Добромир Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Всеки, занимавал се теоретично и/или практично с духовни системи, скоро вижда, че не е лесно съгласуването на материалните ценности и опитности с духовните. Даже за хората, които смятат, че те ползотворно се допълват, има моменти на двуомене на кое да отдадат предпочитание в редица сложни ситуации. Други пък не се колебаят, но получават множество обратни връзки от приятели и непознати, че изглеждат да са повече в едната от двете крайности - или материалист под маската на духовно интересуващ се, или пък отвеян идеалист, нямащ достатъчно здрава връзка със всекидневието. В действителност, може би човек има нужда и от двата момента в определени периоди от своя живот? Да отработиш важни моменти в дълбините на материята, без които ще си твърде "хвърковат" и може би пустословен в духовните работи, сигурно е добре? Но също така е сигурно, че за повечето хора е далеч по-лесно да постигнат вътрешно, трансцендентно вглъбяване не когато са на пазара, а в усамотените си периоди... Как освен това да тълкуваме множеството, наглед противоречиви послания в практически всички свещени писания - ту например, че който е приятел на света, е враг на Бога; ту, че който не обича брата си, когото вижда, не може да обича Бога, който не се вижда?! Не е ли това редуване на всъщност допълващи се подходи, с надеждата те един ден ще се обединят във всеобхващащо, неразделящо Действителността осъзнаване? Редактирано Юни 8, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Божествените закони са вечни и неизменни във всички времена и епохи. Обществата еволюират непрекъснато. Формулата е много по-простичка от колкото изглежда, а тя е ... "Отдайте Божието Богу, кесаревото Кесарю". Неразбориите според мене идват след като се намеси Изкушението, Дяволя, Сатаната в Обективен план. Може и още имена някой да изнамери. Но на мене тези ми стигат. Зрелият Духовен Човек знае и прави разликата между Изкушението в субективен и обективен план. Нанего му трябват само храна, дрехи и покрив над главата. За това Изкушението в обективен план /вън от Духовния Човек/ атакува точно там с много голяма сила. Понеже не може да го събори по никакъв начин посяга на храната, дрехите и покрива Му. С други думи измисля всевъзможни варианти да го премахне физически, ако не него, то поне близките Му на които се опира. А това става много лесно в всяко тоталитарно общество. И за да не се получава това, Обществата трябва да ценят живота на абсолютно всеки един член на обществото по отделно. А за това трябва да се изгради и необходимата ценностна система която да господства в обществото. Защото в едно общество има много различни по развитие хора, а те се нуждаят от такъв закон който да пази живота им като безценен за всички хора, независимо от общественото им положение. И тогава Изкушението в обективен план чувствително ще му се ограничи влианието вуру хората. Остава хората да се преборят с Изкушението в субективен план..... еее... те това нещо ...кой когато му е писано от Бога, според собствената му еволюция в еволюционния план на Бога. Едни сега, други друг път ......... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Точно това е изключително трудно - балансирането между формата и съдържанието, между духовното и материалното , между насъщните нужди на материалното тяло и копнежа на сърцата ни. Това е живот в непрекъснат баланс, а грешките /залитанията/ се наказват незабавно...но това е нашата си стръмна пътечка нагоре, към Свещената Планина Редактирано Юни 8, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Божествените закони са вечни и неизменни във всички времена и епохи. Обществата еволюират непрекъснато. Формулата е много по-простичка от колкото изглежда, а тя е ... "Отдайте Божието Богу, кесаревото Кесарю". Неразбориите според мене идват след като се намеси Изкушението, Дяволя, Сатаната в Обективен план. Може и още имена някой да изнамери. Но на мене тези ми стигат. Зрелият Духовен Човек знае и прави разликата между Изкушението в субективен и обективен план. Нанего му трябват само храна, дрехи и покрив над главата. За това Изкушението в обективен план /вън от Духовния Човек/ атакува точно там с много голяма сила. Понеже не може да го събори по никакъв начин посяга на храната, дрехите и покрива Му. С други думи измисля всевъзможни варианти да го премахне физически, ако не него, то поне близките Му на които се опира. А това става много лесно в всяко тоталитарно общество. Не ми стана много ясно какво разбираш под Зрял Духовен човек, а още по-ценно ще е да кажеш как да се стане такъв, защото ми звучи добре като понятие. А тоталитарното общество защо да го замесваме тук. Аз не виждам и демократичните общества на нашата цивилизация да създават някакви по-добри условия в това отношение. Иначе по принцип си прав според мен. И аз самата усещам ограничението - за да си набави човек елементарните жизнени средства (храна, дрехи, покрив), влага голяма част от времето и силите си и в крайна сметка не му остават такива за развитие на духовното. Но защо да го наричаме Изкушение и то с главна буква. Решението е именно в баланса, както казва Valentinus. Светското и духовното не бива да са взаимноизключващи според мен. Сега, като се замисля, май не съм виждала хора, които ако са занемарили едното, да са особено напреднали в другото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 (edited) Хубави въпроси Диана. Зрелият духовно човек посочих горе, че прави разликата между Изкушението в обективен и субективен план. За пример прочети книгата на многострадалния Йов от Библията. Типичен пример за човек зрял духовно, който нищо лошо не е направил, чист е вътре в себе си и вътре в него няма никакви изкушения. Човек с чиста съвест имащ право да викне срещу Бога и да каже ..."Защо Господи!?" Но Изкушенията са отвън превнесени от Сатаната / да го наречем Изкушението в обективен план - черната ложа, целяща да открадне познание, а познанието е власт.... / . А тоталитарното общество налага тоталитарни закони. И така се оправдава за пред хората човешката жестокост и алчност. Когато са демократични законите, има поне теоретичен шанс да се избави човек изкуствено създадените небожествени обществени норми и закони. Вече зависи от еволюцията на членовете на обществото. Ето тук може да се направи баланса. В тоталитарното общество не може да има баланс между Духовното и светското, защото просто властае чисто земна ...светска. Е..какъв баланс при отсъствие на единия компонент ? А зрелият духовно човек прави тези разлики. Аз още не ги правя, но чета тънки книжки за тънки разлики / апокрифни са и нямат автор и заглавия /. За практиката трябва да питаш някой практик. Редактирано Юни 9, 2007 от Ян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 (edited) И аз самата усещам ограничението - за да си набави човек елементарните жизнени средства (храна, дрехи, покрив), влага голяма част от времето и силите си и в крайна сметка не му остават такива за развитие на духовното. Но защо да го наричаме Изкушение и то с главна буква. Решението е именно в баланса, както казва Valentinus. Светското и духовното не бива да са взаимноизключващи според мен. Сега, като се замисля, май не съм виждала хора, които ако са занемарили едното, да са особено напреднали в другото. :thumbsup: Диана! А защо не допуснем, че самият процес на набавяне на елементарните жизнени средства е най-добрият и естествен начин за развитие на духовното? И не само не се взаимоизключват, а дори не могат един без друг? Какво е един "светски" живот без духовното развитие - вегетиране. Какво е един "духовен" живот без приложение и проява в ежедневието ни - храненето, работата, взаимоотношенията ни... - фикция, самозаблуда, религиозно лицемерие. Хубава тема! Ако се научим да виждаме в светския си живот духовната си пътека на развитие и обратно - светските измерения на духовното в нас, може би няма да се спъваме, залитаме и хлъзгаме назад по Пътя си.... Носим в себе си идеята за Бог - Любов, но в негово име забраняваме, критикуваме, презираме, налагаме "правилния живот"... Запознах се наскоро с един млад и много интелигентен мъж от братството - в апартамента му всичко свети до стерилност, играе редовно паневритмия и чете много, в дома му няма телевизия - слуша духовна музика и гледа филми на духовна тематика, вегетарианец с природосъобразен режим на приготвяне на храната... Наблюдавах реакциите му когато се намокри пода на банята, усърдното лъскане на мебелите със специален препарат, миризмата на който ме изстреля на балкона... На шега му казах, че сега вече е време Бог да му прати дар - две деца, които да растат в този красив дом. Погледна ме изненадан, смутен и определено недоволен - "о, не, тук деца не!В живота и дома ми няма време и място за деца!" Редактирано Юни 10, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 На никой не му се дава товар, който той да не е в състояние да носи. Донка е права, че лошите условия също могат да спомогнат за духовното израстване на човека. Причините може и да са и кармични и просто в този живот акцента да е поставен върху изчистване на кармата, а не към духовен напредък (тъй или иначе изчистването на кармата също е духовен напредък). От друга страна за хората по-назад в пътя, лошите условия на живот са мощно средство за пробуждането им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 И двете неща са много важни и светския и духовния свят, който си създаваме . Не бива нито единия , нито другия да имат превес според мен . Ние затова сме хора и сме се родили сред хора , за да имаме и отношения и пълноценно да отдаваме любовта си към света . А духовния свят в един човек е скелето на всички други светове вътре в него . Какъвто е духовния му свят , такъв е и светския му живот и емоционалния му вътрешен свят и сетивността му и начина по който се отваря за цялата Вселена . Ако се отдава само на едното , то в следващия си живот ще бъде поставен на изпитание тъкмо в другата сфера на битие . И двете половини трябва да се разгърнат най- цялостно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 23, 2009 Доклад Share Добавено Септември 23, 2009 (edited) Доста мислих върху тези думи на Диди и Диана: ... Това което обаче бих добавила е възникнал в мен въпрос. Какво е духовен път и кои са тези дето са на него? И ако другите дето не са в духовния път къде са??? Мисля че всички ние сме в духовния път , а той е самия живот. И тъй като няма хора които да са извън него мисля ,че няма и заблуди и грешки. Всичко по житейския, така наречен, духовен път е много важно и с точно място във времето и пространството. Нима факта че някой е прочел 5-10-50 книги с духовна насоченост го прави изкачил се на духовната пътека , а другия който не е мислил върху отговора на-Какво е душа?- не е на духовната пътека. ... Точно това си мислех и аз. Много префърцунено ми се струва това - "Аз вървя по духовен път." - и задоволяващо май суетата ни предимно. И аз като Impulsa съм срещала хора, които не са чели Хегел или Кант, нито Учителя или Щайнер, но които носят в себе си една естествена, идваща отвътре мъдрост, чистота, добронамереност ... Първо – има една неточност. Impulsa не казва, че е срещала такива хора, а е прочела книга, в която пишело за това. Но това не е същественото. Проблемът, който ме тревожи е защо така леко приемате духовността за нещо отрицателно? Или псевдо духовността? И думата "префърцунено" определено не мога да я приема. Доста грубо и подигравателно ми звучи. Познаваме ли добре хората които пишат тук за да ги обвиняваме така леко в псевдо духовност, надменност, духовна гордост, префърцуненост и какво ли не още? Лошо ли е човек да търси, да чете? Да се интересува за тези неща? Ако някой каже "аз съм светски човек" - това мисля че няма да раздразни никого? Защо тогава обратното твърдение - дразни? Затова ми се иска да уточним отново, какво се разбира под духовен и светски човек? Под духовен и светски живот? Взаимоизключващи ли са? Не са ли това две същности, заложени във всеки човек? Но само заложени! Наистина ли всеки върви по духовния път, както казва Диди? А колко са все пак хората, които без да са чели книги имат вътрешна мъдрост, чистота,...? Не се ли среща по-скоро обратното явление? Ето какво е казано в статията „Физически и духовен живот”, („Житно Зърно”, 1926 г., бр.2.) за тези неща. В нея светски мисля, че е заменено с физически и е противопоставно на плътски? Имало е в древността — на Изток и на Запад — има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били бегълци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път — и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ние знаем какво разбират под „живот” ония, който се подиграват с мистиците, защото били аскети, които са се отрекли от живота. Те разбират живота на плътта. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовния. Да посадиш например десет лози или ябълкови дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа — това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използваш разумно. Защото тия десет лози — това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритъм на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта — в най-широкия смисъл на думата — това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено — и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината, и да се насилва, и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се задоволява — за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете”. От този тъкмо живот — плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек, и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Но най добре е да прочетете статията. Тя не е голяма. Редактирано Септември 23, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Затова ми се иска да уточним отново, какво се разбира под духовен и светски човек? Под духовен и светски живот? Ооо... да, има разлика между духовен и светски човек. По една друга тема мисля посочих разликата!? 1.Духовен човек е този човек който е събудил Духовните сили Там Горе в Духовните светове. Този човек е Духовен човек. Или това е Човекът който развива паранормалните си сетива в една или друга степен. 2. Светски човек е всеки въплътен Дух във Физическия свят. Но в същото време светският човек може и да има досег до Духовните светове чрез Духовните сили 8 според мене са Силите на Светият Дух, на Изток им казват Кундалини, Змията огън и прочие/. Много погрешно доста хора си мислят, че някой който ходи на театър, опера, концерти е духовен човек. Това да четеш и гледаш или се занимаваш с разни светско-културни мероприятия чрез физическите сетива не означава, че имаш досег до Духовните светове. Дали може един Духовен човек да е с отрицателна духовност ??? - Да, може. Какво е Сатаната, Дявола??? Нали е точно Дух с отрицателна духовност. Но и Сатаната може да бъде въплътен или невъплътен/ видим или невидим. Защото част от Духовните светове също са разделени от Дуализма на "+" и "-". Дървото за познаване на Добро и Зло (+ и -) е сред Рая Горе в Духовните светове. До Там достига и Дяволя с Изкушенията си. Има едно изказване на Христос в Евангелието. Цитирам по памет : ..." Изпитвайте Духовете" . Погледнато логически , защо да ги изпитваме ако са всичките положително настроени? Ми защото самите Духове са точно два вида: въплътени и невъплътени. Въплътените духове са във Физическият свят, невъплътените духове са в невидимите за физическите очи светове. В разговорната реч казваме, че еди кой си говорил с "умрелите". Точно тези "умрели" са невъплътените Духове. И те се различават от нас въплътените само по липсата на физическо тяло. И липсата на физическо тяло не ги прави по презумция по-добри или по-лоши от въплътените. Така, че въплътеният Човек си е със същият характер както когато е и невъплътен Дух/Човек. Разликата е само във възможността за отработване на натрупаната лоша или хубава Карма. Сиреч може да бъде Добър и Лош Дух. Но един въплътен Човек/Дух е със временно ограничен достъп до Духовните сили на Духовните светове. Въплъщава се само с определен запас от Духовни сили и след изчерпването им погрешно се казва, че умира. А той просто отива да даде отчет за изразходването на даденият му лимит от Духовни сили. Един си получава наказанието за неправилното изразходване на духовните сили, друг си получава наградата за правилното им изразходване. Което някои наричат "Карма". А Духовен човек във Физическият свят , е човек със възтановен досег до Духовните светове. Е, точно такъв човек е нещо като пилот от "Формула 1". Много може, но и много бързо може да отиде при Създателя, поради възможност за вдигане на голяма скорост. А пътищата са еднакви и за каращите бавни и бързи автомобили. Дано съм успял да обясня разсъжденията си правилно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 (edited) Нирвана е Самсара и Самсара е Нирвана ! Да раждаш и да отглеждаш, Да създаваш, но да не присвояваш, Да действаш, без да бъдеш самонадеян, Да управляваш, но да не подчиняваш - Това се нарича най - дълбока Добродетел. (Лао Дзъ) Духовното се гради и проявява в светското. Светското се гради и проявява в духовното ! ... Разбира се, върху горните мисли могат да се изпишат томове... Но сърцето знае и без думите! Редактирано Септември 24, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 ... Дано съм успял да обясня разсъжденията си правилно? Мисля, че те разбрах? Но имаме май разминаване в понятието духовен. Ако един човек има развити паранормални способности, а му липсва основното качество - любов, то той духовен ли е? Дали е успял наистина да направи контакт с душата си, духът си? (Тук не съм много наясно с понятията, за което се извинявам.) Сатаната и някои паднали духове, не човешки, ако могат да се въплътят по някакъв начин, все пак не са хора. Ако някой човек е обсебен от такива духове, то според мен също не е духовен. Смятам, че за духовния човек не е задължително непременно да притежава екстрасенски способности, но може би те идват, ако е успял да направи добре връзката си с Божественото в себе си? Все пак не съм наясно с това понятие. Затова и питам. Орлине, доста си ги завъртял...според философията на изтока. Прав си, наистина сърцето знае без думи..., но нали първо трябва да се събуди все пак? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 (edited) Духовният човек има идеали и Вяра, за които е готов да се жертва... …. Физическите неща, добре разбрани, стават духовни. Физическият свят, добре разбран, става духовен. Духовното… … лоша умствена сиромашия. Има и една духовна сиромашия. Например седиш и не си духовен. Какво подразбираш под думите, че не си духовен? Щом не си духовен, значи малко светлина и малко топлина имаш, а… Из Слушане и чуване * … е духовен човек, че е голям идеалист. Казвам: физическият и духовният живот са тясно свързани. Те… * … у дома си и ще ви нагости. Срещате след това един идеалист, духовен човек, който по няколко пъти на… * …. Младият човек може да бъде по-духовен от стария, както и старият може да бъде по-голям… Из Теория и приложение * …. – материален, духовен и Божествен. По какво се отличава материалистът човек, по какво се отличава… * … да бъдете богат. Може да бъдете богат като материалист, може да бъдете богат като духовен и може да… * … структурата на тялото, от материята, която съдържа. Един здрав човек е богат. Един духовен човек е силен… Из Новият морал По темата намерих прекрасна статия Физически и духовен живот Редактирано Септември 24, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Затова ми се иска да уточним отново, какво се разбира под духовен и светски човек? Под духовен и светски живот? Ще се опитам да отговоря. Под светско разбирам общоприетото, масовото. Това са норми на поведение, възгледи, модели на мислене, които са обичайни за голямата част от хората и са възприети за нормални в съответното общество- Противоположното на всичко това обаче не е духовното. От самото общество и от хората, които го изграждат зависи доколко духовното ще присъства в ежедневието им и ще бъде част от съответната култура, традиции и светоусещане на преобладаващата част от съставящите го индивиди. Много често духовното и светското се противопоставят, но това отразява единствено едно временно състояние на обществото, един етап от развитието му (като цяло и на изграждащите го единици). Какво всъщност представлява духовното? Ако приемем, че съществува един неизменен порядък на нещата, то духовното е разбирането и вникването в този порядък и воденето на такъв живот, който да е в хармония и в съответствие с него.Ако противопоставим светското на духовното, това означава да противопоставим обществения ред, създаден от хората на законите управляващи мирозданието. Но всъщност двете, дори и да се различават в определени аспекти, в много неща си приличат и всъщност обществото се организира по начин отразяващ космическия порядък, въпреки че това отражение е изкривено в резултат на неразбирането и несъвършенството на хората. Или казано с други думи духовното е един прототип, а светското е неговото отражение, начина по който хората вникват в този прототип, начина по който го разбират и по-който са го реализирали в съвкупния си живот като общество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Под светско в най - дълбок смисъл се разбира онова, което стои под Душата като категория.За Духът не могат да се дадат определения ,които да го направят разбираем за човешкият ум.За Духа се дават само принципи, всред които се проявява.Духовните хора изучават и прилагат духовните принципи,по това се отличават от светските.Има много светове,включително и на паднали духове.Това ,че не ги виждаме с очите си не означава ,че тези духове имат духовен стремеж и са духовни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Това открих току-що: И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. „Религиозен живот" не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете — но те са и, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Протоколи от годишната среща на Веригата - 10ти август 1911г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Физически и духовен живот Те са свързани така както корените със стъблото и клоните. Физическият живот — това са корените разпрострени в най-гъстата материя — да смучат сокове. Духовният живот — това са клоните с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост скрита в едно дърво. Благодаря Ани и xameleona за линка с интересната статия. Като се замисля,наистина светското и духовното могат да бъдат в човека добре свързани и макар да имат различна посока на устрема си.Вижте сравнението -корените на дървото проникват все по-дълбоко в земята и смучат сокове от недрата и,а клоните и листата са устремени към небето и Слънцето.Красивото,развито,величествено дърво има и двете ,и те са в хармония,а не в антагонизъм.А всички сме виждали и други дървета.Стърчащи стволове със суха корона,без листа и плод.Обратното да има корона ,а да няма корен не е възможно май.Следователно и ние хората,следва щом сме тук, да бъдем като първите дървета.Мисля,че това е възможно.Не е нужно да има отричане от едното за сметка на другото.Обединяващото са нашите мерки за нещата.Щом гледаме към небето и Слънцето и се стремим да ги достигнем,това е възможно да ни бъде мярката и в нашия светски,материален живот. Сещам се за две поговорки: "Дори кокошката като пие вода поглежда към небето" "Прекален светец и на Бога не е драг" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 Значи все пак ,след всичко прочетено до тук, всички сме на духовната пътека. То всъщност няма и как да е по друг начин.Няма и как да не са свързани светското и духовното, защото ако няма човек, няма и духовност. Този свят -светски , толкова колкото и духовен, все пак съществува с хората , а не с духовете. И всеки човек появил се във физическа форма успява да я задвижи посредством Духа. Ето това ми хареса много: "Ние знаем какво разбират под „живот” ония, който се подиграват с мистиците, защото били аскети, които са се отрекли от живота. Те разбират живота на плътта. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовния. Да посадиш например десет лози или ябълкови дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа — това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използваш разумно. Защото тия десет лози — това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритъм на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми." Физически и духовен живот Това е друга проява на духовното, която аз също много уважавам. А за плътското не ми се коментира, не мога да твърдя то част от духовното и светското ли е или тяхно отклонение. Но тъй като духовния-светски човек без плътта не може. Дали може да има плътски живот без Дух? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Септември 24, 2009 Доклад Share Добавено Септември 24, 2009 "В последните дни светските хора ще направят повече за идването на Царството Божие на земята от духовните." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2009 Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 (edited) Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Из Добрата молитва Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш да прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято дело. Из Молитва на Братството Мисля си, че всички сме на път, и всеки проявява Духа, според чистотата на мисълта и сърцето си, според чистотата на душата си. Но е ясно, че има и други духове, "които искат да развалят святото дело". Важното е, тях да не пускаме в себе си... За това и е нужно да се владеем, да не сме подвластни на емоциите... Изобщо да пускаме Духа на Любовта и Истината в себе си... Ех, сложно е, но сме тук, за да работим и учим... И всеки да приложи според силите и разбирането си... Редактирано Септември 25, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Септември 28, 2009 Доклад Share Добавено Септември 28, 2009 От другата тема: Каквото правят хората в обикновения си живот, това правят и в духовния живот. Едни от тях говорят за небето, а отричат земния живот; други говорят за земята, а отричат духовния живот. Това значи, да хвърляш едни витамини за сметка на други. Витамини има и в земния, и в духовния живот. И едните, и другите ще използваш разумно. Следователно, ако в даден момент си свързан с духовния свят и се разговаряш с разумните същества от този свят, използвай ги, да придобиеш нещо от тях. Но в това време, не отричай знанието, което си придобил на земята. Тези знания взаимно се допълват. И на земята да си, ще се учиш едновременно и от земята, и от небето. Ново разбиране Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Иво, много е важен този цитат Напоследък, не знам защо, се замислям именно върху това - какво е мястото и ролята на светското и духовното в живота ни (макар че малко не ми харесват тези два термина, но ще използвам тях)? Мисля, че и други съфорумци се вълнуват (особено май тези на моята и по-голяма възраст ), писахме в няколко такива теми, а и някои постове в съвсем други теми пак засягат същия въпрос - примерно есето "По стълбите на живота" на Орлин тук. Имам много примери и около себе си. Познати, приятели, служители във фирмата (по някакъв закон на привличането при мен често попадат хора, които са ревностни последователи на някоя религия) ... От всичко, което виждам, установявам, че балансът между духовно и светско е труден. Човекът обикновено залита в едното от двете, което моментално нарушава хармонията. Забелязвам, че много от пишещите тук, по-скоро биха приветствали едно залитане към духовното, отколкото обратно. Обаче примерите около мен говорят друго - еднакво лошо се получава. Или дори (тъй като все пак сме на Земята) по-лошо е именно залитането към духовното или по-скоро ненормалното изваждане на духовното навън, в света: Светският живот е вън от човека, а духовният е вътре в него. Това е правилно. Стане ли обратното, човек потъва в света като лодка в морето. Правилно е лодката да бъде във водата, а не водата в лодката. от тук. Съзнавам, че с моето писане тук, в тази тема, едва ли ще повлияя на някой, който вече е наклонил везната натам. По-скоро споделям моите наблюдения. Защото ми е болно да виждам хора, които упорито се опитват да променят реалността съобразно собствените си разбирания. И, разбира се, търпят крах, подобно на героя на Орлин или с думите на Учителя "лодката им потъва". И аз много време си мислех като Никола, че във всички духовни учения и религии, просто намират прибежище и хора мързеливи, които не желаят да се справят със земните си задачи. Има и такива, лично познавам няколко... Но всички ли са такива? Според мен не всички са "духовни тарикати". Другата част са хора, които са претърпели (по една или друга причина) някакви неудачи във външния си, светски живот, чувстват се слаби, неспособни да се справят с материалния свят, трудно се адаптират, разочаровани са от нещо, плахи, срамежлви ... и т.н. - не е нужно дори да имат всичко това в комплект. Хората, които познавам, ако са добре реализирани в професионален план, имат проблем с общуването, семейството (рожденото и своето) или обратно, или в някакъв друг аспект се затрудняват в светския си живот. И тогава духовния живот идва на помощ, като компенсация; и като оправдание, защо съответното нещо в светския им живот продължава да не им е наред. В този ред на мисли обаче следва да се запитаме - това истински духовен живот ли е или по-скоро роля (в която може и много дълбоко да сме се вживели и почти да не излизаме от образ ), роля която ни позволява да намерим психологически компенсации на комплексите си спрямо външния, материален свят?! За мен такива хора имат нужда по-скоро от психотерапия, отколкото от топла завивка в някоя духовна или религиозна школа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 (edited) Много християни приличат днес на оня отшелник, който живеел 20години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия /обущар/. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето, дошла мома при брата му, да и вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата и топката сняг почнала да се топи. Брат му казал: "Брате, топката сняг ти се топи." 20години свят живот се стопил от крака на една жена; 20години свят живот се стопил от крака на един мъж.20 години свят живот се стопили от 10 оки злато. Казва си светията: "Защо 20 години съм бил глупав и не се ожених да имам деца?"... В Царството Божие няма мъже и жени, всички са человеци. Там ако влязат мъжете и жените, те ще го развалят. Не ви обиждам, говоря ви така, защото сте человеци и защото не трябва да се топи вашият сняг.... Никога нашето Божествено желание не трябва да измени своята посока на движение. Всеки живот расте в известна посока. Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога. Из "Разсмотрете криновата в полето как растат."-извънредни беседи Мисля си, че за това ни е нужно да познаваме себе си. Да можем реално да преценим силите си какво можем да направим за Бога и какво за себе си, за ближния... Не бива да се обезсърчаваме. Всеки ден с малки опити ние растем. За всеки има път, има място под Слънцето. И няма по- и най- духовен. Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга, във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Требва да имаме нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: "Не обичайте света!" То значи: ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога и един ден, когато Го познаете, той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него... Из "Пътят на ученика"-съборни беседи П.П. Ето и нещо интересно за пътя на душите, което би помогнало да разберем себе си http://indigota.com/index.php?PHPSESSID=c6...picseen#msg3144 Редактирано Октомври 18, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 И тогава духовния живот идва на помощ, като компенсация; и като оправдание, защо съответното нещо в светския им живот продължава да не им е наред. В този ред на мисли обаче следва да се запитаме - това истински духовен живот ли е или по-скоро роля (в която може и много дълбоко да сме се вживели и почти да не излизаме от образ ), роля която ни позволява да намерим психологически компенсации на комплексите си спрямо външния, материален свят?! За мен такива хора имат нужда по-скоро от психотерапия, отколкото от топла завивка в някоя духовна или религиозна школа. Това е хубаво, но малко крайно изказване. Ако някой претърпи крах в кариера или във "външния материален свят", защо да не потърси посдслон в духовното? Всеки ден виждам пълни с проблеми хора, които дори не осъзнават, че се тревожат или тъгуват за пълни глупости. Кой да им каже как да се справят с проблемите си?! "Психотерапия" - всички имат нужда от нея барабар с психотерапевтите, най-вече защото не знаят кой е истинския Лекар. Кой да им каже, че за да си щтастлив няма значение дали караш джип или лада. Кухи лейки в изобилие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Много мистици са нарекли физическия свят - светът на сенките. И то е така. Материализираната форма, когато стои пред светлината хвърля своята сянка, която се движи след нея. Така, физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва, че както сянката зависи от обекта и от неговото положение относно светлината, която го проектира, така всички случки тук в този живот зависят от формите на нашия духовен свят и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа - светлината, но трябва да се измени духовният свят на човека, да се получи нова сянка - физическия живот. Така, понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка - колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сенки на други, по-действителни форми, за да се получат резултати трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото след него вървят сенките на физическия свят. Практичен окултизъм- част1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.