Дина Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 "Пуснете децате при Мен и не им пречете!" От Матея свето Евангелие Как тълкуваме? А в действителност какво е нашето действие? Честит да бъде празникът на децата! И слънцето им се усмихна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Аз го разбирам така - детето може да се произнесе за всичко чрез своята неподправеност и чистота и каквото посочи, то да бъде Истина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 В празничния ден е добре да си спомним и за онези деца, които ще умрат, без да са се порадвали нито на парче хляб, камо ли на 1-ви юни.... Всяка година в света от болести или след насилие умират десет милиона деца, като повечето от тях – 94% - са в развиващите се страни. Девет от десетте държави с най-висока детска смъртност се намират в Африка. След Ирак най-застрашени са децата в Ангола, Сиера Леоне и Афганистан. В някои развиващи се страни се наблюдава подобрение, но в области като Ботсвана, Зимбабве или Свазиленд тенденцията на подобряване от последните години се е забавила. Половината от децата умират през първия месец след раждането си, като най-честите причини са разстройство, пневмония или дребна шарка. Много смъртни случаи могат да бъдат предотвратени с прости мерки като мрежи срещу комари или използване на антибиотици при възпаления на белите дробове. Българските деца са с много добри шансове за оцеляване, като условията в България са поставени на 35-то място сред 140-те държави. Непосредствено преди нас, в групата на 44-те добре развити страни, са наредени Хърватия, Люксембург и Полша, а след нас са Руската федерация, Украйна и Румъния. В челната десетка Save the Children е класирала Швеция, Исландия, Норвегия, Нова Зеландия, Австралия, Дания, Финландия, Белгия, Испания и Германия. На опашката, съответно с най-ниски шансове за оцеляване на децата, са Нигер, Сиера Леоне, Йемен, Чад, Гвинея-Бисау, Ангола, Еритрея, Етиопия, Буркина Фасо и Джибути. (източник : организация Save the Children) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Децата са най-прекрасното нещо. Децата са светлия лъч в утрото на живота, те нашите учители, спасителите на света. Те са радостта в живота ни. Децата са истина, не толкова истинния свят. Нека всички деца са живи и здрави, нека детската душа остане така чиста и след излизане от детската възраст, нека повече деца се раждат по света! И всички да са здрави и щастливи! Децата на новото хилядолетие! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 (edited) Редактирано Юни 1, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 "Казва Христос: "Ако не станете като малките деца". Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, се връща на небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели се връщат на небето и хората стават обикновени. Виждате - изгубва се онова благородното, хубавото, остава нещо грубо и просташко, животинско, няма го предишното дете. Някой път този ангел до стари години остава." П. Дънов - Енц. р-к АНГЕЛИ Когато някой ме нарече ДЕТЕ, то той ме нарича АНГЕЛ. Това е най-красивото име, с което някой може да ме нарече. Не само днес, винаги си останете ДЕЦА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 (edited) "Казва Христос: "Ако не станете като малките деца". Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, се връща на небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели се връщат на небето и хората стават обикновени. Виждате - изгубва се онова благородното, хубавото, остава нещо грубо и просташко, животинско, няма го предишното дете. Някой път този ангел до стари години остава." П. Дънов - Енц. р-к АНГЕЛИ Когато някой ме нарече ДЕТЕ, то той ме нарича АНГЕЛ. Това е най-красивото име, с което някой може да ме нарече. Не само днес, винаги си останете ДЕЦА. О никак не мисля, че когато човек остарее Бог спира да го обича или да му помага. Както и че детското/чистото в нас е валидно само до определена възраст. Най - малкото то при всеки е различна тази възраст. Това, което идва с възрастта е опознаването на човешките норми и правила, (а да не забравяме и божествените норми и правила) а не спазването им. С възрастта според мен човек може да деградира, вместо да надгради. Самоче то е поради други причини, различни от годините. - Обикновенно свързани с желанието... Децата може и да са "като възвишени души, които са пратени от небето", но аз ги възприемам като пластелин. Те се поддават много по - лесно на оформяне и + това те трябва да си изградят характер, а кога иначе, ако не като са малки. Те знаят, че дори и да направят нещо лошо то, ще им се прости, поради това, че са малки и "още" се учат. Не, че ученето трябва да спира де. Но за да правят това те се нуждаят от много любов и както сигурно няма да се очудите като ви кажа - Дават много любов. За развитието на всеки човек е нужно точно това. Въпреки, че на мен лично ми спрягат постоянно думичката НЕ и НЕ ИСКАМ или пък само ИСКАМ, в ситуации които някои възрастен, макар наистина вътрешно желаейки друго би се съгласил, защото знае че така трябва. Е те поне са честни и искрени и казвайки го, макар и несъзнавайки лошите последствия, ако тяхното наистина стане, те всъщност казват истината, макар и да не ни се струва, че тя "трябва да е инаква". Е за разлика от децата някой възрастен би казал, че той ИСКА да направи нещо, само защото знае, че така се очаква от него и че той трябва да е еди какъв си. Порастналия се е научил да подтиска желанията си и да се съобразява с другите, за разлика от децата. Е според мен това, често може да е само на външно ниво, защото очаква еди каква си награда ако го направи или да избегне накзанията от действията си. А всъщност той да желае да направи друго. "Човека като същество НАдарено със съзнание е способно да иска 1, да осъзнава друго, да говори трето, а да постъпва по четвърти начин." Обаче в действителност докато един възрастен лежи върху "големия" си житейски опит, едно дете не се е сблъсквало с толкова много и различни ситуации в живота си. Не е изживяло развръзката или последствията от действията си. За това е по - възприемчиво и доверчиво. Казано е: "Човек се учи докато е млад", а според мен човек и на 40г. може да се учи точно като млад. А как се учи човек, аз не бих могъл да твърдя със сигурност, защото има не един и два начина, за не една или две ситуации. Ако изтръгваме всеки ден зараждащата се предубеденост и мисълта, че ние вече сме научили отговорите или че събеседника ни няма да ни каже нищо ново и нищо, което ние незнаем, ние бихме могли всеки ден да добавяме по още едно парченце информация, към това което имаме. Вместо да се ръководим по досегашното си познание, независимо от обема и истинността му или да се опитваме да го налагаме като авторитети на другите. По - скоро доста често нашия събеседник ни казва нещо ново и нещо, което ние незнаем, дори и то да се отнася само до събеседника ни. А не в общочовешки аспект. Според вас, ако един възрастен отдели 10 - 20 години да възпита в себе си една черта и после разбере, че според някого тя му вреди или че е отрицателна той би ли поискал да отдели още време за да я разруши/премахне ? Според мен по - скоро би пренебрегнал фактите, които сочат, че тя не му помага/пречи и би казал нещо за другите и мнението им. Е сега ако нямаме ясен критейрии за истинност на дадено твърдение (кое е така и кое не е така) или за истината изобщо, това можем да го направим и несъзнавайки, че приписваме на вярното стойност невярно. Просто защото не бихме знаели кое е истина и кое е лъжа/заблуда. Та това е труд, който той съзнателно е положил и той е сигурен, че е правилно да е така. Може дори и когато той сам се убеди, че нещото не е точно така да положи усилия да се разобеди и да се убеди в грешното, щото така нещата биха се наредили по - добре за него. Демек "по - изгодно би ни било истината да е такава, каквато на нас ни се иска да е". Докато детето, което като цяло в по - ранна възраст се занимава с това да подражава на по - големите, понеже няма още изградени в себе си правила и принципи е по - склонно от възрастния да се опита да се промени/поправи. Дори и само заради това, че не е отделило много време да изгради противоположния на искания от него навик или някой неприемлив такъв в себе си, то е по - склонно на промяна за да получи уважението, л=бовта на околните. Но не бива да забравяме, че децата освен по - голямата си поддатливост на външно влияение , с което според мен, трябва всеки човек да се съобразява, имат и вътрешно аз, което сами са си оформили, макар и под доста голямо въздействие от страна родителите, учителите и другарчетата им в детинство. Аз се изумявам на един пенсионер на около 60 - 70 години, който седейки в една малка градинка, където аз самия съм отрасал и играейки белот, е способен гласно да псува, знаейки че около него си играят 4 - 5 до 10 годишни деца. Интересно ми е когато в семейтво, което се използват обидни думи, макар и не серщу децата, родителите по едно време се учудват, че децата им са започнали да псуват и то точно както си му е редът в "подходящите ситуации". Пък после:Откаде го научи ? Е за телевизията и филмите и огромното им въздействие в/у младежта не искам да говоря. Според мен основната разлика между възрастния и детето е, че детето се стреми да опознае и научи житейските истини, да разбере точно какво е живота. To се стреми към развитие, всяко нещо което му се случва е ново и интересно и затова то подходжда с по - голям интерес и го изучава, за да разбере. Децата имат желание да се учат и да откриват "чудесата" на света. Докато възрастните каточели са останали с желанието им да се себедоказват и са по - невъзприемчиви към новото. Не, че децата не се себедоказват, но пък на тях им е простено, а и като цяло са по - склонни да възприемат новото. Ако върху този неоформен пластелин работи някой майстор, каква според вас ще излезе творбата му ? Ако пък работи някой, човек колкото да отбие номера, претупа нещата и не вложи нищо от себе си? Аз мисля, че майстора би вложил всичко от себе си за да направи изкуство и би завършил с нещо от типа на думичката Любов... Те могат да усвоят и едното и другото поведение, спрямо тях. В последствие едното ще им попречи да имат "нормален" живот и в следствие на това като порастнат те за да се променят, ще трябва да се отрекат от "старите си навици". Вижте децата много трудно биха могли да си изградят модел на поведение, различен от този, който ние им даваме, особенно в ранна възраст. Те се занимават с усвояване на примери от околоните. Ако им пречим, в смисъл даваме им лоши примери, в последствие те ще прехвърлят този модел в/у околоните, а оттам ще дойдат и негативни последствия за самите тях, които на свой ред могат да им попречат в развитието. Докато добрия пример... Вие как мислите ? Редактирано Юли 7, 2007 от PeaceMAker Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Според мен основната разлика между възрастния и детето е, че детето се стреми да опознае и научи житейските истини, да разбере точно какво е живота. To се стреми към развитие, всяко нещо което му се случва е ново и интересно и затова то подходжда с по - голям интерес и го изучава, за да разбере. Децата имат желание да се учат и да откриват "чудесата" на света. Докато възрастните каточели са останали с желанието им да се себедоказват и са по - невъзприемчиви към новото. Не, че децата не се себедоказват, но пък на тях им е простено, а и като цяло са по - склонни да възприемат новото. :thumbsup: Peacemaker! В десятката! "Пуснете децате при Мен и не им пречете!" От Матея свето Евангелие Да пречим на децата може би означава да спираме или изкривяваме тяхното естествено развитие... да ги поставяме в среда с измислени от възрастни закони и модели на поведение, а не естествените... Може би като ги караме да заучават тези измислици вместо сами да откриват за себе си света, а от нас да са средата, стимула и свободата.... Може би като изискваме и очакваме от тях от малки да се себедоказват, да се борят, да се подчиняват или чувстват виновни.... Но толкова ли е лесно да ги оставим свободни, да ги пуснем при Бог и едновременно да сме отговорни за израстването им? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Докосване Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Според мен основната разлика между възрастния и детето е, че детето се стреми да опознае и научи житейските истини, да разбере точно какво е живота. To се стреми към развитие, всяко нещо което му се случва е ново и интересно и затова то подходжда с по - голям интерес и го изучава, за да разбере. Децата имат желание да се учат и да откриват "чудесата" на света. Докато възрастните каточели са останали с желанието им да се себедоказват и са по - невъзприемчиви към новото. Не, че децата не се себедоказват, но пък на тях им е простено, а и като цяло са по - склонни да възприемат новото. Peacemaker! В десятката! "Пуснете децате при Мен и не им пречете!" От Матея свето ЕвангелиеДа пречим на децата може би означава да спираме или изкривяваме тяхното естествено развитие... да ги поставяме в среда с измислени от възрастни закони и модели на поведение, а не естествените... Може би като ги караме да заучават тези измислици вместо сами да откриват за себе си света, а от нас да са средата, стимула и свободата.... Може би като изискваме и очакваме от тях от малки да се себедоказват, да се борят, да се подчиняват или чувстват виновни.... Но толкова ли е лесно да ги оставим свободни, да ги пуснем при Бог и едновременно да сме отговорни за израстването им? Напътствайки и обучавайки децата си ,ние обучаваме себе си и се извисяваме по пътя си на себеусъвършенстване/когато последното е наша цел,разбира се/.Но дори да не се стараем особено,ние несъмнено ще сме повлияни положително от присъствието на детето около нас.Убедена съм,че обичта,с която ни даряват и обичта,която ние им даваме ни прави не само по-добри родители,но и по-добри хора.А понякога малките деца правят такива зрели изказвания,че се замислям дали не пренасят "минали" знания?!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 :thumbsup2: Докосване! Наистина пренасят и ни ги дават даром докато не се опитаме ние да ги "напълним" с нашите "нови и полезни" за живота знания и с проблемите си... Добре дошла при нас! Благодаря за светлината и спокойната радост, които ни донесе още с първия си пост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Може би се има предвид, че малките деца са открити и възприемчиви към божественото. Могат да се слеят с всичко. Носят мъдрост. След това вече идват промените. Промени, предизвикани от нашите мисли, чувства, духовно развитие. Евангелие на Св. Тома 22) Исус видя няколко деца, които бяха кърмени. Той каза на учениците си: Тези деца, които сучат са като онези, които влизат в Царството небесно. Те му казаха: Ако станем като децата, ще влезем ли в Царството Божие? Исус им рече: Когато направите двойното единично, когато направите вътрешното като външното и външното като вътрешното, горното като долното, и когато направите мъжкото и женското едно, така че мъжкото да не е повече мъжко и женското да не е повече женско, и когато направите очи на мястото на око, ръка на мястото на ръка, крак на мястото на крак и образ на мястото на образ, тогава ще влезете в Небесното царство. Този цитат е и моят отговор към темата Една мъдрост Редактирано Юли 10, 2007 от Ася Иванова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
darra Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 (edited) Как ще коментирате това??? Аз още нямам логично обяснение ... Деца пеят песни на затворници... Редактирано Юли 11, 2007 от darra Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 11, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Педофили, значи има там, в затвора. Трудно ми е да кажа за какъв вид ...филия става въпрос в това хрумване за изява на децата. По- скоро ми звучи като закана: Ако не слушаш ще... И тази закана е постоянно присъстваща в ежедневието на растящите деца. Заканата, заканването, наказанията и...в един момент детето се загубва преди да е направило собствен избор. Конкретно: Изявата на децата няма нищо общо със замисъла и мотивацията на организаторите.Точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Как да ги опазим от такава педагогика само болен мозък може да измисли такава простотия ->деца в затвора , нямам думи всякакъв коментар е излишен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 За коментара в клипа ми е думата. Тенденциозен, пристрастен. Защо не чухме нито един затворник? - те също са хора като нас и Бог ги е пратил в затвора, за да ги опази от нещо, за да им даде шанс да се научат на нещо. Защо не чухме нито едно дете, защо не дадоха близък план на лицата - какви емоции изразяваха те? Може би им нямаме доверие??? Деца и затворници - какво ли разбират и едните и другите???? Не насаждаме ли у децата си предразсъдъците и отхвърлянето, с които ние сме обременени? Даваме ли на себе си възможност да видим нещата през техните очички или искаме да им сложим нашите очила? И забележете - темата е "пуснете децата при Мен и не им пречете"! Просто темата от по-различен ъгъл..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Клипа наистина можеби е тенденциозен , но използването на децата за такова едно мероприятие е меко казано необмислено ! ако трябва да избираме т.е да сме пред дилема да направим затворниците по-добри(и те са хора) чрез децата (тяхната чистота ) и опасноста от това да травмираме децата кое ще изберем ?! Хубаво да разбираме децата и да ги усещаме т.е да станем деца... да виждаме с техния поглед света , но питам аз ако го правим какво ще видим през техните очи влизайки в затвора ? //можеби клипа не е по темата , но защо пък да си слагаме главата в пясъка като щрауси . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Докосване Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Няма какво да се търсят различни гледни точки,това мероприятие може да предизвикава само ВЪЗМУЩЕНИЕ! Не бива деца да се използват за ниЗки цели! Родители, бдете! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Не разбрах педофили има ли, няма ли в този затвор. Или са кокошкари. При мен често попадат хора от затвора. Лежат с охрана винаги. Ами хора като хора, не са белязани. Откраднал там три кокошки да си нахрани и той децата. Повечето са за разни дреболии, железа откраднал, ей такива неща. И не са никак лоши хора, напротив, много добри хора са и кротки. Коментарът към клипа е тенденциозен, доста. Правен е от хора, които не са се срещали със затворници. А това децата да пеят на видни личности, това ли е красиво, на чичковци политици или банкери. Когато бях мъничка татко ме заведе нарочно на един филм забранен за деца, помня му заглавието още "Площад Сан Бабила". Беше за някакви мафиоти, имало кръв и насилие и голи сцени. Жената на входа не ме пускаше, но той й каза нещо, което ще помня: "Щом аз съм решил, че дъщеря ми може да гледа този филм и е с мен, ще го гледа. Тя трябва да знае от малка, че има и такива неща в живота. И да няма страх от това." Мнението на Донка ми хареса най-много. А останалите от какво се възмущавате, не разбрах. Чета почти всички мнения в Портала и помня. Латина беше писала нещо много истинско за това, че децата трябва да посещават болните си роднини в болницата, в отговор на едно друго, че не бива да припарват деца до болници, защото се замърсявали по този начин аурично. Не помня в коя тема беше, но това мнение добре си спомням. И аз мисля като нея. Тук - като Донка. Децата в себе си ще пуснем при Христа, когато се избавим от собствените си предразсъдъци и скруполи и страхове. Всъщност болни мозъци са измислили съдилищата и затворите, хора да съдят хора. Мечтая си за един Нов свят, свят без затвори и болници, свят без граници, външни и вътрешни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Коментарът към клипа е тенденциозен, доста. Правен е от хора, които не са се срещали със затворници. А това децата да пеят на видни личности, това ли е красиво, на чичковци политици или банкери. А останалите от какво се възмущавате, не разбрах. Много си права, че децата пеят и танцуват на различни личности. Защо не и пред затворници. Та не искам да коментирам и написах "точка", защото отдавна разбрах и това, което не искам да коментирам. Теб татко ти те е завел да гледаш филм, а знаеш ли колко време е отнето на тези деца? И дали те са запознати с това,за което ти и Донка изразявате в мненията си. Виждат се лицата и на децата и на затворниците, но от тях не "чух" нищо. Чух думите на директорката. Погледнала ли е през очите на децата преди да подготви този "урок"? Страх или вяра ще бъде резонанса у децата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Децата в себе си ще пуснем при Христа, когато се избавим от собствените си предразсъдъци и скруполи и страхове. Всъщност болни мозъци са измислили съдилищата и затворите, хора да съдят хора. Мечтая си за един Нов свят, свят без затвори и болници, свят без граници, външни и вътрешни. Всъщност не винаги най-опасните за децата хора са в затвора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Да, опасностите не винаги за зад решетки. Тогава още по- трудно ги виждаме. Та на мен ми се стори опасност и следното: Прави се филмирано проучване . На деца се задава въпросът за това какво разбират под думите "Златно сърце". С нарастване на възрастта от 4 до 7 годишна възраст се увеличаваше драстично броят на отговорите, в които двете думи категорично се разделяха.В детските пояснения алегорията отстъпваше мястото на пояснението, че сърцето не може да бъде метал. "То си е там в човека, а златото е скъпоценен метал. Който има много злато е богат." За какво ли мечтаят децата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Децата не мечтаят, те си ги живеят мечтите, ако достопочтените възрастни им позволят това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Не разбрах педофили има ли, няма ли в този затвор. Или са кокошкари. Факта че децата влизат в затвор е достатъчен А останалите от какво се възмущавате, не разбрах.Ако трябва да избираме т.е да сме пред дилема да направим затворниците по-добри(и те са хора) чрез децата (тяхната чистота ) и опасноста от това да травмираме децата кое ще изберем ?! Възмущавам се и то много . Иначе мечтата ти е хубава , но реалноста е друга . Мечтая си за един Нов свят, свят без затвори и болници, свят без граници, външни и вътрешни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Да ти кажа за реалността - най-големите затвори сме си ние самите, а най-големите затворници са вън от затворите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Напълно е възможно и да това човек е да е свободен е толкова разтегливо понятие . Случая с децата... просто такива експерименти са излишни извесно е ,че има крехки и лесно нараними психики особено ако са детски . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.