Училище - живот

[Inatari]

Хеххех, браво на вас! Щом и копчето сте зашили отличен! Чакаме с нетърпение снимките!

[Донка]

Опитностите, свързани с прилагането на идеите на Учителя в съвременната образователна среда ме доведоха до мисълта за острата нужда от задълбочено проучване и разработване на образователния и възпитателен потенциал на естествените житейски ситуации. Без добре проучен и подреден материал всеки опит да се състави програма на училището-живот е обречено на фрагментарност, добронамерено дилетантство и работа на парче. Не че отричам ролята и на малкуте зрънца добро, но сериозната промяна изисква сериозна професионална работа.

Търся съмишленици и сътрудници за реализацията на този проект. 

Редактирано Май 28, 2017 от Донка

[АлександърТ.А.]

За преглеждане на беседите и систематизиране на идеи и практики по тази тема ?

 .

[Донка]

Включително и това! Благодаря за ценната идея!  

Другото, ежедневното направление за разработване е от самия практически живот. Например:

Самостоятелно приготвяне на здравословна закуска включва:

- придобиване на знания за продуктите и тяхната полза за тялото ни

- за растенията/животните, които са допринесли те да попаднат на трапезата ни.

- математически понятия и операции, свързани с дейността (теглене, купуване, разпределяне, измерване...)

- естетическо оформяне на закуската 

- песен и благослов преди хранене и след хранене

Нещо такова - това беше импровизация. Сега знанията са класифицирани според научните критерии и се очаква детето, родителите и все по-рядко педагогът да намерят тяхната връзка и приложимост. Идеята е да се обърне това наопаки - всъщност то сега е обърнато наопаки - да се постави в реалния процес... 

[АлександърТ.А.]

Колебаех се дали да покажа това . Нали който се интересува ще го намери . Но за пореден път се убедих че трябва колкото се може повече хора да мислят за проблема . Да , образованието е огромен заобикалян и неразбран проблем .

I. Работата на детето всред природата — средище на цялото обучение

Върху всички области на живота Учителят хвърля изобилна светлина. Той показва пътищата за правилното разрешение на всички въпроси, които вълнуват днешното човечество. Един от важните въпроси, по които Учителят изнася нови плодотворни идеи, това е възпитанието. Тук ще се постараем накратко да разгледаме някои от педагогическите идеи на Учителя.

* * *

Творчеството е извор на радост и сила. При него всички заложби и дарби на човешкото естество получават подем и разцвет. Ето защо, като основен принцип на образованието трябва да се тури творчеството. Творчеството изхожда от самодейността. При приложение на трудовия принцип в училището най-добре се проявява детското творчество. Поради това трудовият принцип трябва да прониква цялото образование, но труд, при който детето да не е пасивно, но да проявява самодейност и творчество.

Но в коя област то трябва да вложи творческия си труд? По този въпрос има разни мнения. Някои препоръчват да се въведе в училищата ръчния (занаятчийския) или индустриалния (машинния) труд. Учителят казва, че този вид труд не е в хармония с детската природа. Ето как той пояснява това: „Когато се събуди умът, тогава детето ще работи с машини — като мине 14-та година. До 14-та си година детето трябва да се занимава с растенията, да употребява малки инструменти — малки колца и мотика. Нека да е по-близо до природата. Центровете в мозъка са наредени спиралообразно. Вредно е, ако събудим преждевременно един мозъчен център. Като се работи по горепосочения начин всред природата, няма да има голямо напрежение на мисълта. Многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си. Ако децата почнат отначало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малко с машини“.

Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр.

Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне.

Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр.

Трудът сред природата е целесъобразен и от здравно гледище. При този начин на обучение детето ще работи на чист въздух и слънце, ще бъде в движение. Така ще се освободи от непрекъснатото стоене в прашните класни стаи и ще се предпази и от рахитизъм, туберкулоза, малокръвие и пр. Всички негови органи ще вземат участие при труда всред природата: ръцете, краката, кръста, шията и пр. При такъв труд детето ще – не ще, ще диша дълбоко и така ще развие гръдния си кош. По този начин ще получим здраво, жизнеспособно поколение, готово за работа.

Поставяне труда всред природата като средище на цялото обучение и възпитание е в хармония и с един биологичен закон. Той е тъй нареченият биогенетичен закон в биологията, който гласи: „Индивидуалното развитие съкратено повтаря видовото“. Човечеството в ранните фази на своето развитие е живяло в най-интимен контакт с природата — с изворите, тревите, цветята, дърветата, вятра, звездите и пр. То е разбирало техния език, било е цяло потопено в средата на природата, чувствувало е пулса, ритъма на целия всемир. Сегашното човечество е отчуждено от природата. Ето защо, работата на детето всред природата е във съгласие с биогенетичния закон. То трябва да мине през тази фаза на човечеството.

От друга страна, чрез работата във цветната, зеленчуковата и плодна градини, чрез работата на слънце, при такъв близък и постоянен досег с природата, детето ще се намира винаги всред красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Какви щастливи минути ще достави този начин на обучение! Детският живот ще тече в една атмосфера на красота и поезия. Това условие е от голяма важност за пробуждане на вътрешните детски сили.

Разумни сили работят в цялата природа. Ето защо общението на детето с нея ще го свърже с тия сили и това ще събуди у него нови идеи и чувства, ще развие духовните му заложби. Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл: крушата, ябълката, сливата и пр. Това може да се използува при обучението във възпитанието на децата: при обработване на дърветата, при рисуване на плодове и пр.. Детската работа всред природата не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него известни качества. Например, ако искате да станете енергични, отглеждайте череши. Фикусът внася спокойствие, добро разположение в човека. Искате ли да бъдете истински религиозен, вие трябва да се занимавате с цветя, зеленчуци и плодни дървета. В програмата на всяка образователна система отглеждането на растения трябва да бъде изходна точка“.

Освен това работата всред природата спомага и за даване възходящо направление на отрицателните детски енергии. Така чрез работа всред природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния на гневливи, меланхолични, неразположени духом деца и пр.. Учителят казва по това: „Ще купим 30-40 мотички и ще разпределим ,едни от тях за гневливите, други — за меланхоличните, трети — за неразположените духом и пр. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други могат да секат дърва; физическата работа трансформира тия състояния. При тях ще излезете да работите на чист въздух“.

Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр. А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище. Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер.

Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.“. Но в тия училища липсва духовният елемент. Работата в тия училища е външна, механична, не е одухотворена. Тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, а това загрубява душата. Учителят дава следните обяснения: „Изучаването само материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна загрубява душата. Детето не трябва да вижда само формите. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори. Не е достатъчно само да се каже, че детето работи всред природата! Важно е, как то възприема природата. Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях.

Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско“? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети.

България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.

От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления. Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства. Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства“. Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година.

Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. Техният физически труд ще бъде по-малко. На малките деца ще се падне един час физически труд, но не изведнъж, а разпределен този час на няколко пъти, с междини“.

Най-малките деца могат да пренасят пясък с малки колички от едно место на друго за задоволяване на известни нужди. Учителят казва: „Когато децата минават през гората, да събират от пътя сухите листа и клечки — да чистят пътя. Това е възпитание.

Така детето ще се учи на система. Този закон е алхимически. Така детето ще разделя потребното от непотребното. Сухите клечки и клончета не могат да служат за нищо, кога са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме активни сили“. Учителят чрез разговор с децата трябва да събуди у самите тях подтик и желание да очистят пътя. Децата се намират в правилна посока на развитие, когато подбудителната причина за тази им дейност е желанието им да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, в основата на тяхната подбуда да седят любовта и естетичният вкус. Тогава тази им дейност ще има възпитателен характер. Това ще внесе нещо красиво в душата на бъдещите граждани. Това дете, като порасне, ще иска да внесе в живота около себе си ред, красота, хармония. Такива деца могат да станат строители на ново общество.

Подобен красив резултат ще има и чистенето на изворите, които детето среща при своите разходки. То ще очисти дъното на извора, ще го постели с бели, красиви камъчета, ще го огради и ще се вслуша в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Това, което детето прави във физическия свят, ще се превърне у него в духовна сила.

Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор. Някои, като идат при извора, си събуват обущата и си потапят краката във водата. Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца“.

Детето с колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на лехите. Така ще се развие у него вкус към красивите, симетрични фигури. И това ще бъдат първите му познания по геометрия и смятане. То ще брои лехите, ще изучава формите им и едновременно ще добие първите познания по природознание.

Учителят казва: „Ще дадеш на детето едно семенце и ще събудиш у него подтик да го посее в земята. То ще го посее. После у него ще се роди подтик да го полее. Учителят често ще ходи с детето да наглежда, как расте и се развива дръвчето и с помощта на учителя, то ще дойде до разбиране на някои процеси, които стават в детската душа“.

Следния път ще продължим за работата на детето всред природата и ще разгледаме, как тая работа може да стане изходна точка за обучение по разните учебни предмети.

 

Още по темата: Любовта като образователен фактор

 

 

 

 

Боян Боев, Списание „Житно зърно“ – 1942 г.

[Донка]

Благодаря  Откъсът е от книгата на Боян Боев Учителя за образованието, в която той излага основните принципи на Училището-живот. След като се започне реалното прилагане на тези принципи, обаче, са необходими специални усилия, за да се подготви материала буквално за всеки час и дейност. 

[АлександърТ.А.]

Цитат

Нещо такова - това беше импровизация. Сега знанията са класифицирани според научните критерии и се очаква детето, родителите и все по-рядко педагогът да намерят тяхната връзка и приложимост. Идеята е да се обърне това наопаки - всъщност то сега е обърнато наопаки - да се постави в реалния процес..

Струва ми се търсиш специалист , подобен на теб в знанията и уменията .Човек с такъв опит би видял , както казваш , реалния процес . 

На теб сигурно няма да  е интересно , но за други , ще подредя думите си така  . Какво може да кажем за 18 г. момиче с мечта да уголеми бюста си .18 г не е ли почти завършен човек ?... Или , защо не помня кога са ме учили за синусоидата . Като ел . техник са ме научили тогава , някога . Но скука , Закачаш запаметеното някъде и толкоз .Години покъсно разбрах че това е основен природен закон .Всичко на земята трепти със своя , модулирана версия , по основен синусоидален закон  . Различно определен за различните групи явления .

Абстракцията е начин  да разбираме . То се случва когато успеем да я свържем с реалността  .Теб те занимава , ако не се лъжа , идеята , всичко да върви компактно и контролирано . Но не ли това въпрос на бъдещето .Като аматьор това , ми изглеждат като оромни теми за разработка .

,,придобиване на знания за продуктите и тяхната полза за тялото ни

- за растенията/животните, които са допринесли те да попаднат на трапезата ни.

- математически понятия и операции, свързани с дейността (теглене, купуване, разпределяне, измерване...)

- естетическо оформяне на закуската 

- песен и благослов преди хранене и след хранене"

Не е ли , посоката на усилията да бъде насочена за изграждане духовно виждащи хора . Такива , можещи да обясняват , Като така да предават знаенето за по-дълбоката реалност на подрастващите . За , запознатия с окултните закони , няма да представлява трудност обяснението на   всеки практическо конкретен случай , за всяка от посочените теми .

Мисълта ми тръгна от темата ,, училище --живот ".   Живот ? Хубаво е да планираме и за нас и за децата . Другото е ,,Учителя се появява , когато ученика е готов ". Децата изключение ли са ?Съжалявам за шаблона но , има един Учител , а когато ученика е готов , той сам търси . И кой по добре от родителя и педагога вижда конкретните нужди на детето .Значи системата е нужна като опорни точки за възпитателя ?

,, обаче, са необходими специални усилия, за да се подготви материала буквално за всеки час и дейност.  "  Не съм сигурен . Може и да е фантазия , че е достатъчно учителя да има представа за крайния вид на изгражданите способности , И е готов да води детето между отделните фиксирани стъпки при достигането им .Останалото може ли да се планира ?

Редактирано Юни 20, 2017 от АлександърТ.А.