766. Дървото на живота - Неделна беседа, 14 април 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

 

Дървото на живота

„Отче наш“

„Благост, благост“

Послание към Евреите, 12-а глава, 26-и стих.

„Духът Божи“

Цитат

Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат. И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.

Цитат

 

Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека. Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост. Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите. Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш? Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.

Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог. Той никога не е падал и няма да падне.

Значи, има Един в света, Който подига всички. Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал?“ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.

 

Цитат

 

Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.

Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието. Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.

Казвам: Светът се преобразява вече. Като чуете гласа Му, станете. Като чуете гласа Му, оживейте. Като чуете гласа Му, възкръснете.

Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки. Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и Ме последвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните. Елате всички, а не само един.“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

27-а неделна беседа, държана от Учителя на 14.IV.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.

 

Дървото на живота