galka1620 Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Здравейте. Живота е суров понякога. Какви мислите трябва да бадат отношенията след развода на двамата вече бивши сапрузи, когато детето е най-важното за тях? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Родителите ми са разведени и дори не си говорят.Това много ми тежи.Не можах да си направя бала ,защото не мога да ги накарам да стоят в една стая.Мога да кажа,че такива отношения много вредят на психиката на децата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Нито приятели, нито врагове. Всяка една крайност е вредна. Всичко е въпрос на осъзнаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Много хубаво ще е за детето ако родителите му са в приятелски отношения.Децата усещат отношенията на родителите си и им е приятно ако те са приятели.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 (edited) Здравейте.Живота е суров понякога.Какви мислите трябва да бадат отношенията след развода на двамата вече бивши сапрузи,когато детето е най-важното за тях? Да, децата са най-важната ценност, но разводът ако е факт, то значи, всеки от родителите поема по-нататъшния си път. Какъв ще бъде той всеки сам си избира. Много психолози и психотерапевти и др. подчертават, че детето е "чужденец" между двамата.То също в живота си ще прояви правото си на свободен избор. Да се посветим на детето, не означава да се отречем от себе си. Да погледнем напред и да видим по-натам. Ужасно е децата да усетят чувството за вина, ако родителите споделят, че са се посветили на тях, че са самотни или, че са си объркали живота заради тях. Не създаваме децата си за да са ни длъжници. Та отношенията между двамата родители, мисля си, нека са полезни за детето, но нека и да не си пречат по новите пътища. Съвети за това не бева да се дават. Всяка ситуация е конкретна и в нея не бива да участват други, освен двамата бивши съпрузи. Има една приказка, която малко хора я познават. Ще ми се да ти я разкажа. Една лястовичка понесла на гърба си своето лястовиче по пътя на юг. Летели над океана и лястовичката попитала детето си: - Когато пораснеш , мое дете, така ли ще ме носиш през океана? -Да, мамо!- отговорило малкото лястовиче. Майката наклонила гръб и лястовичето паднало в дълбоките води. Същото се случило на следващата година с другата рожба. Но на третата година младата лястовичка отговорила: -Не, мамо, защото тогава аз ще нося на гръб моето дете. Полетът на лястовицата с детето си на гърба продължил. Стигнали до южните страни заедно. Редактирано Май 26, 2007 от dina_qneva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Моите деца поискаха от мен да се разведа и да се опитам да заживея нов живот. Те поискаха от мен да съм щастлива - нищо повече. Само така можели те да бъдат щастливи. Послушах ги и сега всички сме спокойни и щастливи всеки по своя начин. И децата не искат да се събираме - искат ни така - поотделно ни виждат и ни се радват, приемат мъжа, с когото съм щастлива сега като много близък свой приятел. Не са ни чужденци - напротив, остават си най-скъпото с което Бог ни е дарил. Съгласна съм с тези, които пишат, че всичко зависи от хората, ситуацията. Само не врагове - това наистина наранява децата. Анелия е права. За себе си съм приела, че проява на приятелство към бившия ми съпруг, с който преживяхме заедно 20 тежки години, сега е да не се намесвам в живота му повече. Преди все се опитвах да му давам щастие и любов и спокойствие и все не ставаше. Сега се радвам, че поне не го измъчват подозренията, ревността, моето присъствие със всичките ми слабости, които толкова го дразнеха. Радвам се, че узрях да го оставя сам да се справя с живота си и повярвах, че няма нужда от мен, за да диша. Анелия, аз съм приблизително на възрастта на твоите родители - моите деца са на твоята. Опитай се да ни разбереш и да ни простиш. Когато ние се събирахме в семейства, светът не ни позволяваше да проверим дали ще можем да живеем заедно и пълнеше умовете ни с предразсъдъци и агресия. После минахме през страшното време на прехода с купоните и кризите, когато нямаше с какво да ви храним. Някои успяхме да се променим, други все още не. Само едно може да ни лекува - вашата прошка и любов и разбиране към нас. Които може би не всеки от моето поколение може да ви даде на вас. Вие сте по-добри от нас... и по-мъдри... знам го по децата си и учениците си..и по младите хора тук... Благодаря ви... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Галка, Мисля, че отговорът е в самия ти въпрос. Вярно е, че децата са най-важното. Никой не създава дете с идеята да го наранява след време. Но ако детето не иска да види единия родител или самия родител е с много агресивно поведение, защо трябва да бъдеш приятел с един човек, който тормози детето ти? Затова зависи от конкретната ситуация. Тъй като напоследък вече е често срещано явление да си дете на разведени родители, мога да ти дам примери с децата около нас. На едното родителите продължават да се срещат като приятели и заедно си разделят всички разходи. Децата понякога, когато майката е на смени, спят при баща си с дни. Но едно от момчетата с които дружи синът ми не е виждал баща си от десет години - човекът просто не желае и толкова. С такъв не си дори враг, той е някакъв непознат. При нас ситуацията е близка като при Дончето - последните години бившият гледаше на децата като на безплатна работна ръка, тормозеше ги. Сега и двамата не искат да го виждат и чуват. Не сме приятели, не сме и врагове. Решихме, че щом е щастлив в този си вид, нека да продължава така. Но без нас. Той е един минал етап от живота ни. Ако след време болката в децата премине и имат желания да виждат баща си ще е добре, но засега е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Според по-чувствителните, децата са енергийна връзка между майката и бащата завинаги. И те енергийно поемат и от двамата. По състоянието на детето може да се съди какво става с другия родител дори да е хиляди километри. Понякога по разлика в състоянието на детето се познава, че има проблем при другия. За това е добре, ако не приятелство, поне да има неутралност. Наблюдавам около мен различни ситуации: 1. Жена се развежда, почувства се освободена, има много енергия, концентрира се върху дедето, не се нерви със свекървата. Детето е спокойно и ведро, защото не поема негативите на баба и тати. Не вижда бащи си изобщо. 2. Детето посещава баща си и се връща почти винаги болно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Моите родители се разделиха като врагове и от това пострадах аз. Самият развод доказва,че хората не са приятели.Но те трябва да положат всички усилия да покажат пред детето си(или децата) че не са врагове.Децата достатъчно се травмират от раздялата на родителите си и е неразумно да се подлагат допълнително на товара,създаден от лошите отношения между бившите съпрузи. Детето трябва да усеща обичта и на двамата си родители,ето защо е необходимо те да направят някакъв компромис в отношенията си след развода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 (edited) Нито приятели, нито врагове. Всяка една крайност е вредна. Всичко е въпрос на осъзнаване. Цитирах отговора на Мона,защото това е и моят отговор. Според по-чувствителните, децата са енергийна връзка между майката и бащата завинаги. И те енергийно поемат и от двамата. По състоянието на детето може да се съди какво става с другия родител дори да е хиляди километри. Понякога по разлика в състоянието на детето се познава, че има проблем при другия. За това е добре, ако не приятелство, поне да има неутралност. Viki,вярно е и публикуваното от тебе.Противоречията -явни или неизказани ,между бивши партнъори,които имат деца,са като воденичен камък на шията на децата.Вместо децата да вървят по своя път,те са принудени да се занимават с проблеми и отношения,които не им помагат на развитието,а пречт.Това води до изкривяване в техния свят.Мисля,че не трябва да го причиняваме на децата си,ако ги обичаме.Изхода е в чистене на слоя на нашите мисли и емоции,в прошката и оставянето на миналото да си отиде. Редактирано Март 29, 2010 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Всичко зависи от специфичния случай. Знам за такъв при който децата останаха при бащата.Майката не иска да ги вижда.И те също. Даже ако се обажда по телефона, което е рядкост , след това малкото дете изпада в депресия. Как в този случай родителите да останат приятели след развода? Тя си живее сама и то в друго населено място. За издръжка въобще не може да се говори. Бащата и децата дори смениха жилището си , въпреки че получиха семейното жилища след развода, тегли кредит и купи ново , само и само да не си спомнят за бившата съпруга / майка/. Свят като цвят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pcheliza Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Има една приказка, която малко хора я познават. Ще ми се да ти я разкажа. Една лястовичка понесла на гърба си своето лястовиче по пътя на юг. Летели над океана и лястовичката попитала детето си: - Когато пораснеш , мое дете, така ли ще ме носиш през океана? -Да, мамо!- отговорило малкото лястовиче. Майката наклонила гръб и лястовичето паднало в дълбоките води. Същото се случило на следващата година с другата рожба. Но на третата година младата лястовичка отговорила: -Не, мамо, защото тогава аз ще нося на гръб моето дете. Полетът на лястовицата с детето си на гърба продължил. Стигнали до южните страни заедно. Много поучителна приказка!Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.