748. Което знаем - Неделна беседа, 3 декември 1939 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Което знаем

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 22-ри и 23-ти стих от Евангелието на Иоана, 4-та глава: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем, защото спасението е от Юдеите.“ (22 ст.) „Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина, защото Отец таквиз иска поклонниците Си.“ (23 ст.)

„Духът Божи“

Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха. Това е една малко предисловие на беседата.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.

Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“

 Което знаем

[Донка]

Благодаря! 

Цитат

Закон е: Ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон е верен и в растителното царство. Ти никога не можеш да имаш плод, ако сам не си сял дърветата. Най-първо ти ще насадиш дървото, да покажеш плодовете. Като израснат дърветата, които си посадил, и дадат плодове, ти ще се усмихнеш и [те] ще ти кажат: „Господарю, благодарим ти, че си ни посадил, че си ни дал възможност да поживеем няколко години на Земята. Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използувай както разбираш.“ Като минават край необработени места, някои казват: „Как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти?“ Че, пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и ми са казвали: „Пуст е животът ми.“ За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен.

 Което знаем