759. Словото бе Бог - Неделна беседа, 18 февруари 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Словото бе Бог

„Отче наш“

„Грее Слънцето“

Ще прочета само 1-ви стих от 1-ва глава на Евангелието от Иоана: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“

„Духът Божи“

Цитат

 

Хората имат някои унаследени черти. Сега ще ви прочета нещо, което знаете. Значи, ще излезем от знайното и ще отидем към незнайното. Ще ви прочета от беседата: „Ново разбиране на живота“, която сега ще излезе от печат. (Учителят прочете за Иосифа – неговата история.) Иосиф беше най-любимият син на Иакова. Той беше един от щастливите хора на Земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на човека се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове. Никой човек на Земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката и любовта ѝ се проявява. Иосиф имаше прозрение. Той знаеше какво можеше да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. (Учителят чете от тази лекция историята на Иосифа.) Както виждате, братя го предадоха, не са чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: „Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползуваме, ако го убием? По-добре да го продадем, поне някоя парица ще вземем.“ Те обичаха парите. Те продадоха Иосифа за двадесет сребърника. По всичко се вижда, че Иосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Иосиф попадна при нови условия, при налягане, на ново възпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежението. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва.......................................

Какво показва историята на Иосифа? Това показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили в себе си, които той използува дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да се създаде една личност, един благороден характер, но човек трябва да прояви благородството на своята душа. Величието на човека седи в неговия характер. Не е важно само да се създаде един благороден характер, но човек трябва да прояви благородството на своята душа. Величието на човека седи в неговия характер. Думата „характер“ е гръцка и означава нещо вдълбано, каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се намира в самия човек. Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко Божествено и благородно.

 Словото бе Бог