761. Става истина - Неделна беседа, 3 март 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Става истина

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Цитат

 

Придобитото трябва да се пази. Имаме едно повърхностно разбиране. Мислим, че някои неща сега може да ни се дадат. Право е. То е привидно така. То е определено от памтивека. Дава се, когато човек е готов да го възприеме. Ако наблюдавате зимно време Земята, всичко е студено, няма никаква тревица, Земята като че е пуста; но щом дойде краят на март, април, май, юни, виждате, из Земята изникват какви ли не неща, какво ли не се крие в нея вътре. Всичко туй излезе из нея и цялата Земя се украси......................

Природата има предназначение, има една област, дето всичко е позволено. Тя се нарича област на забавленията. Туй, което философите наричат илюзия, забавления. Туриш си една маска, станеш дядо. Или пък ще се подмладиш, макар че не си млад, ще се дегизираш, ще се подмладиш, някаква роля ще играеш на сцената на някой цар или царица, на някой виден професор или съдия, адвокат. Каквото искаш, може да вземеш. Но то е само на сцената. Щом слезеш от сцената, четеш някоя книга, като четеш някой поет, мислиш, солидаризираш се с него. След като четеш, напишеш нещо и казваш: „Аз мога да пиша.“ Сега тия забавления... По някой път ние казваме, че всеки автор да си тури името. От всичките автори, които са писали съчинения, нито един не е автор. Те са все псевдоними. Платон е псевдоним, Аристотел е псевдоним, Лайбниц е псевдоним, Кант е псевдоним. Истинските те седят отзад. Авторът, който е писал една драма, той седи, той не играе на сцената, той е в публиката, седи и гледа как ще играят неговата драма, той ги назначил – някой цар, княгиня, някой професор; всичките те играят ролята си 

 Става истина

 

 

Цитат

 

Евангелистът, който писал тази глава, изяснява туй раждане. Както и да го обяснява, непременно човешкият ум трябва да се роди изново и човешкото сърце трябва да се роди изново. Понеже човек е вече роден веднъж, първото раждане е, когато Бог е направил човека от елементите на Земята и в него е вдъхнал и той станал жива душа. Това е първото раждане. С туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори – [то] е от вода и Дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, възкресение, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, той ще бъде гражданин на онзи велик свят, ще се отвори нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне истински той да се проявява.

 Става истина