771. Който иде, Неделна беседа, 19 май 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Който иде

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-и и 13-и стих от 12-а глава на Иоана.

„Духът Божи“

Цитат

 

Нашият век се отличава по две качества: хората много говорят и много пишат. Това е насърчително. Значи, те са деца, които са проговорили. Като се роди едно дете, то се ражда в мълчание и мълчи като философ. Майката иска да го предизвика, да ѝ проговори, да ѝ каже какво ново крие в себе си. Обаче това дете дълго седи в мълчание. То гледа, наблюдава и постепенно започва да изказва някои думи. То започва да приказва не изведнъж и първата дума, която ще каже, е „мамо“. Като каже думата „мамо“, тя е цяла формула.

Сега аз искам да ви обърна внимание на живота. Съвременните хора разглеждат живота механически, отделно. Вземете в химията, запример, там разглеждат елементите отделно, които са от осемдесет до сто. Физиката разглежда силите, движението на телата. Анатомистът разглежда човека, неговите кости, мускули, нерви. Физиологът разглежда функциите на тялото. Социологът разглежда външните отношения на нещата. Учителят пък ще има предвид, като педагог, възпитанието на детската душа. Той ще разгледа обществените проблеми, обаче донякъде тия проблеми се базират върху известни факти. Човек е предмет на всички тия разглеждания в единично и колективно отношение. Следователно, като се изучава един човек, цялото общество, цялото човечество, като единични и колективни факти, от всички тия факти се съставя ясна представа за отделния човек и обществата, в които той живее.

 

Цитат

Казвам: Като дойдете до думата „Исус“, вие сте я слушали много пъти. „Исус“ означава човека. Човек се отличава по три качества. Той е същество, което е обвито в една гъста материя. Това показва, че той е влязъл в материята. Второто качество на човека е, че той е натоварен с една идея, т.е. с един живот, който трябва да пази. Третото качество е, че има ум, който му е даден да разрешава известни мъчнотии. Всички вие се питате защо са тези мъчнотии. Човек е слязъл в гъстата материя да изучава нейните закони. Тази материя разполага с известни сили, които ограничават човека. Той е натоварен, следствие на което има големи спънки. Как ще разреши тези мъчнотии и спънки? За да ги разреши, той трябва да разпрегне ума си. Думата „впрегне“ не е на място, но да повика на помощ своя ум, своето сърце и своята воля, за да разбере какво е предназначението му в света. Сега, запример, всички хора минават през една епоха на преобразования, които стават не само на Земята, но на целия свят. Днес всички хора се бият. В цялата Слънчева система се правят общи реформи. Тези реформи засягат и Земята. Сегашните хора, понеже не знаят какво да правят, затова се бият. Децата се бият, когато нямат с какво да се занимават. Те са още в училище. Щом започнат да се учат, те са в сериозно положение, учителите им преподават.

Цитат

 

Ако дойдеш до вечното, по отношение на Бога, по отношение на чувствата си, ти като имаш една тъжна, скръбна мисъл, която притиска душата ти, сърцето ти, като се обърнеш към Бога, ще усетиш приятно успокояване и веднага тази скръб ще се отнеме от тебе. Остава ти един вътрешен мир. Ти мислиш, че като настане един вътрешен мир, че така е. Не, ти имаш отношенията на едно разумно същество, ти имаш една задача в ума си, която умният не може да разреши. Ти се обърнеш към това същество и веднага дойде светлината, проблесне светлината. Тази светлина иде от това разумно същество. Питаш това разумно същество: „Защо умът ми не работи?“ Казва ти разумното същество: „Слязъл си много дълбоко в гъстата материя, излез нагоре.“ Как изменяте вие чувството омраза? Омразата, това е гъста материя, в която хората умират. Омразата, злобата, това е гъста материя, в която ти ще изхабиш организма си. Всичките хора разрешават въпроса на омразата. Този въпрос няма разрешение. Всичките хора, които са влезли в омразата, трябват им години да разрешават и няма постижение.

Та казвам: Единственото разрешение е любовта. Любовта е един свят хармоничен, със закони, в който живеят най-разумните същества. В този свят на любовта всичко е възможно. [Каквото е] твоето отношение към всички, и техните отношения ще бъдат [такива]. Каквато [и да е] услуга можеш да искаш от тях, но ще искаш разумно. Сега, от гледището на Земята постъпваме другояче. Българите имат един обичай да даруват. Отишъл един на гости и всички му дали подарък. Той казал: „Дайте и за жена ми.“ След това казва: „Дайте и за децата ми.“ Това не е на място. Жена ви нека дойде сама да вземе подаръка и децата ви да дойдат сами да вземат подаръка. Божият закон е такъв. Всеки сам трябва да отиде намясто, дето трябва да му се дадат подаръците. Никога не носи подаръците на хората. Нека всеки сам да си ги вземе. Ти защо трябва да носиш подаръците на тях? Сега аз говоря за един идеален живот. Ни най-малко не е туй, което вие го правите. Туй на Земята е позволено. Но етикецията на другия живот не позволява тези работи, понеже щом кажеш „Дай на жена ми“, ти вече нямаш доверие в любовта. Те са предвидили за жена ти. Казват: „Нека дойдат, да се запознаем с жена ти.“ Другояче, жена ти не може да се запознае, децата ти не могат да се запознаят с тях. В ума ви ще остане една отрицателна идея: как тъй не са вземали пред вид вашите деца? Вие трябва да промислювате за себе си.

 

Религията още в древността се е определяла като наука за сърцето, да стабилизира човешкия живот, да префини чувствата, за да може да се създаде един здрав организъм. Засега, в съвременната наука, в естествените науки се развива повече умът. За да се пречистят човешките мисли, за да се създаде в бъдеще едно поколение, но много по-здраво отколкото в миналото.

Следователно ние сме в една нова епоха, когато се ражда един нов човек, цял един нов свят. Ние имаме трети Адам, който се създава. Той се създава от първия и от втория Адам. Третият Адам сега се създава. Всякога, когато се създава един Адам, има катаклизъм. До втория Адам целият свят е бил неустроен, явил се Бог и казал: „Да бъде светлина.“ Казва се, че в шест дни е създаден светът. В шестия ден е създаден човекът.

Сега ще се роди един нов Адам, целият свят се преустройва и пред този новия Адам всичките раси, всичките хора ще минат пред него и той ще им даде нови имена, ще ги кръсти, едно ново кръщение ще има. Адам е кръстил животните, всичките хора ще минат през новия Адам. Тъй е казано в религията. Туй е съдба. Съдбата на света е, че като се [мине] пред новия Адам, всеки ще се тури на своето място. Не е лошо да бъде създаден човек. Сега вие искате по старому да се живее, тъй както преди сте живели. Казвате: „Как ще стане то?“ Магически. Не знаете.

Аз да ви приведа един пример. Често вкъщи имате малко момиченце, което е своенравно. Бащата не слуша, брата си не слуша, всички плачат от него. То е своенравно от първа степен. Хубаво е, но детето е своенравно. Самостоятелно е това дете. Казва: „Недейте ме ограничава.“ Може да си баща, може да си майка, но туй дете е своенравно. То казва: „Оставете ме свободно.“ Туй дете, току виж на петнадесет–шестнадесет години като стане, цяла промяна става в него. По едно време е сериозно, после става любезно, учтиво, почва да се чеше хубаво, да се заглежда, да се облича хубаво, гледаш, и със старите хора се обхожда добре. Вземе перото, напише писмо, прати го – нов човек е дошъл, от Шестата раса. Майката казва: „Измени се нашата, колко любезна е станала!“ Много се радват с бащата, колко мило дете е станало. Господ да го поживи. Ние намираме това грешно в човешкия живот на любовта. Когато просветне нещо хубаво в човешкия ум, дойде една топла вълна в човека и човек се озарява с една вътрешна сила. Този човек се изправя, почувствува, че животът има смисъл, или казано другояче: има за кого да живее. Има един вътре да живее заради нас.

Който иде