Cveta5 Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Светско и духовно-свързани са,няма спор.Дали си помагат или пречат,според мен само си помагат.До скоро,разделяйки живота на светски и духовен,разделяйки цялото на две,получавах плесници и от едната и от другата страна.Докато се научих що-годе да балансирам.Духовните учения ми помагат по-лесно и по-бързо да открия и поправя вътрешните ми погрешки/начина ми на мислене,на премане,разбиране/.Приложението на духовното в света,за мен беше по-лесно,отколкото усилието да преборя моите си дяволи и изкушения.Защото,когато се сложи каменна/камъка,който отхвърлиха зидарите/ основа,лесно се гради. "Например, духовният счита, че Бог е длъжен да го осигури. Той казва: Толкова години живея духовно, а Бог нищо не ми даде. – Ти се ползваш от духовния живот, това е важно за тебе. Какво искаш от Бога? Това е все едно, като си ял с години от храната на някого, да искаш, той да ти плати за това. Трябва ли да ти се плати, че си вървял в правия път? Това е пак за тебе. Този път трябва да го извървиш. – Аз изминах повече път от другаря си. – Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползваш. Ще кажеш, че условията били лоши. Остави условията настрана, това е празна работа. Това са забави, които не водят към никакъв резултат." Трите посоки-беседа от Учителя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Другата част са хора, които са претърпели (по една или друга причина) някакви неудачи във външния си, светски живот, чувстват се слаби, неспособни да се справят с материалния свят, трудно се адаптират, разочаровани са от нещо, плахи, срамежлви ... и т.н. - не е нужно дори да имат всичко това в комплект. Хората, които познавам, ако са добре реализирани в професионален план, имат проблем с общуването, семейството (рожденото и своето) или обратно, или в някакъв друг аспект се затрудняват в светския си живот. И тогава духовния живот идва на помощ, като компенсация; и като оправдание, защо съответното нещо в светския им живот продължава да не им е наред. В този ред на мисли обаче следва да се запитаме - това истински духовен живот ли е или по-скоро роля (в която може и много дълбоко да сме се вживели и почти да не излизаме от образ ), роля която ни позволява да намерим психологически компенсации на комплексите си спрямо външния, материален свят?! За мен такива хора имат нужда по-скоро от психотерапия, отколкото от топла завивка в някоя духовна или религиозна школа. Тези хора на снимките за психиатрията ли са? Луди ли са били? А може би да? След 9 септември, 1944 г., вместо да тръгнат да си оправят материалния живот, подразбирай – да си изградят една здрава материалистическа позиция в синхрон с повелите на управляващата тогава партия, те тръгнали да отстояват духовните си позиции и принадлежност към учението на Дънов. И каква е била съдбата им? Белене. Може би поради липсата на добри психиатрични заведения в онази епоха или поради някакво недомислие на управляващите...? Ами хак им е! Като са били - слаби, неспособни да се справят с материалния свят, трудно са се адаптирали, разочаровани са били от нещо, плахи, срамежлви... Не са си задали мъдрия въпрос: ” ...това истински духовен живот ли е или по-скоро роля (в която може и много дълбоко да сме се вживели и почти да не излизаме от образ), роля която ни позволява да намерим психологически компенсации на комплексите си спрямо външния, материален свят?!” Всъщност някои са си го задали....и са се спасили от преследване, обиски, милиция, затвори, психиатрия... Влели са се в здравомислещите редици на изграждащите светлото комунистическо бъдеще, приели са марксистко-лениския мироглед и са си решили въпроса със светския живот. Завивката тогава на духовната школа на Бялото Братство не е била от най-топлите? Защо все пак някои са останали под нея? Въпреки всичко? Тъпи ли са били? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Във връзка с постовете на Диана и Ани ви предлагам този цитат за размисъл: Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всяка негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия. Практичен окултизъм- част1 Всъщност няма какво да добавя, толкова точно е казано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Aни, превратно ме разбираш и тълкуваш - прочети точно какво съм написала! Ти сама го казваш - завивката на Бялото братство (пък и на другите духовни общности) никак не са били топли тогава! Не случайно се позовах на цитати от Учителя за светското и духовното, благодаря и на Роси за цитата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 ... И аз много време си мислех като Никола, че във всички духовни учения и религии, просто намират прибежище и хора мързеливи, които не желаят да се справят със земните си задачи. Има и такива, лично познавам няколко... Но всички ли са такива? Според мен не всички са "духовни тарикати". ... Един много категоричен пример, когато човек чете предубедено какво се получава. Къде видя Диана Илиева в мнението ми тук ,...обобщения, че всички са "духовни тарикати" ?!? Не се ли вижда, че просто поста ми е един коментар на частен случай ? Между другото няма проблем да ме коментираш и да се сравняваш или да изопачаваш нещата, които пиша... На мен поне това не ми пречи и не му обръщам особено внимание. Дори го смятам за забавно! Все пак съм длъжен да кажа, че предубедеността ти в този момент прави нещата само смешни, но ако те спече повече, може би тя ще ти навреди... Поне така си мисля, но мога и да греша. Времето ще покаже. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Aни, превратно ме разбираш и тълкуваш - прочети точно какво съм написала! Ти сама го казваш - завивката на Бялото братство (пък и на другите духовни общности) никак не са били топли тогава! Не случайно се позовах на цитати от Учителя за светското и духовното, благодаря и на Роси за цитата! Ето как те разбирам: Хората които имат социални или здравни проблеми, които не са си решили светския живот по някакъв начин, те по-скоро играят някаква роля участвайки в духовни школи, движения или просто вярвайки в Бога – не са искрени. Така те разбирам. (Така ли е?) Между другото ние всички играем някаква роля на физически план, но това е друга тема... Тук не става дума за религиозни фанатици, а за хора имащи нужда от помощ и това са именно хората с комплекси, независимо какви са те. Тези хора срещат затруднения в светската си реализация. (Фанатикът може и да не срещне такова затруднение). Но трябва ли да се откаже на хората от този тип, който ти си описала в твоя пост, всякакъв стремеж към духовното? Смутена съм от това, че ти ги изпращаш на психиатър. А ето какво е казал Спасителя: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. – Евангелие от Марк Това не разбрах, а иначе с цитатите от Практичния окултизъм съм наясно. Но там се говори за фанатици! „Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция”. А ти говориш за хора с комплекси. Има разлика. Може да е тънка, но съществува... Балансът между светското и духовното е труден. Не на всеки се отдава. Особено на хора, които са болни. Трябва ли в такъв случай те да бъдат изпращани на психотерапевт и да им се отказва връзката с Бога? Ти казваш: "За мен такива хора имат нужда по-скоро от психотерапия, отколкото от топла завивка в някоя духовна или религиозна школа." А ако точно тази завивка им помогне? Не е ли възможно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Добре, ще дообясня. Първо, това, че ги пращам на психотерапия не е лошо (Орлин ще потвърди ), а говорим за хора, които действително имат нужда от помощ. Второ не им е отказано нищо - нито връзка с Бога, нито духовни стремежи; това нито аз, нито който и да било друг може да им откаже, освен те самите. Трето религиозните фанатици дори си имат някакво оправдание в моите очи. Те са по-специална порода, но аз не говоря само за тях. Позовах се на цитати от Учителя, дадени в тази тема, където за религиозни фанатици въобще не става въпрос. Въпросът е в това, че на много хора, в един момент им се вижда трудно да работят за разрешаване на земните си задачи, започват да се отчайват, депресират... и ако в такъв момент се появи някой познат (или непознат) и ги въведе в някоя духовна общност, има голяма вероятност на тях да им хареса в нея, не защото са имали кой знае какви стремежи към Бог или към духовното, а защото там не са на дневен ред тези неща, с които им е било трудно да се справят; напротив, там ще се занимават и се изтъкват като важни съвсем други неща, хората в тази общност ще им изкажат съчувствие относно тези въпроси, ще ги успокояват... И ако все пак са попаднали в читава духовна общност - добре, може и да им е от известна полза. Но точно по този начин си набавят нови попълнения и сектите. А колкото по-сериозни проблеми е имал и има такъв човек, толкова по-надълбоко може да потъне в религията. Но в случая тя не е нищо друго, освен удобно бягство от действителността. Е, човекът може да убеждава сам себе си и околните, че не е така, но ... какво от това. Мога да дам много показателни примери, но предпочитам да не ги описвам тук. П.П. Аз до сега не съм срещала религиозен фанатик, който да няма затруднения в светската си реализация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Да, както се казва - Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога. Какво е фанатизмът? Сляпа вяра без Любов. Истинската вяра за един вярващ човек не е бягство от реалността, но напротив ,тя помага на човек да стъпи на здрава основа и да разреши правилно задачите на живота си...Тук не се изисква кой знае какво различаване, разликите са очевадни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 В много мои постове съм използвал понятията ''духовен"и ''светски''.Имаше потребители ,които се обиждаха.Особено от ''светските''.Но аз никога не съм влагал нещо негативно в тази дума.Просто следвах едно условно разграничение. Сега някои от ''духовните''са в шок.Диана написа голяма част от Истината и показа мотивите на някои да членуват в духовни общности.Нищо ново за мен.Аз я знам отдавна.Дори често съм я споделял с приятели.Макар че ,ако аз бях автор на такъв текст в този форум, най-вероятно той щеше да ''изчезне''. Големият проблем е ,че някои сами се определят като''духовни''.Има много хора ,които се молят ,пеят,играят упражнения,но са далеч от духовността.В поведението им има голяма доза лицемерие,дори злоба. Много често с ''членуването''си прикриват мързел и дори липса на всякакъв професионализъм.Когато правят добро,те се ръководят от желанието да бъдат забелязани от Бога.Но Истината е много проста.Хората около нас можем да залъжем,но Бога -не.А и на много по-високо ниво от човешкото се определя кой е духовен и кой-не. Там няма членски внос ,няма десятък...С пари духовността не може да се купи.Но не бих искал да обвинявам тези хора ,които имат тежки здравословни или други лични проблеми.По-добре да имат някалъв ''пристан''.Па макар и понякога свързан с илюзии. Но не бива всички от ''духовните'' да бъдат слагани под един знаменател.Има и хора ,които много добре съчетават светското и духовното.Те работят съгласно''високия идеал''.Уважавани са на работното им място.Има професори,доценти.Изключително добри лекари,учители,юристи... А за ''светските''...Те също имат недостатъци.Някои от тях имат прекалено голямо самочувствие, други са агресивни,трети-искат да спечелят на всяка цена..Но...и те често се нуждаят дори от психиатри.И им плащат с парите ,които са спечелили много често по нечестен начин.Но има и много качествени хора ,които осигуряват работа за стотици и дори хиляди работници,помагат на болни,сираци...А определят себе си като''светски''. И така -Истината е в доброто съчетаване на положителното на ''светското'' и ''духовното''/според човешкото разбиране за тях/.Трябва да бъдем материални/светски/в духовното/да не се реем в облаците , да не приемаме мечтаното за действително и най-вече- да не бъдем духовни ''талибани''/ и духовни в светското /да успяваме, използвайки коректни методи ,без експлоатация на работещите за нас и зачитайки законите/. Защото разделението е само в нашите глави.А за БОГ всичко е едно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Диана, аз не видях никъде в цитатите от „Мисли за светското....” да се споменава за „хора, които са претърпели (по една или друга причина) някакви неудачи във външния си, светски живот, чувстват се слаби, неспособни да се справят с материалния свят, трудно се адаптират, разочаровани са от нещо, плахи, срамежлви ... и т.н. - не е нужно дори да имат всичко това в комплект.”, че не бива да се захващат с духовен живот докато не се „оправят” от психическите си проблеми? Значи първо да минат през психиатрията, а след това да мислят за духовното....? Желанието на един човек, макар и неуравновесен психически да участва в едно духовно общество, означава че нещо дълбоко в него се стреми към идеите на това общество. Да го спреш и да го пратиш на психотерапия е опасно. Едно време това е било масова практика – по времето на комунизма между другото. Предполагам, че доста хора са чели „Майсторът и Маргарита” на Булгаков? Именно това е да спреш връзката на човека с Бога? Така, че аз не виждам нищо смешно в това един човек, стремящ се към духовно развитие да бъде обявен за луд. Какво право имаме да бърникаме в чуждата душа? Познава ли я? Какво право имаме да правим заключения кой колко се стреми към духовното? Да осъждаме някой, че иска в даден момент от своя живот да се изолира от светското? Ами ако това е негова задача, негов урок? Кое е на дневен ред и кое не – това не е наша работа. Това е работа на дадения човек и на по-висши сили от нас. И ако един такъв човек бъде отклонен от пътя си, защото ние така сме решили, за негово добро – да го пратим на психиатър, то мисля че кармата ни доста ще натежи? Виждам, че заиграваш с познатия страх от сектите. Ами навсякъде има опасности. Дори по улицата като вървиш. И после мисля, че ти не говореше в предишните си постове за секти, а за учения...? П.П. Аз до сега не съм срещала религиозен фанатик, който да няма затруднения в светската си реализация. Ами отвори средновековната история. Solej, виждам че имаш предвид мен, казвайки :” Сега някои от ''духовните''са в шок.” Защото аз не виждам други да се възмущават. Добре си сложил кавичките. Защото аз не възприемам себе си като духовен човек. Не пея, не играя Паневритмия, не мога да медитирам, а и с молитвите не съм много добре. Повече дори съм в светския живот. Но не харесвам жестокостта и цинизма. Не ги харесвах когато бях материалистка, не ги харесвам и сега, когато вече вярвам в Бога. А това, че във всяко стадо си има мърша е друг въпрос. Трябва ли заради мършата да се унищожи стадото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 solej и Диана не казват нищо грешно ,според мен. А и тук не става въпрос за духовни групи, а за определени индивиди в тези групи. Съгласна съм , че има хора в духовните групи, които не изглеждат никак адекватно. Била съм свидетел на такива сбирки , как някои хора си говорят сами, а иначе добре изглеждат.Също на много глупави заяждания и безсмислени и неадкватни намеси в разговори, което за един влизащ "новобранец"никак ,ама никак не е добра картинка. Първото ми посещение на събора на Рилските езера ,например, започна със запознанства с точно такива хора и това ме шокира.Защото между другото те са и най- напористи , често и доста контактни , първата ми мисъл, признавам си беше "Тези хора не са добре" няма какво да се лъжем и го чух и от други след мен.Едва по -късно стигайки до Старата хижа навлизайки в обстановката това мое първо впечатление избледня. В "Сведетелите на Йехова"е някакъв ужас.Дори не ми се коментира. Истината е ,че действително има хора ,които намират убежищте в тези среди и вместо да решат проблемите си или ги подтискат(което е до време) или просто намират среда да ги живеят. И това е Не защотото в тези среди хората са наивни-такива или онакива в лошия смисъл, а защото се опитват да уважават личността , въпреки нейните външни проявления.Топла среда за задълбочаване на проблеми от психологически характер,които не намират разрешение по този начин. И тук изобщо не става въпрос за фанатици, а за хора често твърде светски.Да, вярата помага често, но ако има чистота в пътя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Големият проблем е ,че някои сами се определят като''духовни''.Има много хора ,които се молят ,пеят,играят упражнения,но са далеч от духовността.В поведението им има голяма доза лицемерие,дори злоба. Много често с ''членуването''си прикриват мързел и дори липса на всякакъв професионализъм.Когато правят добро,те се ръководят от желанието да бъдат забелязани от Бога. Ами те са още незавършена картина. Я ги погледни след десет прераждания какви феички ще бъдат. Напълно нормално е в началото да изпростяват. Та те до вчера са отричали и са се смялина всичко духовно - няма как веднага да станат ангели. А еволюцията е мноого бавно нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Аз също говоря за индивидите! Всеки човек е ценен. Но явно никой не ме разбира и явно, че болшинството смятате, че тези индивиди трябва да бъдат затворени в специализирани лечебни заведения? Тези "индивиди" - различните от нас. Колкото до "Свидетелите на Йехова" - не става дума за тях... Но щом и хората от братството, като solej, не ме разбират, то се отказвам от повече спорове в тази тема. Не защото съм приела, че Диана е права с циничния призив за пращане на психотерапевт. Просто защото нямам нито сили, нито излишни нерви да споря повече... А и да участвам във форума май? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Аз също говоря за индивидите! Всеки човек е ценен. Но явно никой не ме разбира и явно, че болшинството смятате, че тези индивиди трябва да бъдат затворени в специализирани лечебни заведения? Тези "индивиди" - различните от нас. Колкото до "Свидетелите на Йехова" - не става дума за тях... Но щом и хората от братството, като solej, не ме разбират, то се отказвам от повече спорове в тази тема. Не защото съм приела, че Диана е права с циничния призив за пращане на психотерапевт. Просто защото нямам нито сили, нито излишни нерви да споря повече... А и да участвам във форума май? Не си преписвай авторско прово, защото аз пръв се възмутих. П.П. Нямаш си и напредстава какви ангелчета ще станат в близкото бъдеще solej и Диана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Мили приятели,първата крачка от светско към духовно не е ли освобождаване от критичния дух? Какви ли същества от невидимия свят се хранят от нашата енергия ,когато сме обладани от него? В този форум си дават среща главно души търсещи пътя към духа. Радвам се, когато видя пост изпълнен с първия от плодовете на духа-Любовта. Мир и Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Така се получава, когато се разглеждат частни случаи с множество условности, в които се описва кое не е духовен живот, вместо кое е духовен. Основата винаги следва да е положителното знание. Когато сме запознати с основите, няма да е проблем да се ориентираме и в отделни специфични случаи. Тогава просто ще разполагаме с мярка за сравнение. Иначе личностното ни его е способно да ни вкара в множество капани и заблуди, убеждавайки ни, че дадено действие или поведение е духовно. Едва ли ще сме в състояние да опишем всички такива възможни капани. А разликата между духовното и светското основно е в мотивацията. Отстрани поведението на един духовен и поведението на един светски човек може никак да не се различават. Елф много точно каза, че духовния човек никога не забравя Бога. Всяко едно действие, всяко едно чувство, всяка една мисъл следва да са достойни за Бога, който неизменно присъства във всеки един миг от живота на духовния човек. Духовното и светското не могат да си противоречат. Яви ли се противоречие, значи сме в светското. Извън светското няма противоречия. Духовното обхваща светското и примирява всички противоречия. Това са принципни положения, които дори и да изглеждат отвлечени, могат да послужат за ориентир. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Благодаря ти Томи! И се възхищавам на спокойствието и мъдростта ти. темата някак неусетно се промени от Светско и духовно - на Светски и духовни хора. От момента, в който започнем да мислим за хората с етикети и да ги разпределяме в групи по признаци, вече духовното просто го няма. Какво прави и защо го прави другият - това наистина съвсем не ни влиза в работата, според мен. А и е смешно да се претендира,ч е можем да класифицираме хората на каквито и да било. Та аз не го правя с чувствата и мислите си, нито с учениците си, нито с обувките и дрехите си дори.... И светското в нас (ако съдържа достатъчно ум в себе си), и духовното в нас (което си е само вътре) съществуват отвъд формите и понятията, а когато се проявяват в тях, проявите са винаги уникални, дори и да изглеждат еднакво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Сред близките ученици на Учителя е имало и крайно бедни без никакъв интерес и постижения в материалното, социалното... а също и много богати, известни учени, музиканти, интелектуалци, писатели и т.н. Вижте например биографиите на учениците. "Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен." източник темата с мислите Къде точно е противоречието при това положение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Категорийте светско ,духовно и божествено си имат своите отличителни белези. Виждаме ,че светското и духовното сравнително лесно различаваме,но за Божественото изпитваме трудности.Работата е там ,че божественият свят,колкото и необяснимо да ни се вижда ,с ангелските йерархий е извън времето и пространството,които са вид ограничения.Ангелите слизат във време и пространство само за да ни помагат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 (edited) Ако Тантра учи да бъдеш по средата, как може да разбереш къде е тя, съпоставяйки задоволяването и подтискането или Самсара и Нирвана, високото и ниското, горното и долното, вътрешното и външното, лявото и дясното, бъдещето и миналото? Ошо Ака Самсара е в ниското, то Нирвана е във високото. Къде е средата? Ако възлюбиш само едното, то задължително ще пренебрегнеш другото. Ако си горе, как ще бъдеш долу и ако си долу, то как ще бъдеш горе? Нито горе, нито долу, а по средата. Центриран. Ако си напред в бъдещето, не би могъл да бъдеш назад в миналото, а ако си назад в миналото, как ще бъдеш напред в бъдещето? Нито в минало, нито в бъдеще, а по средата, Центриран в Настоящето. Ако задоволяваш, кък би могъл да се въздържиш, и ако подтискаш, как ще задоволиш? Нито задоволяваш, нито подтискаш. Стоиш по средата, там където е разбирането и изживяването. Ако си в ляво, как ще бъдеш и в дясно, а ако си в дясно, как ще си и в ляво? Нито в ляво, нито в дясно. Цен/Зен-триран. Кое е това нещо, което е нито само горе, нито само долу, нито само в ляво, нито само в дясно, нито само напред, нито само назад, нито само вътре, нито само вън? Ето кое: Сърцето, Любовта. Целта на човек първоначално е да избяга от Самсара, защото Самсара е неговото страдание. Това нещо се нарича "обращане на Душата" в търсене на Бога (Спасение) - Пътят на Ученика. По този Път, Ученикът преминава през множество препятствия и научава не един, или два урока. Когато Пристигне и Постигне Нирвана-та, тогава Ученикът може би разбира, че между Нирвана и Самсара няма никаква разлика и то не защото Нирвана е (нова) Самсара, а защото Самсара е Нирвана. Едва тогава същия вече може да бъде пълноценен човек - Любящ и добродетелен. Целта на Пътя е да стигнеш до приемането и разбирането на Самсара, като същност, и не само - тогава можеш да възЛюбиш онова, което си ненавиждал първоначално и онова, от което си бягал. Тогава всеки Миг съществуване е Живот. Тогава всеки момент е наслада и екстаз. До като човек не види Самсара, като Нирвана, то задължително трябва да се стреми към Просветлението. Инак кък би могъл да има Любов? Редактирано Октомври 19, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 20, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2009 (edited) Ако човек е успял да овладее себе си, желанията си, страстите, ако е наясно за мястото си в живота, то светското не го плаши. Всичко си е на място, делението е само в главите ни. Никой, на никого не е крив. Зависимостите са ни в главата. Според мен има хора, подчинени на алчността, желанието да се покажат, лицемерието и завистта и други, които са добронамерени, усмихнати, преодоляват трудностите и не критикуват. Разбира се добър човек може и да изглежда ужасен, ако отстоява себе си, но все пак е по-важно да запази своята идентичност. Само времето може да е съдник кой крив, кой прав... Например строг, но справедлив родител може да възпита добри и разумни деца. А добър родител, който разглезва децата си получава други резултати... Изобщо добро/лошо са изключително специфични понятия. Наскоро чух една мисъл и ми хареса-Ние имаме за задача да научим децата как да мислят, не какво да мислят! Ако някой се издигне до Божествения свят, ще види невероятната хармония и разумност, подредба. Нищо не е случайно, но още сме слепи... Крайно време е да спрем да се делим и да си подадем ръка. Този бил такъв, онзи онакъв... Има кой да съди и определя. Никой от нас не е крайна инстанция. Но избора всеки прави сам и си носи отговорността. И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тех! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, за това ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други, по-тежки страдания..... ....Некои от вас, като слушат беседите, схващат, като че ли аз отричам вашите усилия. Две сестри се разговарят: от толкова години насам правим големи усилия, работим, искаме да станем ученици, а като че ли никакъв резултат немаме, тъй изглежда от думите на Учителя.-Аз виждам всичко това, то си е дало своите резултати, но разглеждам въпросът в широк смисъл, говоря ви какъв трябва да бъде великият идеал на ученика. Това трябва да бъде стремеж, импулс в живота ви, но бъдете уверени, колкото и малко да направите, Бог ще го благослови. Не мислете, че Той ще пренебрегне и малкото, което сте неправили. Бог казва: "Ако некой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с любов, Аз ще го благословя!"....... ....Та казвам: ще дойдат отвън хора, да ви изкушават, ще имат желание да ви стават учители. Те ще ви казват: знаете ли, че там, дето ходите да ви проповядват, се всява деление между народа? Не, деление не съществува в света! В света има развиване, има разклонение, но не и деление.... Из "Пътят на ученика"-съборни беседи Редактирано Октомври 20, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 22, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2009 По темата: Не знам дали трябва да се разделя живота на "светски" и "духовен"...Да, има противоречия, но дали трябва нашия живот да се основава на противоречие? Нали и вашия Учител казва да не разделяме нещата на светски и духовни, защото всичко е духовно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Ноември 22, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2009 " Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име." Много често религиозни хора, а дори и Учителя, употребяват за невярващите думата светски. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 22, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2011 (edited) 1962 г. 181. (Апр. 7). Сине Мой, пътят е безкраен, но земният [път] е кратък. На кое да отдадем предпочитание: на кратката отрезка от пътя или на това, което няма край? Ако разглеждаме краткия [път] не сам по себе си, като нещо отделно, но като част от Великия Път в Безпределността, то и този кратък отрязък придобива вече не само временно значение, но също и безкрайно, и не с продължителността, или по-точно с краткостта си, но като необходима част от това, което няма край. И тогава временното става изражение на вечното, и крайното – на безкрайното, пределното – на безпределното. Сам по себе си този отрязък е лишен от всякакъв смисъл, но като част от Великия Път, той се оказва изпълнен с най-дълбоко значение. Нали всичко продължава в Безпределността, нищо няма край – нито едно действие, нито една мисъл. Всяко действие и всяка мисъл са само звено от веригата прокарана от миналото – нямащо начало, до бъдещето – нямащо край. ... (Грани Агни Йоги, 1962 г.) Редактирано Февруари 22, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.