човешката природа Ганди е изхождал от следните положения: 1. Всички хора са различни. Това е реалността. Ганди дори е приложил понятието „разнообразие в единството”, подчертавайки правото на всеки на уважение на своята уникалност. 2. Всички хора са несъвършени. На човека е свойствено да греши. Ганди е оставял на човека правото на грешка (а когато ставало въпрос за деца, в способността да се правят грешки е виждал и определена полза). Главното, подчертавал той, е в това човек да е способен да признае своите грешки и да е готов да ги поправи. При оценката на постъпките той съветвал да се изхожда преди всичко от мотивите за тяхното извършване, като се обръща повече внимание на намеренията, отколкото на резултата. 3. На човека е свойствен стремежът към съвършенство. Човешката природа може да се преобразува към по-добро, но само с помощта на ненасилието, с убеждаване и пример, а не с принуждаване. Само ненасилствените средства са обърнати именно към истински човешкото в човека, а насилието способства развитието на животинското начало. Опитвайки се да „превъзпитаме” човека, трябва да помним, че борбата е с порока, а не с този, който е изложен на него. ... Ганди е изисквал обожествяване на истината и пълен отказ от лъжата, даже от тази, която се смятала за благородна. За такава „полезна” лъжа той е писал: „Но всеки знае, че лъжата развращава и унижава душата... Резултатът от нея може известно време да изглежда благотворен за обществото, но може да се докаже, че в края на краищата тя носи повече вреда, отколкотополза”. Истината трябва да стане светлина, която ясно и с цялата отговорност да покаже тъмните страни на живота, да засрами хората, да ги опази от извършването на зли дела. Кое трябва да бъде критерий за истината? Как човек да знае кое е истинно и кое не? Единственният съветник, твърдял Ганди, е вашата съвест, „вътрешният глас”, чийто съвети единствено имат сила. Той писал: „На този свят аз признавам само един тиранин - тихия глас вътре.” И не е беда, че всеки има свой вътрешен глас. „Всеки, – писал Ганди, – трябва да действа както му подсказва съвестта. Вие, като слушате вашата, аз, като слушам моята, те – техните и от това в края на краищата ще излезе истината.” Истината е свързана неразривно с ненасилието. За Ганди истината е целта, а ненасилието – единственото средство за постигането й, единствено възможният път за хората. В едно от писмата му има думите: „Ненасилието, въплътената ‘любов’ е висшият закон за човешките същества. Той не знае изключения.” ... Ганди призовавал да се стремим към пълен отказ от егоизма, който той считал корен на всички злини. Той писал: „Нашите желания и мотиви могат да се разделят на два вида – егоистични и неегоистични. Всички егоистични желания са аморални, докато желанието да подобриш себе си, за да правиш добро на другите, е истински нравствено.” „...Започнете с главата за задълженията на Човека и аз обещавам, че след тях ще последват правата, както след зимата идва пролетта. Пиша, като изхождам от опита. В младостта си започнах живота, опитвайки се да утвърдя своите права и скоро открих, че ги няма в мен даже по отношение на собствената ми жена. Тогава започнах да изпълнявам своя дълг към жена си, децата си, приятелите си, другарите си и обществото. И днес виждам, че имам повече права от вероятно който и да е друг от известните ми хора.” Sha Angreal 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 (edited) Реално човек може да промени само себе си... [егоизмът може да се победи единствено отвътре] Покрай този човек ще се получи малка вълничка, ще се разширява...докато достигне други хора ... да е наясно с целите ... Ясно е, че за хубава промяна е нужен първо разговор, дискусия, между учители, родители, директори, че и деца, в известен смисъл, специалисти- психолози, педагози- да изясним какви промени искаме... И да се залавяме да ги правим. Хубава мисъл. Спомням си в Москва една позната сподели за повишаване на успеваемостта драстично в едно училище. Там тя в началото на деветдесетте години преподаваше на учениците кунг фу загрявка в началото на учебния ден. С програми спуснати от министерство без връзка с реалността истинска благоприятна промяна не може да стане. Обратната връзка така е много бавна или никаква. А Интернет работи със скоростта на светлината. Ами поне да се използва и за нещо хубаво най накрая! Заплащането и грижата за учителите и уважението към техния труд трябва съществено да се повишат. Сегашната ситуация е все едно българите съвсем не ги е грижа за бъдещето на децата си и на България. Добре е учебните занятия да се провеждат много често сред природата. Ще имаме здрави, жизнерадостни, спокойни и щастливи ученици. На духовните методи за самоусъвършенстване и самоконтрол като дишане и йога медитация и да се отдели достойно място. Ще е хубаво да има списание ~"Духовни научни методи в педагогиката и техните резултати" и сайт към него. Може би може да се направи нещо в едно току- що построено училище с току- що подбран учителски екип. Целенасочено подбран. Но пък това не решава проблемите от общ характер- сакатите учебни планове и потресаващите учебници. И с финансирането. Необходимостта от специална работа с родителите... Но това е единствената благоприятна възможност. Такива опити също е хубаво да се правят, разбира се. Но най-добре е да се избягват "големи взривове" за да не станат големи сривове. По добре с малки стъпки и да се споделят резултати между колегите за опита им от практически приложените методи. Следващи духовните принципи и съветите на Учителя, Михаил Иванов, Йогананда, Коменски... Ще се създаде постепенно нова култура, общност, книги, училищни театрални постановки и всичко останало. "Дорогу осилит идущий" Коменски си е давал ясно сметка за това. И не е тръгнал сам да прави промени в едно училище, или в един клас. Търсел е начин да убеди имащите власт и пари в полза на една цялостна система. Не е успял, но трудът му не е бил напразен. Много от хубавите неща в образователните системи днес са предложени от Коменски. И неуспехите им се дължат... на това, че останалото не е приложено... Комески е участвал в създаването на една могъща вълна на възход, но тя е била могъща, защото тези, които са участвали в нея са имали тази съкровена, вътрешна промяна първо вътре в себе си... Да. "Кадры решают все" В.И. Ленин 6000 минали през огън и вода, каторга и т.н. болшевики не само изнесоха на раменете си цялата гражданска война, но осъществиха и цялата организация на новата държава практически от нулата. Говорим за огромна страна и огромни задачи за решаване. И това с толкова грешки, кръв и сляпа вяра в щуротии... Колко по-добре ще е с Божествените методи. България е малка. Родители, учители и деца обикновено се познават. За да успеем заедно, трябва да сме приятели. Съединението прави силата. Много благодаря за хубавия превод, скъпа Ваня Редактирано Юли 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 4, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 В друга тема миналата седмица имаше доста оживена дискусия за проверката и оценката на учениците... Мислих доста дали да отворя нова тема за това или... Сега ми се струва, че проверката и оценката в сегашния им вид не отговарят на реалния им замисъл - а именно да се изучава детската индивидуалност и да се следи развитието на всяко дете. С времето дори самите педагози ( и може би най-вече те) забравихме това и постепенно превърнахме изпитването и оценяването в стимул да се научи определен обем знания и да се изпълнят определени задачи. Не ми се говори тук за другите цели, за които могат да служат контролните и оценките... Колеги и родители, смятате ли, че ние можем да възвърнем истинския смисъл на проверката и оценката - т.е. с тяхна помощ да изучаваме всяко отделно дете (не някаква сума знания) и да следим развитието му? Или според вас е по-реално да ги сменим с качествено нови подходи и методики? АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 (edited) Сега ми се струва, че проверката и оценката в сегашния им вид не отговарят на реалния им замисъл - а именно да се изучава детската индивидуалност и да се следи развитието на всяко дете. Донче мисля, че е много важен индивидуалния подход към всяко дете. Не толкова базата данни, които може да заучи /дори назубри понякога заради оценката/, но да се открият интересите му, това, което ще учи и прави да му доставя радост... В сегашния си вид училищната система има много да променя. Днес динамиката на деня е друга, други са нуждите от знание, други са интересите на децата... Не е нормално от един артист или художник да се иска да знае толкова математиката, колкото този, за когото физика, математика са смисъл... Да има знания за обща култура, но повечето е излишно... Дори ние знаем вече, че много от нещата, които сме учили са ни излишни... Наука е нужна на човека, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Който има тази наука, той гледа на нещата с отворени очи. Той прониква в миналата и бъдещата култури на човечеството, а днешната, в която живее, му служи като мярка за ориентиране между миналата и бъдеща култури. Той вижда плана, по който се разрешават всички бъдещи въпроси, както и тия на настоящето. Като се говори за бъдещата култура, не трябва да се забравя настоящата, нито да се обезценява, защото и тя е създала и създава нещо за света, но не може да го оправи. Сегашната култура дава знания на човека, но светът не се оправя със знания. Наистина, ученият не може да оправи света, но простият още повече не може. Затова казват, че с учение лошо, но без учение – още по-лошо. Учението е едно от малките блага, но и без това благо не може. Науката е средство, чрез което човек придобива вътрешно знание. С това знание, именно, той може да подобри живота си. Не може да се отрече онова, което великите хора са дали на света, но всеки човек трябва да допринесе нещо, колкото малко и да е то. Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползвайте се от нея. Тя крие в себе си известни блага, чрез които можете едни на други да си помагате. Например, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете с лечебните свойства на растенията и можете да станете виден лекар, да помагате на хората. Всяка наука има своите добри страни, които трябва да използвате. Като изучавате растенията и животните, вие трябва да изучавате и хората, между които се движите. Вие се срещате, разговаряте се, дружите, без да се познавате. Ако някой ви обиди, вие се чудите как не сте го познавали като лош човек. По естество човек не е лош, но нещо лошо е написано на неговата книга. Човек представя книга, на която от векове се пише добро и зло. Като знае това, човек трябва да обръща страниците на своята книга и да чете. Види ли, че в нея е написано нещо лошо, веднага да го коригира. Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г. Науката на Живота никой не я преподава, но тя е основната и в сегашните училища и отношения с хората трябва да залегне това възприемане-Всички ние сме хора, дошли на Земята да се учат в училището на живота. Всичко останало е след това.... Редактирано Февруари 4, 2008 от xameleona Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 17, 2008 Наистина, педагогиката - доколкото е гогична, а не логосна, - намира своето приложение във въздействието върху, а не в осмислянето на човешката (детската) душа. Но пък действително ли педагогиката по някакъв начин се отнася до душата (на детето), а не по-скоро до неговото поведение. Такава, каквато се среща днес, а и от край време, педагогиката не цели душевната пълноценност на детето, а единствено неговата социализация. Педагогът въздейства, като учи. Психологът научава и знае душата. ---- Разбира се, един педагог може и да е психолог, както може и да има терапевтични умения. Но в случая най-важна е средата. Не може в училищна среда да помагаш, защото в училище детето от нищо не се нуждае; ако от нещо се нуждае то е да не е на училище (щото му помагат, наместо да го учат). Много точни попадения - казвам го от гледната си точка на професионалист - педагог. И пак от този си опит и гл.т. - именно защото и когато педагозите подхождат към детето само като към обект на социализация и обучение, когато приемат, че не душевната пълноценност, а вкарването в рамките на социума и натъпкването със знания и умения е тяхната професия, те вече престават да бъдат педагози. Тогава се появяват дидактогениите и възпитаниците на такива педагози стават пациенти на психотерапевтите и психоаналитиците. Дори и да няма човек психологическо или педагогическо образование и познания, лесно би могъл по пътя на логиката да стигне до извода: не би могло да има реално "водене" (гогос) без опознаване и осмисляне на детската душевност, както и без целта "душевна пълноценност на детето". (Много точно определение!) За мен като професионалист въпросът вече не стои "Дали...?", а Как педагозите да изучават детската природа, душевност и да водят детето по неговия собствен Път към душевна пълноценност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Март 17, 2008 Доклад Share Добавено Март 17, 2008 Педагогът има за цел да въздейства благотворно на детето, като не просто го научи на нещо, а да го научи по най-подходящия начин. Но целта на ученето в педагогиката, като цел на въздействието върху детето, стои водеща, докато познаването на детската душа, стои спомагателно - само доколкото това ще благоприятства възпитанието и обучението на детето. И ако детският психолог се интересува от душата на детето изобщо, тоест познавателността при него е водеща, то един педагог не би се интересувал от детската сексуалност например, или би се заинтересувал от нея, щом тя засегне процеса на възпитание (водещата му въздействаща цел). Така че, да "водиш" наистина изисква да "познаваш", но то е винаги едно целесъобразно познаване. Според мен всяка гогична позиция трябва да внимава със самосъзнанието за логосните си възможности. Както пък всеки психолог, поради това, че знае, не бива да решава, че може (да въздейства). Докато психологът е психолог, то педагогът никога не е педагог; той може да е единствено педагогстващ (деятелността е специфика на всяка гогичност). Да се педагогства спрямо повече от едно или две деца, струва ми се, е невъзможно. И само родителстването е педагогиката, която може да открие възможността за душевна пълноценност на детето. Педагогът, който не е родител на детето, което се възпитава, може единствено да го научи на определени (профилирани) неща. Ако тия деца са много - един клас например - унификацията е неизбежна, самата педагогика пропада, а профилът не се научава, а се закача (като чуканче). Педагогът никога няма ученици; той има ученик. За сравнение в духовните учения (където всички са деца) Учителят може да има ученици, но той не ги учи на профили, а на една наджитейска концепция. Като заключение: педагогът трябва сам да се научи на две основни неща: - да не надценява познанията си, претенцията за тяхното количество има обратен ефект върху способността му да води. - да не е учител на всички (много) деца, така ще се превърне във фабрикант, произвеждащ ученици, и то не за живота, а за пазара на профанната социалност. ---- Само по горния начин педагогът ще придобие оная пестеливост на отношението, която е ключът към плодотворното въздействие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 21, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 21, 2008 Когато човек избере педагогиката не просто като сфера на интерес, не просто като специалност, и дори не просто като професия, а като свое ежедневие и начин на живот, отпадат сами въпросите дали и защо му е нужно да изучава детската природа. От този момент нататък до самия край ние се учим как да изучаваме детската природа и как да служим на детето и неговото израстване. 1. За да изучим природата на едно дете и човек по принцип е необходимо да се освободим от всякакви еталони и модели, които държим съзнателно или несъзнателно в себе си. Да сложим етиикет "холерик" или "умен" означава обратното на изучаване. Изучаваме какво може да блокира или стимулира паметта на едно дете, каква информация е настроена да запазва и каква да смята за несъществена, от какво зависи обемът и и колко трае периодът на непреднамерено внимание. При всяко дете в различните възрасти и състояния резултатите могат да бъдат много различни. Получените резултати стават основа за подбора на дейностите, които организираме, тяхната продължителност и смяна, както и ролите, които играе детето в тях.... Това е пример само за една малка област на наблюдение и работа с децата. 2. Необходимо е да наблюдаваме поведението и мисленето на детето в естествената му среда - т.е. педагогът може да изучи природата на детето само ако успее да се "подстрои" към него. Присъствието и активността на педагога би трябвало да освобождават детето от естествените му ограничения и да стимулират отварянето на душата му, проявяването на диаманта, за който говори Боян Боев: Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти,навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа Живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Боян Боев - Учителят за образованието - Сила и Живот - Бургас 1994 Страхът на детето или старанието му да заслужи одобрението на педагога обвиват диаманта с черната кора. Но не бива да забравяме,че тази черна кора са и наследени и придобити в семейната среда навици. Следователно педагогът има задача да създаде такава среда, в която да се прояви Божествената природа - силните страни на детето, добротата му, естествените му наклонности.... Оставям колеги и родители да продължат с техни разсъждения и ценен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 (edited) Освен това детската природа си е вътре в нас и само слабите духом се срамуват от нея и я пращат на заточение. Луиз Хей "Живот по пътя на изцелението": "Когато душата се превъплъти, първата й цел е играта. Детето страда, когато се намира в среда, където не му е позволено да играе. Много деца са възпитани да питат родителите си за всичко - те не могат сами да вземат решения. Други са били отгледани под бремето на съвършенството. На тях не им е било позволено да грешат. С други думи, не им е било позволено да се учат, затова сега се страхуват да вземат решения. Всички тези изживявания в детството създават тревоги в зряла възраст. Не мисля, че сегашната ни образователна система помага на децата да бъдат прекрасни личности. В нея има твърде много конкурентност, а същевременно се изисква всяко дете да спазва правилата. Мисля, че цялата тестова система в училище кара децата да израстват с чувството, че не ги бива достатъчно. Да си дете не е лесно. Толкова много неща задушават творческия дух и пораждат усещане за безполезност. Ако детството ви е било трудно, сигурно все още отхвърляте малкото дете вътре в себе си. Може дори да не съзнавате, че вътре във вас живее нещастното дете, което сте били някога, и че то още се тормози и обвинява. То се нждае от изцеление, от любовта, която му е била отказана някога, и вие сте единствените, които могат да му я дадат. Добро за всички ни упражнение е да говорим редовно на детето в себе си. Аз обичам веднъж седмично да го водя навсякъде със себе си. Когато се събудя, казвам: " Здравей, Лулубел. Днес е нашият ден. Тръгвай с мен. Ще се забавляаме страхотно." После всичко, което правя този ден , го правя заедно с Лулубел. Говоря й - на глас или наум, обяснявам й всичко, което правим. Казвам й колко е хубава и умна и колко много я обичам. Казвам й всички онези неща, които е искала да чуе като дете. В края на деня се чувствам страхотно и знам, че детето вътре в мен е щастливо. Можете да намерите някоя детска снимка, да я поставите на видно място, може би да сложите край нея цветя. Винаги, когато минавате край снимката, казвайте: " Аз те обичам. Тук съм, за да се грижа за теб." Вие можете да излекувате детето вътре в себе си. Ако то е щастливо, и вие ще бъдете щастливи. Можете също да си пишете с детето в себе си. Вземете две разноцветни химикалки..." Тук (не случайно) прекъсвам и ви пожелавам весела събота и неделя. Редактирано Май 31, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Една интересна статия по темата: Трябва ли децата да бъдат послушни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 И отново ще попитам родителите колегите и бившите ученици тук - утопия ли е според вас или реалност училище, което изучава по специална програма заложбите на всеки ученик поотделно и прилага индивидуални програми за всяко дете? Имаме много съфорумци, които живеят в развити страни - какво е вашето впечатление от училищата там? Не, не е утопия, но изисква промяна на мирогледа и и финанси. В Англия, САЩ и Канада има много примери, в които: *децата са в малки групи; *прекарват много време сред природата, има много екскурзии; *много и задължително! спортуват и плуват, закаляват се сред природата; *уроците по биология са в ботаническата градина, по зоология - в зоопарка, по изкуство - в музейте...; * там на много места учителите си кооперират с родителите, а не ги изолират и "не им набиват канчето", че видите ли те били учители, а родителите - ами те по-добре да са без мнение... * няма корупция, т.е. ние си "черпиме" даскала, а той да ни претектира побойничето. Що за чудо е това дете от 1 клас на частни уроци, за да има благоволение на учителката? * има много часове по изкуство и музика, всеки трябва да рисува и да свири на инструмент - или поне да опита; * често имат и био-градинки, за които се грижат, грижат се например за зайчета и кончета, които безплатно яздят; * често имат образователни екскурзии; *идеята е децата са се забавляват и на практика за практикуват различни дейности, за да се види за кое имат талант и вдъхновение; * не се натъпкват в главите им много формули и теория, знанието е практично; *дори имигрантските деца често си мислят, че са на екскурзия с много забавления .... АлександърТ.А. и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.