Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Равновесието по Пътя


Добромир

Recommended Posts

  • Отговори 141
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

На равен терен висят само обесените.

На въжета, които сами старателно са си изплели.

Така правим. Сами си ги плетем. Остава да видим как да спрем. И да се измъкваме от примката.

Ми айде измъквайте се вече, де, ние от кога чакаме да видим как. :)

Линк към коментар
Share on other sites

При хора с по-висока творческа енергия се забелязва и по-висок потенциал за Пътя.

По моему - при хора с повече творческа енергия има повече потенциал за сътворяване на нови течения и русла в Пътя.

Пътят, като зададен, е опора и светлина. Този Път (вече зададения) превръща рудиментарната енергия у нас в овладяна енергия, в насоченост. Така Пътят е наша корекция и непрестанна възможност за самоосъзнаване. Това е равновесието; времето, в което Пътят ни обуславя.

Но е добре понякога овладяната енергия да се завръща към рудиментарния си вид, към своята първичност. В религиите това се нарича "апокатастазис". Едно такова действие не е загуба на овладяността, на равновесието (само неовладеният може да се опасява от това), а обединение на противоположностите. Именно този акт на съчленение между овладяна и рудиментарна енергия, поражда творческата енергия.

Творческата енергия е оная човешка способност, която не само следва Пътя, но и го пресъздава. Посредством творческите си сили, които включват в себе си първичността и реда, човек се превръща в обуславящ Пътя.

----

Творчеството е онова разклащане на равновесието, което постига красотата и радостта на живота, като ни донася онзи остатък, който минава над равновесието и превръща равното и стръмното в хармония.

Линк към коментар
Share on other sites

Творческата енергия е оная човешка способност, която не само следва Пътя, но и го пресъздава. Посредством творческите си сили, които включват в себе си първичността и реда, човек се превръща в обуславящ Пътя.

----

Творчеството е онова разклащане на равновесието, което постига красотата и радостта на живота, като ни донася онзи остатък, който минава над равновесието и превръща равното и стръмното в хармония.

:3d_163::3d_137:

... да "наруши" равновесието си, си позволява този, който го/се владее. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Творческата енергия е оная човешка способност, която не само следва Пътя, но и го пресъздава. Посредством творческите си сили, които включват в себе си първичността и реда, човек се превръща в обуславящ Пътя.

----

Творчеството е онова разклащане на равновесието, което постига красотата и радостта на живота, като ни донася онзи остатък, който минава над равновесието и превръща равното и стръмното в хармония.

Нали резултатът от творческия процес зависи от качествата на твореца. Един творец, който съществува и твори на нивото на собствените си творения създава само свой собствен затворен, ограничен свят. Но това не е съвсем безсмислен процес. Защото е възможно, и в редица случаи е ставало така, да проумее, че неговото творческо умение е проекция на едно друго творческо умение. Завръщането към "оригинала" е завръщане към равновесието. Творчеството на човека е наистина разклащане около равновесието, но не с резултат постигането му, а движение около него, може и през него, но движение, в което равновесието е преходност.

Линк към коментар
Share on other sites

Именно този акт на съчленение между овладяна и рудиментарна енергия, поражда творческата енергия.

Творческата енергия е оная човешка способност, която не само следва Пътя, но и го пресъздава. Посредством творческите си сили, които включват в себе си първичността и реда, човек се превръща в обуславящ Пътя.

Творчеството е онова разклащане на равновесието, което постига красотата и радостта на живота, като ни донася онзи остатък, който минава над равновесието и превръща равното и стръмното в хармония.

:thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

454. Разбере ли смисъла на мирозданието, човечеството ще се приобщи към космичното творчество. Нима е възможен напредък без осъзнаване на вечното космично обновяване? Едва когато устремът ни надхвърли границите, очертани от всекидневието, проглеждаме за космичното творчество, скрито от стената на неразумността и мъглата на задоволството. Способността за проникване в сферите на истинското творчество ще придаде космичност на съзнанието. Творчеството на човешкия дух е част от това на Космоса. Равновесието в Космоса изисква стремеж към непрестанно усъвършенстване и когато сътрудничи с космичния магнит, духът скъсява разстоянието до онзи предел, който на свой ред възбужда стремежа му към Безпределността. Зад стената на своето доволство човечеството приближава часа на космичната справедливост!

Агни Йога - Безпределност ІІ

181. Разпределението на космичните сили има за своя основа магнитното утвърждаване. Началата обуславят свободата на съчетанията. Когато някое съчетание изисква явен превес за определено действие, в името на по-добрата комбинация се премахва токът, подвластен на закона за отстраняването. Хората толкова са свикнали със своето схващане за равновесието, че си го представят като равно разпределение на силите. Всъщност космичните сили не подлежат на подобно разпределяне - в проявения Космос би настъпило взаимно унищожение! Като разумна сила, космичният магнит не може да създава взаимно унищожаващи се фактори. Във величественото творчество на Вселената винаги преобладава въхърът, отнасящ към Безпределността!

Агни Йога - Безпределност І

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Равновесието е състояние на съсредоточеност на огнената мощ, срещу което обикновеното съзнание на може да противостои. Оттук страхът и безпокойството като пред нещо непознато, неразбираемо и необикновено. Спокойствие, сдържаност, умение да се владееш, самоконтрол, усещане за вътрешната сила на своето самообладание, безстрашие - това са различни страни на голямото качество равновесие., в което като фокус е съсредоточена силата на всичките изброени качества. Мелничарят заприщвайки водата, я изразходва само при необходимост. В противен случай вода няма да събере. Така и човекът, решил да утвърди в себе си качеството равновесие, изразходва внимателно всяка частица енергия. За да се постигне това, трябва да се премахнат раздразнението, страхът, безпокойството и всички поглъщащи психичната енергия движения на астрала; изключва се празнословието, суетливостта, нервните движения, пушенето, алкохолът и т.н. Утвърждава се контрол над мисленето и връзката с Йерархията. Човек застава на стража на своя микрокосмос и бдително го охранява. Състоянието на напрегнато бодърстване напряга аурата и засилва равновесието. Силата не е в размахването на ръцете, нито в гръмките думи и в безпорядъчните действия. Тишината на мълчанието е присъща на спокойствието на Владиката. Колкото тя е по-дълбока, толкова е по-силна мощта на действието. Въртящата се с огромна скорост турбина изглежда неподвижна. Аурата на най-голямото спокойствие е тази на голямото напрежение и се проявява в равновесието. Резултатите на обикновената сдържаност могат да се забележат след няколко дни, като най-напред човек се чувства по-силен. А какво би се получило след няколко години работа над тези качества на духа, които представляват страни на равновесието и са негови съставни елементи?! Слабостта, безсилието и безволието са осъдени космически. Но огнената сила на духа е като Светлина в тъмнината. Нейният растеж е съзвучен на еволюцията на битието и е одобрен от Космическата Воля, тъй като небеният Огън е отсъден за човека от началото на времето.

Грани Агни Йога (1.278)

Равновесието представлява особено състояние на утвърдилия овладяването на себе си дух. Никой и нищо не може да устои срещу равновесието. Колкото и бурен да е океанът на външните въздействия, равновесието може да укроти всяка буря в него, всеки ураган. Затова утвърждаването на това велико качество в себе си е задача на йогина. Вместо да се бори с външните препятствия и бури и да прахосва своите сили, наподобявайки борещия се с вятърните мелници, трябва да се стремим да владеем съвършено магнита на собствената аура и състоянието на равновесие. "Спокойствието е венец на духа", а равновесието е диамантът на короната. Равновесието и спокойствието са различни аспекти на едно и също състояние на духа, но равновесието е по-висше по своята структура. То включва в себе си всички висши качества на човека в едно хармонично цяло и съгласувани в един могъщ и непреодолим за външните въздействия пламък на духа, осъзнал своето могъщество, нерушимост и неунищожимост, чиято сила нищо не е в състояние да разколебае. Обикновеното съзнание не издържа излъчванията на утвърдилия равновесието дух и отстъпва, ако е било активно воюващо с него. Ще бъде грешка, ако се приеме, че енергията на духа трябва да се насочи за преодоляването на нещо външно. Не навън трябва да се насочи тя, а за преодовялане на самия себе си, към равновесие на всички обвивики и утвърждаване на особеното, предизвиквано само от равновесието състояние на защитната мрежа на всички излъчвания. Ако за целия живот през дадено въплъщение на Земята на някого се е удало поне до известна степен да утвърди това велико качество на духа, животът му не е преживян напразно. Силата на утвърждаваното равновесие ще продължава да расте според полаганите усилия и след време ще даде плод. Равновесието се утвърждава преди всичко с мисълта. Тя господства над всички проводници и тя води. Добре е да се разгледа равновесието от всички гледни точки и от различни ъгли, от първичните му проявления до завършека му в човешката обвивка. Равновесието на духа е синтетично качество, събиращо във фокус всички енергии на човешкия микрокосмос, съзнателно и волево, обединяващо ги в едно - сякаш меч на духа, върху острието на който е съсредоточена неговата сила. Дори единствено насочването на това острие ще смути и спре най-злобната същност, най-яростното нападение. Трябва по-често да се спираме върху осъзнаването на това велико качество, когато го утвърждаваме в себе си, защото осъзнаването е вече почти овладяване и предверието, постигнато от мисълта, ще послужи като врата към пълното му овладяване. Дай ми овладяване на себе си, Владико, за да постигна и равновесието оттам.

ГАЙ (2.184)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

„Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е. ако е инвалид във физическия свят, той ще бъде инвалид и в Божествения свят. Ще кажете, че не искате да бъдете материалист. Това е друг въпрос. Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализъмът, нито идеализъмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват.

Следователно, ако под думите „дух и материя“ разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения – материализъм и идеализъм, вие сте на прав път. Обаче, ако под думата „материя“ разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух“ разбирате, че животът е изтъкан само от идеи, вие сте на крив път. Животът се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н. Като стане въпрос за мъжа и за жената, хората започват да спорят, кой от двамата е истински проводник на човека. Колкото и да спорят, не могат да дойдат до правилни заключения. Защо? Защото истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената, и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името „човек“. Обаче, докато мъжът се отделя от жената като нещо особено, и докато жената се отделя от мъжа, те още не са дошли до положението на истинския човек. Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения на живота, но по същина те са едно и също нещо. Те дават представа за понятието „човек“. По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка. Достатъчно е жената да спре на едно място, за да стане център. И скоро време тя ще направи къща, ще я напълни с мебели и покъщнина. Поставят ли мъжа при тези условия, той всичко ще разпръсне. Затова казваме, че жената събира, а мъжът разпилява. Жената се изявява отвън навътре, и мъжът – отвътре навън.

Съвременните хора нямат още ясна представа за понятието мъж. Като кажат „мъж“, те разбират възлюбения на човешката душа. Между понятията „мъж и възлюбен“ има грамадна разлика. Някой път възлюбеният може да стане мъж на някоя жена, но мъжът никога не може да стане възлюбен. Думата „мъж“ подразбира физическа сила. Значи, когато жената търси мъжа, тя се нуждае от сила, която да я покровителства. По естество жената е по-слаба от мъжа, вследствие на което разчита на неговото застъпничество.

Мъжът и жената са два принципа, които се изявяват в две различни форми. Слушате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Чудно нещо! Той е роден от жена, а не иска да бъде жена. Някоя жена казва, че не иска да бъде мъж. И това е чудно. Тя е зачената от мъж, а не иска да бъде мъж. Началото на всеки човек се крие в мъжа, а краят му – в жената. От мъжа и от жената пък произлиза детето, което един ден ще се прояви като мъж или като жена, според силите, които действат в него. Като не разбират, какво всъщност е човек, какво представят мъжа и жената, хората влагат в тия понятия изопачени, неестествени идеи, вследствие на което сами се спъват. Човек не е същество, създадено за ядене и пиене. Жената не е същество, създадено само да ражда деца, нито мъжът е създаден само да внася в дома продукти за ядене и пиене. Велико е предназначението на човека. Велика е ролята, която мъжът и жената трябва да извършат на земята.“

Из „Служене, почит и обич“ – МОК, 30 август 1929 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Какво всъщност е равновесието? Равновесието е баланс на абсолютно всички качества, които притежаваме, на всичките ни мисли, чувства и стремежи. Без такъв баланс, не можем да имаме и равновесие. Ако си представим един конски впряг, то достатъчно е един кон от всичките да се движи в посока различна от тази на другите коне за да бъде нарушено движението на впряга. Равновесието е пълна събраност и концентрация в една посока. Това последното не означава напрежение или поне не в смисъла в който обикновено се разбира напрежението. Тук нямаме вътрешно противоборство и разногласие, което да породи напрежение. Всичко е насочено в една посока.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Имаш право!

Позволявам си да добавя.

Балансът и равновесието са временни състояния по Пътя към дома.

Вървенето по Пътя е като махало. Амплитудите в началото са огромни.

С течение на времето, при израстване, се придвижваме нагоре.

Амплитудата намалява, но интензитетът нараства. Когато стигнем точката на "окачване", за страничния наблюдател сме на едно място, а всъщност вибрацията е неопределимо интензивна.

Тогава хармонията в динамичното равновесие е същност.

Линк към коментар
Share on other sites

И тогава именно излизаме от нашия дуален свят.smartass.gif

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

1963 г. 003. (Янв. 2). При обикновения човек мисленето е сектор ограничен от дъгата на неговото съзнание. От количеството градуси на тази дъга зависи неговата широчина и способност за вместяване. Затворената дъга, т.е. кръг на съзнанието Наричаме пълен. В тази дъга при процеса на мислене не е активна цялата площ на сектора, но само нейна малка част. Преобладаването на тази част води след себе си понижаване на активността и затихване на друга част. Много съзнания живеят на привични и предпочитаеми секции от целия сектор и така ограничават възможността за пълен психически живот. Единствено пълния кръг на съзнанието и при равномерно, т.е. хармонично функциониране на цялата площ на кръга може да създаде симфонията на арфата на духа, когато всички негови качества се развиват без да носят ущърб едно на друго. А този ущърб може да е голям. Например: развита преданост без постоянство, или любов без самоотверженост, или мъжество без самоконтрол, или огненост без равновесие, или натрупана психична енергия без сърце. Така само синтеза, симфонията от качества ще даде високото достижение. ...

Грани Агни Йоги.

Линк към коментар
Share on other sites

Анахата - окото на урагана:

В четвъртата чакра любовта вече не е зависима от обекта - любовта, която изпитваме, е към всяко нещо, с което се срещаме, защото я изпитваме вътре в нас като състояние на съществуване.

В сърцето любовта вече не е любов на потребността и желанието.

Любовта Е радостно приемане на нашето място сред всички останали неща, на дълбок покой, който се ражда в отсъствието на потребност и от лъчистото качество, което е резултата на хармонията вътре в аза.

Сърдечната чакра изисква съчетание от техника и разбиране:

- най-напред се учим да виждаме света от позицията на отношенията - какво кара различните неща да влязат и да останат в комбинация с други неща;

- сърцето се нуждае от разбиране и упражняване на равновесие - и вътре в нас, и между ума и тялото. Отварянето на сърцето изисква известна загуба на егото, което води до способността за сливане с нещата извън Аза.

"Когато всички възли на сърцето са разхлабени, тогава дори и тук, в настоящето човешко раждане, смъртният се превръща в безсмъртен. Това е учението на свещените писания." Катха Упанишада

--------------------------------------------------

* За какво плаче вашето сърце?

За какво копнее то? В какво намира покой?

Освободете неговите надежди и мечти да летят върху крилете на промяната и

след това се върнете върху крилете на любовта, удовлетворени така, както не сте и мечтали.

Вие не сте сами.

Вашият плач отеква в хиляди сърца като вашето.

Ако слушате, можете да ги чуете да туптят, да туптят, да туптят.

Всеки в танца на любовта,

който свързва Земята със световете отгоре

и свързва нас един с друг,

всеки човек е като сестра и брат.

* Енодиа Джудит, "Чакрите-колелата на живота", изд. Аратрон

Да се живее в равновесие - означава да се живее с грациозност, с деликатност, с мекота и Любов. Любовта не е въпрос на свързване, а въпрос на разбиране, че ние вече сме свързани - осъзнаване на "липсата на граници".

Възниква от динамичното изживяване на нашия център - самото сърце, което организира и балансира, ако му е представена свободата да го прави.

Анахата - сърдечната чакра като абсолютен център на индивидуалната мандала; хармонизирайки ритъма на сърцето си, ние привеждаме себе си в хармония с най-дълбокия ритъм на своя организъм - и правим същото с ритъма на света около нас :sorcerer: .

* практично :rolleyes: :

- пост - изворна вода и/или фреш

/с продължителност - индивидуална, при мен - около 10 дни/;

- практикуване на йога;

- медитативни упражнения;

- усвояване на техники за дишане...

Поздравления за темата и въпросите!

За себе си мога да кажа, че докато се опитвах да постигам равновесие по някакви правила, се оказваше,че попадам в плен на тези правила и вместо равновесие отново залитам в едностранчивост.

Мисля, че един от ключовете към отговора на въпроса "как да се изцерим от едностранчивостта?" е в самия въпрос - като се опитаме да отворим очите си и за другите страни, да сменяме гледните си точки и дадем право на своето аз да се проявява свободно. Или център на равновесието се получава, когато има няколко различни точки на прилагане на сила и никоя от тях не доминира над другите.

В житейски пример: Позволявам на себе си (и другите) в един момент да бъда сериозна и съсредоточена, в друг - да ловя комичните моменти на ситуациите, да не се вземам насериозно и да прелитам от мисъл на мисъл като пчеличка. В един момент внимателно обмислям всяко действие, в друг се нося по вълната на ситуацията и се оставям на интуицията си - всяко нещо с времето и мястото си...

Понякога сърцето ни изненадва. Без никога да сме правили разните там техники и мъдрувания, просто в резултат на малките житейски избори и стъпки, то се е научило на всичко това, осъзнало е ролята си, скъсало е връзките си е овладяло силата си - за да гори, да осветява и топли, да пречиства и зарежда, да приема и раздава на всеки, с когото се срещне, без да избира мъж или жена, млад или стар, красив или грозен, добър или лош, богат или беден, бял или черен... Когато си в съгласие със сърцето, ти си в равновесие. Божиите Закони на Любовта са изписани в сърцето. Който е в Мир със сърцето и съвестта си, той е в равновесие.

Със сърце се обича по чист начин.

:3d_053:

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

В Духовния път се свързваме с Душата,а тя както знаем,е връзката ни с Духа-божествената ни част.Така приемаме водачеството на Бог.

"Аз съм Пътя,Истината и Живота."...Живеейки в Бога,сме направили Избора,примирили сме противоречията,и сме в равновесие.

Истина,Мъдрост,Любов,Добродетели,Вяра.Пътя на Пентаграма....................

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Реалността е изява на определени електромагнитни условия.
Както тя, така и ние, сме определени от тяхната локалност.
Обаче всяка една система в съответната електромагнитна атмосфера бива управлявана на базата на потенциалните разлики, тоест на реакциите си (без значение плюсови, или минусови). Всеки излишък и недостатък на определен заряд създава напрежение, което ся явява коригиращо, вътре в тази атмосфера.
Ако обаче нейната реалност спре да да ни провокира, то в нас спират да се появяват реакции спрямо нея, съответно - движение на заряди, поради което конкретната електромагнитна среда вече не намира физическата си опора за определящо въздействие върху нас.
Така по съвсем естествен начин една система преодолява своето собствено състояние, като го подчинява на следващата по обхват и финост електромагнитна среда.

Ако например станем безразлични за земната диалектика, то попадаме в директната сфера на влияние на Слънчевата и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...