Донка Добавено Май 18, 2007 Доклад Share Добавено Май 18, 2007 (edited) Училище - Живот Как можем най-кратко да характеризираме педагогическите идеи на Учителя? За какво училище ни говори той? За училище-живот! Детето не трябва да се приготвя за живота, но трябва да живее своя детски живот в пълнота, - като се сложат в действие всички негови сили и заложби. Боян Боев - Учителят за образованието - Сила и Живот - Бургас 1994 И тези редове са написани през далечната 1943! Днес - 64 години по-късно, можем ли ние - хората на 21 век да се похвалим, че нашите деца учат в такова училище-живот? Ние, педагозите някак сме свикнали с мисълта, че ние подготвяме децата за живота. Може би и на нас ни блесва понякога, че май е по-добре да живеем с децата техния живот, но все се оправдаваме с програми, изпити, изисквания на родители и министерство, време, отношение, финанси и куп още. Мисля, че и на учителите тук, и на родителите, а и на настоящите и бившите ученици ще бъде интересно да споделим какво в днешното училище "пречи на децата ни да живеят своя детски живот в пълнота" и какво да променим, за да го постигнем. Интересува ли се училището ни днес от силите и заложбите на всяко дете или ги слага в калъпа на "добрият ученик трябва да...."? Как да обърнем внимание на всяко дете и да развием у един едно, у друг друго? Може би е време да променим критериите или поне да ги направим по-гъвкави?.... Редактирано Май 18, 2007 от Донка Αέλιος 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Разбира се,че е време да променим критериите.Бих искала дъщеря ми да учи география докато се разхожда реално или виртуално(в час)сред природата.Да изучава музика,рисуване,танци...всичко което я влече и и донася удоволствие,свързано с последователното усвояване на нови знания.Ако е с математическа мисъл нека се учи в тази насока-чудесно.Тогава литературата ще и е необходимо доколкото да чете и пише правилно,да познава прозведения и автори,да е запозната с класици,поети,но оттам нататък освен анализите които слуша в час никой да не я задължава да чете това или онова произведение,да пише теми...Разбира се това изисква кардинални промени,програми изготвени от психолози,педагози,деца Учителите трябва да са добре заплатени,да се обучават в дебрите на психологията,да са хора които обичат децата и ги разбират.Като теб мила Донче!!! Въпросът който си поставила е много сериозен.Осъзнавам че време няма.Промените трябваше да се направят вчера,за да се спестят на толкова много деца неориентираност,безразличие към знанието,любов към науката,училището....И тук аз се питам,а какво наистина ние можем да направим.Дали не е задача на учителите да алармират за нуждата от промяна,на родителите също.Как да обединим усилия и какво да направим?Труден въпрос! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 (edited) По-важното е, че макар и бавно, този въпрос започва да докосва все повече умовете и видимо да оформя очертанията на проблема. Парадокс. Училището като цяло би трябвало да бъде именно предлагащо старото "ново" знание под формата на многообразни и развиващо детското въображение, талант и способности методи, но засега тези, с които си служи, са твърде мухлясали. Необходима е гъвкавост; учители, които са достатъчно енергични и вдъхновени в своята работа; методи, които да бъдат напредничави и водещи паралелно на цивилизационните открития и настъпващи промени, които днес са по-динамични от всякога;също дейности, които да търпят последователни промени и подобрения, които да провокират, изненадват, грабват и завладяват вниманието на децата. Днешните деца са многократно по-енергични и неудържими. Неоправдано е мрънкането, оплакванията относно несериознонсста, липсата на интерес от учениците днес. Те влизат по-"знаещи" в една стара, закостеняла, абсурдна среда. Не са виновни. Затова, че не са мотивирани или отегчени от една обречена система. Вярвам, че нещата започват да се раздвижват, по етапно, с малки и внимателни опити. Макар, че за насочването на подобна движеща образователна сила ще е нужна огромна доза съзнание какво носи като потенциал. Да..съзнание..защото пари ще се намерят впоследствие и те ще подпомогнат неудържимия прилив на креативността в тази насока. Редактирано Май 25, 2007 от jul Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Президентът на Венецуела е решил в училището и университета да няма приемни, нито текущи изпити, те да бъдат общодостъпни за всички. Това според него ще подобри грамотността на нацията. Какво мислите вие! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Интересно! По принцип е добре за ограмотяването. Обаче как стои въпроса с възможността след това да се упражнява дадена професия? Аз например не бих дала на един тук-там посещавал лекциите и какво разбрал, какво не чул, строителен инженер да ми сметне конструкцията на къщата, а какво остава пък за лекарската професия и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 (edited) Много хубаво би било в България да има Училища, които да са по метода на Учителя. Според Учителя, трябват училища, в които младежите да се възпитават как могат да станат строители на бъдещото общество. Под думата "образование" ще разбираме оформянето на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека. Образованието в този смисъл включва и обучението и възпитанието. образованието има връзко повече с развитието на ума и обогатяването му със знания , а възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. Къето царува Любовта, там има изобилен живот. Ето защо училището, за да бъде училище живот, трябва да бъде съградено върху Любовта. системата на образованието трябва да се смени. Нещо ново трябва да се внесе, което корнно да измени възгледите му върху живота. Някои възпитателни методи, които днес с прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Къдетоетето не че не знае, но прозорчето през което гледа е малко, но колкото повече детето расте, толкова повече прозорчето става голямо. възпитателя трябва да създаде условия за развитие и разтеж на онова, което е вложено в душата на Бога., а не той сам да насажда нови идеи в нея. Ако Любовта се беше приложила като образователен метод, резултатите щяха да бдат коренно различни от тия които имаме сега. Любовта е най-важното образователно условие. Източник:Книгата "За семейството и възпитанието на децата" от Петър Дънов Редактирано Май 31, 2007 от adelaida Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 8, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Благодаря ви, приятели за съпричастието! По-важното е, че макар и бавно, този въпрос започва да докосва все повече умовете и видимо да оформя очертанията на проблема. Парадокс. Училището като цяло би трябвало да бъде именно предлагащо старото "ново" знание под формата на многообразни и развиващо детското въображение, талант и способности методи, но засега тези, с които си служи, са твърде мухлясали. Необходима е гъвкавост; учители, които са достатъчно енергични и вдъхновени в своята работа; методи, които да бъдат напредничави и водещи паралелно на цивилизационните открития и настъпващи промени, които днес са по-динамични от всякога;също дейности, които да търпят последователни промени и подобрения, които да провокират, изненадват, грабват и завладяват вниманието на децата. Днешните деца са многократно по-енергични и неудържими. Отново е краят на учебната година, отново изпити... По това време ми става малко тъжно и за децата и за учителите. Когато влизах в училище за първа година бях като в описанието на Джул. Инерцията на традицията, обаче е в състояние постепенно и с усмивка да удави вдъхновението. И не говоря за агресивност или съпротива - не - те се преодоляват лесно. В един момент на 15-тата година от стажа си се улових,че аз не живея с децата докато учим езика, а ги подготвям за изпитването, за контролната, за оценката на финала... Бях добра в тази подготовка - търсеха ме за уроци, моите ученици вадеха само отлични оценки... Ето това дави нашето вдъхновение - пренасочваме го към успеха, представянето - не, не представяме себе си, ние помагаме на детето да се представи най-доброто от себе си... Ще кажете - това е пътят да развие най-доброто от себе си. Не съм сигурна че е така... или по-скоро вече съм сигурна,ч е не е така. Нашата любов - на родители и учители - към детето става зависима от неговия напредък и представянето му. Взаимоотношенията между децата постепенно от приятелство се израждат в съперничество. И това го стимулират всички - и обществото, и родителите, и системата, и учителите.... свикнали сме някак така и това ни се струва Доброто за децата ни. Това според мен е едно от първите неща, които нашето училище има нужда да надрасне - оценките, състезанието по успех, събирането на шестици, което започва още от детската градина.... разслояването на децата по "успех", поставянето на учителите в ролята на треньори, фокусирането на съзнанието им (и на децата и на учителите) върху отдавна провалилата се формула - "отличен успех в училище - успех после в живота". Вие имате ли наблюдения, опит или идеи, които бихте могли да споделим тук? Как си предствяте едно училище-живот както го е виждал Учителя сега? Утопия ли е то в днешния ден на нашето образование или вече има първите кълнове? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Моите наблюдения са следните - имам познати, които плащат на детето си за всяка получена шестица, други едни са въвели диференцирано заплащане на 6, 5 и 4, само 3 е 0.00лв, а за 2 - отнемат 5.00лв. Масовата практика е пазарлък - общ успех поне толкова и получаваш последен модел GSM, или на море в чужбина, или и т.н. Това от страна на семейството. Колкото до учителите колко от тях имат желание, а от друга страна дори и да имат желание, колко от тях са подготвени и достатъчно хармонични като личности, за да обучават и възпитават децата по новому. Моето мнение е, че това не може да стане отведнъж, че цялото общество ще се промени - бавно и постепенно и чак тогава ще имаме и такова образование. Дори ми е трудно да кажа, дали процесът е тръгнал поне. Че се развиваме, развиваме се, но дали в правилната посока?! Те и атлантите са се развивали и после .... Редактирано Юни 9, 2007 от admin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 А може би затова са и многото пречки пред сегашните направления в образованието и по общо - в общественото развитие - за да не се продължи към втора Атлантида?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 (edited) Това според мен е едно от първите неща, които нашето училище има нужда да надрасне - оценките, състезанието по успех, събирането на шестици, което започва още от детската градина.... разслояването на децата по "успех", поставянето на учителите в ролята на треньори, фокусирането на съзнанието им (и на децата и на учителите) върху отдавна провалилата се формула - "отличен успех в училище - успех после в живота". Вие имате ли наблюдения, опит или идеи, които бихте могли да споделим тук? Как си предствяте едно училище-живот както го е виждал Учителя сега? Утопия ли е то в днешния ден на нашето образование или вече има първите кълнове? Много е хубаво като идея, но ми се струва, че при физическия(материалния) свят в който живеем това е невъзможно. Принципът на състезанието е дълбоко заложен в човека от настоящата раса и много трудно може да се измени. Затова и на индиговите деца им е доста трудно. Мисля, че такова училище може да има при съвсем други обществени отношения. С други думи - бъдещата шеста раса. Оценка на успеваемостта трябва да има. Ученикът трябва да е наясно къде се намира спрямо останалите. Но в момента наистина става едно израждане на тази система и гонене не на знания, а на оценки. Трябва на всички (учители,родители,ученици) да стане ясно, че целта на образованието не са оценките, а знанието. Това вече се отнася за настоящата ситуация в България. Отношенията в нашето общество в момента са много зле. Поне на мен ми изглеждат така след побоят нанесен на ученичката във Варна от нейни съученици. Или след разкритията за търговия с дипломи в МОН. Имам чувството, че в у нас сме все още на ниво старозаветно човечество и на светлинни години от училището-живот на Учителя. Незнам...? Дано се заблуждавам. Колкото до учителите колко от тях имат желание, а от друга страна дори и да имат желание, колко от тях са подготвени и достатъчно хармонични като личности, за да обучават и възпитават децата по новому. Диана, а колко от управляващите ни в момента изпълняват тези изисквания? Децата не се възпитават само в училище. Редактирано Юни 9, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Имам чувството, че в у нас сме все още на ниво старозаветно човечество и на светлинни години от училището-живот на Учителя. Незнам...? Дано се заблуждавам. Най-вероятно се заблуждаваш. Аз също може да се заблуждавам. Защото едно е да се каже, друго е да се направи. Спомних сега един виц..... Събрали се на конференция разказвачите на вицове. Разказвали ... разказвали ... Дошъл редът на бай Ганьо и рекъл ...: "аз този виц го знам, но по друг начин" Сиреч ние българите винаги търсим "другия начин", само и само да не свършим работата ние, а някой друг вместо нас. Щото минавката да работиш си е прецаквация и може да ни се присмее някой. И не защото не искаме да работим, напротив трудолюбиви сме. Но се страхуваме в Училището - Живот, да не ни се отнеме изработеното от нас и друг да се накичи с резултатите. "Чипът" ни е сбъркан. Като отстраним повредения "чип" и системата ще заработи все едно нищо не е било развалено. Вижте долу песента в подписа ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Щото минавката да работиш си е прецаквация и може да ни се присмее някой. И не защото не искаме да работим, напротив трудолюбиви сме. Но се страхуваме в Училището - Живот, да не ни се отнеме изработеното от нас и друг да се накичи с резултатите. "Чипът" ни е сбъркан. Като отстраним повредения "чип" и системата ще заработи все едно нищо не е било развалено. Вижте долу песента в подписа ми. Основният мотив в песента на Емил Димитров "Ако си дал..." е даден на човечеството още преди 2000г. Но не виждам нещо "чипът" му да се е много променил? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Така е. Но има и контрапункт в текста - "Ако си взел". Ето я полярноста на този свят. Трябва да си държим ясна сметка за съществуването на двата полюса и .. екватора. Сиреч - троичноста. .. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Оценка на успеваемостта трябва да има. Ученикът трябва да е наясно къде се намира спрямо останалите. Но в момента наистина става едно израждане на тази система и гонене не на знания, а на оценки. А според опита ми събран в училището и в школата именно оценката на успеваемостта и презумпцията, че ученикът трябва (кой казва че трябва?) да се сравнява с другите (кой ще реши по какви признаци, критерии?), води до гоненето на оценки и израждането на училището, загубата на Любовта в него. Не съм спец по училищата на атлантите и причината за изчезването им, но съперничеството като мотив за растеж, развитие и успехи никога не е водил до нищо друго освен конфликти и напреднала технология за самоунищожение... Когато децата не се сравняват с другите, а само със себе си в предишен период, съперничеството изчезва. Детето осъзнава напредъка, развитието си и приема с радост (а не тревога) развитието и напредъка на другите около себе си. Когато възрастният не сравнява децата и развитието им помежду им, за да ги подреди кой къде се намира спрямо другия, той ще има шанса да запази любовта си към всяко дете необвързана с това място и с оценката. Това ще му даде шанса да "прогледне" за реалните заложби и развитие, които са уникални за всеки човек. Мисля,че ако успеем да променим радикално концепцията за отчитане на прогреса на всяко дете, като избегнем сравняването им, училището ни ще се излекува от атлантския синдром. Такова училище можем вече да наречем училище-живот. И според мен никак не е на светлинни години - напротив - на една ръка разстояние е от нас - стига да повярваме,че не е утопия и че имаме силите и призванието да протегнем ръка, да променим първо своите представи, оттам поведението си, а променим ли се ние, ще се промени и света около нас, и училището ни. И не се срутва системата, ако се освободим от сравнението, състезанието и оценките - напротив - съживява се! Sha Angreal 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Мисля,че ако успеем да променим радикално концепцията за отчитане на прогреса на всяко дете, като избегнем сравняването им, училището ни ще се излекува от атлантския синдром. Такова училище можем вече да наречем училище-живот.И според мен никак не е на светлинни години - напротив - на една ръка разстояние е от нас - стига да повярваме,че не е утопия и че имаме силите и призванието да протегнем ръка, да променим първо своите представи, оттам поведението си, а променим ли се ние, ще се промени и света около нас, и училището ни. И не се срутва системата, ако се освободим от сравнението, състезанието и оценките - напротив - съживява се! Донке, харесва ми оптимизма с който си заредена. Има нужда от него. И аз не харесвам гоненето на оценки, но срещу системата трудно се излиза. Не знам дали някъде по света има такива училища? Чувала съм за разпространеното в САЩ домашно училище. Училище през интернет и т.н. Някои могат да си позволят лукса на обучение с частни учители в началните 4-5г. на децата си. Така се избягва стреса от състезанието в масовото училище. Но рано или късно всеки човек трябва да се изправи пред това състезание. Без него не може. Учителят Беинса Дуно също дава оценки на учениците си. В беседите му в МОК често споменава, че едни ученици ще успеят в дадено направление 25%, други 50%,а най-способните 100%. Това според мен е също оценка на работата. ...но съперничеството като мотив за растеж, развитие и успехи никога не е водил до нищо друго освен конфликти и напреднала технология за самоунищожение... Съперничеството между учениците е лошо, когато в него се влага омраза, завист. То просто трябва да се превърне в благородно състезание. Напредналият трябва да има благородството да подаде ръка на изоставащия, а изоставащият - да смири гордостта си и да приеме помощта. Между другото децата и младежите се състезават и съперничат помежду си не само въз основа на оценките. Дори по тях най-малко се конкурират. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Мисля си, че за да може да се приложи това, което казва Учителя за училището, въобще за да се получи, трябва и родителите да имат сходни възгледи. Не, че ако те нямат не би имало ефект, но въпреки всичко ще е много трудно. а това което учителя препоръчва като възпитание, училище, образование и пр. е наистина нещо уникално и би имало страхотен ефект върху децата, съответно от там и в обществото.Въпроса е да тръгне.Това бибило едно велико завръщане на добротото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 6, 2008 Доклад Share Добавено Март 6, 2008 Училище - Живот Как можем най-кратко да характеризираме педагогическите идеи на Учителя? За какво училище ни говори той? За училище-живот! Детето не трябва да се приготвя за живота, но трябва да живее своя детски живот в пълнота, - като се сложат в действие всички негови сили и заложби. Докато ние мислим (или не) по този въпрос, реалният живот, със сигурност не така пълноценен , както ни се иска, изтича , накъсан на часове и междучасия. Там са приятелствата и антипатиите на нашите деца, победите и пораженията, постиженията и неудачите, искреността и фалшът - всяка една от тези трошици на ежедневието се превръща в част от техния характер и залог за бъдещите им действия. Изминаха няколко почивни дни , по Великден идват събрани още няколко - две стабилни ваканции, в които и училището, и ние като родители можехме и все още можем да разчупим рамката на скуката. Какво направихте и какво планирате за децата си, съвместно с училището или сами - споделете своя опит, намерения, идеи, трудности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Животът е плод на любовта. Дето царува любовта, там има изобилен живот. Ето защо, училището за да бъде училище-живот, трябва да бъде съградено върху любовта. Какво означава това в конкретни промени, според мен: Да дадем възможност на децата да се развиват спокойно със своето индивидуално темпо и по своя индивидуален път. Да избегнем сравнението между тях и уравновиловката, за да имаме условията да извадим на бял свят и да развием заложбите на всяко дете - не да искаме подстригваме всички под "единни изисквания". Това означава да разработим и въведем системата на класовете по дисциплини, които отчитат нуждите, нивото и темпото на всяко дете и го поставят в благоприятната за него среда. Почти целият свят работи така от десетилетия - на нас просто ни е по-лесно да водим "стадото - паралелка". Животът е радост. Той е красота, творчество, най-великото благо, избор на сила и радост. Ето защо, училището за да бъде училище-живот, трябва да бъде място на радост. Винаги изобилният прилив на живот носи радост, а недоимъкът на живот - страдание Радост означава позитивни стимули и среда за детето в училище и свобода да развива своя потенциал. Имаме много опит в тях, макар за съжаление, да ни е по-лесно да прилагаме наказанията, критката и негативните стимули. Позитивна среда и свобода в нея означава нова стратегия на учебния материал, която дава на детето модел на реална информационна среда и ориентиране в нея. Позитивен стимул означава отчитане само на успехите и напредъка на детето (не на грешките и не класиране по успех) Животът и радостта идват от творчеството. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде място за творчество на ученика. Можем да го направим такова място като променим изцяло системата на усвояване от "усвояване на знания и умения" в "развитие и изявяване на творческите заложби'. Това означава, обаче, много работа и над квалификацията, подхода и психологическата култура на учителите. Останалите направления от книгата на Б. Боев - Учителя за образвоанието ще оставя за допълнителен коментар и предложения в тази тема. Човешкият живот е частица от великия живот, на природата. Тя е великата Световна Майка, която обгръща и отглежда с любов всички свои деца. Ето защо, училището за да бъде училище-живот, трябва да бъде в близък досег с Великата Природа. Животът е музика. Цялата природа е проникната от музика. Ето защо, училището за да стане училище-живот, детето трябва да живее в областта на хармони¬ята музиката трябва да прониква целия му живот. Животът е движение. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, трябва да даде видно място на паневритмията, на ритмичната гимнастика.Така детето ще бъде в интимен досег с творческите сили на природата. По този начин в детския организъм ще се влее нейният изобилен живот, който ще развие всестранно психо-физичните му сила Животът е дейност, Животът е работа. Всичко в природата работи. Слънцето работи неуморно. Слънчевите лъчи, за да дойдат до нас, изминават грамадни разстояния за 8 минути. Земята също работи. Вятърът, водата също работят, изворите и реките текат, морето се вълнува, тревите, цветята и дърветата неу¬морно работят със своите корени, клони, листа и пр. И красивите цветове и плодове са резултат на тяхната работа. И детето, за да живее в училището-живот, трябва да работи. Като работи сред природата, то едновременно ще се учи. Животът е изявление на една велика разумност. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в гимназията да си изработи мироглед върху живота. Така той ще се оформи при излизането от гимназията като ця¬лостна личност. Изработеният мироглед ще представя обединителен елемент в него. Без този елемент Вътрешният му живот ще бъде разпокъсан и без да има нещо, което да обединява в едно стройно цяло добитите знания и опитност. Чрез училището-живот ще се оформи новият тип човек - човекът на дейната любов! Разбирам песимизма на колегите и родителите, но с песимизъм и черногледство промени не се правят - създават се с обмисляне на идеите и с много работа - всеки ден. Какви са вашите конкретни идеи и опит за реализация на Училището - живот днес и в близко време? Какво би могъл да направи учителят и сега, за да реализира тези идеи? Какво могат да постигнат родителите заедно с учителите и какво могат да изискват от учителите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Да дадем възможност на децата да се развиват спокойно със своето индивидуално темпо и по своя индивидуален път. Да избегнем сравнението между тях и уравновиловката, за да имаме условията да извадим на бял свят и да развием заложбите на всяко дете - не да искаме подстригваме всички под "единни изисквания". Това означава да разработим и въведем системата на класовете по дисциплини, които отчитат нуждите, нивото и темпото на всяко дете и го поставят в благоприятната за него среда. Почти целият свят работи така от десетилетия - на нас просто ни е по-лесно да водим "стадото - паралелка". .... Какви са вашите конкретни идеи и опит за реализация на Училището - живот днес и в близко време? Какво би могъл да направи учителят и сега, за да реализира тези идеи? Какво могат да постигнат родителите заедно с учителите и какво могат да изискват от учителите? На мен много ми харесва това - класове по дисциплини. Донче, би ли обяснила как става на практика - например по какви учебници се работи, след като децата напредват по различен начин? Моите идеи са училището до 7 клас да е целодневно, като следобед се отделят повече часове за спорт, изкуства, практически упражнения сред природата и разбира се упражнения или самоподготовка по различните учебни дисциплини. На децата да се предлага здравословна храна (обяд + закуски). Класовете по-добре по дисциплини и с не повече от 12 деца, като при заниманията по изкуствата броя ученици на 1 учител да става поне наполовина. Училищният двор да е добре озеленен и да има по възможност малка зеленчукова (а защо не и малка оранжерия към нея) и овощна градина, където могат да се провеждат част от часовете по природознание. Децата също могат да се включат в грижите за декоративните и зеленчукови/овощни площи. Паневритмия, медитация, добре подбрани концерти, изложби, психология, особено що се отнася до себепознание и взаимоотношения и т.н. и т.н. - разбира се всичко съобразено с възрастта и поднесено по подходящ начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 1, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2009 (edited) Мисъл за деня: Способният учител следва законите и методите на Природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, дето всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в Природата. www.bratstvoto.net Редактирано Ноември 1, 2009 от Донка Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 30, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2010 Ние, съвременните хора, трябва да насърчаваме добрите си подтици и побуждения. Не е достатъчно само да преподаваме. Какво е преподаването? Срещаме двама учители по педагогия. Единият прилага един метод: дебне само ученика, да го хване в престъпление и да го накаже. Другият прилага друг метод. Той не търси само слабостите на ученика, за да го накаже, но търси метод как да изправи неговите слабости. Той вижда, че един ученик се мъчи да отвори една каса и тихо се приближава при него. Потупва го по гърба и му казва: „Не се мъчи. Не виждаш ли, че касата не се отваря? Колко ти трябват?“ Ученикът се обръща и учудено поглежда учителя си. Последният продължава: „Защо се спираш пред тази каса? Не виждаш ли колко е упорита и своенравна? Тя не иска нищо да ти даде. За да вземеш нещо от нея, трябва с чук да я биеш. Когато имаш нужда от нещо, обърни се към мене, аз ще ти дам каквото и колкото ти трябват.“ Първият учител ще го предаде на полицията, да го турят в затвора, че направил престъпление. Днес се прилагат и двата метода, но кой от двата е за предпочитане? Вторият метод е на свободата и на знанието. източник: http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%B3_%D0%B5_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Декември 31, 2010 Доклад Share Добавено Декември 31, 2010 Живота е най- голямото училищеНауките дават своите ценни знания за всеки, който е любознателен.Но живият живот дава най-ценните знания.За нашите поколения е необходимо да притежават добродетели и да ги прилагат в обкръжението.Научните постижения да се балансират със същия темп на духовно израстване.Оцеляването ни като индивиди е въпрос на избор и то дълбокочовешки. Донка, Слънчева и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Знаем максимата: "Животът е най-великото училище", а той, животът на детето се формира в далеч в пренаталното съществуване, а после в семейството, в обоществото и т.н. Трудно е, когато амбициите или неглижирането на родителите, поради неразбиране на същественото за детето, изкривяват идейния свят на детето, но и това е урок за двете страни. А ето един практичен съвет от Учителя за обучението в училище: "Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Страх и безстрашие П.П. Разбира се, това не значи да не се подкрепят разумно усилията и работата stanislava63, Донка и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 24, 2013 Автор Доклад Share Добавено Април 24, 2013 Доскоро си мислех, че идеята за училище-живот е реална за осъществяване само в глобален мащаб - т.е. само ако едно цяло училище с всички деца, учители, предмети и система е подчинено и организирано на нейната основа. Да не говорим, че най-добре ще бъде цялата система на образованието да е осмислена от този принцип. Напоследък, обаче започнах да се опитвам да прилагам принципите, да търся конкретната им реализация в съвсем дребните, ежедневни елементи от работата с децата. Стигнах до много интересни и окуражаващи изводи. И отново се потвърди старата истина, че голямото се проявява и заражда в малкото и незначителното на вид. Училището живот няма да се роди през министерски разпоредби нито директорски заповеди. То ще се роди, ако всеки от нас - родителите и учителите ежедневно го създава. Когато имам време, ще споделя моите лични опитности по-конкретно. А вие имате ли в своя живот като ученици моменти, когато училището е било за вас "училище-живот"? А имали ли сте такива опитности като родители и педагози? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Две години по-късно..... Започнахме в нашата школа експериментален извънучилищен център "Слънчогледи". Концепцията за "Училище-живот" е в центъра на цялостната организация и подход към занятията с децата (начален курс). Първите наблюдения и впечатления: - ВЪЗМОЖНО е да се организира учебен процес без предмети като взаимодействието между педагога и децата е центрирано изключително около житейски ситуации, умения и дейности. Нещо повече - това е по-естественият, по-интересният и за децата и за педагога начин на общуване и учене. - Децата (и разумните родители) откликват с огромен интерес и желание на новия начин на общуване в "училището", сякаш отдавна са търсили и чакали нещо подобно! Участват с много радост и плам, а родителите проявяват желание да живеят заедно с децата и да им показват това, на което могат да ги научат. Днес шиха копче! Трудно ви е да си представите колко е вълнуваща тази дейност и каква е радостта, когато копчето се закрепи така, че да можеш да го закопчееш! Очаквайте снимки - АлександърТ.А. и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.