800. Мир вам - Неделна беседа, 2 март 1941 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г.

Като роди дете (1940–1941)

Мир вам

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще ви прочета само един стих 19 от 20-та глава от Йоана:

„А вечерьта на този день, първия на седмицата, когато бяха и вратата заключени дето учениците бяха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана насред и казва им : Мир Вам!“1.

Цитат

 

Ще взема само думите „МИР ВАМ“. Те често се употребяват тия думи. Но туй, което често се употребява, се обезсмисля. Всяка вечер иде вестник „Мир“, написано е мир на вестника. Мир, но в света ни най-малко не съществува мир. Не че в света не съществува мир, но в нашия свят не съществува. В Божествения свят съществува постоянен мир. Когато казвам, на земята мир не съществува, понеже земята не е място за мир. Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта. Най-първо ще я сее, после ще и тури вода, ще я гази, ще я тъпчи, ще и се кара, ще я тури на колелото, ще я върти, и от там ще я тури в пеща.Ще я пече. Какъв мир искаш? Но от всичкия този процес излизат хубавите гърнета, паници, приспособления, на които ние се радваме. Често, когато разглеждаме процесите на природата, намираме, че някъде има размирици, война. То е в реда на нещата. Неприятно е за калта, но на грънчара му е приятно да продаде гърнетата, да продаде паниците, и онези които ги вземат, и те се радват. Как ще е приятно тази кал да мине през този процес на повдигане. Богатият винаги запитва, защо осиромашава. Лесно се отговаря: Сиромах съм. Защо е сиромах? Той пита, защо не е станал богат. Невежият пита, защо не е учен. Ученият го е страх да не изгуби това, което има. В съвременното човечество има някои предпоставки, които хората напущат. Запример в граматиката вие имате подлежаще, имате връзка, един спомагателен глагол и сказуемото. Но туй го минавате така. Казвате: Подлежащото е човекът, за когото се говори. Може да се говори само за разумните работи. Връзка може да има между разумните работи. Сказуемо може да има за разумното. Дето няма разумност, няма нито сказуемо, нито връзка, нито подлежаще. Казвам: Това е връзка. Това е сказуемо. Това е подлежаще. Добре. Казвам, че в този процес трябва да съществува едно разумно начало. Разумното начало се отличава с това, че то дето съществува, има мир. В мира има радост, веселие, богатство, здраве. Всичко има, дето има мир................................

Сега аз искам да разберете живота. Животът не е създаден механически. Че трябва да страдате, страданията съществуват само в един разумен свят. Извън разумния свят няма никакви страдания. Страданията – това са корените на живота. Тия корени, понеже са в гъстата материя, понеже трябва да извадят сокове за да поддържат живота, защото животът трябва да се поддържа. А пък радостите – това съставят клонищата. Щом си радостен – това са клонищата. Те са необходими пак да черпат необходимото за живота. Следователно, тия разбраните страдания, не че се налагат. Онзи грънчар, той като тъпчи калта, приятно му е. Приятно му е да си каля краката, в тинята да тъпчи. Вземете онези керемидчии, които правят керемиди, приятно ли им е? Виждал съм ги със запретнати крачоли. В модерното изкуство е по друго, но е все същото в старото изкуство и в модерното изкуство. В старото изкуство калта се е виждала. В модерното изкуство калта не се вижда. Но калта, която се вижда по-лесно става. От невидимата кал нищо не става. От видимите неща вие можете да извадите някаква поука. От невидимите неща не се извлича поука. Следователно, ние обръщаме внимание на онова, което е видимо, което става в живота. Страданието е вече видимо. Човек, който страда, има отпечатък на страданията. Ти не му се притичаш на помощ. Някой се представя, че е весел, а той страда вътрешно, но отвън се показва, като че ли няма никакво страдание. Той е беден, пет пари няма, страда в дома, но се показва, като че е големец. Показва се пред хората. Какво считате неговото състояние? Ако този човек разчита на своя ум, ако този човек разчита на своето сърце, ако тоз човек разчита на своята воля, туй положение е вярно. Макар пет пари да няма, той е богат човек. .................

Като дойде Христос при учениците, които бяха изплашени, усмихна се. Знаеш каква усмивка! Учениците казват: Като видели Господа, зарадвали се. Той казва: Не бойте се. Те се бяха изплашили, какво ще стане в света. Сега да ви приведа онзи анекдот: Като създал Господ света, за да не страдат хората, на всички дал да живеят само по 30 години. За 30 години могат да си свършат работата добре и да не страдат. Най-първо Господ повикал магарето – маг – ха-харец. Голям адепт било. Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре. Повикал го Господ и му казва: Маг-ха-ха-рец доволен ли си от 30 години? Искаш ли да ти дам още? То казва: Господи, намали ги , много са. Каквото стане, все магарето виновно. Намали ги на 15 години. Като ги намалил, на кого да ги даде? Явил се човекът. Казал: Дайте ми. Човекът не бил започнал да страда и взе още 15 години. Повикал Господ кучето и казва: Доволен ли си от годините си? То казва: Много са тези години. При господаря, при който живея, зимно време постоянно зъзна. Живея в една малка каптурка. Ако не свърша някоя работа – бой. Моля, съкрати наполовина. Човекът взел и тия 15 години. 45 и още 15 – станали 60 години. Викал Господ маймуната, казва: Ти доволна ли си? Тя казва: Господи, много са тия 30 години. Хванат ме, разиграват ме, карат ме да се качвам, да се обличам, да се събличам с дрехи – вземи половината. Човекът взел и тях и станал на 75. То е една арабска приказка, за да обясни живота. До там спира. Най-после повикал Господ и рибата. Рибата много добре облечена, като спретната мома. Казва: Направил си ме много красива, кой как ме срещне, прегръща ме, целува ме, пекат ме на пирустия, изваждат мазнината от мене, дотегна ми. За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплакала на Господа. Казва: Господи, за туй не искам да се оплаквам. Затвори ми устата, че нищо да не казвам. Да ме туриш във водата, да мълча. Затова сега рибите, каквото и да става, все мълчат. Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата: Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш. Казва: Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света. Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдаще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето.

 

Мир вам