Guest Мона Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Сърцето е моята равновесна точка. Когато менталната бъбривост спре да се излива и страховете Силата престанат да възпират.. Браво за това, което пишеш. Да укротим лъва у себе си е изкуството да се помирим с живеенето и да се усмихнем на всяка битка. Смело сърце, това ни трябва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Още един бог наоколо, изтървах им бройката вече... Приятелю Венци: просто се вгледай в сърцето си и си спомни кой си. Извън този въпрос/отговор всичко е "махленска разправия". Свали си маската - но насаме, със себе си, когато имаш Муза. Виждам те: МНОГО ТЕ Е СТРАХ! Не се страхувай от Живота, приятелю, обичай го. Защото, ако ти не го обичаш, ТОЙ (не друг, а ТОЙ) ще ти отмъсти. Но не другите ще бъдат виновни за това, а единстветно ТИ! НИКОЙ ДРУГ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Жалко. Знаете ли колко сте досадни отстрани! И изобщо толкова ли не можете да се самоконтролирате и да преценявате докъде стигате! Във всяка една тема трябва да има надсвирване и не знам какво още. Аман вече. И още нещо, времето на другарските съдилища мина! Редактирано Юли 22, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 [quote name='Мона' date='Jul 22 2007, 15:21' post='40769'] Жалко. Знаете ли колко сте досадни отстрани! И изобщо толкова ли не можете да се самоконтролирате и да преценявате докъде стигате! Във всяка една тема трябва да има надсвирване и не знам какво още. Аман вече. И още нещо, времето на другарските съдилища мина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Още един бог наоколо, изтървах им бройката вече... И ти си Бог! Само, че още не си го открил в себе си. Той е в теб, той е в хората, коите те заобикалят, говори с техните усти, гледа с техните очи, той е във всички живи хора, без изключение. Той е във всяко живо същество, във всяко нещо, което ни заобикаля. В книгата, в музиката, в децата, в тревата, в мравката, във всичко. Бог не е някакво далечно имагинерно неясно нещо си. Бог си ти, Бог е тя, Бог е той, то, ние, вие, те. Във всяко нещо е Бог. И в мен също. И всичко е частица от него, малки частици в цяло. Радвам се, че има още хора, които пишат в този и подобни сайтове. Моля да бъда извинена за импулса си и аз да бъда част от него. Желая на всички здраве, разум, любов и успехи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Извинявай, ама ми изглеждаш съвсем нормален ЧОВЕК (Силвия, горният пост, моля). Абе, ти това как го постигаш? Щото, тук всички са "от нормални по-нормални." Аз съм ЛОШ човек - поне отвън. Но на този форум са му нужни не един, а 10 selsal-a: за да се събуди благородството човешко! Евала на ПИЧА! Аз НЕ споделям убежденията на Selsal, но му се възхищавам - защото е СВОБОДЕН! Ама, бил имал ледено студена интелектуална страст. Абе, кой дава 5 пари, ако ТИ/Ние/Аз нямаме собственото си сърце ? Които и да сме, какивито да сме! Само дето никой не му обръща (на селсал) НУЖНОТО внимание. Все Хули и Хули - вместо човещина! Самотата е винаги личен избор. Браво, Selsal - ти постигна своята Любов и аз знам, че ще я намериш някой ден! Този отговор не е нито случаен, нито самоцелен., нито неадекватен. Това сме ние. Редактирано Юли 22, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 (edited) ...творим света си, поради което точно той продължава да пропада. Който се откаже от творческите си способности в тази хоризонтална плоскост има шанс да се завърне в първоначалното си местопребиваване - т.нар. Божие царство. ...след края на земните му дни, окончателно освободен от света и съвсем несъместим със земните астрални области, поема пътя към Бащиния дом, до който вече се е докоснал. ... и сто пъти да се беше родил Исус в ясли, а не в сърцето ти, ти не би бил спасен "Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици - малцина." Учителят Дънов Редактирано Юли 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Хармонията винаги предполага неравновесие на проявените енергии. То дава посоката на движение. В космоса силите на доброто са повече и това предопределя хода на еволюцията. Цялото творение се движи към усъвършенстване. Откликвайки на привличането на космическия магнит, човекът влиза в хармония с потока на живота, т.е. следва посоката на космичните течения. Материята и духът не могат да бъдат разделени. Двете се движат заедно през вечността. Възможностите за изтънчване на материята са безкрайни, какти и формите на проявление на духа. Посоката на движение е към духа, но двете начала са еднакво необходими и единни в същността си. Хармонията е висше напрежение и устрем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Аз лично не разбирам как би било реално възможно да се постигат житейски верни отговори на задачи от областта на висшата математика, при положение, че ежедневието непрекъснато ни напомня (понякога грубо), че ни се губят цели дялове от елементарната такава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Ако нашият свят е сфера, то равновесието му е в центъра - пресечната точка на диаметрите - те съединяват противоположните точки от повърхността. Т.е. равновесието на света си можем да намерим само ако успеем да свържем противоположностите от повърхността му с линии, които минават през вътрешността на сферата - през Божественото вътре в нас... Ако нашият Път е спирала, то равновесието му е в нейната ос - за да я запазим, е нужно да непрекъснато да завиваме, но без да се връщаме в изходната позиция, а да излизаме малко "над" нея ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Ако нашият свят е сфера, то равновесието му е в центъра - пресечната точка на диаметрите - те съединяват противоположните точки от повърхността. Т.е. равновесието на света си можем да намерим само ако успеем да свържем противоположностите от повърхността му с линии, които минават през вътрешността на сферата - през Божественото вътре в нас...Много добре казано Ако нашият Път е спирала, то равновесието му е в нейната ос - за да я запазим, е нужно да непрекъснато да завиваме, но без да се връщаме в изходната позиция, а да излизаме малко "над" нея ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 28, 2007 Доклад Share Добавено Август 28, 2007 ) Трудно се пази равновесие особено когато ''въжето'' се люлее . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 28, 2007 Доклад Share Добавено Август 28, 2007 Ако нашият свят е сфера, то равновесието му е в центъра - пресечната точка на диаметрите - те съединяват противоположните точки от повърхността. Т.е. равновесието на света си можем да намерим само ако успеем да свържем противоположностите от повърхността му с линии, които минават през вътрешността на сферата - през Божественото вътре в нас...Чудесен образ! Но ще летим от една точка към друга и няма как да се задържим в центъра! Но всъщност въпросът е какво искаме! При този начин на движение се движим, наистина! И минаваме даже и през равновесната точка! Но ... за да излезем от нея! Да, така изглежда светът, който ние сами създаваме! И е възможно дори да ни харесва! И да Продължаваме да творим света си, поради което точно той продължава да пропада. Който се откаже от творческите си способности в тази хоризонтална плоскост има шанс да се завърне в първоначалното си местопребиваване - т.нар. Божие царство. То е вътре в нас, понеже продължаваме да имаме един-единствен Праатом от Първия Човек, само че е латентен и се пробужда от разрушението на стария храм. Тогава, отдавайки живота си на него, който е Младенеца Иисус, можем да построим новия храм. И не ние, а Христос в нас. Уви, казано отдавна и съпроводено от много неразбиране. Но верно. За случая, в който ни интересува не преминаването през, а пребиваването в равновесната точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) По-интересно ми е подзаглавието на темата, формулирано като въпрос: "Как да се изцерим от едностранчивостта?" И как се вързва това с равновесието?... Ми никак. И да искам, всички страни едновременно не мога да обхвана, това го можел един само казват, аз не се имам за такъв можещ. Но ни е дадено все нещо - да можем последователно поне да обходим всички страни. Една страна ще видя, когато залитна наляво, друга, когато - на дясно, трета - като се строполя, четвърта като се изправя, пета като си вперя очите напред, шеста като ги обърна назад, седма като се изправя с главата надолу и започна да ходя по ръце... и т.н. ... все е залитане. След като вървя, няма как да съм в равновесие, а и не искам. Казали са хората: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло." На мен ми се гледат чудеса като Алиса в една страна. Аз дори си мечтая някой/нещо да ме изкара от равновесие. Това е много за мен - някой/нещо да ме пропука... за да го до-пусна. Редактирано Ноември 23, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 "Нито звън на шейна Нито смях на жена Има само една Тишина, тишина... Сняг вали, сняг вали Над заспали гори ...не боли, не боли! Преболява, нали?" от Валери Петров ще си позволя да озаглавя този бисер така РАВНОВЕСИЕ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 И рано е и не е никак смело да драснеш вече тънката черта, да скълцаш бясно цялото си бреме и да се слееш тихо със снега. От туй звезда една да онемее не вярваш - тя не топли и сега. С очи пустини сиви посивели не виждаш още приказна заря. Напрягаш сетивата отънели, че все пищи в ушите ти студа. В ръката стискаш много остри вери - те режат, но безчувствена е тя. И късно е и не е твое дело да питаш вечно "Докога така?" Искри ли твои малко са лудели или светът под тях те преболя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Равновесието по пътя е проблем не само на отделния човек, но и на цели нации, дори на Велики нации... Ето един опит за блицвъстановяване равновесието на една нация след разгрома и в Първата световна война... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Има хора (както и нации), които вечно се стремят да си влезат в равновесие - такива не мога да пазят. А има и други, които се стремят да излезат от там. Навремето провалих упражнението за равновесие на един асистент по ушни б-ти (за телесното равновесие отговаря лабиринта - вътрешното ухо, а също и малкия мозък) - каза, че ставам за космонавт - колкото и да ме въртеше на един въртящ се стол, не получих нужния ефект - трябваше групата да наблюдава хоризонтален нистагъм, обратен на посоката на въртенето, но не успя... И асистентът така и не повярва, че никога не съм била балерина, каквато ме произведе, но... оставих го да си мисли каквото иска... А истината е, че ме е правил летец - просто въпрос на гени. Някои хора жадуват ... всичко дават нещо/някой да ги извади от пустото висене на равното... Редактирано Ноември 23, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 ) Трудно се пази равновесие особено когато ''въжето'' се люлее . Нали... Затова е баланса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 В един свят, в който всичко тече и всичко се променя, равновесието е само в динамичен вариант. Но се боя, че точно в нашия свят дори и динамичното равновесие ни е убягнало. И да си повтаряме : "В равновесие сме! В равновесие сме! " все по- болните ни и по- нервни деца, повишаващата се снежна линия, смаляващите се полярни снежни шапки, изтъняващия озонов слой и ред други неща като че други неща ни казват. То по принцип не може да бъде нарушено в по- продължителен интервал от време, нали затова е динамично, та да вземем да се сетим как ще се възстанови... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 В един свят, в който всичко тече и всичко се променя, равновесието е само в динамичен вариант. Но се боя, че точно в нашия свят дори и динамичното равновесие ни е убягнало. И да си повтаряме : "В равновесие сме! В равновесие сме! " все по- болните ни и по- нервни деца, повишаващата се снежна линия, смаляващите се полярни снежни шапки, изтъняващия озонов слой и ред други неща като че други неща ни казват. То по принцип не може да бъде нарушено в по- продължителен интервал от време, нали затова е динамично, та да вземем да се сетим как ще се възстанови... На равен терен висят само обесените. На въжета, които сами старателно са си изплели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 (edited) равновесието е производна на мъдростта. Но как да постигнем равновесие, като ни липсва мъдрост? Или поне на мен ми липсва... Редактирано Декември 28, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 На равен терен висят само обесените. На въжета, които сами старателно са си изплели. Така правим. Сами си ги плетем. Остава да видим как да спрем. И да се измъкваме от примката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 И рано е и не е никак смело да драснеш вече тънката черта, да скълцаш бясно цялото си бреме и да се слееш тихо със снега. От туй звезда една да онемее не вярваш - тя не топли и сега. С очи пустини сиви посивели не виждаш още приказна заря. Напрягаш сетивата отънели, че все пищи в ушите ти студа. В ръката стискаш много остри вери - те режат, но безчувствена е тя. И късно е и не е твое дело да питаш вечно "Докога така?" Искри ли твои малко са лудели или светът под тях те преболя... ... боли ме и сега като те видя, как тичала си лека, с боси ходила, просълзила си очите, на безимен клетник, мечта си гонила - в небе, звезда. Гравитацията е виновна, за това че, Любовта ти гасне, в сивите очи, на хоризонта, някой гледа те вторачен, като дойде време, му се усмихни. А света под теб е равновесен, аз се грижа, ти ... пусни го във забрава, подари се , с лебедова песен, на обесника безимен - с име оттогава. Не те познавам, но си Истина, за "много остри вери" - еретична свобода, ала, ... щом тесни са каноните измислени, Ти знаеш само: "Докога така?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 30, 2007 Това е основен проблем, наистина. Макар че има и един приблизителен критерий съобразно с начина, по който човек изразходва енергията си и доколко е творческа тя. При хора с по-висока творческа енергия се забелязва и по-висок потенциал за Пътя. Но от тук нататък не е задължително тя да се превръща все повече в мъдрост, щастие и оптимална помощ за другите. Хармонията прави по-възможно именно това. Другият вариант е по-висшата енергия да протича дисхармонично - тогава резултатите са доста разнообразни, често и разрушителни. И както обсъждахме в темата за оправданието, тук много често нехармоничният се оправдава, че не е добре да бъде застинал (както е донякъде човекът с нисък творчески потенциал), но пропуска да отбележи, че ще е още по-добре, ако бъде и енергичен, и хармоничен едновременно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.