753. Познаване на великото - Неделна беседа, 7 януари 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Познаване на великото

„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета само няколко стиха от 2-рата глава от Евангелието на Лука

„Венир Бенир“

Цитат

 

Човек трябва да изучава нещата. Сега, вземете в български език местоимението „той“. Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот“, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е сила, която твори в света – творческа сила е тази буква. (Името на буквата „йот“ („йод“) идва от думата „ръка“ на староеврейски) „Йот“ означава още и „Бог“. Евреите никога не произнасят името на Бога. Кой е Той? Той е Онзи, Който твори в живота. Кой е Той? И в тебе има един Той, Който твори всички неща. И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го? Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия. „Ти“ е онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш силен човек.

Значи, първо човек трябва да познае себе си. Казваш: „Аз.“ Кой е „аз“? Онзи, който изпълнява волята Божия, той е аз. Онзи, който въвежда Царството Божие в тебе, това си ти. „Ти“ въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Ти си човекът, който трябва да служиш на онова царство в тебе. Ти си човекът, който трябва да вършиш волята на Онзи, Който е създал всичко. Днес всички говорят „аз“, „ти“ и „той“, и прости и учени, но покажете ми има ли един граматик, който да разбира смисъла на тия думи? От древността досега няма нито един учен, който да разглежда тия думи в този вътрешен смисъл. Казва: „Аз“ – себе си. Да познава човек себе си, това значи да познава онова забуленото.

Три фази има в познаване на себе си. Да изпълниш волята Божия, това е физическият свят. Ако ти не можеш да изпълниш волята Божия, ти не познаваш физическия свят. Аз – това е физическия свят. Ти – това е духовният свят. Ти не можеш да имаш ясна представа за духовния свят, ако не разбираш смисъла на онова царство, което е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш царството Божие и неговата правда. Ако не разбираш смисъла на „Той“, ти не можеш да разбереш умствения или Божествения свят. Значи, всеки човек трябва да започне с трите местоимения – аз, ти, той. Тези думи трябва да оживеят в човека. Как ще оживеят? Те не са семка от ябълка или от жито, да ги посадиш и да ги опиташ. Ако държиш едно житно зърно в хамбара, с години можеш да го държиш, но няма да разбереш какви сили се крият в него. Като го посадиш, тогава едва можеш да разбереш силите, които се крият в житното зърно. Думи, които не се садят, остават семена в хамбара, които не показват своите сили, безсилни са такива думи. За да стане силна като идея, като реалност, всяка дума трябва да се посади в човека и там да оживее. Това става в умствения свят на човека. Там думите оживяват.

Познаване на великото

https://beinsa.bg/beseda.php?id=3206

 

 

Редактирано Април 1, 2023 от АлександърТ.А.