Диляна Колева Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 (edited) Права е Силвия- плача на душата. Трудно ми е с думи да пресъздам размислите си ,но ще се опитам. Плачът на Христос е молитвата-" И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче" Хремата е вътрешния ,дълбок,вроден наш егоизъм. Хората плачат ,когато страдат-мъчно има е за тях самите. Плачат когато се радват -в добро разположение са , а и всички около тях. Плачат от състрадание- "колко лошо и слава Богу че не съм аз",но рядко стават съпричастни,а който става съпричастен,той не плаче,той действа. Такава аналогия може да се направи с всички видова плач-земен, човешки. Примера с новороденото-най -чистия земен плач(молитва)-зов за живот ,за въздух,за светлина.Тогава още няма Его. То е в пряк контакт с Бога.Когато осъзнаем ,че можем да постигнем неговата връзка,тогава вече сме прогледнали.И започваме "съзнателния живот". Редактирано Май 27, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Преди два дни се чувствах много "добре". Онзи ден се чувствах що-годе "добре". Вчера плаках нечовешки много(от самосъжаление). Беше много гадно. Днес съм малко по-"добре". Утре как ще съм, не знам. Ама изглежда, че се нося по течението без никакъв контрол - ужасно е. Понякога си мислиш, че си добре, понякога, не........ абе двоинственост. Кога ли, Господи, ще тръгна по Средния Път???? Свобода искам да постигна, в сферата на съзнанието... но не се пускам от старото, а искам с него да пастигна новото....... искам да съм различен, но не искам да се променям..... какъв парадокс Аз съм сиъщата.Трудно е -да живеем този живот.Един ден дъм на вихъра-щастлива и изпълнена с мечти,готова да ги постигна.На другия ден -депресирана,мислеща за самоубийство и изгубила смисъла на живота.И аз искам да се променя,да се развия и да се събудя от този сън,а нямам сили да променя старите си модели на мислене. Да знаеш-всичко ще се оправи "Щастливата ви съдба е неизменна"-Бог Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Понякога дешата има нужда да плаче, да се освободи, да й олкне..друг път сълзите тръгват от радост.Плаче всеки но плачът освен като израз на сълзи е го има и в друг варант, когато на човека му плаче душата от мъка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 След необузданата меланхолия следва необуздана еуфория. Ridi paliacii.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Като дете даже докъм 15 г. възраст често ме разплакваха, най-вече другите деца, които смятах че се държат зле с мен и са несправедливи. Много често се прибирах обиден със сълзи, не минаваше и седмица без това да се случи. Сега не мога да плача, дори и да искам. По никакъв начин не потичат сълзи. Странна работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Сега не мога да плача, дори и да искам. По никакъв начин не потичат сълзи. Странна работа. Човек може да плаче и без сълзи ако душата му плаче, а талото не. Салзите на тялото са външен израз на вътрешен процес - с цел прочистване. Ако душата е съзната - може да бъде осъзнато и усетено кога душата плаче. Дали ще има физически израз зависи от това да осъзнаем защо плаче както и от концентрация над самия вътрешен процес. Душевния плач дава физическо отражение (израз) в промени в дишането под фармата на вид естествен, спонтанен ребъртинг (rebirthing). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Като дете даже докъм 15 г. възраст често ме разплакваха, най-вече другите деца, които смятах че се държат зле с мен и са несправедливи. Много често се прибирах обиден със сълзи, не минаваше и седмица без това да се случи. Сега не мога да плача, дори и да искам. По никакъв начин не потичат сълзи. Странна работа. Може би душата ти понякога плаче. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Изгрев Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Едно лято на Рила, по време на концерт до мястото на Учителя, както слушах изпълнението на Йоана Стратева и Божидар, усетих такава мъка, че не можех да си поема дъх. Сълзите ми потекоха, нищо не можех да направя, сврях се в клековете и просто заридах, а нямаше причина да ми е мъчно. След като се наплаках, имах чувството, че е трябвало нещо да премине през мене, чувствах се по-лека. И до сега не мога да си го обясня, но беше като свързване към някаква обща тъга или може би душата ми скърбеше за нещо, което сърцето и умът ми не можеха да разберат. От Учителя съм извадила това за плача: "Има един СВЕЩЕН ПЛАЧ. Плачът в живота идва по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на УМИЛЕНИЕ. Има плач на самопожертвувание - ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Той е плачът на Христа. Има един идеален плач, когато човек е пред ВЕЛИКОТО." Беинса Дуно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Изгрев, благодаря за споделеното! Твоя постинг малко ми напомни на съня на tamin и за за космичната тъга, която е усетила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 (edited) Пророк Йеремия ни казва, че плаче , че окото му излива вода, понеже се е отдалечил от него Утешителят, който би оживил душата му + Исая говори за Духа на Утешението , който да ни даде елей на радост и веселие вместо плач + сещам се и за " плач и скърцане със зъби '" + " блажени плачещите, защото те ще се утешат " + за низходящите + възходящите степени на плача . за споделянето на Плачът - 123 от " Свещените думи на Учителя Беинса Дуно " "Има един СВЕЩЕН ПЛАЧ. Плачът в живота идва по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на УМИЛЕНИЕ. Има плач на самопожертвувание - ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Той е плачът на Христа. Има един идеален плач, когато човек е пред ВЕЛИКОТО." Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Юни 13, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Вчера плаках. Редовете, които се осмелих да споделя с вас, са от писмо на моя много близка приятелка (моля я да ми прости, че не поисках разрешението и за това). Когато очите ми се плъзгаха по последните и думи, сълзите ми вече се търкаляха - сълзи на облекчение и радост, сълзите, които не мога да спра, когато усетя, видя, как някой разчупва оковите си и пуска Любовта си на свобода. Дали защото ми напомнят за мен самата и моето освобождение? Или в тях няма нищо лично? Дали усещам нейните сълзи, които са напирали в очите и докато е писала тези редове? Има ли според теб такава любов и такова разбиране на хората, което да прости и да забрави физическото насилие. Вярвам в Бог повече от всичко, вярвам, че сме на тази земя за да се приближим до Него, да излъчваме Него,да решаваме определени задачи, но в същото време не мога да приема лъжата в дадени отношения, физическото насилие и агресия. Нека да има такива хора, може би имат задачи, които даже още не са осъзнали,не е събудена искрата в тях,не ги виня за това, но това според мен не означава, че аз вярвайки в Бог трябва да понасям техните объркани представи за света и да страдам и да допускам до себе си такива хора.Искам да открия себе си и да бъда щастлива.И колкото и да ми повтарят, че няма семейство, в което да няма изневери,и че трябва да се примиря с това, аз вътрешно с цялото си сърце вярвам, че има такива семейства.И за мен е по-добре да съм сама, и да нямам семейство но да е чиста душата ми, отколкото само и само да съм в някакви рамки да се мърся и да затъвам в лъжи и самоизмама.Мислиш ли, че съм на прав път?Или са някакви вкопчвания в идеали и инати от моя страна.... Чувствам известна вина, че пиша неща, които може и преди да съм писала, но имам нужда да пиша..Преди си мислех че трябва да изкупвам вина, сега мисля, че трябва да се науча да съм щастлива без повече страдания, и независимо има или няма хора край мен.И ако нещо ми пречи да вървя по този път за мен е по-добре да го няма! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 поздрави от Кай + Герда + Снежната царица Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Плачът на Душата не се изразява с външни сълзи. А малките деца защо толкова много плачат за всичко, някой замислял ли се е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Ами не бих казала, че много и за всичко плачат. Например моите деца и двете от самото начало малко и рядко плачеха и много и често се усмихваха - чак комшиите ги кръстиха "усмихнатите деца" За съжаление, голямата дъщеря, колкото повече расте, толкова по-малко се усмихва. Дано да е временно (само през тийнейджърските години). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Снощи исках да си поплача,за дами олекне,а нямах сила?Не мога да си го обясня.Друг път малко ми трябва ,за да се разплача,а снощи не успях.Това напредък ли е или падеж?Хубаво ли е човек да умее да плаче и да контролира плача си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 (edited) Защо мъжете не споделят за своите ридания, дори и да не ги чува никой... Повече дами са писали. Толкова ли е трудно да плачеш?! За мъжете е трудно да плачат, но това не им пречи да скачат в пропастта, да страдат и то много повече от нас. А ако биха заплакали, по-лесно щяха да понесат болките си. Като, че ли е невъзможно. Да заплачат. Биха видели света малко по-красив, малко по-възможен, малко по-любим... Редактирано Юли 2, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 (edited) Как да не заплача? Огън гори душата ми, диви талази се надигат в очите ми. Една единствена сълза угаси огъня, изцели душата ми, но отрови света, нарани Теб. Редактирано Юли 2, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Катарзис? АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ ТРЕВОГА Тя няма смисъл, няма име, но е най-страшна на света – тревогата неумолима, която носи пустота. В очите ти тя като тумор се разпростира и расте. Развикай се със гневни думи или плачи като дете! Разхождай се! Блъсни прозореца! Със ярост нещо разруши! Но не оставяй тази грозна тревога да те удуши. Тя в болка от една обида, във сълзи да се прояви! Огледай се, и ти ще видиш деца и птици, и треви. Те са щастливи, дишат жадно. Материята в тях трепти. Тревогата – по нея само от тях се различаваш ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Има един плач, СВЕЩЕН ПЛАЧ НА ДУШАТА, който спонтанно избликва само тогава, когато душата влезе в съприкосновение с Божественото, с Истинското. Ето - чета стиховете на Петя Дубарова. Сякаш някъде между думите гениалната вечномлада поетеса ни казва: " Искам и нека (!) всяка моя дума да бъде Откровение и да въздейства като Откровение, предизвиквайки във вашите очи сълзи на Умиление и Възторг." И действително, всеки стих на Петя за мен е Откровение, чрез което откривам истинската Поезия... И плача от радост - от радост, че ТЯ ми е дала възможност да се докосна до същността на истинското Изкуство, пред което човек може само да благоговее, защото То е отблясък от Божественото... В озареното от вдъхновение съзнание на тази ЧУДНА ПОЕТЕСА всяко нещо придобива душа и живот, и някакъв нов, неочакван, таен и непонятен за нас до този момент смисъл. И неусетно се пренасяме в други измерения на Реалността, които и преди са съществували, но ние сме били слепи за тях. Благодарение на Петя прозрях, че поезията е зрение, което прониква отвъд пределите на видимото и оживотворява невидимото. Посредством него Поетът вижда в обикновеното това, което ние слепците не можем да видим - необикновеното. За истинският Поет всяко нещо си има свое собствено битие, което е неразривно свързано с целокупното, универсалното Битие. Битие и особен, скрит за нас непосветените, но явен за поетите смисъл придобиват дори и мъртвите, бездушни вещи. Жизнената реалност в поетическото съзнание има способността да става все по - обемна и по - обемна, да се разширява до безкрайност, да се уплътнява и обогатява с нови връзки, отношения, измерения, значения. Истинският Поет е маг! Той не само че ни въвежда в нови светове, но ни дава привилегията да погледнем и познатия нам свят с "нови" очи и да го видим по нов начин. Поезията е Чудо, а Чудото е Откровение, в което нещата разменят своите традиционни, познати неща и придобиват нови, извикващи удивление и почуда валенции. Благодаря ти, Петя! Ти си за мен единица мярка за Поезия. Бог да се смили над душата ти. АМИН! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 (edited) "Аз искам, как искам след моя живот........ някой да трепне внезапно смутен, открил в моя стих своя пристан зелен." (Петя Дубарова) Бориславил, моля те, само не превръщай поезията на Петя Дубарова в патетика или в месианство. Животът и поезията й настина са Плач, каквато е и темата, но не са и божия промисъл. Това, че сърцето й не е "понесло" този свят, е друга тема. Редактирано Август 1, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Е, мила Мона, аз излагам само личното си мнение и усещане за поезията на Петя, а за нея не бих могъл да пиша без патос. Не във всички случаи патосът е фалшив, нали? Що се отнася до месианството - да, убеден съм, че такъв Инструмент за Поезия като Петя Дубарова не идва случайно. А дали има пръст Божия промисъл - това вече е друг въпрос. Но да не се отклоняваме от темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Защо мъжете не споделят за своите ридания, дори и да не ги чува никой... Кой, за Бога, те убеди, че това е така?..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Защо плачат хората? Катви са различните причини за плача? Какво е отношението ви към плача - доколко може да се определи като полезен или вреден? Какъв е ефекта на плача върху емоционалното и общото здравословно състояние на човека? Хората плачат по много причини наистина, а моето отношение към плача е разбира се всичко трябва да е в разумни граници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Изплачете мъката си, но внимавайте да не изплачете с нея и Душата си! Душата принадлежи на Духа, тя е временно потопена в мъка, от която се очиства чрез Свещен Плач, за да се отдаде на неизразимата Радост от общението си с Духа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 Аз искам да плача но не мога - мога само когато се изповядвам. Доста съм объркан. Дано да намеря начин да изчистя сърцето си. Просто съм в някаква слаба позиция и чувствам болка в сърцето. Мога да продължавам дълго с проблемите си. Имал съм много хубави моменти, когато с музика съм достигал като че ли до такъв плач от радост и любов към всички, но сега... Исая 61 3. да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той. Плач Еремиев 1 16. Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; Псалми 30 5. Защото гневът Му е само за една минута, а благоволението Му е за цял живот. Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост. Псалми 126 5. Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. 6. Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си. Еклесиаст 3:1-9 1. Определеният от Бога порядък на живота Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето: 2. време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; 3. време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; 4. време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост; Йоил 2 12. Призив за покаяние Но, казва Господ, даже и сега, обърнете се към Мене с цялото си сърце, с пост, плач и ридание; 13. и разкъсайте сърцето си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив и се разкайва за злото. Малахия 2 13. Правите още и следното: покривате жертвеника на Господа със сълзи, с плач и въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. Лука 13 28. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън. Яков 4 9. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.