780. Нито тържик, нито тояга - Неделна беседа, 21 юли 1940 г

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Нито тържик, нито тояга

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще ви прочета само един стих от 10-ата глава от Евангелието на Матея. 10-и стих: „Нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.“

„Духът Божи“

Цитат

 

Ако Христос би дошъл днес в днешният свят, би се учудил на всички коментарии, които са дадени на Неговите думи. Той ще се учуди на гениалността на ония, които са тълкували Неговите думи. Не само Христос, но ако днес Бетовен се яви и чуе как свирят неговите работи, и той ще се учуди. Гении са хората. Христос няма какво да съжалява, понеже е казал много малко. В този смисъл, в който е казал, тогава съзнанието на хората не е било готово. Туй знание е минало-заминало, както водата, която изтекла из някой чучур. Чучурът останал, само чучурът стои и както текла водата, този чучур е същ. Ако чучурът е железен, железен останал, ако е златен, златен останал.

Много голямо противоречие. Казва Христос: „Нито тържик, нито дреха.“ Христос говори за един уреден свят, че няма да носиш нито тържик, нито дреха, нито обуща, всичко е наредено. Ще бъде смешно един ученик, като иде в класа, да си носи ядене, всичките дрехи за цяла година. Ще иде сутринта и за няколко часа ще иде и пак ще се върне. Какъв тържик ще носи? Ще гледа работата в класа.Сега да оставим, да не тълкуваме работите. Пита ме един: „Какво искаш да кажеш в миналата седмична беседа?“ Рекох: „Исках да кажа, че трябва да мислиш.“ – „Ами онзи пасаж?“ – „Да мислиш. Ако ти не мислиш... Щом не мислиш...“ – „Ама сега аз мисля.“ – „Ти – рекох – чучур имаш. Ти мислиш, но вода нямаш.“ За мене мисълта не е... Онези философи се спъват и казват, че човек да мисли. За мене силата не е в мисълта. Мисълта е един проводник, една канализация, един проводник, за да мине водата. Водата не иде от самата канализация. Мисълта е добър проводник. И вода е важно да има. Онова, което мисли, е важно, туй, което мисълта съдържа. Аз не смея да му кажа името. То е същественото, туй, което не знаете, което не сте чували. Не, мисълта не е същественото. Мисълта е чучурът. На някои хора мисълта е сребърна, на някои хора мисълта е златна, а на някои хора мисълта е желязна. Безразлично е това. Стига да мислите. Мислите ли, че едно дете, което е въоръжено с най-добрите оръжия, като го изпратите на бойното поле, че то може да бъде някакъв гениален войник? Не. Казвате, да имаш знание. Знанието е голяма тежест. То не е за болни хора, нито за слаби хора. То е за силни хора..............................

Сега да оставим, да не тълкуваме работите. Пита ме един: „Какво искаш да кажеш в миналата седмична беседа?“ Рекох: „Исках да кажа, че трябва да мислиш.“ – „Ами онзи пасаж?“ – „Да мислиш. Ако ти не мислиш... Щом не мислиш...“ – „Ама сега аз мисля.“ – „Ти – рекох – чучур имаш. Ти мислиш, но вода нямаш.“ За мене мисълта не е... Онези философи се спъват и казват, че човек да мисли. За мене силата не е в мисълта. Мисълта е един проводник, една канализация, един проводник, за да мине водата. Водата не иде от самата канализация. Мисълта е добър проводник. И вода е важно да има. Онова, което мисли, е важно, туй, което мисълта съдържа. Аз не смея да му кажа името. То е същественото, туй, което не знаете, което не сте чували. Не, мисълта не е същественото. Мисълта е чучурът. На някои хора мисълта е сребърна, на някои хора мисълта е златна, а на някои хора мисълта е желязна. Безразлично е това. Стига да мислите. Мислите ли, че едно дете, което е въоръжено с най-добрите оръжия, като го изпратите на бойното поле, че то може да бъде някакъв гениален войник? Не. Казвате, да имаш знание. Знанието е голяма тежест. То не е за болни хора, нито за слаби хора. То е за силни хора.Ако някой от вас иска да каже колко е умен, колко е добър, колко е честен, аз бих направил един опит, за да се опита колко е умен, колко е добър и колко е честен. Да иде при някой банкер и да каже: „Тъй, като ме гледаш, колко пара може да ми дадеш назаем, без гаранти, само на дума? Трябват ми хиляда лева, може ли да ми ги дадеш? За хиляда лева оценяваш ли ме?“ Ще каже: „Не може да ти ги дам. Може да ти дам сто лева.“ Той оценява вашата интелигентност за сто лева. Значи интелигентен е братът, всичките неща са за сто лева. Питам сега аз: Със сто лева какво може да направя? Често говорят някои за воля. Волята е проводник на нещо велико. Не че с воля всичко се постига, но волята е проводник на умствените сили и колкото е проводникът по-добър, толкоз силите, които минават през този проводник, ще извършат повече работа. Колко е мъчно да научиш хората. Вземете, имаме пример на културните народи, англичани и германци не могат да се споразумеят. Те са дошли да опитат волята си, мислят, чувствуват, че нещо е криво, че туй трябва да стане, този въпрос да се разреши. Аз приемам, кой ще надвие. Това не е лозунг. Това за хората. В животинското царство е така. Максимата не е ли същата? Силните всякога са управлявали. Каква философия има в това? Казват, Англия била едно време силна, управлявала. Ако сега Германия стане силна, тя ще управлява..........................

 

Няма по-хубаво нещо в света човек да бъде благодарен. Аз по някой път дойда, някой ми вземе времето. Аз съм опитвал, дойде някой, седи при мене, разправя ми нещо, което са ми разправяли. Цял един час трябва да го слушам да ми разправя как го болял коремът. Аз го слушам, слушам, но той е пак недоволен. Казва: „Уморих се малко.“ Че как няма да се умори? Казвам на себе си: Аз ако съм на неговото място, и аз ще приказвам като него. Радвам се, че не съм на неговото място. Казвам: Много се радвам, че дойде днес. Не искам да бъда като тебе, но ти трябва да бъдеш като мене. Ти искаш да бъдеш като мене и можеш да бъдеш само по един начин: когато се научиш да носиш страданията, тогава ще бъдеш като мене. Ако искаш да избегнеш своите страдания, като мене никога не можеш да бъдеш. Аз ако искам да бъда като тебе, ще бъда на твоето място. Много ми е приятно, че дойде при мене да ми разправяш. Рекох, днес те боли главата. Туй главоболие произтича от това, че ти имаш една приятелка. Десет години имаш познанство с нея и преди четири деня ѝ каза една дума и от него ден те заболя главата. Казва: „Че, туй кой ти го е казал?“ Кой ми е казал, остави това. От горе идват и ми разправят. Не само вие ми разправяте. Други ми разправяха кои са причините за твоето главоболие. За да не те боли главата, ще идеш да се примириш, ще се извиниш, ще възстановиш първата любов и веднага ще ти мине главоболието. И ако не ти мине, ела при мене.

Всичките болести в света се дължат на нарушение на закона на Любовта в света. Във всичките нейни разнообразни прояви. На това се дължат болестите.............................

Има една добра страна в живота, която всички трябва да схванете. Всичко онова, което виждате в природата, то е езикът на Бога. Бог ви говори. Безброй същества има, които се проявяват, не само вашето съзнание, не е само вашето съзнание, което се проявява. Но съзнанието на тревите се проявява, съзнанието на растенията се проявява, съзнанието на въздуха се проявява, на светлината, на камъните, на всичко туй. Минаваш някъде, проявява се тяхното съзнание. Ако искате, може да направите един опит, да видите какво нещо е съзнанието. Идете на някое планинско място, дето има увиснали канари и стойте една седмица – ще започне във вас да има борба, ще искаш с тия камъни да се уравниш с тях. Започва да ти става тежко, ще искаш да бягаш, ти [ще] дойдеш да се нивелираш с тяхното съзнание, [и ще ти] станат тия камъни приятни. В тия камъни има нещо хубаво. Казвам: Ти много се тревожиш; щом се нивелираш с тяхното съзнание, между моето съзнание и съзнанието на камъните, тяхното спокойствие минава, мен ми е приятно. Безпокойствието на тях им е приятно. Такава обмяна може да стане между растенията и между животните, между водата. Ние приемаме водата, за да се обмени нашето съзнание. Ние дишаме, за да се обмени нашето съзнание. Ние приемаме светлината, за да се обмени нашето съзнание. Светлината ще влезе във връзка с нашето съзнание. Обменя се съзнанието на светлината и нашето съзнание. В тая вътрешна обмяна на съзнанието на светлината е животът. 

Та казвам: Всичката обмяна, която имам в природата, трябва да бъде пълна, за да може Божественият живот да мине и да премине в нашия ум, в нашето сърце и по този начин нашият ум ще се въздигне нагоре. Това е пътят. Така трябва да се говори на хората. Казваш: „Дотегна ми да пия вода.“ Ти се нуждаеш от повече вода. Ти се нуждаеш от повече въздух. Ти се нуждаеш от повече светлина.

Та казвам: Правилна обмяна с въздуха. Като приемеш въздуха, да го обикнеш, да чувствуваш, че той е жив. [Кажи:] „Кажи ми онова, което Господ ти е казал на тебе.“ Като пиеш вода: „Кажи ми онова, което Господ ти е казал.“ Като вземеш хляб, кажи: „Като влезеш в мене, кажи ми онова, което Господ е вложил в тебе. Учи ме на това.“ [За] туй трябва да се молим – да бъдем научени от светлината, от въздуха, от топлината и да задържим Божественото Слово, което влиза в нас.

„Благословен Господ Бог наш“

Нито тържик, нито тояга