Как и кога се запознахте с учението на Петър Дънов?

[Иво]

По темата

Беше лето господне 92-ро. Бях излязъл в полагаема отпуска от казармата. Служех в жандармерията, вътрешни войски в Нови Пазар. В една от малкото си отпуски преди това обикалях сергиите с книгите в центъра на Варна и търсех "източни мъдрости". Попаднах на авторката Беинса Дуно - поне тогава си помислих, че е жена, заради а-то накрая. Книжката беше мъничка, с мисли от "авторката". Започнах да ги чета в казармата и направо ме проникнаха като танкова картечница през каска... Спрях месото и т.н.

Та, в полагаемата, след няколко дни във Варна, тръгнах към Айтос - разбрах от един приятел, дядо Кольо (писал съм някъде за него), че по това време на годината бялото братство се събира в Айтос. Взех някакви влакове, сменях, стигнах. В Айтос питах народа и ме упътиха за посокат ана лозето, а на път срещнах две сестри и един брат - йога с брада. Там се настанихме в една къщичка, където се лягаше на земята, но имаше постлано с одеяла, както и одеало за отгоре. На другата сутрин този брат, йогата, ме сръчка да ставам, да сме посрещали слънцето. Леле, беше рано. Качихме се горе на някакво плато и няколко души зачакахме слънчо. Аз бях "се наял" с някакви книжки за тибетски йоги вече и оттам бях научил някакви дихателни ритми. Започнах да правя дишането така, както бяхме прави. Тогава за пръв път ми се случи нещо, което после пак ми се е случвало: пренаситих се с въздух, налягането ме замая и ... паднах по гръб. Лежах около две минути като не можех нито да стана, нито да говоря - и вибрациите и т.н.. Добре, че имаше тревичка... . Някоя от жените се обърна и спокойно ми каза нещо от сорта на: "Аааа, с дишането трябва да внимаваш - сутринта има много прана..". Аз тогава бях много социално тревожен и ме беше супер срам, че паднах...

Гледахме изгрева. После слязохме долу на лозето и този брат, йогата, вика: "Айде сега да видиш една гимнастика...". Аз тогава не бях и чувал за паневритмията... Влязох в кръга обаче и започнах да асоциирам за кукутцу и неко аши дачи... - защото някои от стъпките приличат малко на някои позиции от карате... Викам, я гледай тука, що е лесно! След известно време обаче почнах да бъркам стъпките - при квадрат, при тъкане и т.н. . След малко ужасно ме заболяха и раменете - нали ръцете са почти постоянно настрани и нагоре. А тогава бях трениран наистина като за световно - в Нови Пазар почти всеки ден бягах по 21 км. до едно село и обратно, отделно лостове и зала и чувал и т.н. Въпреки това обаче раменете така ме заболяха, че ми се ревеше. Викам си обаче: "Ей, тези бабки тука могат, аз ли няма да мога...". После на лъчите и пентаграма съвсем загинах. Имах мускулна треска на раменете после поне три дни ... .

Тогава бях на 21. И преди, още от 19год. се интересувах от дзен: "Да минеш през вратата, която обаче я няма.." - ъъъ, шах и мат с пешката... На 21г. обаче нещо се събуди в мен - просто като клик. Като спусък. Събуди се в мен едно ново съзнание. Една жажда за идеали, за духовност и сърдечност. Сякаш една вълна ме грабна тогава - и не ме е пуснала и досега, ща или не. Тази жажда беше много силно примесена с катаклизмите на егото ми, които тогава бяха големи. Но събудената духовност ги разбърка из основи и ги направи огромни... . За да могат по-късно тези катаклизми бавно и постепенно да изкристализират в нещо по-стабилно и цялостно.

След Айтос тръгнах директно за Рила - разбрах, че там е бил съборът на братството. Тръгнах с едни гуменки, тениска и лятно яке. Там се губих в планината, валя ме студен септемврийски рислки дъжд, висях по някакви скали...

[Розалина]

Все още не съм се запознал. Надявам се да успея

Здравейте.И аз като БожидарЗим се надявам да успея.Колкото повече чета беседите,уча паневритмия,толкова повече разбирам ,че съм в самото начало.Писала съм тук,че спонтанно реших да изучавам беседите в реда на изнасянето им.Няколко месеца след това решение,което приложих и на практика, с доста голяма увереност твърдя,че това е един от начините,ако човек иска да се запознае с Учението.Повод за това твърдение ми дава една "случайна" случка от миналата седмица.Беседата за тази неделя е "И отиде та се представи".Изнесена е през 1919 година.По погрешка влезнах в друга беседа със същото заглавие държана през 1935 година.Започнах да я чета и някак не успявах да влезна в темата.Зачудих се,защо след като досега беседите ми вървяха гладко,изведнъж се спъвам.Тогава погледнах и видях,че тази,която разглеждам е изнесена през 1935 година.Някой може да си каже:"Какво толкова,нали е по същата тема.?"Да,обаче предполага подготвени слушатели,каквито са били хората,които са слушали беседите от началото на цикъла.Т.е според мен всяка беседа е свързана с предходните.Има една тънка нишка,която върви през беседите.Все едно нареждаш пъзел.Те могат да се разглеждат и изучават тематично,както са събрани в книги или като се следва реда на изнасянето им.

Запознаването с Учението ,чрез изучаване ,е само началото,защото това учение освен общочовешка философия и обяснение на сътворението,на процесите преди,сега и след началото ,тълкуване на древните текстове от библията и писанията ,най-вече е приложение ,ежедневно приложение на наученото.Затова си мисля ,че то се учи цял живот.

Ако,за да съм в темата трябва да отговоря кога и как за пръв път съм се срещнала с Учението ще отговоря,че за мен първата среща беше чрез паневритмия.Спонтанно се включих в един курс и започнах да играя.Скоро разбрах,че искам да науча повече за смисъла на паневритмия и започнах да търся и чета беседи и книги.Понеже все нещо ми липсваше и не успявах докрай да усетя,да разбера това,което Учителят е говорил и защо точно това е говорил на слушателите си,след няколко опита с книги и хаотично взети беседи,избрах да започна от самото начало.Така се случи при мен .Както казва нашият народ,апетита идва с яденето.Започнах да прилагам това ,онова,от прочетеното.Виждах резултата,който винаги е бил добър.Резултата от житния режим,от паневритмия ,от упражненията , от възприемането на философските идеи и приложението им в ежедневието.Практикуването на учението повдига , зарежда и хармонизира .Светъл ден.

[Eлф]

Докато четях разказът на Орлин имах чувството че чета К. Кастанеда ))

[Иво]

По темата:

... Така докато бях на село, понеже обичам да се ровя из къщата от малка, почнах да се ровя и из книгите на Ковачева, после и на Учителя. В осми клас направих първият си опит за гладуване...как ми беше премаляло, и главата ме болеше, а бях цял ден на училище, защото имах занималня...вече само чаках да се прибера в къщи и като се прибрах здраво се наядох...но това са подробности. От тук започва животът ми с Петър Дънов, толкова неща грешно съм направила, понякога си мисля че щеше да е по-добре никога да не го бях чела...толкова добре се разбирах с живота когато бях малка, толкова добре правех всичко!!! Когато четях Учитля в началото, имаше нещо което не ми харесва, говореше токова разумно, но все споменаваше Бог...Защо, постоянно споменава Господ? Това ми звучеше някак много религиозно, а аз не съм религиозна, не обичам да говоря за Бог, защо той толкова често го споменава...Само че продължавах да чета, не можех да спра или ако спирах, след време отново се нахвърлях върху някоя книга и четях даже и без да рабирам какво чета. След време почнах да разбирам това-онова, но и все още не всичко ми е ясно. Преди много се ядосвах, защото понякога ми се струваше, че си противоречи и уж съм намерила няакъв отговор, а след време се оказва, че не е така. По-късно се примирх като разбрах, че той е говорил на различни хора, мислещи на различни нива. Колко ли още много ще има да разбирам, преди си мислех, че знам много неща, а днес понякога си мисля колко малко знам и как ми се иска да съм била на лекциите на Учителя, да го чуя как говори, да го попитам и той да ми разясни това, което не ми е ясно...как ми се иска да съм поживяла малко край него.

Вървя днес по някакъв път, но дали е този, който ми е предписан от Бога, нямам никакъв опит с окултното, с висшите сили и знание, не мога нищо, не мога даже правилно да се храня, не мога да се пречиствам, не мога да се концентрирам, понякога само като си кажа "мога" и се получава нещо, което трябва да свърша по задължение. Понякога сякаш е по-добре да забравя за тези неща и да гледам живота с очите на обикновен човек, който не вярва в това, така и правя понякога, но и така не съм доволна. Не искам да оставям това, което обичам, това което е било с мен цял живот...Едно със сигурност научих досега - когато искам нещо наистина силно, с цялото си сърце, ако е волята Божа то ще се осъществи, това съм изпитала и това мога да кажа. Само дето изпаднах в противоречие - не знам какво да искам, вече не знам какво да искам, защото когато получа това което искам, пак не съм доволна и щастлива. А вече сякаш не искам и да съм щастлива. Какъв е смисълът да си щастлив след като после пак си нещастен или пък какъв е смисълът да си щастлив ако постовянно си щастлив, става скучно.

Това е пътят ми дотук приятели, с няколко прага. Радвам се, че сте прочели всичко, ако сте го направили, защото всяка дума е важна за мен, всяка дума, която съм споделила и която съм запазила за себе си, защото както е написала Айн Ранд в една своя книга: "Най-хубавите думи са неизречените!"

Поздрави!

И още едно мнение по темата:

Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане

Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила.

Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща.

Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща.

Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела.

Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!!

Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво.

И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам.

Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой.

Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно.

[braman]

За първи път за Петър Дънов чух преди повече от 10 години - на едно от ходенията ми на курса по йога. Като си говорихме с инструктура за великите постижения и чудесата, които напредналите йоги можели да вършат, той спомена, че в България е имало един такъв човек, който също е можел да върши такива големи чудеса - с един пръст можел да премести канара (или нещо подобно беше)...Това ми прикова вниманието - какъв е този българин, що за човек е...

И започнаха първите книжки. Запознах се с хора от Братството. И макар че в онези луди тийнеджърски години проверявахме всичко, което хвърчи, наистина ли става за ядене, нещо в мен остана като живо и топло, особено от книгата "Новото човечество".

После последваха лутания насам-натам...Но винаги ми е правило впечатление топлото отношение на хората от Братството.

[mochito]

За първи път чух за Бялото братство по много странен начин. Бях ученичка в училище и имах задание по география да напиша нещо като мини реферат за седемте рилски езера. Естествено се сещам за това задание един ден преди крайния срок и едниственото нещо което открих в интернет беше все свързано с Бялото братство. И аз започвам да чета реферата, а учителката ми по география реагира доста бурно като ми каза, че не искала да слуша за тези "сектанти". Аз бях искрено учудена на тази реакция, защото за една друга учителка знаех, че е от Бялото братство и беше един изключително позитивен и усмихнат човек. И за мен беше странно един толкова позитивен човек да е член на секта.

Когато се прибрах вкъщи майка ми ми обясни, че не става въпрос за секта (явно и тя е започнала да се интересува вече от Братството), а за едно много хубаво Учение. Няколко годни по-късно майка ми стана ревностен последовател, а малко след нея и аз. Интересното при мен е, че в началото като четях беседите не можех за много продължително време да се концентрирам върху тях - доспиваше ми се и губех интерес. Много интересно ми беше единствено когато слушах четенията на неделните и утринните беседи. И така до един момент в който се включих да играя паневритмия и започнах вече много повече да чета и да се интересувам. Една от първите книги, които прочетох и която много силно ме впечетли беше книгата на Боян Боев - Доброто разположение.

Преди да се запозная с Учението на Учителя съм чела повечето книжки, които и майка ми си купуваше (явно сме много близки в духовно отношение с майка ми) - поредицата за Селестинското пророчество, книги за йога, други разни езотерични книжки, но стигайки до Учителя просто намерих всичко от което имах нужда!

[borislavil]

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

[helen]

За първи път зърнах Словото на Учителя, преди около 8-9 години, от една малка книжка с избрани мисли, която бе съставена от жена, която била болна, но се излекувала и съставила книжка в знак на благодарност. Прочетох я за един ден – беше толкова мъничка. И знаех, че това е за мен.

След това не предприех някакви усърдни действия в тази насока. След известно време една приятелка ме заведе на гости при човек, който познавам от съвсем мъничка. Спахме при него. Толкова ме впечатли огромната градина, която гледаше сам, той беше в пълна хармония с това място, песните които пееше, разговорите които се водеха, които само слушах.

Сутринта посрещнахме слънцето. Тогава пак усетих, че това е точно за мен.

Купих си една, две книги с беседи. Почнах да ги чета.

След това разбрах, че друг приятел на нашето семейство също е от Братството. И него познавах от много малка. Споделих с него за моите интереси, след което започна да ми изпраща най-различни неща за четене, които поглъщах. Мисля, че това е истинска дарба – да усетиш кой колко може да поеме в определен етап от неговото развитие.

Първото, което ми направи впечатление от Учението наистина бяха думите. Но специално при мен, мисля че изигра много важна роля прякото или косвено присъствие на тези хора, които винаги са били около мен. Грабна ме тяхното излъчване, начина по който говореха, отношението им към природата и хората.

Редактирано Октомври 13, 2010 от helen

[Пламъче]

Писах вече при какви обстоятелства се запознах с Учението.

Иска ми се да кажа как се чувствам сега,след като започнах да го разбирам по-добре.

По-верни и по-точни послания не съм срещала!

Прекланям се пред Гения Беинса Дуно!

[Guest atanas_vezirev]

Aз чух за Петър Дънов през 1997г.

За съжаление обаче слушах и наблюдавах хората ,които се водеха стрикни негови последователи и обясняваха повечето от постъпките си с тълкувания от учението.Казвам за съжаление,защото повечето от разъжденията им водещи до постъпките им никак не ми бяха пример за подражание.Това ме отказа да започна да чета.Насочих се към източните учение,които също не ме удовлетвориха ,върнах се към християнството ,но консерватизма ме задуши,отскоро преоткривам това ,което загърбих преди 10 години.Разбрах че не съм направила разграничението между личност и учение,жалко ,толкова лутане ,за да се върна пак там от където тръгнах.Но пък допълнителните знания никога не са излишни и препоръчвам да не се ограничават до един авторитет,поне според мен е така.Въпреки че в един момент се оказва че всичко е едно и също ,поне ще се види от различни гледни точки .

Много важна публикация, Диди! Най-голямята грешка, която можем да направим е да отидем първо при учениците, а не при Учителя. Тогава, най-често ще попаднем при калпазаните вместо при отличниците по закона за рефлексията.

По този механизъм се заблуждават много хора и досега гледат да не се заразят с "опасната ерес" и да станат "смахнати дъновисти". Та затова за себе си съм решил: Първо при Учителя, при Извора, особено за "новите". Но трябва да отбележим, че Школата е така чудно "подредена", щото няма "вън" и "вътре". Въпрос само на степени на съзнанието.

През 2003, на път за морето по време на летния си отпуск, си бях купил няколко книжки със Словото на Учителя. Вече бях спрял да ям месо в края на предишната година. Помня, че бях на една вила на Албена и един следобед започнах да чета от "Книга на законите". Това Слово беше плът и кръв. Така започнах. Живота ми се промени - минах през доста трудни моменти. Разделих се с доста недоразумения. Това е. Който иска да живее само по форма и за удоволствие, по-добре да не се захваща. Макар че...

[Nickelangello]

" Човек Може Да Намери Истинския Път Само Във Време На Мъчнотии И Страдания..."

Лето Две Хиляди И Десето.Мястото Лондон,Англия.След Близо Четири Годишен Престой На Острова Бях Поставен В Доста Незавидно Положение.Благодаря На Господа.В Живота Си Съм Преминал През Куп Мъчнотии и Страдания,Ще Ви Спестя Подробностите.Та Да Се Върна На Темата.Винаги Съм Се Интересувал Горещо От Историята На Българите.В Един Красив , Слънчев Ден Попаднах На Книгите "Големият Заговор Срещу Българите " На Христо Маджаров " . До Тези Книги Стигнах В Търсенето Си На Четиво Относно Богомилите.От Тук И Се Запали Интересът Mи Към Учението На Бялото Братство.След Което Попаднах На Аудиофайлове С Лекции От Учителя На Младежкия Окултен Клас И След Внимателното Им Прослушване Веднага Разбрах Че Това Е Което Съм Търсил Цял Живот.

"...Човек,Който Иска Да Се Движи По Правия Път,Ще Срещне Най - Голямо Съпротивление."

[Иво]

По темата

Познанството ми с един човек ме "заведе" до Беинса Дуно. За което съм му безкрайно благодарна!

Не изведнъж, постепенно, в период от може би две години. Интересно беше, че аз се влюбих в този човек. За мен той олицетворяваше чистота, доброта и отзивчивост. Беше идеалът , към който се стремя и се опитвах да го достигна. Преди да започна да чета беседите на Беинса Дуно, той ми разказваше, обясняваше, отговаряше на въпросите ми и винаги с отговорите, които всеки може да намери в беседите. Удивлявах се на Мъдростта и Истината на това, което ми говореше. Темите бяха различни, многообразни и какъвто и въпрос да възникнеше при мен ,моят приятел винаги намираше отговор. Удивлявах се на ума на този човек.

Не се виждахме, говорехме по телефона.

Но аз все още не бях прочела беседа. Един ден той ми каза, ако " имаш някакъв въпрос във връзка с беседите, нещо важно , обаждай се , за да го споделиш, да го обсъдим, ако ли не аз съм много зает , времето не ми достига за ежедневните ми задължения, моля те, съобрази се с това'.

Време беше. Разбрах, че за да продължа да разговарям с него беше нужно да се потрудя малко. Взех си книгата "Сила и живот" т.2 и започнах. Беше зима. Изключително благотворно време за четене. А беседите....... Прекрасни. Толкова мъдри и толкова много неща само в една беседа. Тогава осъзнах какво направи той за мен. Споделях радостта си с него от прочетеното. А някои неща вече знаех. През тези две години, аз помнех нашите разговори и сега сама четях и се радвах на Словото.

Постепенно бях променила много навиците си. Вечерях преди залеза,месех хляб, хранех се изключително с домашно приготвена храна, плодове и зеленчуци. Пеех. Четях много. Докато един ден отидох да видя и изгрева на слънцето, играх и паневритмия.

Сега този човек не е до мен, продължи по своя път и много ми липсва. Приятелството му, разговорите.

За мен той беше Наставник по пътя. Радваше на всеки мой успех, на моите малки стъпки в Учението. Сега и тези похвали ми липсват.

Момента , на нашата раздяла за мен беше неочакван, шок. изпаднах в депресия. Най-трудната зима за мен досега.

Сега се опитвам да се върна там, където бях стигнала с негова помощ, само че сама.

Вдъхновяващо е , прекрасно е да има до теб някой, който ръка за ръка да те води по пътя.

След време разбрах, че за някои неща друг човек може донякъде да подведе. Трябва да се вслушаме в сърцето( душата) си и да гребем от извора.

Извора е Живото Слово на Беинса Дуно.

Радвам се, че се запознах с братската група в града, в който живея и разчитам на тях за обмен и вдъхновение. Наистина, когато отида на изгрев и заедно с тях посрещаме слънцето, тогава имам всичко, не усещам празнота . После играем и паневритмия.

[Eshavt]

Кристиян от този форум ме насочи към това място. Благодарна съм му от сърце за тази насока. Вече 5 години Учението ме носи и ме крепи.

[Emmy]

Помня, преди няколко години по случайност се бях натъкнала на името Петър Дънов.

По онези времена, това име ми беше напълно непознато. Дори не си спомням точния контекст, в който съм го срещнала... навярно съм го помислила за някой историк, политик, или и аз не знам какво... защото въобще не си направих труда да проуча неговата личност, история и учение. Може би ако го бях разкрила по-рано, всичко щеше да ми е много по-ясно в сегашния момент, но... за съжаление тогава сякаш не притежавах достатъчно опитност в живота, която да ми подскаже. Всъщност, като се замисля ... дори и да го бях открила тогава, едва ли щях да го приема по същия начин. Тогава живота ми беше напълно погълнат от ежедневието, нямах достатъчно познания, дори не бях започнала да се интересувам от неизвесното – т.нар окулт, медитация, йога, същността на човешкото съзнание, различни концепции и идеи свързани с Христовото учение, а също и истини свързани с грубата реалност като конспирации, извънземни и т.н. Въобще не бях навлязла в цялата тази тематика и не бях изчела материалите, които сега... (толкова ясно виждам) се допълват и припоктиват. Намирам съотвествия в думите на една шепа мъдри и добри хора, които са говорили и писали от любов към човечеството. Източниците са безброй, а посланията им ми се сториха толкова близки, и истинни, че нямаше как да не се вгълбя в това море от информация... И да чета и чета и чета... много и различни материали, гледни точки и т.н.

До самия Учител и неговите беседи стигнах в последствие.

Все още съм доста начинаеща – не съм ходила на срещи, не съм играла паневритмия, не съм посещавала лекции и т.н. Дори не познавам хора, които да вярват, или които да се интересуват от подобни въпроси. Повечето ми приятели и колеги са атеисти/материалисти с религиозни примеси. Това е една от причините да се регистрирам в този форум. Може да се каже, че това е моето духовно приключение.

От както започнах да чета беседите на Учителя, наистина се чудя защо не можех да се родя по неговото време... да понауча малко. Знам, че сигурно има причина, но все пак... много жалко.

Редактирано Март 30, 2011 от Sybilla

[Guest Дриада]

Беше по време на демокрацията през 1989г. Гледах Паневритмията в 17.30 часа по телевизията.Нямах представа за философията на Учителя.Съдбата ме срещна с една сродна душа- интелигентна млада дама, която бе тръгнала по пътя си на духовно развитие и двете се лутахме да си усетим душите.Беше през 1999 г.Изкуството ни събра, картините и пътя ни на себеосъзнаване.След размяна на солидно количество книги по между ни от друго естество, попадна и книга с лекциите на Учителя 2002г..Веднъж, два, три и повече пъти.Най- много ми допадна "Хранене и здраве съобразно теорията и учението на Петър Дънов" от Христо Дочев.Веднага си я купих и върнах на моята приятелка нейната.Четох я 2-3 пъти и през 2003 г. и както бях бременна в петия или шестия месец с малкия син си реших и окочателно станах вегетарианка.Третия пореден опит беше успешен, благодарение на вярата от книгата.Бях си я скрила в най- важните вещи и в родилното отделение през месец август, когато се появи на бял свят чедото.

В един прекрасен ден приятелката реши да ме заведе в магазина, където можех да си купя книги с лекциите на Учителя.Тя беше решила да види готовността ми- дали ще устои вярата ми.Пък и започнаха промени, промени и до сега.Разбиваш стереотипи, илюзии около тебе.Не може да е отговорна приятелката ти, ти сам и толкоз. Купувах си заглавия, разменях с моята близка.

После всеки си има усещане колко да чете от Учението, кога му е приятно.Може да забави темпото, да спре по пътя си с автор, да смени с друг, след това да се върне към Учението.Така се усещахме с моята близка, споделяхме, израствахме.Съдбата ме събираше и с други духовни хора, разделяше ме.Най- интересното е за една сродна душа, която ми бе толкова близка в ученическия период.Мислех си, че сме изчистили каквото има по между ни, но съдбата ме срещна с нея след десет години.После още толкова време мина и пак се срещнахме.Направо удивителни са знаците на съдбата!Същата жена четеше и Учителя и всеки нов езотеричен автор.Двете се чудехме една на друга как времето, което ни е разделило, ни е направило толкова духовно близки.Имахме чувството, че Бог не си е губил времето,говорил ни е и сме вървели една към друга макар и по различни пътеки.

[Буби]

Как и кога се запознах с Учението? Пролетта на 1990г.- Пролетта на Демокрацията, Новото Време беше дошло, а с него и нови свободи, нови вестници никнеха като гъби, в един такъв нов вестник прочетох за първи път статия за Учителя(след време осъзнах за себе си, че с това ще запомня Новото Време). Първото ми впечатление не беше нещо особенно, имаше снимка на Учителя в профил с балтон, брада, шапка, абе добре облечен, асоцийрах го с Димитър Благоев, обаче говори като поп(а ся де облечен като социалист, а пък говори като поп), в статията пишеше за набесните йерархии, власти, сили, ангели, архангели и т.н., после от тук малко. Та от тук малко, от там малко, започнах да придобивам представа, но от прочетеното и чутото нищо не разбирах. По това време започнах да ходя на окултни сбирки при Венелин Паскалев, където от време на време гостуващ лектор беше Др.Илиян Стратев. По същото време тренирах айкидо, карате, интересувах се от источни учения, но още не си бях избрал нещо конкретно. Обаче започнаха да излизат все повече и повече книги по най различни интересни теми, а пък аз несъм книжен плъх да насмогна да прочета всичко, не е като при соца за 20 години да излезнат 5-6 книги и ти да ги знаеш всичките. Та сега какво да правя, имам интерес, пък вече много информация, значи налага ми се е да стесня избора. Това което описах е един процес продължил около 2 години. По това време може би есента на 1992 в НДК имаше търговско изложение на български стоки и цяла София беше накичена с информация за това, като мотото на кампанията беше "Изберете Българското", това и направих избрах Българското, т.с. ориентирах се към Учителя. Пак по то ва време взех че се похвалих на нашите, т.с. семейството ми, ася пробле ми де, оказа се че дядо ми имал сестра "дъновистка", в същото време някаква украинка формирала някакво "бяло братство" дето се самоубивали, въх изведнъж роднините ми насръхнаха баба ми, леля ми, майка ми, баща ми, проблемиииии ... и така няколко години, и през 1995 качих майка ми на Рила, преди това я бях развел по Витоша, на Бивака, и като видя и чу на живо какво е баратството даже го хареса, та такива ми ти работи ... .

Редактирано Август 3, 2011 от Буби

[Мартин1977]

Моето запознанство със словото на Учителя беше доста интересно. Та....аз произхождам от семейство на хора "здраво" стъпили на земята и доста слабо религиозни хора, а мнението ми за Бялото братство беше че е някакъв род секта. Та един есен ден на 2008г както обикновенно си "ловувах" книжки в Ориджа на Скай сити и гледам една червено-синя книжка "Българската душа". Аз съм запален националист и като такъв книжката веднага ми грабна окото! Въпреки някой свой резерви я купих и си я отнесох в къщи. Късния следобед същия ден отворих да видя какво пише вътре и се зачетох....В края на първата страница имах доста особенно усещане - изпитах силно изразеното чувството че току-що съм се събудил! Това беше странно защото часът бе около 16 и от сутринта не бях лягал нито задрямвал- напълно буден си бях! Това беше първия ми досег с словото на Учителя - сега вече имам доста негови книги Най-интересното от цялата история е че покрай мен със Словото се запозна и моята приятелка! Но черешката на тортата беше майка ми - закоравелия материалист взе да се интересува от молитви и прочее. А що касае мен преди да открия Словото в храната си бях направо вълк -без месо не сядах на масата! Сега съм вегетарянец 90 до 100 процента според случая-колко ме насилват или изкушават с меса, на какво да се прави като месото е във почти всяка храна около нас....

[Guest Емил от Льонеберя]

Томче с беседи ми попадна 1994 година. С учението се запознах 1999 година, в школата влязох 2011 година.

[hipathia]

Беше още по комунистическо време, когато ми попадна книжка на Учителя. Тогава мозъците ни бяха доста промити , аз прегледах написаното и си казах: "Мир и любов, мир и любов..." - това всеки го иска и проповядва, не е лошо, но не е нещо особено, всеки човек иска да е добър и да го обичат. Да, ама не. Докато не проумее човек с целия си разум и не почувства с цялото си сърце какво велико нещо са любовта и мъдростта, за които говори Учителя - нищо не е разбрал и нищо не е живял. Но за това велико порастване ми беше нужен почти целия последен живот. Казвам последен, защото съм увурена, че има прераждане, макар и не точно в същия смисъл, както досега го разбираме. Има проявление на физическо ниво на душата, като по - висшата част от нея остава извън тялото. Но нямам никакви претенции за правилно тълкуване - просто аз си мисля така. Но какво беше учудването ми, когато преди две години ми попадна един случайно неизхвърлен дневник от моята дъщеря, когато е била около първи - втори клас, Там, на едно поле, с разкривени букви бяха написани основните сентенции от учението на Учителя - и най - вече за любовта." Любовта - тя е същността, тя дава смисъл на живота, ценете живота, защото той е шанс за по- добра душа" - беше написано с детски почерк. По това време, когато е било написано, аз нямах нито една книга на Учителя. Откъде това дете знеше за смисъла на живота и то - есенцията от учението на Учителя?! Вероятно, от минало проявление, не мога да зная със сигурност.

В този смисъл - много пъти са ме питали в разговор за Учителя - добре, кой е Учителя, кой е Петър Дънов?

Ясно е, че не е обикновен човек като нас. Но - какво да отговоря? Чудила съм се много пъти. Бях прочела в един от спомените за него, че веднъж е казал за себе си, че той е Духът на Истината. Но...какво означава това, не знаех.

Даже, ако кажех някъде горното, ми се усмихваха и повдигаха вежди - как може да вярваш в това?

Докато... преди седмица четях евангелието на Йоан Богослов и ето какво прочетох:

Глава 16:

13 " А когато дойде Той, Духът на истината,ще ви упътва във всяка истина: защото няма да говори от Себе Си,но каквото чуе, това ще говори: и ще ви извести за идните неща."

Има още няколко пасажа в глава 16, но който желае - може да ги провери в самото евангелие на Йоан Богослов.

Не зная какво да коментирам, но бях разтърсена из основи и сега настръхвам като го чета , проявлението на Учителя е било споменато и предвидено от самия Христос. Той го нарича още Утешителят.

[АлександърТ.А.]

При социализма информацията течеше по други канали , което правеше живота да изглежда различен . Обикновена илюзия  

Покрай йога спрях консумирането на мръвки .Станах вегетарианец . То сега има много и различни наименования .Но това ме привлече към непознатия но често споменаван , Дънов .Вече ми бе станало интересно устройството на света . Нямах време да се занимавам но виждах че християнството бе по целия свят . Значи имаше ресурсите да доминира  и определя живота на планетата .  Отделните религии макар в сърцевината си подобни , да не кажа еднакви , бяха и противоречащи си . 

Та в книжките с беседите на Дънов открих единството , по точно обединителната сила , на практика присъстваща във всички духовни течения . Но там тя , Любовета , бе само част от всичко . До като при Дънов , Любовта е във всичко . Тя е спойката защото , тя е импулса за сътворение и помирение на антагонизмите . Без нея нещата  се разпадат .