Орлин Баев Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Локусът на контрола е психологическа концепция, която определя разликите между двата основни подхода при атрибурирането на събитията при хората: външен и вътрешен. При хората с вътрешна локализация на контрола (интернали), събитията се окачествяват като подвластни на техния собствен контрол. При хората с външна локализация на контрола (екстернали), събитията се окачествяват като зависими и следствие единствено от външни обстоятелства. Например, студентите с ясно изразен вътрешен локус на контрола приемат, че постиженията им зависят единствено от собствените им способности и усилия, докато студентите със силен външен локус на контрола смятат, че напредъка и постиженията им зависят от сляпата случайност и външните обстоятелства и като следствие от това е много по-малко вероятно да се трудят здраво за развитието си. От тук следва очевидната разлика между двата типа по отношение на мотивацията за постижения, като индивидите с вътрешна локализация на контрола имат по-силна нужда от постижения. Като следствие на външната локализация на контрола, екстерналите са склонни да смятат, че имат по-малък контрол върху съдбата си, по-податливи са на стрес и депресия. Кой тип локализация на контрола е по-желателен? Най-общо казано, в психологическите кръгове е прието да се смята, че вътрешната локализация на контрола е по-желателна. Вътрешният локус на контрола може да бъде дефиниран като вътрешна дисциплина, самоконтрол, самоувереност и амбициозност. Изследванията достигат до следните факти: - Мъжете като цяло са по-често интернали отколкото жените - С напредване на възрастта тенденцията към засилване на вътрешния локус на контрола се засилва - Индивидите заемащи по-високи постове в организационните структури имат по-силен вътрешен локус на контрола (Mamlin, Harris and Case, 2001) Не трябва обаче да се преувеличава желателността на вътрешния локус на контрола: - Интерналите могат да бъдат психически нестабилни и невротични, когато обективните външни обстоятелства прекомерно възпрепятстват амбицията и нуждата им от постижения. Освен това вътрешната локализация на контрола трябва да бъде съпроводена от адекватна компетенция, лична ефективност и интелигентност, за да може личността действително да приложи самоконтрола и отговорността си в реалните ситуации. Хората със силно изразена вътрешна локализация на контрола, на които им липсва подходящата компетенция, когнитивна и емоционална интелигентност, ефикасност, както и обективни възможности, стават невротични, тревожни и се депресират. С други думи, интерналите трябва да имат реалистична представа за сферата си на въздействие, за да осъществят нуждата си от постижения. - Хората с външна локализация на контрола често водят безгрижен, релаксиран и щастлив живот. ........................... Как мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 На мен ми се струва малко недоизпипана тая психоконцепция... Поне би следвало да се разграничи ясно от интро- и екстровертността, тук ми се струва даже, че е нещо обратното на тях. Например, мъжете са повече екстроверти, но по-често с вътрешен локус на контрол, не са така релаксирани... Макар че и релаксът всъщност става при абстрахиране от или (за предпочитане, но много по-трудно) надхвърляне на концепцията за контрола. Иначе еднакво невротични, само че по отношение на различни неща, могат да бъдат и външно, и вътрешно локализираните. Едните ще се терзаят от битката си с външните обстоятелства, а другите - от демоните вътре в себе си, от безсилието да променят нещата... В духовността има нещо като себеотдаване - поради усещане на Висшата Опора, способност да се посрещат устойчиво и с мъдрост всички обрати в живота, независимо дали си мислим, че се дължат повече на наши собствени или на "външни" причини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 ...релаксът всъщност става при абстрахиране от или от надхвърляне на концепцията за контрола... В духовността има нещо като себеотдаване - поради усещане на Висшата Опора, способност да се посрещат устойчиво и с мъдрост всички обрати в живота, независимо дали си мислим, че се дължат повече на наши собствени или на "външни" причини. :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 8, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Недоизпипана е, така е! Развита е в концепцията за атрибутивния стил - позитивен и негативен, с оптимозма и песимизма. По-късно ще пиша за това развитие на концепцията! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2007 Локусът на контрола и Атрибутивният стил Атрибутивният стил (Обяснителният стил) е концепция, въведена от Лин Ивон Абрамсън, Мартин Селигмън и Джон Тийздейл (Abramson, Seligman, Teasdale, 1978). През 1995г. Бушанън и Селигмън (Buchanan and Seligman, 1995) издават книга, в която подробно преразглеждат тази тема. Атрибутивният стил включва в концепцията си локуса на контрола и добавя още два конструкта: - Глобалност срещу локалност - Стабилност срещу нестабилност Приети са два атрибутивни стила : позитивен и негативен, като позитивният е свързан с оптимизма, а негативният с песимизма. Позитивен атрибутивен стил : Позитивният атрибутивен стил е свързан с оптимизма. Оптимистите обясняват събитията в живота си позитивно. Оптимистите обясняват позитивните събития в живота си като случили се благодарение на тях самите (вътрешна локализация на контрола). Те също така виждат позитивните събития в живота си като доказателство, че и за в бъдеще ще им се случват позитивни събития (стабилност), но и в други сфери от живота им (глобалност). Негативен атрибутивен стил: Негативният атрибутивен стил е свързан с песимизма. Песимистите имат негативен обяснителен (атрибутивен) стил. Песимистите вярват, че негативните събития са причинени от самите тях (вътрешна локализация на контрола), вярват, че една допусната грешка води до още грешки (стабилност) и провали и в други области (глобалност). Те виждат позитивните събития в живота им като случайности извън техния контрол (външен локус на контрола), които вероятно няма да им се случат повторно (нестабилност). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 18, 2007 Доклад Share Добавено Юни 18, 2007 (edited) Сега се чудя дали песимистите преобладават сред интересуващите се от духовното... и май че е така! Но от друга страна, те имат и много големи изгледи да се деформират, независимо от естеството на избраната от тях пътека. Оптимистите много по-рядко стигат до извода, че им трябва нещо повече от тоя свят, защото го тледат през розовите очила на хубавите състояли се и предстоящи случки. но може би при тях, ако се случи, духовността е по-истинска и интегрирана с всекидневието. (Песимистите искат отначало да избягат от него, защото не са достатъчно оптимистични да вярват, че могат да се развиват духовно и въпреки него!) Така че, усилията им са също негативни... То отдръпването си има и своите позитиви, разбира се, осигурявайки малко почивка на ума и сетивата, обаче в крайна сметка, ако можеха сами по себе си отшелниците да оправят света, отдавна да са го сторили... А аз се съмнявам, че и себе си биха оправили, макар че опитът ме е научил да вярвам и в изключенията от общото правило. Сигурно е възможно даже от крайния песимизъм човек да вдълбае в духовното и да постигне мир и щастие за себе си, а после да излезе в света, за да го сподели с другите. За съжаление обаче многомилиардното население днес не може да вземе масов пример от такива изключения.... И тогава следващият проблем е: как да се вдихне оптимизъм в песимистите и как неосъзнатите духовно оптимисти да се одухотворят, без да е нужно за тази цел да им посочваме като основен аргумент, че този свят е "долина на сълзите"? Редактирано Юни 18, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.