40. Верен и истинен 14 юли 1940 г. Неделни беседи

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Верен и истинен

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Цитат

 

Има един стих в Откровението, ще го намерите, казват: „Видях небето отворено и видях кон бял и на него... Верен, Истинен...“. („И видях небето отворено, и ето кон бял и онзи, който седеше на него, наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и воинствува;“, Откровение, гл. 19, ст. 11.)

В живота има много стремежи. Често съвременните хора са изгубили онзи, истинския стремеж за живота. Дават се различни обяснения за противоречията, които произтичат. Някой път детето се роди хилаво в някой дом. Казват, майката е била болна. Детето е хилаво, причината не е майката. Че майката е болна, тя не е причината. Че неговата майка била болна, че неговият баща бил болен, не са причина. Мислим, че майката е причина. Майката е само едно следствие. Една държава се намира в противоречие. Тя се намира в трудно икономическо положение или може държавата да е бедна с производство, земята е бедна. Някои страни са индустриални. Казват: ако има индустрия. Нима индустрията може да поправи живота? Ония фабрики, които дигат крясък със своите колела, какво ще добиеш ти от този крясък, ако ти седиш десет, петнадесет, двадесет години? Или един железничар, който пътува по железниците, какво ще добие, ако се движи наляво, надясно; или, ако се движиш в един аероплан, какво ще добиеш? Бих желал, ако някой пътува, да пътува със силата на своята мисъл. Ако някой би искал да има удобства, бих искал удобствата, които сърцето дава или туй, което неговата воля може да създаде. 

Казвам: При сегашните условия хората са попаднали в едно временно заблуждение. Един съвременен богат човек, като изгуби богатството си, всичката му сила отива. Във войната, щом войниците изгубят оръжието си, всичката сила им отива. Щом си изгуби хляба, войната се свършва. Може да ви докажа това. Докато има снаряжения, хората се бият, но щом хлябът престане, щом снаряженията престанат, те веднага изгубват духа си. Че трябва да се воюва, но как и с какво трябва да се воюва? Погрешното воюване е в света, от което страдаме. Една война, която не се води чрез любовта, не е война. Една война, която не се води чрез мъдростта, не е война. Една война, която не се води с истината, не е война. Аз, като чета историята на великите войни, виждам: всичките войни, които са водени, са водени без любов, без мъдрост и без истина. И затова казвам: Де са великите народи? Великият Вавилон къде е? Помен няма. Къде е Велика Персия? Къде е Великият Египет? И новата история един ден ще бъде такава, както е старата история

Верен и истинен

Верен_и_истинен

 

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=Верен_и_истинен

Прекрасна и за съжаление много актуална , беседа .