784. По образ и подобие 1940 - Неделна беседа, 3 ноември 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Като роди дете (1940–1941)

По образ и подобие

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само няколко стиха от евангелието на Йоана от 12 глава от 12 ст. до 20 стих.

(12) На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, (13) взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осана! благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев! (14) А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: (15) „ Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично“. (16) Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус, тогаз си наумиха, че това бе за него писано, и това му сториха. (17) А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкръси от мъртвите свидетелствуваше. (18) За това го и посрещна народът, защото чуха, че сторил това чудо. (19) А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.

Духът Божи.

Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“. И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете. Сега не искам да се спирате върху полицата. 

Най-важното е утрешния ден. Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?

Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му. Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.

Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може. Защото всичките хора не разсъждават еднакво.

 По образ и подобие 1940