woltron4o Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Ще ви представя едно размишление относно живота и каква представа съм си изготвил на база размишлението: Представете си живота като училище където трябва да се учим, да се борим да променим нещата към по-добро. Това което виждаме че може да се промени не само да го разбираме че може, но и да го направим. Един вид - какво е да имаш дарба/талант ... без да го използваш, просто като не го използваш си като всички които го нямат. Т.е. губи се потенциала когато не го реализираш. НО се губи ефекта от едно вероятно използване на този потенциал. И като човек се замисли през колко неща преминава в живота, колко много може да промени, но се приспособява към всичко и просто живее докато дойде време да си отиде от земята. Ако този човек не е използвал таланта/дарбата/възможностите ... за да промени света, а просто е останал със знанието какво е могъл да промени- има ли напредък. Какво е научил човека от училището на земята? За какво ти е знанието като не си го използвал? Тук мисля че просто същият този човек се връща отново да се учи докато започне да използва възможностите си за да промени света. Като да учиш за готвач но никога да не си готвил! Какво мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Зависи,дали си дошъл да разбереш,че можеш да промениш света или да разбереш,че си тук за да промениш себе си.Разглеждаш според мен малко едностранчиво проблема за смисъла,за научаването в живота.Може би изхождаш от своят порив да се научиш и да променяш.Аз например смятам,че променяйки себе си променяме дйствителността.Като както четох скоро една беседа от Учителя - да си шивач и да се фукаш с дрехите които си ушил на другите.Не,трябва ти да си ушиеш нов костюм и когато те попитат какъв шивач си да покажеш костюма си с гордост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Май 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Темата е породена от рекламирането на това колко са най-най дрехите които си си ушил, докато другите немогат да шият. И колко си по-напред с това. Още повече ако си голият цар от приказката и ошитото е само в ума ти, но всъщност не е напредък а заблуда. Редактирано Май 22, 2007 от woltron4o Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Учим се като падаме, ставаме... Като децата, докато не проумеем, че не боли само, когато се носиш по водата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Учим се...или може би изграждаме себе си е по-правилно. Знанието е неутрално - според качествата които притежава човек знанието може да бъде разумно оползотворено, с него може да се злоупотреби или просто да остане неизползвано. Живеем за да придобием тези качества, които дават възможност на божественото в нас да се прояви. Редактирано Май 22, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Волтрончо, Готин си, много ме кефиш.... 14 поста за 2 години,явно доста размишляваш върху написаното тук? Но не съм съгласен със Станимир, че знанието е неутрално. Напротив, точно защото Истината преминава през Ума ни, се превръща в знание, защото сме я приложили съобразно идеите който имаме. Знанието е атрибут на нашия ум. А той не е неутрален, ние си го възпитаваме да ни служи в Битието ни. Нашият ум има свойството да моделира Истината в прилагането на различните идеи като спазва редица закони. Една много еретична мисъл .... "Светът е познаваем". Това са само мои размишления.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Май 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2007 @ЯН - мога и като спамер да се изявявам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Волтрончо, това не е тайна за мене, нито повод за гордост за тебе. Покажи позитивно размишление и ще съм изненадан много приятно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 И когато те попитат какъв шивач си,бях написала.Тук не става дума за самохвалство а за почит,уважение и признание,които можеш да получиш дори и да не търсиш това,а просто като резултат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Ще ви представя едно размишление относно живота и каква представа съм си изготвил на база размишлението: Представете си живота като училище където трябва да се учим, да се борим да променим нещата към по-добро. Това което виждаме че може да се промени не само да го разбираме че може, но и да го направим. Един вид - какво е да имаш дарба/талант ... без да го използваш, просто като не го използваш си като всички които го нямат. Т.е. губи се потенциала когато не го реализираш. НО се губи ефекта от едно вероятно използване на този потенциал. И като човек се замисли през колко неща преминава в живота, колко много може да промени, но се приспособява към всичко и просто живее докато дойде време да си отиде от земята. Ако този човек не е използвал таланта/дарбата/възможностите ... за да промени света, а просто е останал със знанието какво е могъл да промени- има ли напредък. Какво е научил човека от училището на земята? За какво ти е знанието като не си го използвал? Тук мисля че просто същият този човек се връща отново да се учи докато започне да използва възможностите си за да промени света. Като да учиш за готвач но никога да не си готвил! Какво мислите? Ян, това според мене е позитивно размишление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Май 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Основното което ме провокира е - като преминеш през определен проблем и можеш да го разрешиш за да може останалите след теб да се научат без да си блъскат главата в стената. Докато някои ще преминат и ще се хвалят какви хубави дрешки са си ушили и ще оставят тези след тях да си блъскат главата в стената защото - аз си имам хубави дрешки ама какво ме интересува че ти се блъскаш там където аз съм се блъскал и съм преминал! Надявам се разбирате какво имам предвид. Доколкото са бедните ми познания това е като карма - като си преминал през нея и я разрешиш си научил и после като я промениш - вече пътят е по-лесен за останалите след теб. Ако цял живот не го промениш, в другият си живот ще преминеш отново и така докато разбереш че действието - променя, а бездействието оставя останалите да си блъскат главата и ти ставаш част от останалите в следващият си живот за да береш плодовете от действието си в предишния(когато си показвал дрешки и си оставил нещата непроменени) (може да не размишлявам много правилно, но затова съм тук - за да се уча.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Да, аз мисля също като теб. В първия пост беше достатъчно ясен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 ...като си преминал през нея и я разрешиш си научил и после като я промениш - вече пътят е по-лесен за останалите след теб. За първите е най-трудно. За тези след нас ще е по-лесно. Трябва да сме брагодарни на тези, които са проправили пътя преди нас и да продължаваме да утвърждаваме пътя за тези след нас. Това е един ритъм, който ако бъде установен от достатъчно хора индивидуално, ще повлече със себе си и всички останали. Най-важното е да не чакаме, когато действително сме в състояние да направим нещо добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 С всяко нещо да което се докоснем по-скоро несъзнателно и с вяко нещо което ни докосне дълбоко-доста съзнателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Според мен идеята е да правим каквото ни е по силите в правилната според нас насока - и за себе си, и за другите. И в същото време, да не претендираме, че сме направили кой знае какво, защото... знае ли се кое за какво е? Ако спрем да правим, спираме да се учим - поради липса на опреснявани опитности. Но ако правим и претендираме, тогава пак спираме да се учим - този пък поради изкривяване на индивидуалния ни поглед върху нещата. Редактирано Май 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Май 23, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Ако спрем да правим, спираме да се учим - поради липса на опреснявани опитности. Мисля че след като се изясни контекста на мисълта ми по-горе и от останалите постове, се разбира за какво става дума. То цитата по-горе е като крайна сентенция на смисъла на темата. Не е достатъчно да го знаеш, трябва да го използваш за да се учиш. Трябва да преминеш през опитности, по същият начин по който готвача използва знанието си за да може да готви. Да подобрява някои рецепти и т.н. благодаря на всички - място за още мнения има Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 ....... Един вид - какво е да имаш дарба/талант ... без да го използваш, просто като не го използваш си като всички които го нямат. Т.е. губи се потенциала когато не го реализираш. ...... ......Ако този човек не е използвал таланта/дарбата/възможностите ... за да промени света, а просто е останал със знанието какво е могъл да промени- има ли напредък. Какво е научил човека от училището на земята? За какво ти е знанието като не си го използвал? Тук мисля че просто същият този човек се връща отново да се учи докато започне да използва възможностите си за да промени света. Като да учиш за готвач но никога да не си готвил! Какво мислите? Щом има място за още мнения, може ли ..? Темата е : Как се учим в Живота?" Окултната наука е много особенна наука. Огромният процент от извършената или извършващата работа е невидима за физическите сетива. Тези които виждат в невидимите светове са малко. А от тях пък, виждащи в Духовните светове още по-малко. Трябва изключително внимание и много познание да може човек да прави разлика между виждащ в астрален и ментален свят и в ... Духовните светове. Защото все са невидими светове за физическите сетива. Добромир, И в същото време, да не претендираме, че сме направили кой знае какво, защото... знае ли се кое за какво е? Според мен идеята е да правим каквото ни е по силите в правилната според нас насока - и за себе си, и за другите Излиза, че си Виждащ - можеш ли да го потвърдиш? Един човек който има дарба/талант/възможностите да работи в Духовните светове съзнателно, едва ли ще бие тъпан че го прави!? Може би съм грешка, но видях логическо противоречие тук. Духовният човек работещ съзнателно със сигурност знае кой как работи и използва таланта и дарбата си. Недуховният човек обаче осланящ се на физическите сетива, научава за извършената работа постфактум, след пресичане на финала. Такъв човек си казва..." Нали този го знаем, нищо не е извършил, седи и бездейства само и от къде на къде ще има претенции и как така е пресякъл финиша.." Волтрончо, позитивното ти разсъждение е вярно до епределено ниво само- според мене разбира се. И ако един добре обучен "виждащ" ти прочете мнението има възможност така да го преобърне , че и ти самият да не си го познаеш. От етерния свят до Покрива на Вселената все са невидими светове. Но от тях от етерния свят до причинния свят - не са Духовни светове. Поради това има виждащ и Виждащ в невидимото. В училището наречено "Живот" съм го преживявал вече този феномен и за това съм много предпазлив с фотофиниша. Лъга ли са ме в тази различия и за това съм особенно предпазлив. Само споделям какво и как съм учил в живота си. И размишлявам..... без спам / поне се опитвам съзнателно /. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 (edited) И ако един добре обучен "виждащ" ти прочете мнението има възможност така да го преобърне , че и ти самият да не си го познаеш. Ако един добре обучен "виждащ" прочете което и да е мнение от този форум, ще види единствено възможността която съществува пред неговият автор за разширяване на разбирането му, и ще го насочи по подходящ начин, ако прецени за необходимо. Всеки трябва сам да се пребори със заблудите си. Никой не може да разсее илюзията около човека, освен собствената му душа. Редактирано Май 23, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 И ако един добре обучен "виждащ" ти прочете мнението има възможност така да го преобърне , че и ти самият да не си го познаеш. Ако един добре обучен "виждащ" прочете което и да е мнение от този форум, ще види единствено възможността която съществува пред неговият автор за разширяване на разбирането му, и ще го насочи по подходящ начин, ако прецени за необходимо. Всеки трябва сам да се пребори със заблудите си. Никой не може да разсее илюзията около човека, освен собствената му душа. И виждащия и невиждащия може да преобръща мненията както и колкото си иска. Въпроса е ние какво ще обърнем в себе си и как се учим, и дали може нещо толкова коренно да ни преобърне, че след време да сами да не познаем себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Май 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Ако още не се е разбрало- мисълта ми беше че ако човек мине през определена трудност - примерно си счупи крака като атлет - впослествие обаче създава нещо което атлетите като него да използват за да избегнат подобен инцидент. Научил е че може нещата да се подобрят- действал е и така е създал нещо което да помага на другите. Ако остави нещата така - ще си запази наученото за себеси и останалите ще имат неприятни "инциденти" (травми, счупвания ....) и какво ще е научил той в живота!? Тук ми дойде мисълта че ако бъде върнат в слесващият си живот да работи - т.е. може това да е трябвало да направи - да създаде това "нещо" кеото да помага на останалите. И докато не го направи да продължава да се учи - т.е. да бъде връщан да има инциденти докато се научи да се учи от тях. След като получи знанието от случилото се (след като види смисъл- (например ) в случилото се да действа) и да създаде приспособлението - да изпълни заданието и да продлжи да се учи. Просто предложих тема за размисъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Според мен, идваме във физическия свят за да събираме опит,да го анализираме,осмисляме и след това естественно да го прилагаме. Една неприложена опитност е като увяхнала цветна пъпка,преди да разцъфти. И като човек се замисли през колко неща преминава в живота, колко много може да промени, но се приспособява към всичко и просто живее докато дойде време да си отиде от земята. Ако този човек не е използвал таланта/дарбата/възможностите ... за да промени света, а просто е останал със знанието какво е могъл да промени- има ли напредък. Какво е научил човека от училището на земята? За какво ти е знанието като не си го използвал? Тук мисля че просто същият този човек се връща отново да се учи докато започне да използва възможностите си за да промени света. Като да учиш за готвач но никога да не си готвил!Ами ще готвиш в следващия си живот! Забелязала съм,че някои хора се раждат с готови таланти на живописци,музиканти,математици и започват почти веднага да ги прилагат. Типичен пример за това е Моцарт. В математиката Блез Паскал например: ...бащата, занимаващ се с образованието на сина си, го въздържа от по-сериозни занимания с математика до 15-годишната му възраст смятайки, че по-ранното изучаване на толкова сложна наука пречи на възпитанието. Година по-късно обаче Паскал издава знаменитото „Есе за коничните сечения” (Essai pour les coniques), в който е развита наречената по-късно на негово име „теорема на Паскал”. Още в юношеска възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи, 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина, която по-късно доразработва и която под названието „Колело на Паскал” получава кралски патент по-късно, през 1649 г...по-подробно тук. Мисля,че когато нещо трябва да се реализира, то то рано или късно го прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Основното което ме провокира е - като преминеш през определен проблем и можеш да го разрешиш за да може останалите след теб да се научат без да си блъскат главата в стената. Докато някои ще преминат и ще се хвалят какви хубави дрешки са си ушили и ще оставят тези след тях да си блъскат главата в стената защото - аз си имам хубави дрешки ама какво ме интересува че ти се блъскаш там където аз съм се блъскал и съм преминал! Надявам се разбирате какво имам предвид. Доколкото са бедните ми познания това е като карма - като си преминал през нея и я разрешиш си научил и после като я промениш - вече пътят е по-лесен за останалите след теб. Ако цял живот не го промениш, в другият си живот ще преминеш отново и така докато разбереш че действието - променя, а бездействието оставя останалите да си блъскат главата и ти ставаш част от останалите в следващият си живот за да береш плодовете от действието си в предишния(когато си показвал дрешки и си оставил нещата непроменени) (може да не размишлявам много правилно, но затова съм тук - за да се уча.) Съгласна съм с вас че сме тук за да се учим и да се изграждаме.Самият факт че публикувате вашето мнение тук е споделяне на опит.Мисля че съзнателно или не променяйки себе си към по-добро помагаме и на хората около нас да бъдат по-добри.Който слуша се научава и да чува който съзерцава се научава и да размишлява-който търси намира.Най-красивото е че искате да помагате и помагате!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Как се учим в живота? Май само чрез метода проба- грешка. Болезнен метод. И предпочитаме собствени проби и грешки. Уви... Основното което ме провокира е - като преминеш през определен проблем и можеш да го разрешиш за да може останалите след теб да се научат без да си блъскат главата в стената. Това звучи много хубаво. Несъмнено така ни се ще да става, защото иначе не бихме изграждали и използвали образователни системи, институции. Със сигурност научаваме нещичко от чуждия опит, но толкова малко, толкова малко... Едно от нещата, което ми беше трудничко да проумея и приема, беше, че моят собствен опит не е необходим на никого, освен на мен. Колко ми се е искало да предпазя от толкова глупости и децата си, и учениците си, и хора около мен, които обичам, или чиято болка просто преминава през мен и ме боли заедно с тях... Но не, не става... Всеки има нужда от своятя си болка... Предупреден ли е бил Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злата? Предупреден е бил. (винаги съм подозирала, че не е бил достатъчно предупреден...) Обаче е имал нужда от собствен опит. Е, виждаме, че нуждата му е била напълно удовлетворена... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Как се учим в живота? Май само чрез метода проба- грешка. Болезнен метод. И предпочитаме собствени проби и грешки. Уви... А как да се учим в живота без да пробваме? Какво предлагаш. Или за да не ни боли, да не пробваме, а да слушкаме много знаещите. Никого не слушкам, освен душата си. Нека да боли! Уроците на живота са болезнени, няма как да минеш през тях без болката, но когато я преминеш, тогава идва нещото, което не се описва с думи. Та на принципа съм - първо лошата новина, за да чуя добрата последна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 А, защо да предлагам нещо... Този метод освен че е добре познат, е единствено достъпният ни. Чувала съм, че някои казват, че една група хора се учи от грешките на другите, а друга група- от своите. Само констатирам, че принципно човек може да се учи от грешките на другите поне толкова успешно, колкото от собствените си, но неизвестно защо това твърде рядко се наблюдава, да не кажа, че всъщност хич не се наблюдава... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.