754. Реална и идеална обстановка на нещата - Неделна беседа, 14 януари 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Реална и идеална обстановка на нещата

„Добрата молитва“

„Благост носи светлината“

Ще прочета само два стиха от 13-а глава от Посланието към Римляните: 13-и и 14-и стихове.

„Духът Божи“

„Облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите ѝ.“ (14-и стих.)

Какво се разбира под думите „да се облечем“? Как го е тълкувал Христос този стих в неговия вътрешен смисъл? Това обличане е в преносен смисъл употребено, защото Господ и Христос не са дреха, с която човек може да се облече. Друго нещо се разбира от този стих. Същият стих на английски означава: „тури Христа на гърба си.“ Какъв смисъл има да туриш Христа на гърба си? Техният израз, преведен на наш език, иде малко смешно. Наистина, защо да не туриш Христа в ума си, а ще го туриш на гърба си?

Сега се явява въпросът, защо е дошъл човек на Земята? Човек е дошъл на Земята, за да изправи някои свои погрешки на ума, на сърцето и на тялото си. В Божествения свят тези погрешки не могат да се изправят, не се виждат. Това, което не се вижда, което няма външен израз, ти не можеш да го поправиш. Един ден всички същества, които живеят горе, ще дойдат на Земята, за да изправят погрешките си. И най-напредналите същества, ако имат някаква малка погрешка, непременно трябва да дойдат на Земята, за да я изправят. Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави глаголите, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си. Това влиза в задачата на неговото самовъзпитание. За една запетая даже, той трябва да дойде на Земята, да се научи как и къде да я поставя. Ще кажете, че това са афоризми, не е възможно за една запетая да слиза човек от небето. В гръцки език има определителен и неопределителен член. Някои филолози са употребили цели тридесет години да тълкуват и обясняват защо Апостол Павел е употребил в посланията си определителен или неопределителен член. Те не знаят, че когато е писал посланията си, апостол Павел съвсем не се е ръководил от мисълта дали трябва да употреби определителен или неопределителен член. Той е писал както му дойде.

Та казвам: Реални неща са тия, върху които се съгражда светът. Идеалните неща представят облекло, външното облекло. Реалният живот има две страни: един външен, позлатен живот и един вътрешен, който е от истинско злато. Докато е жив, между близките си, човек не е толкова добър. Като умре, колкото времето повече се отдалечава от неговата смърт, толкова той става по-велик. Хората правят умрелия велик. В първо време той е бил много лош, но колкото повече времето минава, след смъртта му той става много добър. Чудно е, че хората правят нещата добри. Първоначално християните са ги считали като раздорници, които разделяли мъже от жени, разрушавали домове, затова ги подлагали на мъчения, на бесилки, на изгаряния, за да се откажат от убежденията си. Според тогавашните закони на Моисея те минавали за еретици, за големи революционери. Какво означава думата „революционер“? Да бъдеш революционер, това означава да въртиш колелото, да го обръщаш. Всеки, който точи ножове, е революционер. Жена, която преде, която върти колелото, е също революционер. Казват за някого, че право или криво върти човекът колелото.

Сега да дойдем до онова положение, в което повечето хора се намират. Мнозина мислят, че са на правата страна. Ако те са на правата страна, няма какво повече да учат. Ако всички хора са на правата страна, отде идат тогава тия разногласия, тия недоразумения и войни между хората? Не, сегашните хора са в един път, дето има големи раздори. Някой дойде при мене и ми казва: „Аз имам любов към Бога, вече съм праведен.“ Аз виждам, че този човек плаче за нищо и за никакво, а говори за любов към Бога. Питам го защо плаче, а той казва, че го мъчи нещо. Чудно нещо, как е възможно ти, който си предаден на Бога, да те мъчи нещо? Божията любов внася мир в човека, но има друга една любов, която мъчи човека. Като дойде някой при мене и ми каже, че се мъчи, казвам: Той се мъчи от любов. Той обича парите, мъчи се, а те не го обичат, бягат от него. Той обича хубавите дрехи, хубавите обуща, а те не го обичат и бягат от него. Значи той страда от безлюбие. Аз се чудя как е възможно да обича някои неща, а те да не го обичат и да бягат от него. Аз намирам правото на хляба, който казва: „Аз искам, който ме яде, да ме обича.“

Реална и идеална обстановка на нещата