Христо Ботев

[АлександърТ.А.]

Смешен плач

 

 

 

Смешен плач Автор: Христо Ботев

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, – плачете! – лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!

Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.

Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.

Християнството има своите мъченици, доде нарече роба „син божий, син человеческий“; има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин“; има ги и ще ги има и социализмът, който „иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града“. Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.

Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат – училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско.

Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. „И свободата ще има свойте езуити“, казва Гейне.

Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?... И ще бъде ден – ден първий.

 

https://www.nationallibrary.bg/botev-c/#p=1

Редактирано Януари 7 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Цитат

Рейнна Спасова
2 дни  · 
06.01.
176 години от рождението на Христо Ботев
........................................................
На поляната на Изгрева при разговор между Галилей и Учителя идва духът на Христо Ботев и се обръща към Учителя: „Разбрах, че Ти си най - големият тук, на Земята, и всичко зависи от Тебе. Пусни ме да се родя в България и да помагам за освобождаването й от новото робство, в което е попаднала." Учителя го пита: „С какви методи ще работиш?" Ботев веднага отговоря: „С ножа и пистолета, разбира се." Учителя му казва: „Това е стар метод. Измисли някакъв друг метод за работа, ела и ми го кажи, и ако го одобря, ще те пусна пак на Земята."
                                            Светослав Няголов
(из "Най - благоприятните духовни  условия за българите")

Росен Петров
26 юни 2023 г.  · 
Знаете ли, че Христо Ботев е написал учебник по математика? Ако не знаете, не се притеснявайте, самият аз съм доста изкушен от историята, но дълго време бях пропускал тази информация. Историята е описана детайлно от Захари Стоянов в биографията на поета, но минава някак си мимоходом, а поне за мен това е факт с огромно значение. 
Накратко фактологията. През 1872-1873 година, Любен Каравелов поръчва на Ботев да преведе от руски на български един много популярен в тогавашната Руска империя учебник, с цел той да бъде издаден за българските ученици в Османската империя. Ботев се заема със задачата и скоро преводът е готов, а книгата издадена под името „Първите четири аритметически правила и счетовете”. Само че, „преводът” е изключително свободен, „българизиран” и като изключим математическите правила си е направо авторски. От 65 задачи в руския оригинал, Ботев запазва само 9 и добавя 47 съвсем нови, които са свързани със знания по биология, астрономия, физика, география и история. Според някои педагози, това е първото прилагане на интердисциплинарен подход в български учебник, нещо изключително напредничаво за онова време. Освен това, гениалният ни поет и публицист поставя математическото обучение изцяло в български и патриотичен контекст. Как успява? Ето Ви само някои уникални примери за публицистичната дарба на Ботев и неговите задачи:
„Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?”
„България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)”
 „Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?”
И още доста други подобни примери. 
Как продължава историята? Учебникът е отпечатан, но заради „прекалено патриотичния” поглед към аритметиката и особено заради едни математически подигравки с харема на султана, така и не влиза в реалното образование. Всъщност, един даскал повдигна въпроса, дали така не се буни прекалено народа и с цел „да не се навреди на училищното дело” повечето екземпляри са унищожени. Да не забравяме все пак, че годината на издаване е 1873 и свободата е изглеждала още много ефимерна. 
Защо Ви разказвам тази история? Първо, защото тя показва колко малко знаем за истинските мащаби, дори и на една национална икона като Ботев. Освен гениален поет и голям революционер, някак си забравяме, че той е бил и изключително знаещ, интелигентен учител с безкрайно висока обща култура. Второ, учебникът, практически пренаписан от Ботев, е блестящ пример за това как родолюбието може да се слее дори с една точна наука като математиката. Много пъти съм си задавал въпроса, защо българите от Възраждането и периода от Освобождението до 1918 година тотално се различават от нас. От старите снимки ни гледат сякаш други хора - горди, със самочувствие, а не поомачкани. За трийсетина години България ще прави гигантски икономически, военен, интелектуален скок. Превръща се в една прогресираща, вярно пълна и с балкански нрави, но все пак европейска държава. Отговорът може би е, че тогава поколения наред българи са се учили по учебници, като този на Ботев. Учебници, в които както някой беше казал поетично: „най-важната буква е била „Б”. „Б” като България.” Интересно ми е дали в някой днешен учебник може да се открие математическа задача с такива „Ботеви” условия? И още нещо, Ботев е написал този учебник, когато е бил само на 25 години. Нека помним.

 

Редактирано Януари 8 от АлександърТ.А.