762. Най-великото - Неделна Беседа, 10 март 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Най-великото

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета началото на 12-а глава от Евангелието на Иоана, до 14-и стих.

„Духът Божи“

Цитат

 

По-велико нещо от живота в света няма. Туй, великото, е произвело в хората толкоз страдания, че от него хората плачат. Ако бях един песимист, бих ви описал живота в най-мрачни краски; ако бях оптимист, щях да го опиша в най-красивите краски. Нито едното, нито другото е вярно. Това са полюси. Мракът и светлината, това са полюси на нашето съзнание. Ако човек ослепее, в мрак е. Ако му се отворят очите, във виделина е. В Божествения свят мрак не съществува. Мракът съществува само в главите на хората. Когато учените хора говорят за мрака, той е само в техните мозъци. Такова нещо като мрак не съществува. Такава реалност няма в света. Само гъстата материя хвърля сянка. Тия сенки ги наричат мрак. Но хората са разбрали, че в света съществува някакъв мрак, някакви тъмни сили са разделили света на добър и на лош. Турили са двама богове. В древността единият е бил много строг, наказвал хората, а другият е добър.

Сега постоянно се повтарят едни и същи религиозни работи: „Да повярваме, да повярваме.“ В какво да вярваме? От хиляди години се говори да повярваме в Господа. В какво да повярваме сега? Че Той е Син Божи. Хубаво, вярваме, че е Син Божи. Той е изпратен от Господа. И в това вярвам, че е изпратен от Господа. Какво се добива? Той дошъл да спаси света. Много добре. Вярвам и в това, [но] какво се придобива от спасението?...

 

 

Цитат

 

Казвам: На туй старото в нас ние не може да разчитаме. Няма защо да ви обяснявам, старото е изиграло своята роля, на него не може да се разчита. От старото вие няма какво да искате, няма тази идея. Когато един стар човек се изтощи на Земята, казва: „Моето мина, синко, аз остарях, усещам, че нямам тази сила нито в ума, нито в мозъка, нито в сърцето, нито в тялото, усещам своята слабост.“ Тази слабост произтича от три причини: произтича от самата мисъл на човека, произтича от неговите чувства и произтича от самата воля на човека. Човек сам се осакаща чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля. Той сам се осакаща, като не знае как да постъпи. Пък той сам се и подига. Сега като казвам „сам се подига“, не мислете криво. Някои ще възразят: нали Господ е, Който подига хората? Те нямат понятие какво нещо е Бог. Всяко добро подбуждение, каквото и да е то, произтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит за всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката интензивност на каквато и да е сила, която се проявява, Той е зад тази сила. Бог прониква във всички неща. Следователно нищо в света не става без Неговата воля. 

Сега другият въпрос се явява: Че ако е така, тогава защо Господ не оправя света? Там е вашето заблуждение. Казвам вашето, то е и вашето, и нашето заблуждение. Злото произтича не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използува, едно благо може зле да се използува. Зле използуваното благо е зло. Добре използуваното благо е добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува. Когато казваме, че от човека зависи да използува своя си живот, понеже това е вложено в него... Всеки един човек иска да се издигне в света. Но за да се издигнеш, трябва да издигнеш ума си или да туриш ума си на работа. И тогава всичките мъчнотии, които съществуват в света, в умствения свят са упражнения, това е гимнастика за човешкия ум. Без тия мъчнотии човек не може да се прояви...

Цитат

 

 Аз правя следното сравнение: вие имате едно тяло, но ако вие не знаете да дадете съответното почитание на всеки един от удовете, които имате, защото както хората мислят, някои удове не са така почтени, някои удове са по-низши. Но всеки уд, който съществува в човека, той си има свое предназначение и свое място. Запример, вас няма да ви бъде приятно да гледате вашите тънки и дебели черва, в които се събират всичките нечистотии. Но без вашето дебело черво и без тънките черва, знаете ли какво нещастие би се случило? Вие ни най-малко не искате да видите вашия черен дроб, службата му не е така деликатна, но без черния дроб храносмилането ви няма да стане. Много от болестите се явяват от разстройството на черния дроб. Той като не функционира, иде повреждането на тялото, явяват се болести, които мъчно се лекуват: хипохондрията се явява от разстройството на черния дроб, неврастенията се явява от разстройството на черния дроб, лошото храносмилане се явява от разстройството на черния дроб.

Сега няма да се спирам на тия неща. Черният дроб се разваля кога? Той се разваля от интензивните чувствувания, които имате. Запример, когато в човека се зароди крайно честолюбие и страх, едновременно те са две противоположни сили. Крайно обиденият човек иска да си отмъсти, същевременно се явява и страх. Иска да си отмъсти, пък не може да си отмъсти. Страхът го задържа. Този страх тогава се отразява върху неговия черен дроб. Всеки ден в хората се възбуждат личните им чувства, всеки ден се възбужда страхът. Аз давам само един малък пример. Запример, вие се обезверявате. Щом се обезверите, във вас вече има страх. Човек кога изгубва вярата си на бойното поле? Щом му се свършат патроните, обезверява се. Докато има патрони, стреля, бие и вярва, че ще победи. Като изчезнат всичките снаряжения, всичките стават хора на безверието. Сега казват, че той не вярва в нищо. Той е загазил, в какво има да вярва? Той ще бъде роб. Онези хора на безверието, нищо друго не ги очаква освен робство. Онези хора на безлюбието, нищо не ги очаква освен робство. Онези хора на неправдата не ги очаква нищо друго освен робство.Заблуждението седи в това, че вие мислите, че в такива глупави работи не вярвате, в любовта не вярвате. Разрешили сте въпроса. Ти докато вярваш в любовта, ти си на правия път. Щом престанеш да вярваш в любовта, ти си в областта на робството, на всичките нещастия. Тогава хората казват, че имало ад в света. Хората сами създадоха ада. Безлюбието е основата на ада. Ада няма какво да го търсим. Идете на съвременното бойно поле и ще видите какво нещо е адът. Ако стотина–двеста аероплана започнат да носят своите яйца горе във въздушното пространство, ще видите какво нещо е безлюбието. Казваме: Съвременната наша култура е много прогресирала. Прогресираха яйцата на съвременната култура. Природата направи камилските птици, които снасяха най-големите яйца около един килограм. Човек е направил една птица, която снася приблизително хиляда килограма едно яйце.

 

 

 

 

Най-великото