228. Да не бъдете съдени - Съборна беседа, 24 август 1926 г.

[Донка]

Матея, 7:1
Размишление

228. Да не бъдете съдени - Съборна беседа, 24 август 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

 

Цитат

 

Оттук ще направите следното заключение: има хора, които много дрънкат; има хора, които не дрънкат. И едните са на мястото си, и другите са на мястото си. По едните коли минават, а по другите цветя и плодни дървета растат. Тази е разликата. Следователно, ако искаме по-скоро да извървим един прав път, ще минем по камъчетата, защото по някой път е опасно да минаваме през меки места, т.е. през меки хора. Каруцата затъва през меките места и нищо не става. Ето защо, искаш ли по-скоро да минеш, през камъчетата ще минеш, но искаш ли хубаво грозде да ядеш, искаш ли хубаво жито да се роди, искаш ли хубави плодове да ядеш, при този чернозем ще отидеш – при меката пръст. И едните, и другите са за похвала. Лошото е, когато хората не са на мястото си.

Аз считам, че всички, които ме слушате, сте от категорията на меките хора. Като ви говоря за тези камъчета, които стоят отвън и по които коли минават, трябва да ме разберете добре. Господ знае защо ги е поставил вън и вие няма да им се сърдите. През тях ще мине Божествената кола. А това, че много шум се вдига, се дължи на факта, че колата минава по твърди места. Това трябва да подразбирате от стиха: „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Това значи: не правете своите заключения преждевременно! Някои правят своите заключения много прибързано, съдят се сами и казват: „От мене нищо няма да стане, майка ми е такава, баща ми е такъв – от мене човек няма да излезе!“ – Не съди прибързано, не говори глупави работи! Господ не те е пратил на Земята да съдиш, да се произнасяш дали ще станеш човек, или не. Като те е пратил на Земята, Той е определил какво ще станеш, а ти трябва само да учиш. Ако си чернозем, трябва да знаеш, че при тебе ще дойдат водата, житото, всички плодни дървета, всички хубави цветя, и ти ще се разговаряш с тях. Всеки ден те ще ти донасят своите писма и ти ще бъдеш щастлив. Като работиш за тях, те ще ти оставят своите блага. Листата им ще бъдат твоята заплата – те са думите на Живата Природа. Когато листата окапят и започват да гният, те представляват за чернозема една хубава печатна книга.

 

Да не бъдете съдени