Силвия СД Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Валентин, може ли да ми обясниш как точно се грижат светците за божиите работи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Валентин, може ли да ми обясниш как точно се грижат светците за божиите работи. И по възможност, какво включва понятието "божии работи". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 На острието на бръснача... Там било равновесието... Колкото можем да се задържим на острието на бръснача, толкова можем да запазим равновесието... Много начини има за възстановяване на равновесието. Съществено важният въпрос вероятно е как да не го губим, а не как да го възстановим. Обаче съвременното човешко същество си няма Равновесие. Люлее се на разни мажала и само може да минава (уви, бързо! ) през равновесното им положение. Изглежда пробуждащото се духовно същество вътре в Търсещия знае Пътя към равновесието. Това е път извън властта на махалата (по концепциите на Вадим Зеланд). От степента на пробуждане ще да зависи близостта до Равновесието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Приемаш ли концепциите на В. Зеланд? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Според мен равновесие е равно на хармония.В живота всичко е в равновесние,или хармония. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 :thumbsup: Анелия! А хармонията може да съществува само ако съществува разнообразие. Може ли дисбалансиран в основата на живота си човек да бъде истински духовен? Кой баланс е истински, т.е. позволяващ по-нататъшния прогрес при минимизиране на рисковете, и кой е фалшив, т.е. представлява само декорите на застоя в развитието? Какви промени настъпват в задоволяването на телесните нужди, чувството за справедливост, жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия, когато човек се развива духовно? Те претопяват ли се в една единствена нужда, която изпитва душата, или пък се издигат на по-високо равнище, като остава необходимостта да бъдат хармонизирани? за въпросите! За мен духовност означава именно хармония, равновесие, балансираност. Замислих се, че наистина може да съществува и фалшив, показен баланс, който всъщност е застой. Застоялата вода не "тече", т.е. не сменя състоянията си, позициите, не обменя информация с околния свят - тя е създала своята "локва" и я е обявила за "целия свят". Може би е нещо такова - но има още за мислене по това... За промените, които настъпват, когато човек се развива духовно - трудно е да се обобщава, мисля... сигурна съм само, че ако няма промени, значи духовното развитие е зациклило... Една единствена нужда на душата? Например каква би могла да бъде тя? Засега съм в периода на хармонизиране на разнообразието... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) Една единствена нужда на душата? Например каква би могла да бъде тя? Засега съм в периода на хармонизиране на разнообразието... "Търсете първо царството Божие, всичко останало ще ви се придаде..." Да, душата има една единствена нужда. Но Донка, мисля, че знаеш за нея! Това, че светът около нас е безкрайно разнообразен, не пречи съществената нужда на душата наистина да е само една. Ян Амос Коменски две години преди смъртта си е написал дори книга "Единствено необходимото" . То не е по- различно от това, за което Иисус Христос говори на учениците си. И ми се струва, че извън това единствено действително необходимо, всички опити за хармонизиране на разнообразието няма как да бъдат успешни. Редактирано Май 25, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Това, че светът около нас е безкрайно разнообразен, не пречи съществената нужда на душата наистина да е само една. Не съм сигурна, че знам същото, което има предвид Багира, Ако това може да се нарече единствената нужда на душата, то за мен тя е точно хармонията на разнообразието. Имаше период в живота ми, когато си мислех,че единствената нужда на душата ми е Любовта. Може би наистина е било така тогава, но по-късно осъзнах,ч е душата не се нуждае от Любовта, защото я носи в себе си и е част от Нея, Нейно проявление... Да, наистина всички опити и старание да хармонизирам разнообразието преди да осъзная написаното по-горе бяха провал. Сега е друго - не се опитвам аз да създавам хармонията на разнообразието - тя си съществува и без мен. Любовта в душата ми помага да осъзнавам тази хармония и да бъда (съзнателно) на мястото си в нея - всеки миг от живота си. Това за мен означава да "търся царството Божие.." Това е и начинът, по който се опитвам да "изцерявам" едностранчивостта, която май е нашето човешко изкушение и слабост и изпитание... може би... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Не съм сигурна, че знам същото, което има предвид Багира, Това едва ли е съществено. Не е изключено търсенето на условието за Равновесие да е итерационен процес. При една стъпка ще знаем и разбираме едно, при следващата- друго. Ако наистина се доближаваме до Равновесието и представите ни ще се доближават една до друга. Ако не се доближаваме до Равновесието, няма никакво значение какво си мислим. Все едно не е това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Когато стъпваш по земята с двата крака, не е необходимо равновесие. Леви, десни, леви, десни... в равен ход. И ръцете са прибрани в близост до торса. Но когато пресичаш бездната по тънкото въже, ръцете се разтварят като за разпятие. И с тялото рисуват Кръст. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Дотук - много хубави вдъхновяващи слова, но нищо практическо Може би трябва да тръгнем от това какви са съставните части на равновесието, от какво е изградено то. Ако знаем неговото съдържание, може би ще е по-лесно, опитвайки се постепенно да го изпълваме, да постигаме малки неща, които се свързват едно с друго и запълват цялото. Оттук - бавно прогресиране, постигане на все по-голяма сигурност /равновесието свързвам и със сигурност, но сигурност в нещо непреходно/, на все по-голяма цялостност. И така - какви са условията да започнем да вървим към равновесието? Може би среща с нашето чувство за сигурност и всичко, което го подхранва. Не може истинска сигурност да ни бъдат родителите, децата, колата, апартамента, дипломите и работата. Всичко това е до време, после изчезва. Всеки трябва да открие нещо непреходно, лично негово /поне така ще си мисли в началото/... Обаче подозирам, че точно тази стъпка може да отнеме десетилетия и вероятно ще изисква предварителна подготовка, т.е. равновесието може би не започва от тази стъпка. Молитвата като универсален метод също не е достатъчна, по-скоро истинската й сила е видна едва след като човек е извървял значителна част от Пътя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Не може истинска сигурност да ни бъдат родителите, децата, колата, апартамента, дипломите и работата. Всичко това е до време, после изчезва. Всеки трябва да открие нещо непреходно, лично негово /поне така ще си мисли в началото/... Обаче подозирам, че точно тази стъпка може да отнеме десетилетия и вероятно ще изисква предварителна подготовка, т.е. равновесието може би не започва от тази стъпка. Точно! Нямаме никаква сигурност в този живот. За нищо не можем да се хванем. Не един мой приятел, който е семен с малко дете, с добра работа и добри доходи, ми се оплаква: "Ти си най-добре, ти си свободен, можеш да правиш каквото си поискаш, аз съм като хванат в капан, не мислих като правих тези обвързвания, сега съжалявам, не съм щастлив, май по-добре беше да остана сам..." Редовно чувам такива изповеди от различни хора. На пръв поглед нищо не им липсва, би трябвало да имат всичката стабилност. Но я нямат, липсва нещо. Знам, че никое от изброените неща не дава пълнота и сигурност и търся нещо друго. Но какво, и аз не знам... Това е колебанието на ума, търси винаги нещо, което не притежава. Мъдреците казват, че имаме всичко, и не е нужно да се стремим да притежаваме нищо. Но как да претворим това знание в разбиране? Преди 6 години започнах да търся стабилност в духовния път. Попаднах в група, имаше приятни мигове, но всичко беше просто една емоция, емоция която отминава, после разбрах, че групата също не може да даде сигурност и равновесие. Групата, макар и духовна пак беше нещо външно, за което се опитваш да се закрепиш. Разбрах, че нищо външно не може да ми даде сигурност и истинско равновесие. Единствено да ги потърся вътре в себе си. Преди време напуснах групата и отново търся, но вече вътре в себе си, не навън. Избрах по трудното. Отново съм сам по широкия свят. Когато си в група е по-лесно, но пък дали резултатите ще бъдат трайни е съмнително. Все пак групите имат положителна роля за пътя, защото са като помощни колела, подкрепят те когато е необходимо. Ценно е да имаш нещо голямо, велико, към което да вървиш, дори и никога да не го достигнеш, пак си струва, че си вървял през бури и несгоди, сам като изгубено дете в тъмната гора, търсещо светлината. Смътно знаем накъде на вървим, стига да попитаме себе си, и тогава идва истиското равновесие. Не е сигурно какво точно търся, към какво точно вървя. Сигурното е, че вървя нанякъде подтикван от непълнотата на материалния свят, подтикван не от някого отвън, а от себе си. Това е достатъчно. Подтикваха ме да стана йога-инструктор, отказах, защото не исках някой да ме подтиква нанякъде, ако това противоречи на моят Аз. Исках да си запазя свободата. Запазих я! На сърцето никой нищо не може да заповяда. Никога не бива да изневеряваме на себе си. Не бива да обезличаваме себе си. Приятна вечер на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Максим, аз винаги съм била сама в духовните си търсения, никога не съм чувствала необходимостта да принадлежа към някоя група, защото даже и в една група от хора с духовни интереси разбиранията на всеки са доста различни и всеки е тръгнал по своя индивидуален път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Максим, аз винаги съм била сама в духовните си търсения, никога не съм чувствала необходимостта да принадлежа към някоя група, защото даже и в една група от хора с духовни интереси разбиранията на всеки са доста различни и всеки е тръгнал по своя индивидуален път. Права си. Това беше само етап, нормално, надживява се. За когато е трябвало е било полезно. Имаше смисъл, дори заради това че си давал на групата от присъствието си, от енергията си, повдигнал си макар и малко нивото на групата. Вече от доста време съм сам, не от вчера. Когато групата ти отеснее, надрастваш я и продължаваш напред, запазвайки скъпите спомени на приятните моменти в сърцето си, а те не бяха един и два. Няма нищо по-прекрасно за мен от чувството за пълна свобода. Сега го имам на 100%. Където има група има неизбежно и политика. А политиката неизбежно отклонява и нарушава равновесието. На някого не се хареса това, че изразявам свое мнение винаги и не мога да бъда поставен в определени от някого си рамки и се опита да ме държи далеч, за да не преча. Един единствен човек се опитваше да командва парада, да ме очерни, манипулираше, лъжеше и не зачиташе подкрепата на другите към мен. Отначало се опитах да се върна, но имаше отпор и повече не настоявах, сам си отидох. Простих му, приех го какъвто е, напълно безусловно, подадох му ръка и си отидох. С достойнство. И се чувствам много по-добре. Не можаха да ми сложат железен похлупак. Животът е ад когато си под похлупак, животът е прекрасен, когато си свободен! Преди време мъдър човек ме посъветва: "Не се оставяй да ти сложат похлупак, позволи на душата си да полети свободна в небесата". Запомних този съвет! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 ...Не може истинска сигурност да ни бъдат родителите, децата, колата, апартамента, дипломите и работата. ... Всеки трябва да открие нещо непреходно ...как да претворим това знание в разбиране? ... Групата, макар и духовна пак беше нещо външно, за което се опитваш да се закрепиш. .. нищо външно не може да ми даде сигурност и истинско равновесие. Единствено ...вътре в себе си... сам по широкия свят... да имаш нещо голямо, велико, към което да вървиш, дори и никога да не го достигнеш, пак си струва ... търсещо светлината... да ... тогава идва истинското равновесие ... подтикван не от някого отвън, а от себе си. ...Запазих я! Да, достига се до съзнателно управление на своите собствени причини. Нищо не може да се сравни с тотално еманципирания Атман! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Максим, аз в момента съм в малко подобен на твоя етап от живота си, преосмислям ценностната си система, защото осъзнавам, че с тази която имам в момента трудно ще оцелея. Знаеш ли до какъв извод съм стигнала, че трябва да съумяваме да се адаптираме в някаква степен със заобикалящата ни среда, да сме нещо като хамелеони, но това да става само външно, а вътре да си оставаме такива каквито сме. Това ще ни даде много по-голяма гъвкавост и възможност да повлияем положително на много повече хора, отколкото ако бягаме, защото идеални условия никъде не се срещат и може би в това е смисъла на тези изпитания-да се научим да ги преодоляваме. Относно свободата, това за мен е въпрос на вътрешно усещане, а въпрос на късмет и съдба (може би) е ако запазим това вътрешно усещане за свобода даже и с друг човек до себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 но това да става само външно, а вътре да си оставаме такива каквито сме. Това ще ни даде много по-голяма гъвкавост и възможност да повлияем положително на много повече хора, отколкото ако бягаме, защото идеални условия никъде не се срещат и може би в това е смисъла на тези изпитания-да се научим да ги преодоляваме. Относно свободата, това за мен е въпрос на вътрешно усещане, а въпрос на късмет и съдба (може би) е ако запазим това вътрешно усещане за свобода даже и с друг човек до себе си. Да! Аз не избягах, на мен просто ми беше забранено да ходя в групата, без вина виновен, само защото бях искрен и търсех искреност. При това положение няма да тръгна да се натискам, нормално е да си отида. Групата няма какво да ми даде в повече, само ще ме спира. Каквото можехме, си дадохме взаимно. Два-три пъти опитах да се върна, защото групата ме искаше, а и исках да въдворя моите разбирания, да променя към по-добро нещата, но човекът-тартор ме спря отново, явно там не искат да дадеш нещо добро, имат си заложени правила, които са непоклатими, няма диалог, няма компромиси... Имам си достойнство, няма да се моля като просяк. Имаше фалш, нямаше какво повече да правя там. Там просто не можеш да спазваш правилата на учителя. По-добре ще ги спазваш като си отделно. Такава е истината. Такава среда не носи хармония. Виждам, че хората които са там, не са в равновесие, особено тартора. Ако на тях им е все още широчко нека се събират, на мен ми е тясно вече. С повечето от тях пак сме приятели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Как се изцерявам от едностранчивоста-като търся виждам и отразявам "диамантчето"както казва Иво в хората и ситуациите.Не че не виждам и тъмните ъгълчета но не акцентирам на тях-смятам ги за временни и за прояви на неосъзнатост.Приемам и хубавото и лошото-на първото се радвам от второто се уча.Преди три години аз"знаещата.можещата.работливата.амбициозн ата."се сгромолясах в най-дълбоката и черна дупка която може да съществува-пълен крах -морален и материален.Без вяра в себе си и в хората.с чувство за вина спрямо децата ми и близките ми-и тогава Господ ми отвори прозорци защото ми беше затворил вратата.Има сигурност-повярвайте-и тя е в диаманта във вашия и в другите около вас.Смятах децата си за разпилени и безцелни-оказаха се обичливи и щедри.майка ми мърморана-оказа се тактична.сестра ми инертна- оказа се че вярва в мен и в доброто.Всичко това го бях пропуснала гледайки само в една посока.Започнах с къртенето в себе си от една страна и същевременно изграждането зрънце по зрънце от другата страна-никак не е леко -за да стигна до равновесието.Обаче награда за усилието е самото усилие-юдейска мъдрост.Учителя казва че отразяваме несъзнателно това което ни е направило впечатление.Отразявайте само диаманта.пламъка.искрата дори и няма да има нужда да вдигате ръце за да запазите равновесие.Желая светлина на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 (edited) На мен не ми е нужно равновесие по пътя ми. Даже си мисля, че неравновесието ми е много по-полезно и много по-истинско. Нека вятърът да ме брули. А спокойствието оставям за швейцарските крави... Редактирано Юни 21, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Юни 22, 2007 Доклад Share Добавено Юни 22, 2007 Обичам ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2007 Доклад Share Добавено Юни 22, 2007 Как се изцерявам от едностранчивоста-като търся виждам и отразявам "диамантчето"както казва Иво в хората и ситуациите.Не че не виждам и тъмните ъгълчета но не акцентирам на тях-смятам ги за временни и за прояви на неосъзнатост.Приемам и хубавото и лошото-на първото се радвам от второто се уча. Има сигурност-повярвайте-и тя е в диаманта във вашия и в другите около вас. .Започнах с къртенето в себе си от една страна и същевременно изграждането зрънце по зрънце от другата страна-никак не е леко -за да стигна до равновесието.Обаче награда за усилието е самото усилие-юдейска мъдрост.Учителя казва че отразяваме несъзнателно това което ни е направило впечатление.Отразявайте само диаманта.пламъка.искрата дори и няма да има нужда да вдигате ръце за да запазите равновесие.Желая светлина на всички! :thumbsup2: Цвета, сестричке! Едностранчивост - виждам тъмните ъгълчета в себе си и другите и се боря с тях от позицията "знам кое е доброто". Така едностранчиво заемам позицията на доброто, което се "бори" със злото. Равновесие - виждам тъмните ъгълчета (сенките) в себе си и другите и прощавам, за да се уча от тях като търся в тях светлината, която може би не съм виждала досега;или търпеливо изчаквам изгрева - денят да смени нощта - и смирено посрещам залеза...; радвам се, че в живота ми се редуват спокойните слънчеви "поляни" на живота, и стръмните скали, и дори тесните пътечки над пропасти - равновесието за мен е в сигурността, че ще ги има всичките по Пътя ми и в сигурността, че всички те са за мое и на другите Добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2007 (edited) А спокойствието оставям за швейцарските крави... И ти ли отказа шоколада? А иначе, вече сме казали доста неща за разликата между спокойствието и равнодушието - в отделна тема... И определено равновесието го свързвам с възможността за динамичен баланс, по-висша способност, отколкото "мятането в крайности", което се възприема като естествено и наистина е такова, но до известен етап. Преходното неравновесие е част от равновесието. Постоянното неравновесие е вече дисбаланс... Редактирано Юни 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 22, 2007 Доклад Share Добавено Юни 22, 2007 Всеки от нас е един център на сила. Всеки от нас има в себе си една опорна точка, която може да му послужи като непоклатима основа за всичко което прави и чрез нея да остане верен на себе си дори и в най-тежките моменти. Във всеки от нас има такова място, където сме недосегаеми и в същото време връзката ни със света е по-истинска от всякога. Не зная дали има друг начин да намерим това място, освен чрез медитация. Когато осъзнаем себе си като център на излъчване на любов и сила, център зад който стои един неизчерпаем източник и една велика същност в която всичко е едно цяло, равновесието е неизбежно и истинско. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 26, 2007 Доклад Share Добавено Юни 26, 2007 (edited) ?#8221;а! Аз не избягах, на мен просто ми беше забранено да ходя в групата, без вина виновен, само защото бях искрен и търсех искреност. Какво ни поднася животът! Само 3 дни след като бях написал това след двегодишна изолация от групата по йога свалиха забраната и отново ме поканиха при тях. Проблемите са разрешени и вече нямало пречка да идвам, поканиха ме на няколко съвсем скорошни мероприятия. И даже ме правят координатор на един от процесите, който се нарича "Вечност" (нещо като Регресия). Интересното е, че май имаше резон във всичките събития. ?#8221;окато външно се правех, че съм над нещата, а всъщност вътрешно бях пълен с негативизъм, забраната оставаше. В момента, когато успях да преработя по правилния начин ситуацията и да приема хората абсолютно безусловно и искрено, когато успях да почувствам любов без да поставям условия и без да очаквам нищо в замяна, точно тогава ме поканиха отново. Разбира се, че няма да приема да ставам координатор. Но поне справедливостта възтържествува и един урок беше усвоен, както от мен, така и от другата страна. Едно морално удовлетворение. Вече даже ме изкушиха, и вчера ходих на Крия, първа Крия след две години беше чудесна баня за организма и ума! А Крия наистина възстановява равновесието, центрира, стабилизира Редактирано Юни 26, 2007 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Юни 26, 2007 Доклад Share Добавено Юни 26, 2007 Поздравления, Максим! Справедливостта рано или късно винаги възтържествува! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.