Силвия Пош

[Roni22]

Не знам какво ми е? 

Здравейте. Изключително съм объркана и всяко мнение би ми било от помощ. Знам, че няма как да се постави тук цялостна диагноза, но искам различни мнения. Ходя на психолог, който смята, че имам депресия. Бях и на психиатър, чието мнение е наличие на тревожно-депресивен симптом. Предписа ми хапчета, които не съм пила, защото исках да проверя дали мога да се справя сама. Накратко, животът ми е пълен със стрес. Майка на бебе съм, с мъж, който взима наркотици и освен това и уча. Мъжът ми ми нанесе огромна травма, като разви психоза по време на употребата на амфетамини. След като спря нещата се нормализираха. Аз родих и всичко изглеждаше прекрасно, докато не започнах да си мисля, че полудявам. Имаше и няколко паник атаки в началото. Изключително лоши дни, в които не можех да мисля за нищо друго, едно черно ми беше. Много притеснено. Проучвайки темата някакси се справих и нещата доста се оправиха. Но емоциите ми много ме объркват. Много лесно и често сменям от смях на рев. Тъкмо си мисля, че съм щастлива вече и хоп някаква криза един два дни ми се появява. После се навия пак, че съм добре и така постоянно. Хората ме дразнят, за мен или са добри или са лоши. Няма средно положение,което разбрах, че не е така и се опитвам да контролирам. Често и успявам. Доста успях и да се променя след този период. Добих повече самочувствие и смелост. Но тези лоши моменти, които се връщат ме притесняват. Възможно ли е да е гранично личностно разстройство? Това ме притеснява сега. Сякак ми има нещо нередно, но не мога да разбера какво. Благодаря ви предварително. 

[АлександърТ.А.]

За съжаление тук шефове са терапевтите  За да проверят дали някои няма да навреди вместо да помогне .Иначе веднага би прочела моето мнение че всички майки на бебета са супер емоционални .Някои по им личи на други не .Беше хубаво да имаш и стабилна опора до себеси но ми изглеждаш силна и заземена което е много добре . Ако не можеш да поговориш с терапевт имай търпение и не допускай неприятните мисли и емоции да се задържат . Тука нашия духовен учител Беинса Дуно  дава  препоръката да търсим хубавата страна във всяко нещо .

А че всяко нещо има хубава и лоща страна е аксиома .Разказват притча как един свят човек вървял в пустинята и минавайки покрай полуразложен кучешки труп . Противно на неговите другари не си запушил носа отвръщайки глава , а се възхитил на перфектно белите зъби от скелета . 

В много случаи просто е трудно да видим хубавото което е или пред нас или вече е на път ... Разбираш ли за какво правиш нещата които правиш ?Те са някъде напред и чакат да  им помогнеш да се случат .     

ПП   Не чети думите на подписа най отдолу   .Те са за други теми .                                                        

Редактирано Март 16, 2023 от АлександърТ.А.

[д-р Тодор Първанов]

Просто трябва да се довериш на колегите при които си ходила. Според мен те са прави.Разбира се, трява и да спреш да четеш за психични заболявания и си поставяш сама диагнози. Съветвам те и да не опитваш да се справяш сама - ще отнеме много време.Според мен, правилните варианти на избор  са - само психотерапия или психотерапия, на фона на изписаните ви медикаменти.

[Roni22]

В 14.03.2023 г. at 14:45, Roni22 каза:

наличие

 

В 16.03.2023 г. at 22:50, АлександърТ.А. каза:

За съжаление тук шефове са терапевтите  За да проверят дали някои няма да навреди вместо да помогне .Иначе веднага би прочела моето мнение че всички майки на бебета са супер емоционални .Някои по им личи на други не .Беше хубаво да имаш и стабилна опора до себеси но ми изглеждаш силна и заземена което е много добре . Ако не можеш да поговориш с терапевт имай търпение и не допускай неприятните мисли и емоции да се задържат . Тука нашия духовен учител Беинса Дуно  дава  препоръката да търсим хубавата страна във всяко нещо .

А че всяко нещо има хубава и лоща страна е аксиома .Разказват притча как един свят човек вървял в пустинята и минавайки покрай полуразложен кучешки труп . Противно на неговите другари не си запушил носа отвръщайки глава , а се възхитил на перфектно белите зъби от скелета . 

В много случаи просто е трудно да видим хубавото което е или пред нас или вече е на път ... Разбираш ли за какво правиш нещата които правиш ?Те са някъде напред и чакат да  им помогнеш да се случат .     

ПП   Не чети думите на подписа най отдолу   .Те са за други теми .                                                        

Много благодаря за думите ви. Боря се колкото мога и се надявам да не разочаровам дъщеря си, която прекрасна. Доста често се чувствам, че не съм я заслужила. Нядавам се да се справя с лошите си мисли и да бъда максимално пълноценна заради нея. Това ми е основната цел. Посещавам терапевт, да и той много ми помага. Благодаря ви отново. 

[Roni22]

В 18.03.2023 г. at 12:26, д-р Тодор Първанов каза:

Просто трябва да се довериш на колегите при които си ходила. Според мен те са прави.Разбира се, трява и да спреш да четеш за психични заболявания и си поставяш сама диагнози. Съветвам те и да не опитваш да се справяш сама - ще отнеме много време.Според мен, правилните варианти на избор  са - само психотерапия или психотерапия, на фона на изписаните ви медикаменти.

Благодаря ви. Ще продължа да посещавам терапевта си. Той е страхотен човек, но проблема е при мен и това, че си мисля, че има и нещо друго зад депресията. 

[АлександърТ.А.]

Цитат

 Боря се колкото мога и се надявам да не разочаровам дъщеря си, която е прекрасна.

това е вторично . Първо е себеувереноста . От нея зависи и мнението на дъщеря ти , в общи линии. Борбата е за това , да си вярваш .Разбира се че е трудно , но не по същество ,Трудноста е в промяната на навиците . Защото логиката е много простичка . Имаш мнението на лекар, един , двама , а настреща е съмнението .И лошия навик е да  ровиш със и във  съмнението .А то нищо не може да докаже , само увеличава страха . Значи е логично да се спреш на лекарския опит/мнение  , като им вярваш . До колко зависи от теб .Това е здравословната алтернатива .

И защото си затънала в съмнения и страха , излизането е бавничко , изисква търпение и постоянство .По лесно е с терапевт, като им дадеш вяра и откритост  .С други думи това е учене на доверие , на вяра .На доверие в себе си , в лекаря , в живота .И не е религия а реалност , че вярата е силата на човека .Сега може да ти изглежда фантасмагория , но какво ще каже всеки успял спортист .

[Roni22]

В 17.04.2023 г. at 21:30, АлександърТ.А. каза:

това е вторично . Първо е себеувереноста . От нея зависи и мнението на дъщеря ти , в общи линии. Борбата е за това , да си вярваш .Разбира се че е трудно , но не по същество ,Трудноста е в промяната на навиците . Защото логиката е много простичка . Имаш мнението на лекар, един , двама , а настреща е съмнението .И лошия навик е да  ровиш със и във  съмнението .А то нищо не може да докаже , само увеличава страха . Значи е логично да се спреш на лекарския опит/мнение  , като им вярваш . До колко зависи от теб .Това е здравословната алтернатива .

И защото си затънала в съмнения и страха , излизането е бавничко , изисква търпение и постоянство .По лесно е с терапевт, като им дадеш вяра и откритост  .С други думи това е учене на доверие , на вяра .На доверие в себе си , в лекаря , в живота .И не е религия а реалност , че вярата е силата на човека .Сега може да ти изглежда фантасмагория , но какво ще каже всеки успял спортист .

Да, доста съм превзета от собствения си страх, който ми създава много реални и неприятни усещания. Ще се доверя на терапевта си, нямам друг избор явно. Колкото и подсъзнанието ми да ме кара да се съмнявам. Истина е, че и се съмнявам в себе си. Но с малки крачки се надявам да напредна. Вече всъщност имам добър напредък, но другото е, че съм малко припряна и очаквам всичко да става веднага и на момента. Отново много подходящо мнение от ваша страна. Благодаря