Силвия СД Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 А аз съм чувала и за една трета група хора, които много искали само от техните грешки да се учат хората и да нямат право на свои. Едните ако са глупаци, другите мъдреци, тези как да ги нарека... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Единствения начин са се учим в живота е като живеем.И то собствения си живот.Да се учим от собсвените си грешки,защото всеки човек си е различен и приема по свой си начин дадено събитие-за един грешка,за друг не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Анелия! :thumbsup: Единствения начин са се учим в живота е като живеем.И то собствения си живот. Колкото до това дали ни учи опита на другите, сега си спомням, че преди време и аз бях много катгорична също като вас, че ние можем да се учим само от собствените си грешки и болки. Но както става с мен обикновено, всеки път, когато кажа нещо категорично, в следващите няколко месеца се случват неща, с които сякаш Бог усмихнато ми казва: "Така ли? Я да проверим дали е невъзможно... " и моята категоричност се стопява. Мисля, че под понятието личен опит и "живеем своя живот" влизат не само ситуациите и постъпките ни, но и общуването с други хора, дори и виртуално, но пълноценно - като нашето тук. Когато някой сподели нещо, което е близко до нашия проблем или живот, ние като че ли изживяваме ситуацията, за която той разказва, и определяме отношението си, преполагаемото си поведение - това също е опит. Когато някой споделя своите размишления, своята гледна точка, това ни дава възможност за обогатяване на гледните точки, през които умът ни преценя ситуациите - дава ни понякога позиция, за която не сме се досетили, но изненадани установяваме, че всъщност точно това решение сме търсили... Поне с мен е така от първия момент тук - и съм ви благодарна за това, приятели. И все пак всчико си зависи от нас самите, състоянието ни в момента, събеседниците ни... (опитвам се да не бъда категорична - научих си урока ) Според мен авторът на темата поставя много важен въпрос, след като ние за себе си сме открили някакво ноу хау и усещаме, че то може да бъде полезно на другите, то как да го направим такова - това и за мен е най-същественият въпрос в момента... Засега съм стигнала до споделяне на опита в подходяща ситуация... но и отново не винаги съм сигурна дали и кога да го правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Като чуя думата живот, сещам се за дървото на живота. А като чуя думата дърво, сещам се за плод. За да достигна плода, дали другите да слушам. Един ще ми каже, че плодът е кисел, не става за консумация. Друг ще ми каже, че някога си като откъснал плод, той се оказал червив. Трети ще ми каже, че не мога да се покатеря, защото още не ми стигат силите. А четвърти, че като се катерил веднъж си съдрал панталоните. Пети пък, че му се завило свят от високото и паднал лошо. И шести ще ме посъветва нещо и седми.... А аз си зная едно - за да достигна плода, трябва сама да се покатеря и да проверя. Може и да мога, може да не падна, може и да е узрял плода, може и да няма червеи и да си запазя панталоните. Но трябва да опитам. И това ще бъде моят опит, не на другите. Защото едно е да си го представиш, а друго е да го направиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 А аз съм чувала и за една трета група хора, които много искали само от техните грешки да се учат хората и да нямат право на свои. Едните ако са глупаци, другите мъдреци, тези как да ги нарека... Да не се обижда Силвия, но погрешна мисъл изказа. Имаше нещо много важно казаното от нея - една част само. Всичко зависи от вида на грешката. Има грешки, грехове и Грешки. С други думи когато малките лични грешки и лични грехове се увиличат с натрупване и станат достатъчно много, достигат една критична маса на грешките както се получава критичната маса при атомната бомба. Когато ефекта на грешките и греховете са локализирани само до въздействието върху отделната личност, тогава всеки да се учи от грешките си. Смърта на физическото тяло на такъв, му ликвидира натрупаната лоша сметка. Тогава се вижда кой какъв е пред Бога. Но ако грешките и греховете на отделната личност преминат критичната маса на личната карма, могат да повлиаят твърде негативно върху живота и еволюцията на цели общества и раси от хора. Нали за това е била потопена Атлантида - за свръх нормалното използване на окултни сили за лични цели. В подобни случаи мисля се вписват хората, които не ни позволяват повече да трупаме лични грешки и грехове, с цел недостигане на критичната маса от грешки. Как се наричат - не знам. Нито съм ги срещал някъде, но това не ми пречи да си мисля и ..фантазирам разни работи. Нали за това е фантазията, да си фантазираме? Пък тук фантазьори като мене много.. Просто Силвия ме провокира към размисъл и размишления.... кой знае... може би тя също ще измисли нещичко.......... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sara Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Като чуя думата живот, сещам се за дървото на живота. А като чуя думата дърво, сещам се за плод. За да достигна плода, дали другите да слушам. Един ще ми каже, че плодът е кисел, не става за консумация. Друг ще ми каже, че някога си като откъснал плод, той се оказал червив. Трети ще ми каже, че не мога да се покатеря, защото още не ми стигат силите. А четвърти, че като се катерил веднъж си съдрал панталоните. Пети пък, че му се завило свят от високото и паднал лошо. И шести ще ме посъветва нещо и седми.... А аз си зная едно - за да достигна плода, трябва сама да се покатеря и да проверя. Може и да мога, може да не падна, може и да е узрял плода, може и да няма червеи и да си запазя панталоните. Но трябва да опитам. И това ще бъде моят опит, не на другите. Защото едно е да си го представиш, а друго е да го направиш. Съгласна съм,всеки от нас е с индивидуални сили ,пък и мери според своя собствен аршн! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) Ян, честно казано много не ти разбрах мисълта. И ти да не ми се обиждаш, но твоите малко трудно ги разбирам. Искаш да кажеш, че тук имало велики учители ли, от които трябвало да се учим и които ни спирали от грешки и грехове. Ако това казваш - виждам, велики са, спор няма. Редактирано Май 25, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Само казвам, че дребното ти заяждане ще ти докара стомашни болки от нерви - нищо повече. Ако пиеш мента има вероятност да не те свива корема от нерви. Ето това със сигерност го твърдя, за другото не съм сигурен и никога не съм бил сигурен. Но мисля, че ти си знаеш за какво говоря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) Заяждане вижда този, който обича да се заяжда. А аз обичам да се веселя, да знаеш, голям смях пада. И нищо не ме боли. Ти можеш ли да се похвалиш със същото? Нещо да кажеш за чистата си съвест. Сигурна съм, че нямаш главоболия с нея. Само с фантазиите малко имаш проблем, но ти си го знаеш. Редактирано Май 25, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Това за смеха е абсолютната истина ... . Другото е субективизъм и няма да го коментирам. За чисти и нечисти съвести - Съдията е Един. Всеки говорещ от Негово име е недобре с нервите и да се прегледа при психиятър - това е фантазия, при това лична. Нека да ми тежи на съвеста- мое си е. Повече нямам какво да добавя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Тежи ти и ти пречи и се вижда. Но съвестта си е твоя, аз също няма какво повече да коментирам. Всеки сам се осъжда, а Съдията е безпристрастен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) Има различни начини и пътища да се изкачим по Дървото на Живота. Никой не може да се изкачи вместо нас, но може да ни покаже как по-лесно да го направим. По пътя може да има и опасности, за които е хубаво да знаем предварително. Може да сме тръгнали с прекалено много ненужен багаж или недостатъчно добре екипирани, а изкачването по Дървото на Живота е дълго и да се изкачваме сами ще ни е малко тъжно. Редактирано Май 25, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) Учим се в практичността. Иначе познанията и наученото от преди, с него ще си и тръгна. С едната кана ще черпя вода от езерото, а с другата ще я изливам на земята. Редактирано Май 25, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Има различни начини и пътища да се изкачим по Дървото на Живота. Никой не може да се изкачи вместо нас, но може да ни покаже как по-лесно да го направим. По пътя може да има и опасности, за които е хубаво да знаем предварително. Може да сме тръгнали с прекалено много ненужен багаж или недостатъчно добре екипирани, а изкачването по Дървото на Живота е дълго и да се изкачваме сами ще ни е малко тъжно. :thumbsup: Затова Бог ни събира заедно да мислим, заедно да чувстваме, да се усещаме и да си говорим - да общуваме и така всеки сам но един до друг да живеем и да разширяваме съзнанието си. Понякога няма нужда да блъскаме главата си наистина в стената и то упорито няколко пъти, за да разберем, че някъде наблизо има врата и прозорец. Няма нужда да ни блъска кола, за да разберем, какво ли ще се случи ако и пресечем пътя - достатъчно е само да си го представим и да съобразим поведението си... Между другото това е най-добрият начин да се учат малките деца - не със заповеди, забрани и дори не със съвети - действат два подхода: - възрастният споделя свое преживяване - децата много обичат да слушат - не е случайно сигурно! - да стимулираме въображението на детето и да му помогнем да преживее някаква ситуация с негова помощ. (Децата имат способността да "отъват и да се идентифицират с въображаемия си свят) Заедно да се опитаме да наблюдаваме усещанията си във въображаемата ситуация и поуките от тях. И двете техники работят безотказно и много помагат на децата като при това запазват тяхната свобода и ги учат на самостоятелност- знам го от дългогодишен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Нима това май-висше учение не ни дава възможност да държим съвършено безпристрастно юздите на човешкия живот? Нима тази по детски естествена простота не сочи по-уверено правия път през лабиринта на тукашните събития отколкото онази мъдрост, подвеждана и възспирана от собствената си изгода, заслепявана от безчилени нови случайности и усложнения? Не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че виждам два пътя за стигане до науката за човешката история. Единият, труден и безкраен, с безброй извивки, е пътят на опита; другият който сякаш е не път, а само един скок, е този на вътрешното съзерцание. Човекът, тръгнал по първия, открива нещата след продължителни пресмятания, докато другият предлага съвсем непосредствен поглед върху естеството на всичко и го представя в живи, многообразни връзки, за да го сравни с небивала лекота с другите неща - така както се сравняват фигурите върху дъската. Моля да ми простите за тези мои детински бълнувания; подобна дързост ми вдъхна единствено вярата във вашата доброта и споменът за моя учител, който ми посочи отдалеч втория от двата пътя като свой собствен. из "Хайнрих фон Офтердинген" - Новалис Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 "Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото битие. Нима е възможно да носим в себе си тази необятност? Знаем ли душата си? Живеем ли в нея и живее ли тя в нас? Коя е тайнствената азбука, която трябва да научим, за да можем да четем тази свещена книга? Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта. Който няма Любов в себе си, той не може да учи. Търсенето и изследването на душата - мястото, където Бог живее, мястото на Любовта - не е ли същинският Университет? Знанието, придобито в него, не е знание на ума, нито това на сърцето, то е съкровено единение с Реалността. П. Дънов - Университетът на Душата Същността на истинското знание Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) два подхода: - възрастният споделя свое преживяване - децата много обичат да слушат - да стимулираме въображението на детето и да му помогнем да преживее някаква ситуация с негова помощ. Заедно да се опитаме да наблюдаваме усещанията си във въображаемата ситуация и поуките от тях. ...работят безотказно и много помагат на децата като при това запазват тяхната свобода ...детски естествена простота ... сочи по-уверено правия път през лабиринта на тукашните събития ... другият ... сякаш е не път, а само един скок, е този на вътрешното съзерцание. ...предлага съвсем непосредствен поглед върху естеството на всичко и го представя в живи, многообразни връзки, за да го сравни с небивала лекота с другите неща Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта. Редактирано Май 25, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 А аз съм чувала и за една трета група хора, които много искали само от техните грешки да се учат хората и да нямат право на свои. Едните ако са глупаци, другите мъдреци, тези как да ги нарека... Ама то пак излизат две групи, същите, за които ти споменаваш! Нюансите вътре в тях не ги правят принципно различни! Чудя се дали пътят на вътрешното съзерцание, за който говори Новалис (цитиран от Венцислав_) е път за принципно различна, наистина трета група хора, или и тя може да се причисли към групата на мъдреците, до толкова, доколкото във всички времена всички световни учители са сочили наличието на такъв път. А най- добре е да не се чудя толкова, а да ... Е, на добър път ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.