Добромир Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Той е син на поета и писател Николай Райнов. Завършил е специалност "философия" в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1943 г. Автор е на монографиите „Стилът в изобразителното изкуство", „Проблеми на изобразителното изкуство," „Черният роман". През 1941г. излиза първия му сборник със стихотворения. След 1945г. публикува няколко повести и разкази. В 1963г. излиза детективския му роман "Инспекторът и нощта" по който е заснет и едноименен филм. Издава цикъл приключенски романи "Господин Никой", "Няма нищо по хубаво от лошото време", "Голямата скука" и др. По голяма част от тях са правени художествени филми в които той участва като сценарист. Автор е на редица трудове по естетика и изобразително изкуство. Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди". И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов -"Бялата стая", вторият - от Иван Ничев -"Черните лебеди". Богомил Райнов е избран за носител на държавна награда" Св. Паисий Хилендарски" за 2006. за принос в литературата. От Съюза на писателите в България разпространиха некролог по повод кончината на Богомил Райнов: "Той беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура. Роден на 19 юни 1919 г. в София в семейството на големия ерудит проф. Николай Райнов. Като ученик участва в марксически кръжоци, а като студент - в антифашистката съпротива. През 1943 г. завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавал е естетика в Националната художествена академия - професор от 1954 г. От 1953 г. до 1960 г. е културен аташе в българското посолство в Париж. Заемал е ръководни длъжности във вестниците "Стършел" (1947-1953 г.), в списанията "Художник" и "Септември". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1963-1970 г.). Повече от две десетилетия е първи зам.-председател на СБП (1968-1988 г.). Член-кореспондент на БАН. Богомил Райнов е емблематично име в лириката на 40-те години, наред с поети като Ив. Пейчев, Ал. Вутимски, Ал. Геров, В. Петров. През 60-те и 70-те години на миналия век широка популярност му носят приключенските романи за българския разузнавач Емил Боев "Господин Никой", "Голямата скука", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Ченге втора употреба" и др., както и екранизациите, направени по негови сценарии. Голямото му изкуствоведческо дело включва монографични очерци за художници като Паскен, Ван Гог, Дечко Узунов, Илия Бешков. Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество. Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп. И ще остане завинаги там. - http://news.ibox.bg/news/id_957971091 Поклон пред светлата му памет." Ние почитаме големия творец и заради трактатите му върху "Тайното учение" и други свързани с духовността и делото на баща му трудове, в близка хармония и с делото на Учителя Беинса. Искате ли да се организираме във вторник да отидем поне няколко души от форума на погребението му? Аз самият не съм сигурен дали ще мога по това време, но определено човекът заслужава да бъде почетен поне от няколко наши представителя! Редактирано Юни 8, 2007 от Добромир nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nelisun Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Дълбок поклон пред паметта му! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лидия Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Ние почитаме големия творец и заради трактатите му върху "Тайното учение" и други свързани с духовността и делото на баща му трудове, в близка хармония и с делото на Учителя Беинса. Искате ли да се организираме във вторник да отидем поне няколко души от форума на погребението му? Аз самият не съм сигурен дали ще мога по това време, но определено човекът заслужава да бъде почетен поне от няколко наши представителя! Бих отишла, ако можех... "Тайното Учение" преди години ме насочи към Агни Йога и Теософията, след това към Рудолф Щайнер, Път към Мъдростта и Учителя. Мир на духа му и светлина вечна на душата му! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Светлина на душата му. Аз лично съм му благодарен за важни за мен неща, свързани с баща му - Николай Райнов. Не мисля, че е удачно а и не бих искал да говоря неща против него, само изразявам надежда, че сега много от нещата на Николай Райнов ще бъдат издадени и преиздадени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 "Тайното Учение" беше една от първите прочетени езотерични книги и от мен, за което съм признателен на Богомил Райнов. Мир и светлина в пътя му! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mequable Добавено Юни 17, 2009 Доклад Share Добавено Юни 17, 2009 да, Б. Райнов пише добре, това съвсем не значи, че не е кофти човек... http://e-vestnik.bg/6074 бих говорила и още, но, мисля, тази статия казва достатъчно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Юни 17, 2009 Доклад Share Добавено Юни 17, 2009 тази статия нищо не казва ... поне на мен нищо не може да ми каже и да опетни името на Богомил Райнов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 17, 2009 Доклад Share Добавено Юни 17, 2009 Струва ми се, че се злоупотребява напоследък с думичката десидент. Бях на една сбирка на "десиденти" в София, зимата на 1989... В същност бях е силно казано, защото още малко след началото се почувствах много некомфортно, не исках да имам нищо общо с тези хора, и някъде към средата станах и си излязох. А един от тях, който седеше близо до мен и също не ръкопляскаше ентусиазирано на щуротиите, изливащи се от трибуната, дори ми каза тихичко - гледай незабелязано да излезеш, щото нали знаеш, през следващите години от тях ще зависим ... Винаги съм се възхищавала не на хората, които вдигат много шум, а на тези, които въпреки обстоятелствата, действат и вършат реална работа за хората, за обществото. Съзнавам, че има хора, които са си тип размирник, просто така си им иде отвътре и в очите на другите хора, тези от размирния тип могат да се увенчават с много светъл ореол (особено в определени исторически периоди), а аз се чудя - защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.