750. Идете в Галилея 1939 - Неделна беседа, 17 декември 1939 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Идете в Галилея

„Отче наш“

„Събуди се, братко мили“

Ще прочета само няколко стиха от 28-а глава на Евангелието на Матея.

„Духът Божи“

Цитат

 

Най-важното в живота е, че всеки иска да знае като се роди какво ще стане с него. Всеки иска да знае като умре какво ще стане с него. Като се роди, човек не помни раждането си. За умирането си предполага, че знае нещо, но пак не знае. Смъртта е по-неизвестна, а животът е по-известен, понеже живее вече. Казва се, че ще умрем, но за смъртта никой нищо не знае. Никой умрял не се е върнал. Аз не зная кой от вас, като е умрял, се е върнал. Че сте живели и живеете, това е факт, а че сте умирали, това трябва да се докаже. Разни са определенията за смъртта, разни са и определенията и за живота. Като не определяме живота, ний го разбираме по-добре, отколкото ако го определяме. Животът не може да се определи, понеже не се е проявил изцяло. Ний определяме живота на животните, на мушиците, на човека, но това не е целият живот, това е само проявление на живота. Всъщност философите разискват върху живота, но какво нещо е животът, не знаят. Ний можем да знаем само проявленията на живота. За да се определи проявлението на живота, и той има известни признаци.

Идете в Галилея 1939

 

,,Като не определяме живота, ний го разбираме по-добре, отколкото ако го определяме." . Много хора знаят това и го казват когато ги питат .Но на практика е трудно . Това което говорим е ограничаване и не може да претендира за истина . Само мъничка истина се съдържа  в думите . Определяйки нещата с тази обласат на ума , с която подреждаме думите , ние ограничаваме . Защото това е част от инструментите на съзнанието  . Когато се научим да наблюдаваме без да определяме . Изключим мисленото говорене . Тогава стоим пред света и го виждаме .